Трите Велики Стълба!

Go down

Трите Велики Стълба!

Писане by Е.П.Ц.-Тетевен on Пон Дек 06, 2010 12:40 am

Трите Велики Стълба!
"Жътвата е свършека на века"
Матей 13:39

от книгата "Мобилизиране на Божията Армия!"
Автор: Рик Джойнър


Петър, Павел и Йоан



Църковните историци понякога наричат апостолите Петър, Павел и Йоан "трите стълба на църквата".
От гледна точка на църковната история, това определение ни дава една интересна и доста точна парадигма за тълкуването на нашата история.
Без съмнение Петър, Павел и Йоан са оказали най-голямо влияние върху църквата от първи век. Петър всъщност положи основата както при евреите, така и при езичниците, но скоро бе засенчен от изключителното дело на Павел. Едва след като тези двама бяха получили своята награда като мъченици, на преден план в ранната църква се издигна Йоан с неговото тайнствено, но дълбоко откровение за възлюбения си Спасител. Забележително е, че църковната история точно следва същия този модел.

Природата на Петър
Петър бе буен, непостоянен, склонен както към зашеметяващи победи, така и към съкрушителни грешки. В определен момент от живота си той бе почетен с една от най-големите похвали с които Господ някога е удостоявал човек:
"Блажен си Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата. Пък Аз ти казвам, че ти си Петър (камък) и на тая канара (голяма скала - като говори за откровението) ще съградя моята църква; и портите на ада няма да и надделеят. Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата" (Матей 16:17-19).
Веднага след като получи това велико уверение, Петър бе смъмрен така сурово, както може би не е бил смъмрян никой друг човек:
"А Той се обърна и рече на Петра: "Махни се зад Мене, сатано! Ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките" (Матей 16:23).
Петър бе бе склонен към най-големи крайности.Той получи най-великото пълномощие, както и най-суровото порицание в рамките на няколко минути! Той щеше да отключва портите на рая, а по късно и портите на ада. Той щеше да върви по водата, а по-късно да се отрече от Господа. Той щеше да е първият, който е влизал в дом на езичник, за да проповядва евангелието, но по-късно щеше така да се увлече в лицемерието си пред езичниците, че да се наложи най-малкият от апостолите да го смъмри пред всички. Грандиозни успехи бързо бяха последвани от ужасни поражения. Петър беше или горещ, или студен - никой, никога не можеше да го обвини, че е бил хладък.

Петър: Първия стълб на Църквата
През трети век след Христос развиващата се църква, с изключение на прочутите Тетрулиан и Августин, започва напълно да пренебрегва посланията на Павел и основополагащите принципи, които той бе дал на църквата, както и тези на Йоан, с ударението, което той прави върху изграждане на взаимоотношение с Господа. Петър бе провъзгласен не само за пръв между апостолите, но и за основа, върху която щеше да се съгради Средновековната църква.
По същия начин природата на Средновековната църква точно съответства на характера на Петър. Грандиозни победи, последвани от възприемането на сатанински грешки. Когато изучаваме църковната история на основа време, сякаш чуваме Господ да казва: "Благословена си, църкво!", а веднага след това: "Махни се зад Мене, сатано!". Тъй като Павловите послания по същество са били пренебрегвани, всички онези грешки, срещу които Павел цял живот се опълчваше, залели църквата от този период.
Петър бе евангелизатор за пример. Той смело свидетелстваше за Исуса като Господ и отвори вратата за вярата както за юдеите, така и за езичниците. Средновековната църква също разнасяше Славата на Спасителя из целия известен по това време свят. Тогавашните "завоевания" на църквата са също толкова удивителни, колкото и служението на Петър от Писанията. Също като Петър, църквата бе преследвана и понякога "хвърляна в тъмница", но тя също имаше своите свръхестествени избавления, които довеждаха до още по-голям напредък на евангелието. По онова време най-голямата реална заплаха за църквата, бяха не влиянията отвън, а тези отвътре. Сериозните грешки, които се бяха прокраднали до сърцето на църквата, бяха много по-опасни от която и да е външна сила, повдигнала се срещу нея.

Павел Онтово Смъмря Петър
След време, когато Хус, Лутер, Цвингли, Калвин и други велики църковни лидери "преоткриват" Павловите писания, се ражда Реформацията. Тя може да се разглежда донякъде като преобраз на Павел, който отново се изправя пред всички, за да смъмри Петър за сериозните му грешки. Вече повече от 500 години Протестантската църква съсредоточава вниманието си главно върху посланията на Павел.
Павел, който е смятан за най-великия учител в църковната история, беше и най-големия защитник на свободата, за която Исус плати, и която даде на всеки вярващ. Тези основополагащи истини бяха преоткрити от Реформираната църква, и тя отново стана най-големия източник на истина за света. Реформираните църкви оценяваха толкова високо личната вяра на всеки, че това отношение породи демократична форма на управление. Ударението, поставено върху личната вяра, бе изключително необходимо и то безспорно благослови света. Въпреки това съществува трети "стълб" и преходът към този трети етап в църковната история вече започна.

Последния Етап в Църковната История
Също както апостол Йоан не заe своето място на господстващо влияние преди другите два стълба да бяха преминали, така и сега, накрая, Йоан ще има последната дума.
Когато Йоан бе призован от Исус, той кърпеше мрежи (виж: Матей 4:21), а това е една подходяща илюстрация на бъдещата му цел. Неговите писма свързаха в едно и завършиха посланието на Новия Завет също както книгата Откровение свързва в едно и зъвършва целия канон на Писанието. Чрез великото Откровение на Йоан бе дадено да има последната дума в каноничното Писание. По същия начин и "служението" на този велик стълб на църквата, ще представлява последното послание на църквата. Дали това е имал предвид Господ, когато каза на Петър за Йоан: "Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е ?" (Йоан: 21:22). Наистина, изглежда сякаш когато Господ дойде, в църквата ще доминира посланието на Йоан.
Петър бе евангелизаторът; Павел - учителят; Йоан бе пророкът. Йоан остана някак си настрани от противоречията между юдейското и езическото християнство, и от сблъсъците между Петър и Павел. Необходимо е да разбираме значимостта на тези конфликти и тяхното правилно разрешение за цялото християнство. Но Йоановото видение стоеше над доктрините - той не беше се посветил само на думите на Господа (писанията), но на Самото Слово (Думите излизащи от Божията уста). Йоан видя Онзи, Който бе началото, а после на остров Патмос видя Онзи, Който бе краят - Йоан познаваше Алфата и Омегата.

Служението на Йоан
Йоан беше пророк. Врагът успешно е насадил една карикатурна представа за това служение, която няма нищо общо с неговата истинска същност. Общоприетото схващане за пророците е, че те са гневни и все търсят грешките на останалите. Но Йоан, който вероятно е най-съвършения пример за истинската същност на пророка във века на благодатта, е твърде различен. Той набляга на това да пребъдваме в Господа и да се обичаме един друг. Не е и догматик, а по-скоро склонен да разглежда големите въпроси на вярата, вместо да издребнява относно доктриналната чистота.
Докато Павел бе особено настроен в съзвучие с Ума на Христос, Йоан положи главата си върху гърдите на Господа, където можеше да чува Сърцето на Бога. Това е същността на истинското пророческо служение - близост с Бога. Преди всичко, това ще бъде най-значимият принос на пророческото служение за църквата от последните дни. Мястото, което Йоан заемаше - облегнал глава на гърдите Му - сега е достъпно за всеки, който го пожелае. Писанията ясно свидетелстват, че ние се намираме толкова близо до Господа, колкото желаем да бъдем. Ако се приближим към Него и Той ще се приближи към нас. Завесата е раздрана и ние можем да влезем в присъствието Му, ако го искаме!
Близостта с Бога е най-заразителната сила по лицето на земята. Исус е истинското желание на всяко човешко сърце. Когато бъде издигнат от църквата, Той ще привлече всички при Себе Си. Църквата сега има знание и е направила много за евангелието, но последното и най-велико нещо, което можем да направим, все още остава неизвършено, а то е просто да бъдем близки с Бога. Когато се приближаваме към Него, ще ставаме подобни Нему, а светът очаква да види точно това. Докато не заживеем онова, което говорим, светът все още ще има извинение да не вярва в думите ни.
Обхватът на Йоановото видение извисяваше хората до духовния свят. Във видението на остров Патмос Йоан видя Вавилон от долината, но когато бе отведен на една "висока планина", той видя Новия Ерусалим. От земната си гледна точка хората биха се впримчили в объркването и доктриналните спорове на Вавилон. Когато обаче бъдем възнесени в Небесни Места, за да гледаме така, както Бог гледа, ние вече не виждаме объркването и противоречията в църквата. Ние виждаме какво гради Бог.
За земните и незрелите, важните доктрини за "свободната воля" и за "предопределението" си противоречат, но от Божията гледна точка те прекрасно се допълват. Йоан нямаше никога да бъде Калвинист или Арминианец, но щеше да има невероятно общение с всеки един от тях, и щеше да извлече същността на техните истини. Нито пък щеше да се определи като католик или протестант, евангелист или петдесятен, харизматик или член на третата, четвъртата или петата вълна, но пък щеше да обича всеки един от тях.
Йоан никога не се поддаде на примамката на доктриналните разделения. И го направи не защото не го беше грижа за истината, но защото погледът му стигаше достатъчно високо, за да види истината такава каквато е, а една истина никога не противоречи на друга истина. Йоан не възприемаше истините просто като факти, а виждаше Исус като Истината. Погледът на Йоан достигна отвъд църквата - той се взря в прославения Христос!

Пулсът на Божието Сърце
Точно на Йоан подобаваше да запише в своето евангелие последната голяма молитва на Исус преди да започнат страданията Му. Когато човек е изправен пред смъртта, се откриват дълбините на сърцето му. Точно през онази последна нощ сърцето на Исус се изля безусловно в молитвата Му към Отец. Тогава Исус се моли за онова, за което най-много се безпокоеше - за Своята църква.
Първо Той се моли: "Освети ги чрез истината; Твоето Слово е истина" (Йоан: 17:17). Да бъдеш осветен в истината означава нещо повече от това просто да вярваш в нея; това изисква да бъдеш променен от нея!
Не вярването с ума ни, а вярването със сърцето ще произведе праведност (виж: Римляни 10:10). Когато започнем да вярваме със сърцата си онова, което вярваме с ума си, тогава нашият живот коренно ще се промени и думите ни ще бъдат наистина силни. Живи води ще потекат от "вътрешното ни естество", а нашето послание няма да оживее докато не излезе от сърцето. Служението на пророка с характера на Йоан ще помогне да се преобразят великите истини, заложени в църквата, от доктрини в начин на живот. Едва тогава след като оживеят, те ще могат да произведат единство.
След това Господ се моли: "да бъдат всички едно; както Ти Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас" (стих 21). Това не е просто съгласие относно доктрини, не е дори обединяване около някой план или проект. Исус се моли в Неговата църква да съществува единство по Небесен Модел - ние да имаме същото единство помежду си както това, което Той имаше със Своя Отец!
Този вид единство може да дойде само по един начин - когато получим последното нещо за което Исус се молеше: "Любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях" (стих 26). Това може би е най-великата мисъл, която се съдържа в Писанието - че в нас действително може да пребъдва същата Любов към Исус, която Отец имаше към Него!
Йоан също написа: "И увереността, която имаме спрямо Него, е това, че ако просим нещо по Неговата Воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него" (1-во послание на Йоан 5:14-15). Тъй като знаем, че Исус бе единомислен с Отец и че винаги се молеше според Неговата Воля, ние разбираме, че Волята Му е да имаме в себе си същата Любов към Неговия Син, каквато Той имаше.
Има ли нещо по-велико, което да заслужава първото място в молитвения ни списък?
Тази последна молба на Сина преди Неговите мъки е ключ към изпълнението на другите Му молби. Ако имаме същата Любов към Него, каквато имаше и Отец, ние ще бъдем осветени от най-великата истина във Вселената - че Бог е Любов и че Той иска всички ние да Любим Сина Му така силно, както Той Го обича. Такава Любов никога не би сторила нещо, което да нарани или причини разделение в Неговата Църква. Подобна Любов би се запазила чиста също като най-чиста невяста за съпруга, когото обожава.
Божията Слава е много повече от златна светлина или блестящи цветове. Истинската Божествена Слава се открива в Неговата природа (характер). Всъщност Божията Слава най-добре се разкрива в Любовта между Сина и Отца! Святият Дух (Христос) е олицетворение на тази Любов и Той съществува, за да разкрива тази Велика Любов. Той се движеше върху "неустроената бездна", за да роди Исус: "Той, който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание.
Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено
.
И Той е преди всичко и Всичко чрез Него се сплотява.
И глава на тялото, тоест на църквата е Той, който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първородство във всичко.
Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота, и чрез Него да примири всичко със Себе Си"
(Колосяни 1:15-20)
Господ Исус също се моли: "и Славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях, за да бъдат едно както Ние сме едно" (Йоан 17:22). Божията Слава е Неговата природа (характер), а тя е съвършено изявена в Исус. Той ни е дал Исус да бъде в нас, за да бъдем едно. Ако цялото творение се "сплотява" в Него, колко по-единна трябва да е църквата, която пъ същество е началото на "новото творение" в Него?
Йоан по-късно изрече тази велика истина: "но ако ходим в светлината, както Той е светлината, имаме ОБЩЕНИЕ един с друг" (1-во послание на Йоан 1:7). Думата "Общение" (в английски - бел.пр.) е произлязла от израза "двама в една лодка", като се е имало предвид, че тъй като са само двама, те трябва да работят заедно, ако искат да достигнат крайната цел. Ако ходим в светлината, както Исус е в светлината (и е светлината), ние ще имаме ОБЩЕНИЕ!
Онези които прекъсват общението си с църквата, вече не обитават в светлината!
(Спомнете си как апостолите бяха на едно място заедно, когато получиха обещаното от Господа в деня на петдесятница!)

Трябва да ги Имаме и Трите!
В Еклисиаст 4:12 се казва: "И ако някой надвие на един, двама ще му се опрат. И тройно въже не се къса скоро". Когато църквата бе съградена около единствения стълб Петър, злото лесно я надви. Когато църквата постави ударение върху Павловото служение, тя наистина стана много по-устойчива. Но за да бъде църквата правилно съградена, тя трябва да бъде издигната върху правилната Основа, която е сам Исус Христос, както и около всеки от тези три велики стълба на вярата!
Когато църквата спре да евангелизира и да достига изгубените в света, процесът на умиране вече е започнал. Ако не се съчетае евангелизаторския жар със здравото учение, тя ще изпадне в ужасни грешки, както това стана със Средновековната църква. Но ако църквата съчетае тези два основни елемента с пророческото видение в измерението на Духа и посвещение за лична близост с Господа, както ги разбираше Йоан, резултатът ще бъде един вид благочестие, което отрича Неговата сила и присъствие!
Трябва да благодарим на Бога за Петър и Павел. Ако всички ученици имаха характера на Йоан, едва ли към църквата щяха да се прибавят 3000 вярващи в деня на петдесятница, нито пък езичниците щяха да чуят някога евангелието (това си бе длъжността на Петър). Ако не беше Павел и неговото силно посвещение на истината и на същността на Новия Завет, вероятно църквата щеше проста да бъде погълната отново от Юдаизма. Но без служението на Йоан ние можем да имаме голяма и славна църква, в която всичко е в съвършен ред, но без Бог! Самият Исус е пример за това как изглеждат всички тези служения, когато са правилно съчетани със съвършеното Сърце на Пастиря!
Пророческото служение, представено от Йоан, има специално място в края на този век и то не защото и по-важно от останалите, но защото то играе особена роля в приготвянето на невястата за нейния идващ Цар!
Господ копнее Неговата невяста за израсне и да бъде "без петно или бръчка". Това, че тя няма петно, говори за нейната красота, а фактът, че е без бръчка, говори за вечната и младост. Зараждащото се пророческо служение ще помогне на църквата да се подготви както в чистотата на живота си, така и в близостта си с Господа, което е източник на младежката и Любов към Него.

Всяко Раждане е Болезнено
От всяка гледна точка, родилните болки и самото раждане подлага бебетата на най-голямото напрежение, което ще изпитат през живота си. Зараждащото се пророческо служение също е преживяло подобно кърваво и болезнено раждане. Това не е нещо уникално; възстановяването на всяко служение в църквата е преминало през подобен процес.
Освен това на сатана е присъщо да се опитва да разруши всичко, което Бог води до раждане веднага щом то се появи от утробата, тъй като точно тогава то е най-уязвимо (виж: Откровение 12:1-4). Веднага след ужасните болки на раждането, всяко Божие семе е подложено на най-голяма атака от сатана. Същото се случи и на пророческото служение от последните дни, но бебето оцеля и сега расте в мъдрост и сила. То е предопределено да израства докато пророческото служение заякне в църквата и бъде правилно съединено със стълбовете на евангелието и поучението.
Независимо дали ни харесва или не, пророческото служение скоро ще достигне връхната точка на своето влияние и ръст в църквата от времето когато апостол Йоан бе заточен на остров Патмос. Цялата църква ще бъде така преобразена от това служение, както бе преобразена от реформаторското влияние на учителите. Това няма да отнеме толкова много време, защото наближава свършека. Сега сме по-близо до раждането на века, в който ще царува Христос, и родилните болки са станали, както по-силни, така и по-чести, също както при жена, която ражда.

Белези за Края
В деня на Петдесятница Петър цитира Йоил, говорейки за великите знамения, които ще бележат последните дни: "синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища" (Деяния на Апостолите 2:17). Тези дарби на откровение наистина ще имат преобладаващо влияние в църквата от последните дни. Но ние не бихме могли да управляваме правилно тези дарби, ако те не са съградени върху солидните стълбове на евангелизаторството и здравото учение. Не би трябвало, тъй като е дошло пророческото служение, да изоставяме неговите предшественици. По скоро трябва още по-здраво да се прилепим към тях. Ако премахнем който и да е от тези стълбове то домът ни ще бъде неустойчив, а ако премахнем два от тях, то той със сигурност ще се срути.
Повечето църкви, които съм посещавал, отразяват природата на своя пастор. Ако той е евангелист, в църквата има силно бреме на евангелизиране. Ако пасторът е добър учител, църквата е силна в доктрините и посветена на Словото, но често е слаба в евангелизирането. Пасторът пророк изгражда църква отдадена на пророческите дарби, която преживява срещи с Господа, но може би е слаба в евангелизирането и поучението. Църквата от последните дни ще бъде силна и в трите области!
Като всяка от тях ще се отнася правилно и ще подкрепя останалите. Както тройното въже, домът построен върху три стълба ще бъде най-устойчив!
Служенията на Петър, Павел и Йоан може да са били в конфликт, но те не си противоречат. Всъщност, ако искаме в църквата отново да се разкрие истинското Христово служение, трябва да има единство между трите основни служения. Дошло е времето, в което "Йоановото служение" ще придобие значително влияние в църквата и ще е необходимо известно време, до като всички служения достигнат до единство. Когато го направят, църквите, деноминациите и движенията, които намерят подходящото равновесие между трите служени, ще се обединят. Тогава Господния Дом ще се укрепи, изпълнен с Неговата Слава, като в Свят Храм, приготвен за присъствието Му!
avatar
Е.П.Ц.-Тетевен
Администратор
Администратор

Брой мнения : 363
Join date : 30.11.2010
Местожителство : Е.П.Ц. - Тетевен / Администратор - Пламен Б. Николов

Вижте профила на потребителя http://bible.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите