Как виждаме? Или за видимото и невидимото...

Go down

Как виждаме? Или за видимото и невидимото...

Писане by Е.П.Ц.-Тетевен on Чет Авг 11, 2011 2:03 pm



Как виждаме?

Или за видимото и невидимото...






Видимото и невидимото... Онова, от което се въодушевяваме и другото – заради което тъгуваме и се срамуваме. Фиксираме и задържаме погледа си на събитията и детайлите, отговарящи на нашите представи и очаквания. Чуваме желаното, а неудобното пропускаме. Запомняме комплиментите и загърбваме забележките.

Има хора, които са деликатни и винаги търсят доброто и качественото в другия човек, пазят го от наранявания. Има и негативно настроени, дето ще изнамерят единственото остро камъче и ще ти боднат очите с него.

От какво зависи настройката на човека да отбележи фактите, които ще зарадват неговия събеседник и да постъпче тихомълком недоизкусореното? От сърцето му? От широтата на възгледите или от опита, натрупан в разговори и от излекуваните, но щипещи дълго рани... Каквото и да стори човекът – все остава за изглаждане, за развитие, за усъвършенстване. Стремежът ни е безкраен.

Скоро преживях прекрасни мигове. Изпитвах ги за първи път. Не бях подготвена. Струпаха ми се на главата неочаквани хубавини, съпътствани от притеснения и вълнения. Някои познати ме поздравяваха, някои разгледаха пропуските ми през увеличително стъкло. Изказаха забележките си, по приятелски ме нахокаха. Сигурно си мислеха, че любовта е двустранна – защо само да поощряваш, нужно е и да пазиш от главозамайване. Световъртежът не е полезен! Помислих си, че така протичат очакванията и за вярата в изхода на молитвите ни. Молим се и подчертаваме колко важно е за нас дадено решение, но нямаме вяра и зрънцето ни за покълване е изгнило в душата ни.

А приятелката ни изповядва с ум и уста надеждата си в неизградени още вятърни мелници. Става и ляга с мир в душата си и песен, че ще бъде възнаградена заради надеждата, неподдаваща се на ветрове... и чудото става в живота й. Малкото синапово зрънце покълва!

„А вярата е увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не се виждат.” (Посл. към евреите 11:1).

Виждаме дефектното петънце в другия, защото завиждаме. Или пък заради нашата критичност и желание за изпитване на всяка поредна стъпка,... съзираме и най-малкото изкривено ъгълче – научени сме да не прекаляваме с ръкоплясканията, а и защо да окриляме дарбата на непознатия - той и без това си е без самочувствие. Една похвала оркестър не прави...

Какво забелязваме? Това, което липсва на нас самите и ни дразни, щом го откриваме в изобилие в останалите. Или подаваме ръката си и обезсърчения минава по моста на доверието ни безопасно от другата страна.





Източник: Списание "Естир"




Бог да благослови всички!

Амин!


avatar
Е.П.Ц.-Тетевен
Администратор
Администратор

Брой мнения : 363
Join date : 30.11.2010
Местожителство : Е.П.Ц. - Тетевен / Администратор - Пламен Б. Николов

Вижте профила на потребителя http://bible.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите