Не бягай от Господа

Go down

Не бягай от Господа

Писане by Пламен Николов on Пет Май 27, 2011 12:50 pm



Не бягай от Господа

Под Божията протекция или в продължителна агония



Проповед от П-р Йордан МАНЕВ












Едно от нещата, с които Библията асоциира своя Божествен произход, е актуалността на всяка дума от нейните страници, за всички времена и епохи. За всеки, който се е научил да разпознава Духа на Истината - Божието Слово, не е трудно да разбере, че това, което е записано в Петокнижието, поетическите книги или пророчествата на Стария Завет, е било актуално и за времето, в което е живял на земята Христос. Вглеждайки се в същите тези свещени писания на Стария Завет, заедно с Новозаветния канон, ние сме изумени от актуалното им звучене и в нашето съвремие.

В отговор на искането на книжниците и фарисеите, Христос извърши знамение пред тях, Той им отговори: “…Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Иона. Защото, както Иона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; а ето, тука има повече от Иона.” /Матея 12:39-41/

Като учени-изследователи и изпълнители на Свещените писания, тези мъже би следвало да разпознаят в лицето на Исус очаквания Месия – Христос и Господ. Неговото Слово бе достатъчно за това, още повече, че Той потвърждаваше всяка своя дума със знамения и чудеса. Очакваха ли книжниците и фарисеите някакви други, качествено различни знамения от Исуса? В никакъв случай! Те просто упражняваха стратегията на разменените места: Поставяйки условие на Господа, те се опитваха да заемат Неговата позиция, а Него да поставят на своето място. Това се нарича сатанизъм. Не e учудващо, че наименованията “книжник” и “фарисей” са придобили популярност на прозвище за лукавство и лицемерие. Господ не позволи на книжниците и фарисеите да Му поставят условие, за да повярват в Него. Той няма да позволи и на който и да е човек да заема позиция на Бог и да Му поставя условия. Библията казва ясно, че: “вярата идва от слушане, а слушането от Христовото Слово.” /Римляни 10:11/

Заедно с укора, който отправи към книжниците и фарисеите обаче, Христос им обеща да станат свидетели на едно предстоящо знамение, което касаеше Неговата смърт. Думите Му бяха: “Защото както Иона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.” /Матея 12:40/

Четейки аналога, който Христос направи между Себе си и пророк Иона, логично е да се запитаме – кое е общото между това, което се случи с пророка и онова, през което предстоеше да премине Исус?

Пророк Иона попадна в корема на морското чудовище поради собственото си негативно поведение спрямо Бога и престоя там три денонощия. Там той страда и смъртта се докосна до всичките му телесни рецептори, но не ги умъртви.

На Христос също предстоеше да бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. Някои вярват, че “сърцето на земята” се отнася за Неговия гроб. Ако това е така обаче, стои открит въпросът: къде е аналога с пророк Иона, тъй като в гроба телесните рецептори на Христос бяха мъртви и там Той не усещаше страданията, които преживя пророка? Освен това – сърцето на земята не е нейната повърхност, на която се намираше пещерния гроб, нито са скалните плочи или магмата върху която лежат, а огнената лава – мястото, което Библията нарича “ад”. Така че здравата логика подсказва, че Христос бе три дни и три нощи в ада, защото Той взе върху Себе Си негативното поведение спрямо Бога на цялото “нечестиво и прелюбодейно поколение.” /Матея 12:39/

Христос знаеше какво говори. Макар че персоналната вина не бе еднаква, аналога, който Той направи между пророк Иона и Себе Си бе абсолютно точен. На книжниците и фарисеите, Той сякаш казваше: Вие знаете кой е пророк Иона. Вгледайте се в преобраза на неговите страдания и ще разпознаете в Мое лице истинския образ, който сте и вие самите.

В Своето обръщение към книжниците и фарисеите Христос употреби две качествени категории, отнасящи се за поколението на неговите съвременници. “Нечестиво”, което буквално означава неморално и “прелюбодейно” – изневеряващо на Бога, бягащо от Него.

Христовите думи са пророчески и се отнасят не само за поколението, сред което живееше, но и за поколението на бъдещето. Нещо повече: Библията очертава една засилваща се тенденция към нечестие и прелюбодейство спрямо Бога. Апостол Павел предупреждава младия Тимотей: “А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържни, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; тоже от такива страни.” /ІІ Тимотея 3:1-5/

Едва ли някой би могъл да направи по-подробен и в същото време толкова синтезиран списък на категориите за неморално поведение.

Що се отнася пък за прелюбодейството спрямо Бога, апостол Яков пише в своето послание: “Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?” /Яков 4:4,5/

Прелюбодейството спрямо Бога е бягство от Този, на Който сме се обрекли да служим.

Пророк Иона получи едно специално поръчение от Бога:
“Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му възлезе пред Мене.” /Иона 1:1,2/
Иона бе пророк, говорител на Бога, и като такъв, той трябваше всеки момент да бъде на Негово разположение. Иона не бе сключил договор с Бога да Му служи за определено време. Не! Той бе представител на небето – Божий помазаник. Иона бе Божий човек. Той не принадлежеше на себе си, а на Бога.

До като в Стария Завет само определени личности принадлежаха изцяло на Бога, то в Новия Завет всички новозаветни светии – християни са Божие притежание. Апостол Павел предупреждава: “Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, и с душите си, които са Божии." /І Коринтяни 6:19,20/

Като християни, ние сме новородени хора, призвани за свят живот, получили и едно специално поръчение от Господа: “Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века.” /Матея 28:19, 20/

Изпълнението на това поръчение ни поставя под специалната протекция на Бога. Учудващо е, че в много случаи ние търсим протекцията на Бога, без дори и да помислим, че тя ни е обещана и осигурена от небето във връзка с изпълнението на Христовото поръчение.

Нещо повече: ако ние не просто не вършим, а вършим небрежно Божието дело попадаме под проклютие. Чрез вдъхновеното перо на пророк Еремия са записани думите: “Проклет да бъде оня, който върши делото Господне небрежно…” /Еремия 48:10/

Пророк Иона попадна в тази двойна негативна ситуация. На първо място, съвсем произволно и безотговорно, той реши да не извърши Божието поръчение и избяга от Господа. По-късно, той извърши Божието поръчение, но без любовта на Бога в сърцето си, т.е. небрежно. Великото поръчение на Исус към Неговите ученици е мотивирано от Неговата Божествена любов към погиващия свят и Той очакваше, както от тях, така и от всички свои последователи, да бъдат проводници на Неговата любов, а не просто пощальони на Неговото поръчение.

Двойното негативно поведение на пророк Иона му костваше и едно двойно страдание и продължително агонизиране.

“Иди и викай против него…”

Бог даде едно ясно поръчение на пророк Иона: [/b]“Стани, иди в големия град Ниневия та викай против него; защото нечестието му възлезе пред Мене.” /Иона 1:2/[/b]

Модерните теолози днес ни убеждават – нека не плашим хората с ада.Това ги отблъсква от църквата. Нека им поднасяме само позитивни послания. Резултатите от подобни призиви са налице: тотално отричане на благовестието в отминалото време; издигане на “Берлинска стена” между поколенията; разделения; сладникаво благовестие, изпълнено с обещания само за позитивни неща; вносна религиозна лексика, изпъстрена с домашен език и уличен жаргон; масово текучество в църковните общества.

Разбира се, че не бива хората, които живеят в греха, да бъдат плашени с ада за да се покаят. При това обаче, те трябва да знаят пълната истина, в т.ч. и истината за ада. Проповядвайки истината, не можем да очакваме, че всички, които са чули ще я приемат. Пророк Данаил пише “Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат.” /Данаил 12:10/ Това пророческо изявление не оставя никаква ниша, в която да вместим нашия човешки ентусиазъм. В същат глава, стих 3, Бог говори чрез пророка: “Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове.”

Основната цел на Божието послание е: “Обръщане на мнозина в правда.” Бог каза на пророк Иона: “Иди та викай против него…”

Да отиде и да вика против Ниневия, в човешки аспект си беше една твърде рискована и опасна авантюра. Да викаш “против” тези, които притежават властта и парите на този свят!... Да викаш против тези, които разговарят със силата на оръжието!...

Готови сме да съдим Иона за неговата реакция на Божия призив, но не съм сигурен, как би постъпил който и да е от нас в подобна ситуация. Бог не каза: Хайде Иона, иди и кажи на ниневийските жители, в т.ч. на императора и неговите военачалници, че Бог много ви обича, и ако вие повярвате в Него, Той ще ви направи много богати и ще станете най-мощната империя в света.

Захаросаното “друго Благовестие”, адаптирано към културната традиция, политическа конюнктура или съвременни стандарти за морал. Святият Дух никога не е търсил и не търси адаптация на Словото Си към света, нито пък очаква светът да се адаптира към Неговото слово. Вяка адаптация на човешката култура и Божието Слово неизбежно води до миксиране на светските стандарти за морал и библейските нравствени принципи, до размиване на границите между света, на който трябва да бъде занесено небесното послание и служителите на Бога, които са призвани да занесат посланието Му.

Да викаш “против” – това означава да живееш Над светските стандарти на живот. Да викаш “против” – това означава да си загрижен за тези хора, против които викаш и да поемеш отговорност за тяхното спасение.

“Иди” – това бе заповед. Иона бе войник на Господа и той трябваше да изпълни Божията заповед. Войникът няма право на избор, дали да изпълни или да не изпълни заповедта. Пред лицето на трудностите обаче, Иона си позволи да избира. Той “стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие.”

Вместо в Ниневия в Тарсис!... Тарсис бе град-държава на просперитета /корабостроене, корабоплаване и международна търговия/. Не кой да е друг град, но тъкмо Тарсис бе изборът на пророк Иона. Разбира се, в Тарсис той пак щеше де си остане Божия пророк, но пророк, който живее в комфорт.

Дяволът винаги има изкушаващи алтернативи за Божиите служители. Той е готов да ги “избави” и да ги “извади” от изпитания, трудности и опасности в служението им. Божии служители, търсещи комфорта и живеещи в комфорт, това е големият парадокс и в нашето съвремие. Хора на избора!...Човеци, забравили, че са само служители на Бога, от които се очаква покорност на Божието Слово. Божии служители, които са забравили, че спасителната операция за грешния свят се ръководи от Святия Дух, а не от човеци.

Какво се случва, когато комфорта е приоритет в живота на човек, обрекъл се да бъде служител на Бога?
Отговорът на този въпрос бихме намерили, ако надникнем в:

Характеристиката на един човек с плътски приоритети

В Иона 1:3 намираме седем глагола в едно изречение, които са и седем ключови думи, характеризиращи личността на пророк Иона:

Номер едно – “стани”. Очевидно пророкът бе един много активен, изпълнен с динамика човек. Много често обаче, необичайната активност и динамика в поведението на някои личности, е белег на социално опасни хора. Това са хора, които прикриват преследването на личните си интереси зад привидна активност. Те са крайъгълни камъни в различни инициативи, които им осигуряват популярност; самоопределят се като стълбове на национално съживление; вживяват се в ролята на надденоминационни служители! Динамиката на тяхната активност създава рефракцията, която прави трудно уловим истинския им образ.

Господ каза на Иона: “Стани, иди в големия град Ниневия та викай против него…” /Иона 1:2/ Иона, ти си Моят пророк, Моят говорител и Аз искам от тебе да бъдеш активен за да занесеш Моето послание в гр. Ниневия.

В ст. 3-ти отново срещаме ключовата дума “стани”, но не за да изпълни Господнята заповед, а за да “побегне” и това е втората ключова дума в ст. 3-ти.

Бягството от Бога е много трудно разпознаваемо от другите хора. Не е важно обаче, какво мислят и какво казват хората за нас. Важни са мотивите на нашето поведение. Хората не знаеха, но Иона много добре знаеше какво прави. Бог също знаеше.

Пророкът беше публична личност и на път за пристанището хората със сигурност го питаха: - Хей Иона! Много си забързан, както винаги! Къде отиваш?
- В Тарсис – отговаряше Иона. Нито дума обаче за целта на неговото пътуване.

В Тарсис!...В страната на неограничените възможности.
Иона не каза истината на хората, които го срещнаха, нито на корабния персонал - истината, че той бяга от Господнето присъствие.

Ако Господнето присъствие ни носи комфорт и “благословение”, гъделичкане на емоциите, ние сме там. Когато обаче Бог разваля комфорта ни, тогава сме готови да бягаме.

Третата ключова дума е “слезе”. Това е път надолу. Лесното пътуване не винаги означава благословение от Бога. Дяволът е този, който създава трудности в живота ни, но понякога, той улеснява нашето пътуване, когато сме избрали неправилната посока. Бягащите от Господа винаги ползват безпрепятствено сатанинските преференции, за да стигнат успешно на мястото на тяхното погубление.

Четвъртият глагол в ст. 3-ти е “намери”. Намери кораб, който отиваше в Тарсис. – Колко бързо! – Бог има пръст в това! – сигурно Бог вече е одобрил избора ми! Не се впечатлявай от улесненията. Мисли по-скоро за мотивите на твоето поведение и дали това, към което си се устремил е по Божията воля. Обстоятелствата, не са единствения критерий за волята на Бога.

Номер 5 – “плати”. Учудващо е от къде взе Иона пари за да заплати скъпия билет до Тарсис. Той бе пророк, това не е нито занаят, нито професия, или какъвто и да е бизнес. Той бе служител на Бога и Бог му осигуряваше финансите за да Му служи. За да служи на Бога, а не за да бяга от Него и за създаване на личен комфорт. Иона бе призван от Бога за сеяч на Неговото Слово, а за сеячите Святият Дух говори чрез вдъхновеното перо на ап. Павел: “А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда, та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога.” /ІІ Коринтяни 9:10,11/

Номер шест – “влезе”. Влезе в кораба за Тарсис. Влезе в една нова територия, за която вярваше, че е свободна от Господнето присъствие. Това означава да се отпуснеш от всякаква отговорност. Корабният персонал имаше грижата за всичко. Корабната каюта е прекрасно място. Вместо пеша към Ниневия, в луксозната каюта към Тарсис. Вместо при погиващите грешници, в бизнес класата на самолета за Европа или САЩ.

И последният глагол в ст. 3-ти гласи “да отиде”. “За да отиде с тях в Тарсис.”

В компанията на професионалисти, човек се чувства комфортно. Това му дава увереност, че непременно ще стигне на мястото, за което се е запътил. Увереност без Бога!... Увереност която се стопява като сняг.

Когато се надигне буря в морето

Пророк Иона се уплаши от бъдещето, което го очакваше в гр. Ниневия и тъкмо за това изборът му бе да избяга от Господнето присъствие.

Резултатът от неговия избор обаче, е основателна причина да направим извода, че: Страхът от бъдещето ражда трагедията на настоящето.

Божието Слово изпратено до Иона, а и не само до него, но и до всеки служител на Бога, не съдържа в себе си причина за страх, а носи мощен заряд на мотивация, за решителни действия чрез вяра. Ап. Павел пише в Римляни 8:15-17: “Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче! Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада. И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него .”

Всеки служител е изправен пред две алтернативи: С Бога в безопасност или самотник в опасност. Никой и нищо не е в състояние да замени присъствието на Бога. Нито Тарсис; нито пари; нито власт; нито слава.

Ако сме приятели на Бога никога няма да избягаме от Него. За Своите приятели Той обещава: “Защото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти, и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна.” /Исая 41:13/

Но ако станем противници на Бога и Бог ще стане наш противник. Пророк Иона спеше спокойно в комфортната каюта на кораба, пътуващ за Тарсис. Да скъсаш приятелството си с Бога! Нещо повече: да се противопоставиш на Неговото Слово и в същото време да бъдеш спокоен и щастлив! Иона сигурно си мислеше, че морето и кораба не са територия, над която Бог може да упражнява Своята власт. Човешката заблуда често е причина за сладък и дълбок сън.

“Господ повдигна силен вятър по морето, и стана голяма буря в морето, тъй че кораба бедстваше да се разбие.” /Иона 1:4/

Всичко е в ръката на Вечния Създател: морето, вятъра, бурята… Човешките средства за безопасност, бледнеят пред Божиите възможности за поражение. Когато посланието на Божието Слово не е чуто, тогава бедствията стават послание към човеците.

Корабът за Тарсис бедстваше, защото Иона се намираше в него. Неговото място не бе там, а в Ниневия, където Бог го бе изпратил.

Когато християните са глухи за Божието Слово, те стават отговорни за страданието на хората в света. Когато се намираме в един и същ кораб със света, ние ще страдаме и хората ще страдат заедно с нас. Христовата църква е призвана да бъде благословение за нациите, а ако нацията ни е под проклятие, крайно време е да се замислим: къде сме ние? В кораба за Тарсис?! Призванието ни е да отидем в Ниневия и да викаме из улиците му против него.

Мястото на църквата не е в кораба на тоя свят. Световният кораб винаги е имал своя персонал от политици и служители, както и своите пътници. Христос дойде като Спасител на света. Той създаде и църквата, която е Неговото тяло, за да продължи, под водителството на Святия Дух, Неговата спасителна мисия. Бог никога не е планирал за църквата преди Милениума, да заеме мястото на персонала или пътниците в световния кораб. Ако тя се опита да го направи това е “бягство от Господа”. Поведението на Иона не беше плод на объркани приоритети, нито объркана посока, но “бягство от Господа”. Това е библейската квалификация за неговото поведение. Той търсеше комфорт в Тарсис – градът, до който така и не можа да стигне.

Стремежът към властови позиции е търсене на комфорт. Това е толкова различно от Христовите думи: “Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят.” /Иоана 15:18-20/

Пророк Иона вярваше, че ако се качи на кораба за Тарсис, това ще му донесе благословение. Когато обаче се качи в кораба, това донесе проклятие, както за него, така и за целия кораб. В стремежа си да запазят кораба от потъване, моряците хвърлиха стоките в морето. Матгериални загуби, опасност за живота… А Иона?... “Иона бе слязъл и легнал във вътрешността на кораба, и спеше дълбоко.” Безразличният беглец от Господнето присъствие!... Само когато си в кораба за Тарсис можеш да бъдеш спокоен, пасивен и безразличен към съдбата на бедстващите хора.

Мястото на църквата не е в кораба за Тарсис, но в същото време тя не е и призвана към безразличие към тези, които са в бедстващия кораб. Ап. Павел пише: “И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината.” /І Тимотея 2:1-4/

Стани, призови Бога си…

Религиозното чувство е заложено от Вечния Създател във всеки човек и във време на бедствие, то се събужда.

След като бе опитал всички средства за да спаси кораба от гибел, корабоначалника призоваваше хората, всеки да се обърне към своя бог за помощ. Най-после, той намери и заспалия Иона и му каза: “Защо така, ти който спиш? Стани, призови Бога си, негли Бог си спомни за нас, и не загинем.” /Иона 1:6/

Божието послание на бедствията, често пъти помага на хората от света да разберат кой е истинския Бог, Който може да им помогне. Точно тогава, те търсят хората, за които знаят, че познават истинския Бог и очакват от тях да се обърнат към Него с молитва за тяхното спасение. Истинска трагедия обаче е, ако ги намерят заспали. Иона избяга от мисионерското поле – Ниневия. Бог обаче го постави принудително в едно неочаквано от него мисионерско поле – кораба за Тарсис; мястото на неговото спокойствие и комфорт Бог преобърна в място на бедствие и мисионерска дейност. Пророкът бе изправен отново пред избор: в застъпническа молитва за погиващите хора или бягство от Господнето присъствие.

В своето Велико поръчение, Христос постави една ясна задача с дългосрочна давност за своите последователи. /Матея 28:19,20/Господ е загрижен за спасението на погиващия свят и очаква тази загреженост и от Своите служители.

Ако заспиш в безразличие към съдбата на погиващите хора, тогава Господ ще изпрати “капитана на кораба” да ни събуди и призове за молитва. Ако се молим според І Тимотея 2:1-5, Бог ще раздвижи хората на властта. За съжаление, ние търсим и опитваме какви ли не средства за да променим политическата и обществена конюнктура, но “Стани, призови Бога си…” няма алтернатива.

Божието Слово ни информира съвсем ясно, че бедствията не са просто нежелани природни или социални явления, а са Божии послания към безумните човеци. /Псалом 107:17-30/ Библията нарича “безумни” хора, които казват “няма Бог”.

Тогава какво правеше Иона сред безумните?! Нещо повече: Бог бе адресирал бурята за него! А каква друга квалификация бихме очаквали за човека, който можеше, а не пожела да се моли на Бога за спасението на бедстващите хора. Тези изморени и изстрадали хора очакваха утихване на бурята, помощ от небето за успешно пристигане в желаното пристанище. Това обаче не се случи до като Иона не бе изхвърлен в морето. Това бе:

Саможертвата на един егоист

Иона не само, че не призоваваше своя Бог, но и упорито мълчеше, ако и да знаеше много добре причината за бедстването на кораба. Да не се молиш; да не изявиш на хората причината за тяхното бедствие и при това да си Божий служител; да мълчиш дори и тогава, когато и собственият ти живот е в опасност, това е не просто безразличие, а фанатизъм и религиозен мазохизъм.

Иона бягаше от Господнето присъствие. Ще успее ли да избяга? Бедстващите хора, в своята активност да си опазят живота, си послужиха с едно древно средство – жребий, с очакване, че Божият пръст ще посочи виновника за техните страдания. Има ли библейска основа това средство? Да! В Притчи 16:33 четем: “Жребието се хвърля в скута, но решението чрез него е от Господа.” Жребият и до днес слага край на всеки спор. Що се отнася до църквата обаче, Бог я е дарил с една по-голяма благодат – да бъде ръководена от Святия Дух!

Учудващо е спокойствието на Иона, до като се търсеше виновника и жребието се насочваше към него. Това се нарича закоравяване в бягството от Господа. До този момент, за всеки от пасажерите на кораба, Иона бе човек, пътуващ за Тарсис. Всъщност обаче, той бе анонимния беглец от Господа. Жребият определи Иона за виновник и го извади от анонимност.

Жребият определя и въпросите, за които четем в Иона 1:8: “По коя причина е това зло на нас? Каква ти е работата? и от где идеш? от коя си земя? и от кои си люде?"

Иона отговори на последния въпрос. Той каза: “Аз съм евреин…” и това изчерпваше всички останали въпроси. “Аз съм евреин” означаваше, че е човек, който познава истинския Бог, но поведението му в случая противоречеше с неговите думи: “И се боя от Господа небесния Бог…”

- Аз съм християнин! Ако си християнин тогава защо не благовестваш Христос, Спасителя на света?

Принудителното легитимиране на Иона породи и нови въпроси в хората: “Защо си сторил това?...” Този въпрос будеше смъртна тревога у тях. Ако и да не изповядват твоята вяра, хората знаят какво означава да бъдеш истински вярващ – християнин. Тяхната грижа обаче не се простира по-далече от личното им блогополучие. Корабниците питат Иона: “Що да ти сторим, за да утихне за нас морето?”

Бедствието е едно много силно послание на Бога към грешния свят, но обикновено то не довежда хората до покаяние. Словото Божие е единственото и уникално Божие средство за довеждане на човешките души до Христовия кръст.
Често пъти бедствията са суровия духовен микроклимат за благовестие. Но хората, които са сполетени от тях, се нуждаят от едно много по-велико спасение. Някой обаче трябва да им каже за него. Пророк Иона не го направи! Егоистът си остава егоист и ние го чуваме да казва: “…Вземете ме та ме хвърлете в морето, и морето ще утихне;защото зная, че поради мене ви постигна тая голяма буря.”
- Аз съм спасен! Какво ме интерисуват “наркоманите, алкохолиците, блудниците…, грешниците на този свят?!...

Бог бе създал ситуация и благоразположение в спътниците на Иона за един по-добър отговор. Той можеше да каже: Съгреших пред моя Господ, като не изпълних Неговото поръчение. Моля ви, върнете ме на брега, за да отида там, където Той ме изпраща. Потърсете и приемете и вие Бога, на Когото служа, защото Той и само Той е истинския Бог – Спасител на света.

Вместо това обаче, устните на религиозния егоист изрекоха: “Вземете ме, та ме хвърлете в морето.”

Христос казва: “Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.” /Матея 12:37/ Силата на изреченото слово – това е един духовен закон, който работи в човешкия живот.

Винаги пред нас стоят два избора: Да повярваме и приемем Божието Слово, и да живеем според Него или да живеем по собственият си избор.

Пророк Иона бе изправен пред този двоен избор: Да послуша Господнето Слово и да отиде в Ниневия за да послужи за спасението на хиляди хора или да избере посоката към Тарсис - едно място на бленуван комфорт, спокойствие и преуспяване – място, до което той не достигна.

Един труден път с Господа, краят на който винаги завършва с благословение или един съблазнителен, атрактивен път, който приключва в прегръдките на студените вълни на житейското море.

Капитанът и екипажът на кораба приеха думите на пророка като предложение към тях и те продължаваха да гребат, в желанието си да върнат кораба на сушата. Чрез усилващата се буря обаче, Бог им посочи, че това, което пророкът им каза, е едно окончателно решение в неговото сърце: ”Хвърлете ме в морето и морето ще утихне за вас.” Думите му сякаш излъчват загриженост за другите. Ако е така, тогава защо сам не се хвърли в морето?! Може би искаше да мине за мъченик на вярата! Загрижен, или по-скоро коравосърдечен човек, който не го е грижа за погиването на грешния свят.

В Иона 1:14 четем нещо забележително в поведението на моряците. Тези сурови, бедстващи мъже се молеха на Бога на пророк Иона: “ Молим Ти се, Господи, молим Ти се, да не загинем поради живота на тоя човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал.”

Каква грозна атестация за Иона. Вместо да мотивира хората да се покаят и сам той да се покае, той ги принуди да бъдат въвлечени в страх от Божие възмездие, поради предстоящото му изхвърляне в морето. Не чуваше ли този коравосърдечен човек, с какви думи се молят тези уплашени хора?

Светът се моли поради бедствията, които са го сполетели. Ще останем ли глухи за тези молитви? Няма ли да им посочим истинската причина за страданията им – техните грехове, или и ние ще замълчим като Иона, сливайки се с техният начин на живот?

Стих 15-ти от Иона първа глава ще остане паметен за мен. Преди Бог да ми даде откровение върху тази пророческа книга, един ден преживях нещо в събранието. Бях в залата и пред мен бе седнал един от Божиите служители. Този мъж имаше проблеми, които рефлектираха в неговото служение. Погледнах към него и попитах Бога в молитва – Господи, как да постъпя, какво да направя за да утихне проблема. Тогава чух в сърцето си отговора на Бога – хвърли го в морето!

Останах потресен от този отговор. Трябваше да измине още време, докато разбера истината, че морето няма да утихне, докато непокорния на Словото не потъне в него и не бъде погълнат от рибата, която Бог е приготвил за него.

Войната в духовния свят няма да приключи, докато Сатана не бъде хвърлен в огненото езеро. Световните конфликти няма да приключат, докато грешниците не погинат в ада.

Грешниците обаче все още имат избор и този избор е Христос. Грешниците се нуждаят от Спасителното Божие Слово. Ако ние не го занесем, Бог Сам ще се погрижи то да достигне до хората, които са готови да го приемат. Иона бе хвърлен в морето и то утихна. Бог сякаш каза на Иона: На кораба Аз ще извърша спасението Си без тебе и това се случи. В Иона 1:16 четем: “Тогава човеците се убояха твърде много от Господа; и принесоха жертва Господу, и направиха обреци.”

Без да изключва спасението на грешния свят, посланието на Святия Дух в книгата на пророк Иона по-скоро е отправено към служителите на Бога. Бог е загрижен за Своите служители и Той очаква от тях да бъдат покорни на Неговото Слово. Когато обаче Божият служител предприеме бягство от Господнето присъствие, тогава го очаква страдание, съпроводено с Божията милост.
“А Господ бе определил една голяма риба да погълне Иона; и Иона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.” /Иона 1:17/

Бог е приготвил спасение дори сред морските бездни. Ще го приемем ли? Изборът е наш!





Източник: Онлайн Вестник "Благовремие"




Бог да благослови всички! Амин!


avatar
Пламен Николов
Администратор
Администратор

Брой мнения : 223
Join date : 03.12.2010
Age : 44
Местожителство : Е.П.Ц. - Тетевен / Администратор / Пламен Б. Николов

Вижте профила на потребителя http://epcteteven.ovo.bg/?lwGjIL

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите