Къде ни е радостта…?

Go down

Къде ни е радостта…?

Писане by Е.П.Ц.-Тетевен on Сря Юли 20, 2011 11:05 am



Къде ни е радостта…?





Слънчевото време предразполага хората да се чувстват по-добре. Тръгнали сме на разходка и можем да се насладим на топлите лъчи. Съвсем наблизо видяхме един човек да продава сладолед. Това бе идеална възможност да се разхладим в горещината. Истинско удоволствие е да вкусиш нещо, което ти е любимо. Тази сладост те предизвиква да се усмихнеш. Всичко изглежда толкова приказно, но хайде да спрем дотук.


Кое събужда в нас радост? Вървим по улиците и виждаме толкова мрачни лица. Хората са се забързали във всекидневието си и, изглежда, са забравили да се усмихват. Изгубили са радостта си.


Някъде в далечината чуваме детски смях. Въздъхваме и си казваме: ех, когато бях малък, и аз се смеех така. Но сега можем ли да се засмеем така, или животът и нас е смачкал? Къде е нашата радост?


„Весело сърце прави засмяно лице, а от скръбта на сърцето духът се съкрушава” (Прт. 15:13).



Днес хората опитват какви ли не начини, за да се развеселят. Заведенията са пълни с хора, които се напиват с алкохол. Други решават да отидат на кино и да гледат някои смешен филм. Трети се забавляват с някакъв вид спорт. Всеки търси нещо, което да го развесели и разсее.


Интересно е как тази радост е моментна. Не минава много време и хората пак са същите, и отново имат нужда от нещо, което пак да ги разсмее и зарадва.


Млад мъж изненадва приятелката си на работното й място с букет цветя. Тя в този момент е толкова щастлива, че оставя букета настрана и се хвърля в прегръдките му.


От болницата излиза младо семейство. Бащата върви напред, докато в ръцете си държи новороденото си момче. И двамата сияят от щастие.


От църквата излизат двама младоженци, които предизвикват възторг във всички събрали се. Изглеждат толкова влюбени и красиви.


Замисляме ли се колко малко са радостните моменти в този живот? Всъщност защо за нас, християните, трябва да бъдат малко тези моменти? Нали ние сме тези, които се опитваме да докажем, че сме различни от останалите? Дали наистина го постигаме и кое толкова може да ни радва?


Има един подарък от Бог, на който със сигурност сме се радвали, когато Той ни го е дал. Един дар от Него, който би трябвало да ни носи радост винаги. Интересно е, че понякога забравяме това, което имаме, и се сливаме с останалите обременени, замислени и разтревожени хора. Изглежда е време да си припомним една молитва на цар Давид.


„Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене, да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мене Светия Си Дух. Върни ми радостта на спасението Си [подч.м.]: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи” (Пс. 51:10–12).


Спомняме ли си как биеше сърцето ни и каква свобода усещахме в себе си, когато разбрахме, че греховете ни са простени? Този прекрасен дар е радостта от спасението.


Кога беше последният път, когато погледнахме към Голгота? Там Господ Исус Христос принесе Себе Си в жертва за греховете ни. След няколко дни Той възкръсна и по-късно се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога. Толкова е наближило времето, когато Той ще се върне за Църквата Си.


Понякога забравяме всичко това, което е направил за нас Христос и е обещал да направи.


Радостта от спасението – тя не е приготвена единствено за първия момент, когато Божият Дух заживее в нас. Тази радост, която произлиза от Самия Бог, е дар за абсолютно всеки един християнин.


Хората се опитват по всякакъв начин да се зарадват, докато ние, вярващите, имаме в себе си източника на истинската радост.


„Радостта в Господа е вашата сила” (Неем. 8:10).


Изгубили ли сме силата на радостта в Господа? Ако сме, е време да се помолим като цар Давид.


Радостта е ароматът, който може да привлече хората към Христос. Хората обичат да бъдат в компанията на човек, които излъчва доброта, топлина, радост. Ако този дар живее в сърцата ни, той може да отвори много врати пред нас.


Сигурно всеки би се зарадвал от красотата на едно обсипано с плодове дърво. Това би събудило желание в нас да протегнем ръка към него и вкусим от плода му. Ние можем да имаме този привлекателен дар в живота си.


„А плодът на Духа е: любов, РАДОСТ [подч.м.]…” (Гал. 5:22).


Исус предизвикваше Своите ученици да мислят за небето. Можем ли сега да се замислим за всичко онова, което Библията казва, че Бог е приготвил за нас там, горе?


Винаги нещо ще се опитва да ограби радостта ни. Всеки ден ние правим изборът: дали ще живеем с това, което Бог ни е дал, или ще бъдем като останалите хора.





Източник: http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=1156




Бог да благослови всички!

Амин!


avatar
Е.П.Ц.-Тетевен
Администратор
Администратор

Брой мнения : 363
Join date : 30.11.2010
Местожителство : Е.П.Ц. - Тетевен / Администратор - Пламен Б. Николов

Вижте профила на потребителя http://bible.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите