Сърцето на поклонника

Go down

Сърцето на поклонника

Писане by Е.П.Ц.-Тетевен on Съб Сеп 08, 2012 12:06 pm

Сърцето на поклонника в нас

Eв. на Лука 7:36-50 ст.

Това е един от най-красивите изрази на поклонение, които виждаме в Библията.

Да се даде точна дефиниция за поклонението е много трудно.
Най-вероятно, понеже поклонението е най-реалното божествено преживяване на човека.
Истинското поклонение не подлежи на дефиниция, то може само да се преживее.

Желанието ми днес с това слово за поклонението, е всеки един от вас да поиска да бъде поклонник на Живия Бог в живота си.
Вярвам, че това е най-скъпоценното желание, което може да се роди в човешкото сърце.
Ако направим изследване в църквата и зададем въпроса, какъв искаш да си, как искаш да се реализираш в църквата...?
Отговорите ще започнат с това: " искам да съм апостол, пастор, пророк, лидер на хваление, да пророкувам, да бъда ходатай, да евангелизирам... и всичко това е прекрасно.
Едва ли някой ще каже: "Искам да съм поклонник"! Понеже никога не сме виждали истински смисъла да бъдем поклонници в живота си.

Колко от нас правят разликата между това, което правим за Бога, и това което сме?
Църквите днес са пълни с духовни функционери, които хранят своето себе от работата, която вършат, а не от това, което Бог казва за тях, че те са!
В момента, в който свалиш от тях функцията, която изпълняват, служението, в което са, и те изпадат в криза на идентичността.
Докато ние не разберем наистина, кои сме всъщност, ние ще имаме винаги проблем с идентичността си.
Докато слагаме активността в църквата, като заместител на липсите в нашия живот, ние никога няма да пораснем в зрялост, която е белег на здрава идентичност.


Когато отидеш да се покланяш пред Бога, забрави за всичките служения, в които си бил, титли, които си имал, човешко одобрение, което си приемал.
Иди като син и дъщеря и се покланяй от цяло сърце пред Отец!


Поклонението е приоритет за Бог. Той ни създаде, за да Му се покланяме.

Поклонението е най-интимното място на среща между нас и Бога!
Когато истински се покланяш на Господа, ти не желаеш да искаш нищо от Него, освен да му благодариш.
Поклонението довежда дух на благодарност и дух на покаяние върху нас.

Когато се покланяш с цялото си сърце, Бог завежда твоя дух в тронната зала, където присъствието на Бога е най-силно.
Присъствието на Бога довежда Неговата сила, милост, благодат реално върху нас.


Качеството на нашето поклонение не зависи от дарбите и способностите, които имаме, а от чистотата на сърцето ни!
Затова, поклонението е състояние на сърцето, а не просто израз на хваление.


Аз искам днес да направя разстоянието между поклонението и хвалението възможно най-голямо, за да може по-добре да разберете, какво е поклонение!
Християните днес трудно правят разлика между хваление и поклонение.
И преди да видим връзката между поклонението и хвалението нека видим голямата разлика.

Хора, които трудно правят разликата между хваление и поклонение са лишени от възможността да бъдат истински поклонници в живота си.
Те се лишават от най-специалното взаимоотношение, което могат да имат с Отец. Взаимоотношение родено от поклонническо сърце!


Мисля, че най-доброто определение за това, кой може да се определи като поклонник са думите на Исус:" Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива ИСКА ОТЕЦ да бъдат поклонниците Му.
Бог е Дух, и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят." Ев. на Йоан 4:23-24 ст.

Отец търси поклонници, а не поклонение!
Отец не се впечатлява от стила и изказа на нашата молитва, а от този, който се моли!
Отец не се впечатлява от красивия глас, който го хвали, но от сърцето на този, който хвали!


Тук Исус говори за поклонението като взаимоотношение!
Задължително изискване при поклонението е да има взаимоотношение.
Не може да има качествено поклонение извън взаимоотношение.
Тук Исус дори не намеква за хваление.

И сега тук искам да ви покажа една разлика във вижданията относно хвалението.
Някои хора определят хвалението просто като стил.
Други определят хвалението като сърдечен израз към Бога, за Неговата добрина милост и т.н.


Какво е за теб хвалението в църква? Просто музикален стил или сърдечен израз?

Нека ви кажа нещо изключително важно: Поклонението трябва да предшества хвалението!

За много християни в църква хвалението е единствено и само емоционално духовно преживяване.
Да, в нашето хваление са включени и нашите емоции, но те не са определящ фактор за това дали ще хваля Господа или не.
За много християни обаче, те са единственият определящ фактор.
Затова, когато не са в настроение, не могат да хвалят Господа. Те казват: "сега хич не ми е до хваление, не се чувствам ок за да хваля.. и т.н.


Истината, която не знаеш за хвалението е тази, че: Хвалението към Бога се крие в твоето разбиране, а не в чувствата, свързани с даден момент или събитие.
Ти не можеш да си позволиш лукса да участваш в хвалението само когато си в настроение.
Когато решиш да хвалиш Бога погледни навътре към своето сърце, а не в обстоятелствата около теб.


Хвалението е естествен сърдечен израз за това, което Бог е направил за нас.
Поклонението е свързано с откровението за Бога като Личност!

Сега разбирате ли защо поклонението предшества хвалението?
Понеже основата за поклонение в нашия живот е откровението, което имаме за Бога, а основата на хвалението е разбирането, което имаме за Бога.


Преди да имаш разбиране за Бога, трябва да имаш откровение за Него!
Разбиране за Бога без духа на откровение води до заблуда и демонична намеса в твоя живот!

Добрата новина за много от вас днес е, че не е задължително да бъдеш хвалител, за да си поклонник. Не е нужно да пееш добре или да свириш на някакъв инструмент, за да те определят като поклонник.
Да бъдеш поклонник е въпрос на отношение, а не на музикални или певчески способности! Слава на Бога за всички, които не могат да пеят добре и са "музикални инвалиди"!
Поклонението не е музикална дейност, то излиза от сърцето.

Има много хора, които не могат да пеят изобщо, но са поклонници.

Дарбата няма да ти даде сърцето.

Има нещо, което е задължително за хвалителите обаче, и то е, преди да се идентифицират, като хвалители, да бъдат поклонници!
Това различава хваление от хваление, хвалител от хвалител.
Едните свалят небето на земята, другите озвучават паяжините на тавана на църквата.
Има хваления, които те довеждат до тронната зала на Бог, а други, които само те унасят към дрямка.

Голямата разлика е, че едните са поклонници преди всичко, а другите само пеят и свирят добре!


Исус каза: "Истинските поклонници се покланят с дух и истина..."

Поклонението е предимно дейност на духа. Ние се покланяме в дух и истина.
За да се покланяш нямаш нужда от раздвижване на плътта, а от освобождение на духа!
Ние се покланяме пред Бога с дух, което ще рече с откровение!
avatar
Е.П.Ц.-Тетевен
Администратор
Администратор

Брой мнения : 363
Join date : 30.11.2010
Местожителство : Е.П.Ц. - Тетевен / Администратор - Пламен Б. Николов

Вижте профила на потребителя http://bible.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите