Осланяне на себе си

Go down

Осланяне на себе си

Писане by Е.П.Ц.-Тетевен on Сря Юни 08, 2011 7:44 pm



Осланяне на себе си






Ако не вярвате, че можете да се осланяте на Бог,
на кого бихте разчитали, ако не на себе си?
Авторът се връща и разглежда годините на Израел в пустинята

Дейвид АНДРЮ




Извежда ли Бог Църквата си от пустинята и какво означава това? Аз мисля, че отговорът се крие в разбирането на значението, което пустинята имаше за израилтяните и защо това се случи. Фактически, трагедията дойде поради грях - особеният грях да се осланяш на себе си. Това не означава да сме в противоречие с автора на книгата Евреи, който ясно казва, че поради неверието си те не можаха да влязат /Евреи 3:19/. Ние просто забелязваме, че неверието има много проявления, едно от които е себеосланянето. Осуалд Чамбърс е казал: “Защото, да са сатанински нещата не означава те да са отвратителни и неморални; сатанински управляваният човек е напълно себеуправляван и той няма нужда от Бога”. Това е, което ограбваше предишните роби от пълната им свобода.

Когато Израел се събра на прага на Ханаан, ние можем да сме сигурни, че Сатана стратегически си бе подготвил хора, които да обезкуражат всяка мисъл за навлизане там. В края на краищата, под негово ръководство грехът на аморейците беше узрявал за осъждение повече от 400 години. Немислимо бе Сатана да не предприеме някакви действия, за да защити интересите си. Не се ли бе опитал той, на първо място, да възпре наследниците на Исаак от бягството им от робството в Египет? Въпреки всичките препятствия обаче, те достигнаха до границите на Ханаан - “земя гдето текат мляко и мед”. Всемогъщият Бог бе опазил обещанието Си, което даде на Авраам.

Дотогава обаче народът бе привикнал с обръщането към неверие и недоволство. Дори когато съгледвачите им донесоха смайващи доказателства за плодородието на земята, хората потвърдиха, че не желаят да възлязат против местните обитатели. Невероятно е, но те казаха: “Господ ни мрази и затова ни изведе от Египет, за да ни предаде в ръцете на аморейците та да ни погубят”! Ако някога е имало доказателство за важността на теологията, то това е този напълно изопачен израилев избавител и горчивите резултати от това изкривено мислене, отнасящи се за цялата нация. И така, те казваха: “След като Бог е против нас, то никой няма да е откъм нас, освен ако сами не се погрижим за себе си” - пълна пародия на проникновението на апостол Павел /Римляни 8:31/.

И ето какво имаме тук - неверие. Няма по-голяма самота от това да имаш компанията на Твореца и да нямаш очи да оценяш тази привилегия. “А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат” /Евреи 11:1/. Вярата не е сляпа. Тя борави както с материални неща, така и в увереност за неща, които извлича от давания ни от Бога източник, отвъд нашето виждане /Ефесяни 2:8/.

Кръгове

Разбира се, ако вие наистина не вярвате, че можете да уповавате на Бог, то на кой бихте се осланяли, ако не на себе си? Тъжно е, че тази теория се потвърди през 40-те години обикаляне на еврейския народ в кръг из пустинята. Отрезвяващо е, като се замислим, че Бог не се е умилостивил, но е изчакал докато и последният неповярвал умре в пустинята и тогава е казал: “Доволно сте седели на тая планина. Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в полето, в поляната, в долините и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат. Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята…” /Второзаконие 1:6-8/.

Бог даде заповед на новото поколение израелтяни да завземат Ханаан. В милостта Си, Той снабдяваше 40 години всяка нужда на Израел /Второзаконие 29:5/. Това обаче не бе само милост, а и превъзпитание. Ако себеосланянето бе отвело Неговия народ в пустинята, то Бог направи така, че то да не ги подкрепя там! Това беше радикален, прогресивен урок за младото поколение, което щеше да бъде призвано да завърши работата, която родителите му никога не започнаха!

И така:
• Бог посрещна основните нужди на израелтяните по време на скитането им, но ако те не бяха проявили неверие, биха имали мляко и мед /Псалм 81:13-16/.

• Бог направи така, че и последната следа от тяхното себеосланяне да бъде погребана в пустинята, преди да започне новия им пълноценен живот /І Коринтяни 10:5/.

• Бог ги изведе от Египет, но без тяхното упование, Той не би могъл да изтръгне Египет от умовете им, където всъщност бяха техните вериги. /Римляни 12:2/.

• Понеже позволиха на страха да измести вярата им, те не бяха в състояние да придобият Ханаан и да се освободят от злото, пуснало корени в тях.

• Неверието и себеосланянето бе трагедия и за другите народи по света. Високото призвание на Израел бе /и все още е!/ да бъде народ, различен от всички други, да бъде обучаван лично от Бога за учител на околните народи, изявявайки съвършената Му мъдрост чрез съвършенството в живота си /Второзаконие 4:7-8/.

Народите блуждаеха в тъмнина, в която разврата се считаше за нормален и децата биваха малтретирани или принасяни в жертвено изгаряне пред демонични богове. Левит 18 ни дава идея за злото, което се очакваше Израел да премахне. И всичко това бе захвърлено, когато уплашените израелтяни се оставиха на собствената си “мъдрост” и затвориха пътя, чрез несмислеността, която другите народи вече познаваха твърде добре!

От нас се очаква да се поучим от това /І Коринтяни 10:1-13/. Нужна е честност, за да признаем, че в нашите модерни общества присъствието на църквата не е заплаха за процъфтяването на греха. От нас не се очаква да подлагаме на съд процъфтяването на злото /хората все още имат свободна воля/, но ние трябва да надделяваме над тъмнината, за да спасяваме хора чрез силата на Исус. Вместо обаче да бъдем светлина за народите около нас, то ние ги следваме в кръг от години. Всичките модерни изменения на светското общество могат да се видят и в църквите, дори и в много от онези, които твърдят, че са “библейски вярващи”. Когато Израел се отклони от границите на Ханаан, причината не бе рационално мислене, а емоцията. Те не мислеха, а просто бяха уплашени. Може би в нашето самодоволно и самонадеяно общество проблемът не е страх, но явно е, че ние не разсъждаваме повече от израелтяните по онова време. Поне не изглежда, че мислим в унисон с апостолите.

Лекарство

Тъжна е статистиката на общественото падение - разрушени бракове, сексуална свобода, дори и сред тийнейджърите, наркомания и СПИН, всестранна корупция сред обществото. Правилно е като Божии хора да говорим за тези проблеми на хората, уязвими от тях. Добре е да предлагаме надежда и грижа на онези, които са били опустошени от неизцелими болести. Но ние трябва и да внимаваме да не би да лекуваме просто симптомите, без да посочваме кое е единственото пълно изцеление.

Много от тези страшни неща съществуваха и когато апостолите пътуваха из Мала Азия, но те знаеха, че единственият път за премахване на греха е промяната в човешкото сърце и само Исус може да го направи. Ние трябва неуморно да стоим на страната на потиснатите и уязвимите, и да представяме грешниците пред Неговия Син. Ние трябва да нахлуваме в териториите на врага с единственото оръжие, от което Сатана се страхува - скъпоценната кръв на Исус, пролята на Голгота за спасението на погиващите. Алтернативата е стратегия, която може да изглежда добра и Богуугодна, но която всъщност е изграждана на нашето себеосланяне. А ние знаем накъде води това…

На снимката: СПИН убива в Африка много деца. Изцелението на този проблем е едно единствено.




Източник:Онлайн Вестник "Благовремие" http://www.blagovremie.com/content/осланяне-на-себе-си-дейвид-андрю




Бог да благослови всички! Амин!


avatar
Е.П.Ц.-Тетевен
Администратор
Администратор

Брой мнения : 363
Join date : 30.11.2010
Местожителство : Е.П.Ц. - Тетевен / Администратор - Пламен Б. Николов

Вижте профила на потребителя http://bible.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите