“Защото Христовата любов ни принуждава…”

Go down

“Защото Христовата любов ни принуждава…”

Писане by Пламен Николов on Чет Мар 08, 2012 11:27 pm


“Защото Христовата любов ни принуждава…”

Проповед от П-р. Радослав Илиев


Ако някой издаде заповед, за едни хора нейното изпълнение ще представлява бреме, омразно задължение, но за други - ще бъде удоволствие, радост или, както казваме често - песен. Защо това е така? Заповедта е една и съща, външно хората също са едни и същи, но всеки човек тръгва да свърши дадена работа с различни мотиви и нагласа. Това означава, че вътрешно хората са различни. Например, ако принуждаваш нечестив човек да ходи на църква и да чете Библията, за него това ще бъде не само най-досадното, но и най-омразното нещо. Той няма да желае. За него това ще бъде задължение и товар. За праведният обаче такова принуждаване ще бъде удоволствие, нещо желано и обичано. Невярващите хора, които не са приели Исус, се намират в старото си греховно естество, наследство от Адам. А то желае да върши делата на плътта. Това е, което му доставя удоволствие, не да ходи на църква и да чете Библията. Докато вярващите хора са новородени отгоре и търсят онова, което е отгоре. Затова, в Деяния 2 глава, когато ап. Петър проповядваше, изпълнен със Святия Дух, 3000 човека бяха докоснати. До този момент те бяха ортодоксални юдеи и изпълняваха Моисеевия закон. Когато се новородиха обаче, животът им се промени и те започнаха да искат качествено нови неща. Те искаха да общуват с Бога, да се молят, да постоянстват в преломяването на хляба и в поучението на апостолите. Тази промяна дойде, защото всичко в тях стана ново и това ново естество гледаше към небето. Ето за това едни и същи неща за различните хора могат да бъдат, за едни- удоволствие, а за други - принуждаване.

Във ІІ Коринтяни 5:14-17 е записано: "…Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели; и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал. Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме. За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.”

Това са основните стихове, върху които се базират нашите размишления и те се отнасят единствено за вярващите хора. Останалите не познават Христовата любов. Те първо трябва да се срещнат със Святия Божи Дух, Който ги осъжда за грях, и ако приемат това осъждение, като изповядат греховете си и ги оставят, Бог ще ги поръси с Христовата кръв, за да ги очисти. А когато това стане, когато човекът бъде очистен въз основа на своето покаяние, въз основа на това, че се е покорил на Бога и е поръсен с Христовата кръв, тогава Святият Дух може да влезе и да заживее в него, защото Святият Дух отива само на свято място. Святият Дух отива само там, където вече е приложена кръвта на Исус Христос за да очисти всичко и да го направи свято.
Освен Духа Си обаче, Бог ни дава и още нещо. Кое е то? Отговорът се намира в Римляни 5:5: “Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.” А щом сме приели Божията любов, която е изляна в сърцата ни, от нас се изисква просто да я показваме. Има обаче нещо друго – тази Христова любов “ни принуждава”. Нормално е да се запитаме, в какво Христовата любов принуждава праведните? Нали те се съгласяват с Бога, покоряват Му се, следват Го… Тогава:

защо да бъдем принуждавани



Когато се новородихме отгоре, ние получихме един нов вътрешен човек. Плътският човек продължава да бъде в нас, но ние вече имаме нов, духовен човек, който желае и копнее да бъде с Бога, да се свързва и да общува с Него. Въпреки че старото създание продължава да бъде в нас, за новото създание е радост и удоволствие да се покорява на Бога, защото то самото идва от Бога. Вярвам че никой праведник не върши грях нарочно. Винаги го вършим без да искаме, защото се стремим да живеем като Исус, но не сме съвършени и грешим в много неща. Много често сгрешилият дори не знае в какво е сгрешил и по този начин се отклонява от правия път. Тогава Христовата любов се намесва, за да спре отклонилия се от това да греши и да го върне в Божия път. Ние имаме път, по който да вървим, но не го проправяме, не го отъпкваме. Христос прави този път от земята до небето, за да можем да се върнем при Бога. Той стана пътят, истината и животът, за да можем ние да Го следваме. Но в момента в който свалим погледа си от Исус, за да видим нещо друго, веднага старата природа в нас, плътското ни, греховно естество, е готово да влезе в действие и да съгрешава. Тогава Господ с цялата Си любов изпраща Словото Си чрез различни обстоятелства и ни поставя, къде – в трудна ситуация, къде – на тясно, натиска ни до стената за да можем да разберем, че не сме в правия път и да се върнем.

Това е израз на великата Божия милост, на Христовата любов, която идва до нас, за да ни спре от пагубния път и да се върнем обратно при Бога. Вярно е това слово, което казва: “… всичко съдейства за добро, за ония, които любят Бога”. Всяка една ситуация съдейства за твое и мое добро, щом сме възлюбили Бога и щом сме призовани не според човешко, но според Божието вечно намерение. Някои неща ни се виждат трудни по човешки, изпадаме в тежки ситуации, но трябва да помним, че всичко което ни се случва идва да ни научи на нещо. Бог има да ни каже нещо, Бог има лично да ни говори и това е израз на Христовата любов, която ни учи, води и ако се наложи - ни принуждава да се връщаме от грешния път.

Защо ли ни принуждава? Защото Бог толкова много ни възлюби, че желае нито един да не погине, но да има вечен живот. Глупаво е да пропуснем жертвата на Божия Син. Глупаво е да не се възползваме от нея и да се отървем от греховете си, защото Божият гняв не идва върху хората, той идва върху греха, за да го унищожи и изпепели с огнено негодувание. Проблемът е, че греховете са в хората и хората ги вършат. Затова дойде Божият Агнец да понесе греха на света, а ние да бъдем свободни и никога да не вкусим от Божия гняв, но Божията милост да остане върху нас завинаги. Христовата любов ни води и принуждава, така че да ходим в Божия път така че никога да не бъдем осъдени, а да имаме вечен живот и да кажем заедно с Давид: и аз “ще живея завинаги в дома Господен.” Когато ние приемем Христовата любов и кажем – прости ни Господи, отклонили сме се, върни ни пак при Себе Си, тогава влиза в действие І Йоана 1:9, където се казва: “Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.” Виждате ли, Христовата любов ни учи и ни води за да вървим в Божия път и да растем от слава в слава, от святост в святост и от вяра към вяра. Но отклоним ли се без да искаме, тогава Христовата любов започва да ни принуждава с различни методи и начини, които Бог има към нас, принуждава ни да се върнем обратно.

Така че Христовата любов ни учи, води и принуждава да разсъждаваме и да живеем така, както е угодно на Бога. Ап. Павел казва – затова и ревностно се стараем да бъдем угодни на Бога. А Христовата любов ни помага във всичко това, Христовата любов прави това само за този, който я приеме. Този който я приеме, той ще бъде пазен от тази Божия любов. Но какво всъщност приемаме или

какво е Христовата любов

В І Йоана 5:1-3 четем: “Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който люби Родителя, люби и родения от Него. По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди, защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди.” Който пази Неговите заповеди, той на практика изявява, че обича Бога.

Божията любов се изразява и в друго – Той даде Сина Си за нас, единородния Си Син. Затова и в Йоан 3:16 се казва: “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”

В І Йоана 4:9,10 е записано: “В това се изяви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.”

Ние можем да я приемем този Божия любов с цялото си сърце и тя да действа в нашия живот и да ни благославя, но не можем да я разберем с ума си. В това се изяви Божията любов към нас. Ние, които сме се покаяли и повярвали в Бога, живеем чрез Исус Христос, Който е изпратен за нас. Ние живеем, понеже Исус каза, че живее за да ходатайства за нас. Той каза: “Понеже Аз живея и вие ще живеете”. Ние имаме чрез него вечен живот. Ето я Христовата любов. В Йоан 13:1 четем: "А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.”
А какво представлява преминаването от този свят към Отец? Може да бъде казано с 4 думи – страдание, смърт, възкресение и възнесение. Исус знаеше за това.

В Йоан 10:17 се казва: “Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.” Но Той казва също, че знае къде отива, знае че отива да пострада, да бъде умъртвен на кръста. Той знаеше. И като знаеше, че е настъпил този час, и като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби. Той докрай ни възлюби, за да може да отиде на Разпятието вместо нас, на твоето и моето място. Ето в това се изразява Христовата любов, която ни спаси тогава на кръста, а сега ни води за да бъдем опазени, да не бъдем ощетени, нито пък да бъдем погубени, да получим пълното си наследство и вечен живот с Господа.

Казва се, че Исус беше покорен на Отец до смърт, даже до смърт на кръст, според Филипяни 2:8. А в Римляни 4:25 четем, че Христос, Който беше предаден за престъпленията ни, беше възкресен за оправданието ни. Ето какво направи Исус Христос за нас – спаси ни от смърт и възкръсна за оправданието ни. Щом сме оправдани, значи никога няма да бъдем осъдени за грях, а ще бъдем спасени за вечен живот, ще живеем заедно с Бог, в Неговия дом. Това е целта на Бога – чрез Сина Си да ни върне при Себе Си.

И така, на първо място Христовата любов ни принуждава да разсъждаваме по следния начин: ако Един е умрял за всички нас, значи всички сме мъртви. Спрямо какво сме мъртви, щом все още гледаме, чуваме, дишаме, живеем, храним се, спим, работим? Отговорът можем да прочетем в Римляни 6:11: “Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.” Мъртвият не вижда, не чува, не пипа нищо. Щом сме мъртви за греха, значи не трябва да поглеждаме към греха, нито да слушаме за него, да не го хващаме, понеже сме нови създания в Христос и трябва да копнеем за това, което е отгоре, от Бога. За това във Филипяни 2:5 се казва: “Имайте в себе си същия начин на мислене, който беше и в Христа Исуса.” Кой беше този начин на мислене? Ето този: “Който, като беше в Божия образ пак не счете че трябва да държи равенство в Бога, но се отказа от всичко и взе на Себе Си образ на слуга. И като се намери в човешки образ смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.”

Христовият начин на мислене

беше съобразен винаги с това да се покори във всичко и докрай на Отец. В І Коринтяни 2:16 се казва, че “ние имаме ум Христов” и след като това е така можем да размишляваме. Исус се покоряваше във всичко на Своя Отец. Това означава, че същото се отнася и за нас. Да имаме същия начин на мислене означава да се покоряваме във всичко на Спасителя. Той каза: “Ако Ме любите ще пазите Моите заповеди.” И докато този свят притежава плътски ум, който е смърт, а ние имаме ум Христов - този Христов ум ще ни води в пътя, истината и живота.

Когато нашият ум се отдаде на егоистични мисли, тогава по някакъв начин Христовата любов ни изобличава и ни връща обратно в Христовия начин на мислене - с ум Христов да не мислим първо за себе си, а за ближния. Като сме направлявани и принуждавани от Христовата любов и като знаем, че Исус е умрял за нас, в следствие на което и ние сме умрели заедно с Него, следва да пристъпим и към действие. Затова ап. Павел казва в Галатяни 2 :20: “Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.”

Така че ап. Павел не живееше за себе си, не практикуваше вече егоистичния си начин на живот, но живееше за Христос, вършеше Неговата воля, беше контролиран от Него. И това той правеше напълно доброволно, предоставяйки себе си, ума си, тялото, живота си...

Христовата любов ни принуждава да действаме и да живеем така, както е живял Христос, понеже както мислим, така и ще живеем. Тя ни принуждава да бъдем духовни, да не копнеем за плътското. “Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир” ( Римляни 8:6 ).

В Римляни 6:2,7, 8 и 12 четем: “Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него? Защото, който е умрял, той е оправдан от греха. Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него. Да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти.”

Защо се казва да не царува греха? Знае Господ, че ние сме още в двете естества, плътската природа все още живее в нас. Тя живее, казва Господ, но внимавайте, тя не трябва да царува, та да й се покорявате. Един е, Който трябва да царува в нашия живот! Ако удовлетворяваме новото си естество и се покоряваме на Бога, това ще бъде най-сладката и най-желаната принуда, защото Христовата любов ще ни води във всичко.





Источник: Онлайн вестник "Благовремие"




Бог да благослови всички!

Амин!


avatar
Пламен Николов
Администратор
Администратор

Брой мнения : 223
Join date : 03.12.2010
Age : 44
Местожителство : Е.П.Ц. - Тетевен / Администратор / Пламен Б. Николов

Вижте профила на потребителя http://epcteteven.ovo.bg/?lwGjIL

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите