ПРЕДАТЕЛСТВОТО - проповед от Енчо ТОДОРОВ

Go down

ПРЕДАТЕЛСТВОТО - проповед от Енчо ТОДОРОВ

Писане by Пламен Николов on Съб Мар 09, 2013 11:10 pm



ПРЕДАТЕЛСТВОТО

проповед от

Енчо ТОДОРОВ







Бях в един град и се обадих на свещенослужителя: „Утре искам да посетя вашата църква. Ако и ти дойдеш, ще се радвам да се видим.” „Какво говориш, - отговори ми той. – Аз винаги съм в църквата.” Посмяхме се малко на шегата и той ми каза: „Утре ти ще проповядваш.” След тази покана се помолих: „Господи, дай ми слово за църквата.” Тогава Святият Дух ми проговори да взема Библията и да я разтворя. Отворих Библията на слуки и погледът ми застана върху стиха: „И (Петър) излезе вън и плака горко” (Лука 22:62). Почнах да размишлявам върху този стих и си казах: „Църквата е голяма, сигурно имат над 1000 души членове. Не мога да проповядвам неподготвен.” Затова си избрах друга тема и заспах спокоен. Но през нощта се събудих и сънят побягна от мен. Опитвах се да заспя, но безрезултатно. Сетих се за молитвата си, преди да си легна. И понеже се чувствах гузен, помолих се отново: „Господи, дай ми слово!” Отговорът беше: „Аз ти дадох слово.” Да, Господи, но какво мога да кажа върху тези думи: „И (Петър) излезе вън и плака горко.”

И тогава Святият Дух започна да ми диктува относно седем стъпки на падението на Петър. Той ми каза: „Първата стъпка е гордост.” Веднага пред мен се прожектира малката група на учениците и все едно, че бях там. „И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра...” Наистина, силата на човека се проверява в усилно време. Учениците бяха изпитани. Симон също беше изпитан, за да не уповава на себе си, но във всяка ситуация да търси Божията воля. Петър трябваше да премине през седем стъпки на падение, за да дойде до истинско покаяние. Този урок той запомни през целия си живот. И тогава видях как Петър се надигна сред групата: „Господи, (кой, аз ли), готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт.” Но това беше упование в себе си, а не в Господа и води до гордост, а гордостта винаги предшества падението.

Тогава Святият Дух ми каза: „Второ - пренебрегване на молитвата.” Групата беше дотолкова уморена от впечатления и преживявания, че първото нещо, което направиха, когато отидоха в Гетсиманската градина, беше да се отпуснат и заспят. „Защо спите?” Думите на Учителя ги стресна. „Станете и се молете, за да не паднете в изкушение.” Когато сме уморени или в проблеми, точно тогава имаме най-голяма нужда от молитва.

Святият Дух продължи: „Трето - плътски оръжия.” „И един от тях удари служител на първосвещеника и му отсече дясното ухо.” Често пъти ние сме изкушавани да действаме в плътта и резултатите са плачевни. Мислим си, че вършим Божията воля, размахваме меча на плътта и накрая се оказва, че е паднала главата на някоя нова душа, съблазнена от нас.

Святият Дух отново ми проговори: „Следващата стъпка на падение е - неправилно следване на Христос.” „И като Го хванаха, отведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч.” Често пъти си мислим, че като следваме Исус тайно, това ще ни запази като християни.

Господ продължи да ми говори: „Петата стъпка е: в събранието на присмивателите.” И когато бяха запалили огън сред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях. Петър беше призован да бъде служител на Господа, но не и да сяда в събранието на присмивателите и да се грее на техния огън. „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмиващите се не седи...” (Пс.1:1).

„Шесто - неправилно свидетелство.” „И една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: И този беше с Него. А той се отрече: Жено, не Го познавам.” Животът ни трябва да бъде едно свидетелство за Исус. Да казваме, че не Го познаваме, това е най-лошото свидетелство за Него.

„Седмата стъпка на падение - отричане.” „И като се мина около един час, друг някой настояваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин. А Петър каза: Човече, не зная какво говориш.” Да се отричаш от Господа отново и отново, говори за голямо падение и за страх за самия себе си, страх, който идва от ада.

Тогава идваме до кулминацията и най-важната стъпка в живота ни - покаяние. „И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа... И излезе вън и плака горко.” Погледът на Исус срещна погледа на Петър само за миг, но това беше най-силната проповед, която Петър запомни през целия си живот. Думи не се чуха, но Петър разбра, Петър си спомни и покаянието беше от цялото му сърце. Тайната на истинските християни е в покаянието и в силата отново да станат и да се изправят. „Защото праведният, ако седем пъти пада, пак става” (Пр.24:16).



Един поглед може да говори много. Това може да бъде поглед на одобрение, насърчение, доброжелателство; поглед на любов, радост, мир, състрадание, съчувствие, надежда, вяра и милост.

В един поглед може да се прочете и омраза, ненавист, пожелание, завист, страх, уплаха, душевно страдание...

Какво е изразявал погледът на Петър след неговото отричане от Исус, не знаем, но виждаме чудния резултат, когато Исус погледна Петър. Един поглед, който Петър запомни. Поглед, който предизвика пълно покаяние и промяна.

Но как се стигна до тази ужасна постъпка – Петър да се отрече от Учителя Си, с когото е бил повече от три години и е споделял с Него несгоди, трудности и радости?

Стъпките на падението следваха една след друга. Тогава, когато трябваше да бди и да се моли, Петър заспа; когато трябваше да запази самообладание и спокойствие на духа - измъкна нож; когато трябваше да бъде настрана от мъчителите и убийците на Исус, той се грееше на техния огън; когато трябваше да покаже твърдост, дойде жалко отричане и страх.

Всред тази обстановка Исус се обръща и погледът му само за миг срещна Петровия. Точно навреме! О, този поглед! Думи не се чуха, но Петър разбра; Петър прочете всичко.

„Спомни си, Петре, че бях те предупредил, че ти три пъти ще се отречеш от Мен. Ти мислеше за себе си големи неща. А ето какво си бил ти, Петре...”

О, да можеше да се скрие, да потъне…, да можеше земята под него да се отвори и да изчезне. Този поглед продължаваше да говори, продължаваше да го изгаря...

„Спомни ли си, Петре, за всичко това? А сега искам да знаеш и още нещо. След малко ще бъда жестоко бит и изтезаван, ще бъда заведен и разпънат на кръст. Отивам да умра за целия свят. Отивам да умра и за тебе, Петре! Искам да знаеш, че има Спасител и за тебе, грешника!” Тогава Петър излезе вън и плака горко... Покаянието му беше пълно обръщение и посвещение за цял живот на Исус.



Преди повече от петдесет години Исус отправи и към мен Своя поглед. Пред този поглед се почувствах загубен и окаян. Молих Го с цялото си сърце да бъде милостив към мен грешника. И о, чудо! Като че ли самото небе ме докосна. Дойде сила и чудна радост. Дойде увереност, че Бог ми прощава всеки грях и записва името ми в Книгата на живота. Дълбоко Му благодаря, че Той погледна и към мен - окаяния грешник, за да ме преобрази за един живот на радост, мир и общение с Него.



Беше около три часа през нощта, когато се събудих и Святият Дух започна да ми говори. Преживях всичките тези седем стъпки на падение в живота на Петър. Преживях отново Голгота и едностранната прошка, която Господ даде на целия свят: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.” Помазанието беше толкова голямо, че не усетих как минаха три или четири часа. Бях готов с посланието, което да предам на църквата. Но какво стана, когато пристигнахме в молитвения салон? Имах чувството, че влизам във фризер. Какво стана с помазанието, което ме изгаряше като огън? Като че ли някаква прахосмукачка изсмука всичко от мен и аз седях на стола безпомощен, без да имам сила дори да се придвижа до амвона. Богослужението започна и свещенослужителят спомена, че има гост, който ще проповядва тази сутрин и за когото да се молим. Усетих, че някой започна да се моли за мен и силата и помазанието се върнаха отново. Вече имах силата да се придвижа до амвона и да споделя това откровение за църквата. Вярвам, че Господ беше Този, Който доведе накрая слушателите до покаяние. Много хора стискаха ръката ми и казваха: „Ти не знаеш какво става в църквата ни! Някои искат да махнат пастора и ние сме се разделили на две групи и воюваме едни срещу други.”



Ако допускаме това в църквите си, ние отново разпъваме Христос. На Голгота имаше приготвени гвоздеи, дъсчица, греди и чук... Това не са ли инструментите на някой майстор дърводелец? Да, но с тези инструменти разпънаха Господ Исус. Гвоздеите бяха приготвени за нозете и ръцете Му. Тези ръце, които изцеляваха, прегръщаха малките деца и благославяха. Тези нозе, с които Исус обикаляше три години, за да служи на болни, отхвърлени и наскърбени. На дъсчицата пишеше: „Исус Назарянинът - Юдейският Цар.” Имаше и две греди, на които беше разпнат и издъхна Исус Христос. С помощта на чука и гвоздеите бяха пробити ръцете и нозете Му. И ние питаме: „Кой всъщност разпъна Христос?” Бихме посочили римският войник. Но заповедта беше дадена от Пилат… Той ли е отговорен за разпъването на Христос? Ние знаем, че тълпата беше тази, която крещеше: „Да бъде разпнат!” Не бяха ли това хората, които няколко дни преди това прогласяваха: „Осанна на Давидовия Син!” Как така толкова бързо промениха мнението си? Дали някой не ги убеди да поискат Варава да бъде освободен, а Исус да бъде предаден на смърт? Разбира се, това бяха главните свещеници. Но тогава откриваме един, който го предаде на тях. Може би, ако Юда не беше Го предал, Исус нямаше да бъде разпнат? Юда, един от учениците на Исус!? Възможно ли е? Три години да слушаш Божието слово, да виждаш чудесата и знаменията, да делиш с Исус храната, несгодите и накрая гоненията от фарисеите и да не позволиш сърцето ти да бъде променено!? Коя беше причината? Компромисите! Юда обичаше да взема по-малко от общата каса. Всеки човек винаги има избор да избира между Мамона и Христос – да стане слуга на една безбожна власт или да остане верен на Господа; да стане предател или да бъде истински мъж на Бога.

Чух историята за един наш брат, сега свещенослужител в голяма църква. При тоталитарното време е бил главен счетоводител. Трябвало е да подпише документи, без обекта да бъде завършен. Бил е притиснат за това, като вероятно е и спечелил нещо от цялата история. След това отново е бил притиснат да стане агент. Ако откаже, не му е мърдал затвора заради фалшивите подписи. И той попълнил документите. Още един компромис. Но най-големият компромис при него е било да поеме длъжността на свещенослужител в голяма църква и да учи другите на честност, безкомпромисност, на покаяние и истинско следване на Христос.

Юда е отишъл при религиозните служители на Бога, които все пак са проповядвали Божието слово, въпреки, че не са го изпълнявали. В очите на тези служители, Юда е бил герой и патриот, защото е издал Исус като размирник и правещ себе си Бог.

Нашият брат е отишъл при една безбожническа власт, чиято цел е унищожение на вярата, и е сключил с тази власт договор!? Коментариите са излишни. Защото хора, които носят името християни, представят християнството по недостоен начин. Някои коментират: „Но виж, църквата им е пълна!” Има ли отговор в Божието слово за това? Джон Бивиър пише:

Предстоящото съживление, за което Йоил пророкува, ще бъде различно от това, което преживяваме. Няма да бъде чрез църковна система, попила света в себе си. Няма да дойде чрез една хладка, идеологическа църква, нито чрез служения, които взаимно се конкурират. Няма да стане, докато правим компромиси с непорочността заради успеха. Светът няма да бъде привлечен от обаянието и блясъка на Църквата, но по-скоро от нейната слава.

Причината за постоянното отклонение на църквата се крие в нашия начин на живот и проповядването ни през втората половина на двайсети век. Свели сме Евангелието до евтино решение на житейските проблеми. Предлагали сме Исус подобно на продавачи, опитващи се да покрият своята норма. По този начин сме пропускали покаянието в придобиването на нови души. Но нали все пак имаме новоповярвали? Въпросът е: що за новоповярвали са те? Исус казва на служителите по онова време: „Море и суша обикаляте, за да направите един прозелит, и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас” (Матей 23:15). Лесно е да се привлекат хора, но дали наистина те са синове на Божието царство?”



Спомням си, когато семейството ни замина за Кърджали, за да се поеме църквата там. Живяхме в едно мазе с много влага, където трудно проникваше светлина. Сутрин майка ми обираше мухола от стената, няколко сантиметра дебел. По-късно баща ми успя да купи стара къща в турската махала за църква, където и ние се преместихме да живеем. Всяка седмица започна да ни посещава служител на държавна сигурност и извеждаше баща ни навън. Обикновено това ставаше вечер и ние до късно чакахме, дали ще се върне жив. След години той ни разказа, как служителят го е извеждал вън от града, където се изхвърля боклука, насочвал е пистолет към него и му е казвал, ако не се съгласи да стане доносник, един куршум му е достатъчен, а сутринта камионите, които изхвърлят боклука ще го затрупат и той ще се води безследно изчезнал. Слава на Бога, че баща ми е издържал, макар зад себе си да е имал млада жена с три невръстни деца.

През същите гонения минахме и ние, техните деца. Бяхме изключвани от комсомола. Събираха ни вярващите младежи, за да ни четат атеистични лекции и да ни обработват. Беше истинско чудо, че успях да запиша и завърша инженерство. Ожених се за най-красивото и интелигентно момиче от църквата. После ни се родиха три деца, но не сме спирали да разказваме за тази промяна в сърцата ни. Отивали сме късно вечер в Родопите, за да се срещнем с вярващи и да кажем и на други за Исуса. Бях заплашван, че ще бъде интернирано семейството ми. Беше извършен обиск на дома ни и бяха взети много християнски книги.

Спомням си за съня, който имах две седмици преди обиска. Видях в съня си двама мъже, които дойдоха в апартамента ни. Прекосиха хола и влезнаха в спалнята. Започнаха да тършуват навсякъде, като отваряха различни шкафове и търсеха християнска литература и библии. Разпознах в единия от тях отговорника от шести отдел по религиозните въпроси.

След този сън, веднага прегледах книгите, които бяха ценни за мен и ги скрих на специално место. След две седмици сънят се изпълни. Дойдоха от милицията на работното ми место и ме забраха. Пристигнахме в апартамента ни и сънят се изпълни точно.

Само няколко дни преди това, наши приятели от Англия бяха докарали нелегално стотици библии, които бях скрил на различни места в апартамента. При прехвърлянето на библиите от единия багажник в другия, забелязах, че към нас идва кола. Спря близо до нас и четирима яки мъже в цивилно облекло ни приближиха. “Какво става тук? Каква е тази чуждестранна кола?” Всички замръзнахме. Помолих се за мъдрост: “Прощавайте, знае ли някой от вас немски?” “Аз знам, - каза шефът им. - Какво има?” “Може ли да упътите тези хора за пътя към София?” Те се обърнаха към хората от другата кола на немски: “Карайте след нас.”

Прибрахме се в апартамента и паднахме на колене. “Господи, направи чудо, за да не отворят багажника им и да открият библиите.” След близо час плахо се потропа по вратата. Отново бяхме заедно с приятелите ни и те ни разказаха, че цивилните милиционери са ги извели извън Пловдив и са ги насочили към София. Благодарихме на Бога за защитата и отново на друго място, прехвърлихме библиите.



Тършуването из апартамента, продължаваше. С ужас открих, че едната врата на гардероба е оставена отворена от съпругата ми и една част от библиите се виждаха наредени една върху друга. Всеки път, когато агентите минаваха покрай гардероба, заповядвах в името на Исус, Господ да затвори очите им и да не видят библиите. Тогава сигурно щяха да открият и останалите. И наистина, Бог затвори очите им, въпреки че минаха покрай отвореното крило на гардероба десетки пъти.

След този случай на проверка, беше ни забранено да проповядваме в Пловдивска област. Въпреки забраната, тайно посещавахме вярващите в района и в Родопите и нищо не можа да спре нашето свидетелство към хората за промяна и спасение чрез Исус Христос.



Имахме много премеждия и интересни случки. Изглежда доносници следяха за нас къде ходим и често ни викаха в милицията. В едно от селата се събирахме вече към 40 души. Една вечер на вратата силно се похлопа и когато отворихме, вътре нахълта милиция и започна да проверява документите на всички. Сменихме веднага домът, в който се събирахме. Бях викан отново и отново в милицията и бях изненадан, че изведнъж тонът се смени. „Решихме - казаха ми те, - че ти си най-подходящия да бъдещ следващия пастор в Пловдивската църква.” 17 години водех молитвените събрания и замествах пастора, когато отсъстваше. Отказах, но те отново ме викаха и настояваха да поема църквата. После спряха и ме уведомиха, че ми забраняват да проповядвам в целия район, включително и в църквата, от която съм. Попитах за колко време е това наказание. Отговорът беше: „Завинаги.” В съюзното ръководство са коментирали за мен за назначаването ми като пастор и някой е казал, че съм „неблагонадежден”. Слава на Бога!



Въпреки забраната, посещавахме тайно селата, където вярващите ни очакваха с нетърпение. След време Бог ни водеше да поемем църквата в Меричлери, друга деноминация и друг район, където по-късно имахме едно от най-благословеното време с Джони Ноер. Подготвихме църквата за тази среща с него. Сигурно имаше повече от 2000 души вярващи от цялата страна, които дойдоха на богослуженията. Станаха и много изцеления, включително и на слепи. Чувствахме се толкова много благословени. Отново имаше привикване, но сега вече в София, за да отговаряме на много въпроси относно евангелизациите с Джони Ноер. Очаквах, че може да бъда изгонен от работата ми като инженер в Пловдив, но слава на Бога, това не се случи.



А сега, да се върнем отново на предателството на Юда. Божието слово е категорично за него: „Друг нека вземе чина му” (Пс.109:8; Деян.1:20). „Защото той се числеше между нас и получи дял в това служение. Той придоби нива от заплатата на своята неправда” (Деян.1:17-18). Това, което Юда придоби, беше грънчаревата нива. За нея е споменато още в Стария завет.

Словото, което дойде към Йеремия от Господа и каза: Стани и слез в къщата на грънчаря, и там ще те направя да чуеш думите Ми. Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си. И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи. Тогава Господнето слово дойде към мен и каза: „Доме Израелски, не мога ли да направя с вас, както този грънчар? - казва Господ. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие, доме Израелски, в Моята ръка. (Еремия 18:1-11).

Преди всичко този текст се отнася за Израел. Господ имаше точен и конкретен план за своя народ. Той планираше да придаде определена форма на съда, за да послужи за определена цел. Господ избра глината, и то точно тази, от която се нуждаеше. Той упражни натиск, за да се оформи съда. Господ има план за всеки един от нас. Бог имаше план и за Израел и му придаде определена форма, като му изпрати и много благословения.

Грънчарят намира глината, която сме ние, ...„и ме изведе от гибелната яма, от тинята и калта (Псалом 40:2-3). Той прибавя и вода ...„за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото (Ефесяни 5:26). Грънчарят използва и своите нозе, за да предаде въртеливо движение на съда. Той използва и своите ръце, за да ни оформи. „И така, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно (1Петр.5:6). Тогава биваме изсушавани на слънцето, след това преминаваме през пещта, за да станем устойчиви. „Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно (1Петрово 4:12-14). И най-накрая Грънчарят декорира гърнето, за да бъде привлекателно. „И не се съобразявайте с този век, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля - това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено (Римляни 12:2).

„Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти - грънчарят ни; и всички сме дело на Твоята ръка (Исая 64:8 ).

„Или грънчарят няма власт над глината, с една част от буцата да направи съд за почтена употреба, а с друга част - съд за непочтена употреба? (Римл.9:21).

Тогава казах: „Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми, ако ли не, недейте. И така, те ми претеглиха за заплата тридесет сребърника. А Господ ми каза: Хвърли ги на грънчаря, - хубавата цена, с която бях оценен от тях! Аз взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря (Захария 11:12-13).

„Той (Юда) придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна презглава, пръсна се през средата и всичките му черва изтекоха. И това стана известно на всичките йерусалимски жители, така че тази нива се нарече на техния език Акелдама, т.е. Кръвна нива. Защото е писано в книгата на Псалмите: “Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него”; и: “Друг нека вземе мястото му” (Деян.1:16-20; Матей 27:3-10).

Може би, ако го нямаше Юда, религиозните водачи нямаше да успеят с пъклените си планове. Изглежда най-големият виновник за разпятието на Христос е предателят Юда? Но всъщност истината е друга. Моите грехове и твоите грехове; моите беззакония и твоите беззакония станаха причина Господ доброволно да отиде на кръста и да стане жертвеното агне. Нямаше голяма разлика в греха на Петър, когато се отрече от своя Учител и греха на Юда, който Го предаде. Разликата беше в покаянието. Петър размисли, плака горко и се покая, докато Юда само се разкая, закорави сърцето си, посегна на живота си и отиде в ада. Можеше ли Юда да се покае? Словото казва: „Не!” Защо? Юда не беше роден, а Библията предсказва участта му? За Бог няма нищо скрито, било то минало или бъдеще. Той предузна живота на Юда, благоприятното време, което му беше дадено за покаяние и това, че закоравявайки се отново и отново, мина границата на Божието дълготърпение.

В днешно време ние сме свидетели на хора, които са съгрешили, като са се съгласили да станат предатели като Юда, но след това са съжалили за постъпката си и са се покаяли. Ние ги приветстваме за добрата стъпка. Но други има, които вече 22 години не са направили тази стъпка. Дали те вече не са минали границата на Божието дълготърпение? Ако Святият Дух се е оттеглил от тях, те наистина не могат да дойдат до покаяние, но следва едно страшно очакване на Божията вечна присъда и вечен гняв към тях. Затова нека друг вземе мястото им.










Бог да благослови всички!

Амин!


avatar
Пламен Николов
Администратор
Администратор

Брой мнения : 223
Join date : 03.12.2010
Age : 44
Местожителство : Е.П.Ц. - Тетевен / Администратор / Пламен Б. Николов

Вижте профила на потребителя http://epcteteven.ovo.bg/?lwGjIL

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите