ДЕСЕТТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ

Go down

ДЕСЕТТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ

Писане by Е.П.Ц.-Тетевен on Чет Фев 14, 2013 11:23 am



ДЕСЕТТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ







Законът на Десетте Божии заповеди не бе изговорен само за благословение на евреите. Бог ги почете, като ги направи стражи и пазители на закона Му, но те трябваше да го съхранят като свято поръчение към целия свят. Предписанията на Декалога са валидни за цялото човечество и бяха дадени за поучение и напътствие на всички. Десетте правила – кратки, всеобхватни и авторитетни – обхващат дълга на човека към Бога и към неговия ближен. И всичките са основани върху великия и основен принцип на любовта. „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум; и ближния си както себе си.” (Лука 10:27; Втор. 6:4, 5;Левит 19:18). Десетте заповеди, тези принципи са предадени в подробности и са приложими за човешките условия.


1.ПЪРВАТА ЗАПОВЕД

„Да нямаш други богове, освен Мене”

Бог – Вечният, Самосъществуващият, Несътвореният, Който сам е Източник и Поддържител на всичко, единствен има право на върховна почит и поклонение. На човека се забранява да отдава първото място в своите чувства или служба на какъвто и да е друг обект. Ако поддържаме нещо толкова скъпо, което се стреми да отнеме от любовта ни към Бога или ни попречи да Му отдаваме дължимата служба, ние си правим от него бог.


2.ВТОРАТА ЗАПОВЕД

„Не си прави кумир или какво да е било подобие на нещо,
което е на небето горе или което е на земята долу,
или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш.”

Втората заповед забранява поклонение на истинския Бог чрез образи и подобия. Много езически народи твърдят, че техните изображения били просто фигури или символи, чрез които отдавали поклонение на Божеството.
Но Бог е заявил, че такова поклонение е грях. Опитът да се представи Вечния с материални предмети би понижило представата на човека за Бога. Отклонен от безкрайното съвършенство на Бога, умът би бил привлечен по-скоро към творението, отколкото към Създателя. И колкото повече човек снижава представите си за Твореца, толкова повече деградира.
„…Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив”. Близката и свята връзка на Бога с Неговия народ е предствена метафорично чрез брака. Идолопоклонството, което е духовно блудство, предизвиква Божието негодувание, представено подходящо като ревност.
„…Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата, до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят…” Неизбежно е децата да страдат от последствията на родителските прегрешения, но те не биват наказвани за вината на родителите си, освен ако участват в греховете им. Най-често обаче децата вървят по стъпките на своите родители. Чрез наследствеността и примера на бащите си, синовете стават съучастници в греховете им. Порочните склонности, извратеният апетит и сниженият морал, както и физическите болести или деградации се предават като наследство от баща на син до трето и четвърто поколение. С тържествена сила тази страшна истина трябва да въздържа хората от погрешно поведение.
„…А показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.” Като забранява поклонението на фалшиви богове, втората заповед внушава поклонение на истинския Бог. А на верните в Неговата служба е обещана милост, за разлика от гнева, с който са заплашени мразещите Го, не само до трето и четвърто, а до хиляди поколения.


3.ТРЕТАТА ЗАПОВЕД

„Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да счита безгрешен онзи,
който изговаря напразно името Му.”

Тази заповед не само забранява фалшиви клетви и обикновено ругаене, но ни забранява да употребяваме Божието име по лек и небрежен начин, без да имаме предвид страхотното Му значение. Ако небрежно споменаваме Бога в обикновен разговор, ако се позоваваме на Него за незначителни неща, ако често и безсмислено повтаряме името Му, ние Го безчестим. „Свято и страшно е Неговото име” (Псалом 111:9). Всички трябва да разсъждават за Неговото величие, чистота и святост, за да бъдат сърцата им изпълнени с чувството за възвишения Му характер и святото Му име да бъде споменавано с почитание и тържественост.


4.ЧЕТВЪРТАТА ЗАПОВЕД

„Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, ни добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.”

Съботата не е въведена като нова институция, тя бе установена при сътворението. Трябва да я помним и пазим в памет на делото на Създателя. Тя посочва Бога като Творец на небесата и на земята и отличава истинския Бог от фалшивите богове. Всички, които пазят седмия ден, показват с този си акт, че са поклонници на Бога. Така Съботата е знак за верността на човека към Бога до тогава, докато на земята има хора, които да Му служат. Четвъртата заповед – единствената от всичките десет, споменава и името, и титлата на Законодателя. Тя единствена показва чрез чий авторитет е даден законът. Тя съдържа Божият печат върху Неговия закон и доказва автентичността и задължителната му сила.
Бог е дал на хората шест дни, в които изисква да работят и да вършат личните си дейности. Дела на помощ и милост се допускат в събота. За болните и страдащите трябва да се грижим по всяко време, но в събота неналежащата работа трябва стриктно да се избягва.
„Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята си воля в светия Ми ден, и наречеш съботата наслада, свята на Господа, почитаема, и Го почиташ, като не следваш в нея своите си пътища и не търсиш своето си удоволствие…”. Забраната не свършва тук: „…и не говориш своите си думи”, казва пророкът (Исая 58:13). На хора, които в събота обсъждат делови въпроси или съставят делови планове, Бог гледа като на действително извършващи делова работа. За да пазим съботата свято, не трябва дори да допускаме умовете ни да се занимават с неща от светски характер. А заповедта включва всички хора, които се намират отвътре вратите ни. По време на светите часове, обитателите на дома трябва да оставят настрана светските си и делови работи. Всички трябва да се обединят, за да почетат Бога, отдавайки Му с готовност служба в Неговия свят ден.


5.ПЕТАТАТА ЗАПОВЕД

„Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята,
която ти дава Господ, твоя Бог.”

Родителите имат право на такава любов и уважение, каквито човек не дължи на никое друго лице. И който отхвърля законния авторитет на родителите си, отхвърля Божия авторитет. Петата заповед изисква децата не само да отдават уважение на родителите си и да ги слушат, но също да им оказват любов и нежност, да облекчават грижите им, да пазят репутацията им и да им подпомагат и утешават на старини.


6.ШЕСТАТА ЗАПОВЕД

„Не убивай.”

Всички дела на несправедливост, които целят да съкратят живота, духът на омраза и отмъщение или отдаването на някаква страст, която води до дела, увреждащи другите, или дори ни кара да им желаем злото (защото, „който мрази брата си е човекоубиец”- 1 Йоан. 3:15); самолюбивото пренебрегване на грижите за нуждаещите се и страдащите, всяко себеугаждане или ненужно лишение, или пък прекалена работа, която води до увреждане на здравето – всичко това в по-малка или по-голяма степен нарушава шестата заповед.


7.СЕДМАТА ЗАПОВЕД

„Не прелюбодействай.”

Тази заповед забранява не само нечисти действия, но и чувствени помисли и желания или каквато и да е практика, която води до възбуждането им. Чистота се изисква не само във външния живот, но и в тайните намерения и чувства на сърцето. Христос, Който поучаваше за далеч простиращата се задължителност на Божия закон, заяви, че злата мисъл или злият поглед са също така грях, както и беззаконното действие.


8.ОСМАТА ЗАПОВЕД

„Не кради.”

Тази забрана включва грехове в обществения и личния живот. Осмата заповед осъжда отвличането на хора и поробването им, забранява завоевателни войни. Осъжда кражбата и грабежа. Изисква стриктно благочестие в най-малките подробности на житейските дела. Забранява алчността в търговията и изисква честно изплащане на дългове и заплати. Тя заявява, че всеки опит да се извлече полза от нечие невежество, слабост или нещастие, се отбелязва в небесните книги като измама.


9.ДЕВЕТАТА ЗАПОВЕД

„Не свидетелствай лъжливо против ближния си.”

Говоренето на неверни неща от каквото и да е естество; всеки опит или намерение за измама на нашия ближен са включени тук. И намерението да се измами съдържа лъжа. С поглед, с движение на ръката и с израз на лицето може да се излъже също така сполучливо, както и с думи. Всяко съзнателно преувеличаване, всеки намек или инсинуация, предназначени да създадат погрешно или преувеличено впечатление са лъжа. Това предписание забранява всяко усилие да увредим репутацията на нашия ближен с фалшиво представяне или зла догадка, с клевета или клюка. Дори преднамереното прикриване на истината, от което могат да настъпят вреди за другите, е нарушение на деветата заповед.


10.ДЕСЕТАТА ЗАПОВЕД

„Не пожелавай къщата на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.”

Десетата заповед удря в самия корен на всички грехове – забранява егоистичното пожелаване, от което произлиза грешното действие. Който в послушание към Божия закон се въздържа да се отдава дори на грешно пожелание на нещо, което принадлежи на друг, няма да бъде виновен за грешна постъпка към ближните си.
Такива бяха светите предписания на Декалога, изговорени сред гръм и пламъци на планината Синай и с чудна изява на силата и величието на славния Законодател. Бог възвести Своя закон сред сцени на сила и слава, които Божият народ никога да не забрави. Неговите люде трябваше да бъдат убедени в необходимостта от дълбока почит към Автора на закона, Създателя на небето и земята. Той желае да покаже и на всички хора светостта, важността и непреходността на Своя закон.
Господ казва:
„Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.”- Йоан 14:15.
„И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него.”- 1 Йоан. 2:3,4.
„По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди , защото ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки. Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света;”- 1 Йоан. 5:2-4.
Бог произнесе на планината Синай Десетте заповеди със СВОЯ ГЛАС, написа ги ЛИЧНО на две каменни плочи и нареди на Мойсей да ги постави на НАЙ-СВЯТОТО място – в ковчега на завета – Изход 40:21.
Исус Христос обобщи закона в две големи заповеди: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум (това е обобщение на първите 4 заповеди) и ближния си както себе си (останалите 6 заповеди)”- Матей 22:35-40.
Божият морален закон отразява характера на Бога и в основата му е ЛЮБОВТА. Той е ВЕЧЕН и НЕПРОМЕНИМ като своя Автор. Сам Исус Христос заявява: „Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона и пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне” – Матей 5:17,18.
Божият закон е НЕДЕЛИМ и ВСИЧКИ ЗАПОВЕДИ са ЕДНАКВО ВАЖНИ, „Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко” – Яков 2:10.





Източник:





Бог да благослови всички!

Амин!


avatar
Е.П.Ц.-Тетевен
Администратор
Администратор

Брой мнения : 363
Join date : 30.11.2010
Местожителство : Е.П.Ц. - Тетевен / Администратор - Пламен Б. Николов

Вижте профила на потребителя http://bible.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: ДЕСЕТТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ

Писане by Пламен Николов on Чет Фев 14, 2013 11:30 am



Като допълнение и по-голямо разяснение, можете да прочетете и тази тема:

Ужасният грях на гордостта

- проповед от David Wilkerson

Линк към темата: http://www.worldchallenge.org/en/node/16086



Цитат от темата:
Какво е гордост?

Бог вижда гордостта по коренно различен начин от нас. Той ми показа, че моето определение за гордост е твърде ограничено. Да, съществува зла, самохвална, арогантна гордост и тя може да се види навсякъде около нас в тези дни. Но съществува и гордост, чиято природа е духовна. В нея падат онези, които ходят близо до Бог и тя може да се види в най-святите сред нас. Колкото си по-духовен, колкото повече откровения си получил, колкото по-близо си стоял до Него, толкова по-грозен е този грях, когато го извършиш. Това не е начин на живот, въпреки че би могъл да се превърне в такъв. Това е грях, който може да бъде извършен дори, когато сме на колене и търсим Бог.

За да разберете това послание, искам да ви дам ново определение за гордост и смирение.

Гордостта е независимост, смирението – зависимост
Гордостта е нежелание да чакаш Бог да действа в Неговото време и по Неговия начин. Гордостта се втурва за да поеме нещата в свои ръце. Едно от най-големите изкушения, пред които се изправят истинските християни е, да изпреварят Бог. Това е да действаш без ясна заповед от Бог. Да вземем нещата в наши ръце, когато изглежда, че Бог не работи достатъчно бързо. Това е нетърпение
.

БОГ Е ЛЮБОВ - А Любовта дълго търпи;... Любовта всичко търпи;...
Любовта никока не отпада!

avatar
Пламен Николов
Администратор
Администратор

Брой мнения : 223
Join date : 03.12.2010
Age : 44
Местожителство : Е.П.Ц. - Тетевен / Администратор / Пламен Б. Николов

Вижте профила на потребителя http://epcteteven.ovo.bg/?lwGjIL

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите