Във времето и извън него

Go down

Във времето и извън него

Писане by Е.П.Ц.-Тетевен on Пон Юни 20, 2011 10:06 am



Във времето и извън него






К. С. ЛУИС



Бих искал да обърна внимание на едно затруднение, което някои хора изпитват при самата представа за молитвата. Един човек я изложи пред мен с думите: „Добре, аз мога да повярвам в Бога, но не мога да проумея как Той е в състояние да се вслуша в няколкостотин милиона човешки същества, които се обръщат към Него в един и същ момент."
Забелязал съм, че твърде много хора се притесняват от тава.

Първото, което трябва да отбележим, е, че цялата беда идва от думите." В един и същ момент”. Повечето от нас могат да си представят как Бог изслушва неимоверно голям брой просители, но само ако те идват един по един и Той разполага с безкрайно количество време за тази цел. Така че всъщност в основата на това притеснение лежи представата, че Бог трябва да извърши твърде много неща в един определен момент от времето.

Да, точно това, разбира се, се случва с нас. Животът ни протича като низ от моменти. Един момент изчезва преди да настъпи следващият и всеки от тях е много кратък. Такава е същността на времето. И, разбира се, вие и аз сме склонни да приемем като безспорен фактът, че тази времева последова¬телност - тази поредица от минало, настояще и бъдеще - не е просто начинът, по който ние възприемаме своя живот, а е начинът, по който всички неща съществуват в действителност. Ние сме склонни да приемем, че цялата вселена и самият Бог винаги се движат като нас от минало към бъдеще. Но много учени хора не се съгласяват с това. Богословите бяха първите, които казаха, че някои неща изобщо не са във времето. По-късно философите приеха тази идея, а сега някои естество¬изпитатели се съгласяват с това.



Бог не е във времето

Неговият живот не се състои от моменти, които преминават един след друг. Ако един милион души Му се молят в десет и половина тази вечер, Той не трябва непременно да изслуша всичките в този малък отрязък от време, който ние наричаме десет и половина. Десет и половина - както и всеки друг момент от началото на света - за Него винаги е настояще. Ако искате, можем да го кажем и така: Той разпо¬лага с цяла вечност, за да изслуша молитвата на пилота, която трае само частица от секундата, докато самолетът му се разбива сред пламъци.

Това е трудно разбираемо, знам. Нека се опитам да ви предложа нещо, което се различава от това обяснение, но все пак, до известна степен е и близко до него. Да предположим, че пиша роман. И записвам на листа: „Мери остави настрана плетката си. В следващия момент на вратата се почука!" За Мери, която трябва да живее във въображаемото време на моя разказ, не съществува интервал между момента, в който тя оставя плетката, и момента, в който чува почукването. Но аз, който съм създателят на образа на Мери, съвсем не живея в това въображаемо време. Между написването на първата и втората половина на това изречение аз мога три часа да седя и непрекъснато да мисля за Мери. Мога да мисля за Мери, като че ли тя е единственият персонаж в тази книга, и мога да правя това толкова дълго, колкото поискам, а часовете, които ще прекарам така, изобщо няма да фигурират в нейното време (времето, в което се разгръща разказът).

Този пример не е съвършен, разбира се. Но той може да хвърли поне малко светлина върху онова, което смятам за истина. Бог не е принуден да бърза, увлечен от потока на времето в тази вселена, също както за авторът не е необхо¬димо да бърза в крак с въображаемото време на своя роман. Бог може да отделя неограничено по време внимание на всеки от нас. Той не е принуден да се занимава с всички нас едновременно. Вие сте до такава степен сам с Него, сякаш сте единственото същество, което Той някога е създал. Когато Христос умира, Той умира за самия вас - така, като че ли вие сте единственият човек на този свят.

Ето в какво се състои слабостта на моя пример. В него авторът напуска една последователност във времето (тази на романа), само за да навлезе в друга (действителната). Но според мен Бог изобщо не живее в каквато и да било времева последователност. Неговият живот не изтича като нашия капка по капка с всеки изминал момент: за Него, тъй да се каже, все още е 1920 г. и вече е 1960 г. Защото Неговият живот е самият Той.

Ако представите времето като права линия, по която ние се движим, тогава трябва да представите Бога като цялата равнина, в която лежи линията. Ние достигаме отделните точки на правата една по една: трябва да напуснем А, преди да стигнем до Б, и не можем да отидем до В, преди да сме оставили Б зад себе си. Бог обхваща цялата права - отгоре, отстрани или отвсякъде, и Той я вижда в нейната цялост.



Бог няма история

Заслужава си човек да се опита да проумее тази идея, защото тя премахва някои несъмнени трудности, свързани с християнството. Преди да стана християнин, едно от възраженията ми беше следното. Според християните вечният Бог, Който е навсякъде и Който движи цялата вселена, е станал веднъж човешко същество. Добре тогава, казвах аз, как цялата вселена е продължавала да съществува, докато Той е бил бебе или докато е спял? Как е възможно Той едновременно да е Бог, Който знае всичко, и човек, който пита учениците си: „Кой се допря до Мене?" Забележете, че бедата идва от думите, свързани с времето: ,Докато Той е бил бебе" - „Как е могъл едновременно?" С други думи, аз приемах, че Христовият живот като Бог е бил във времето и че Неговият живот като човека Исус в Палестина е бил един по-къс период като част от това време - също както службата ми в армията беше един кратък период от целия ми живот. И по такъв начин изглежда са склонни да разсъждават повечето от нас. Ние си представяме, че Бог е живял в период, когато Неговият човешки живот все още се е намирал в бъдещето, после е настъпил период, когато това е било настояще, и тогава е дошло времето, когато Той е можел да се върне към това като към нещо от миналото. Но най-вероятно тези представи изобщо не отговарят на действи¬телните факти. Не можете да поставите земния живот на Христос в Палестина в каквато и да било времева зависимост спрямо Неговия живот като Бог отвъд всяко пространство и време. Предполагам, че това в действителност е една вечна истина за Бога - човешката природа и присъщите на човека слабост, сън и незнание са по някакъв начин включени в Неговия цялостен божествен живот. Този човешки живот у Бога от наша гледна точка представлява един определен период от историята на нашия свят (от годината на Христовото раждане до разпъването Му на кръста). И по същия начин ние си представяме, че това е и период от историята на съществува¬нето на самия Бог. Но Бог няма история. Той е така абсолютно и всецяло реален, че не може да има. Защото, разбира се, да имаш история означава да си загубил част от своята реалност (защото тя вече е останала в миналото) и все още да не притежаваш друга част от нея (защото тя все още е в бъде¬щето): всъщност да не разполагаш с нищо повече освен с мъничко настояще, което си отива преди да можеш да го назовеш. Пази Боже да започнем да смятаме, че Бог е такъв. Дори можем да се надяваме, че и нашата действителност няма Винаги да бъде така раздробена.

Ето и още една трудност, с която ще се сблъскаме, ако смятаме, че Бог е във времето. Всеки, който изобщо вярва в Бога, е убеден, че Той знае какво вие и аз ще направим утре. Но ако Той знае, че ще направя това и това, как мога да бъда свободен да постъпя по друг начин? Е, и тук трудността идва от представата, че Бог като нас се движи еднопосочно по линията на времето, с единствената разлика, че Той може да вижда в бъдещето, докато ние не можем. Ако това беше истина, ако Бог предвиждаше нашите действия, щеше да е много трудно да разберем как бихме могли да бъдем свободни и да не ги извършим. Но да предположим, че Бог е извън и над линията на времето. В такъв случай Той вижда по един и същ начин онова, което ние наричаме „утре", и онова, което наричаме „днес". Всички дни за Него са „сега". Той не си спомня, че сте правили нещо вчера, Той просто ви вижда да го правите, защото, независимо че за вас вчерашният ден е отминал, за Него не е. Той не „предвижда" какво ще правите утре, Той просто ви вижда да го правите: защото, макар за вас утреш¬ният ден все още да не е настъпил, за Него вече е. Вие никога не сте смятали, че вашите действия в този момент са по-малко свободни, защото Бог знае какво правите. Добре, Той знае утрешните ви действия по абсолютно същия начин, защото Той вече е в утрешния ден и може просто да ви наблюдава. В известен смисъл Той не знае каква ще бъде вашата постъпка, докато не я извършите. Но моментът, в който ще сте я извършили, за Него вече е „сега".

Това разбиране ми помогна твърде много. Ако за вас не е така, оставете го. То е „християнска представа" в смисъл, че големите и мъдри християни са я подкрепяли и че в нея няма нищо, което да противоречи на християнството. Но тя не се среща в Библията, нито в някоя от изповедите на вярата. Можете да бъдете изключително добър християнин, без да я приемате или дори без въобще да мислите по този въпрос.




Източник: Онлайн Вестник "Благовремие" http://www.blagovremie.com/content/във-времето-и-извън-него-к-с-луис




Бог да благослови всички!

Амин!


avatar
Е.П.Ц.-Тетевен
Администратор
Администратор

Брой мнения : 363
Join date : 30.11.2010
Местожителство : Е.П.Ц. - Тетевен / Администратор - Пламен Б. Николов

Вижте профила на потребителя http://bible.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите