Завръщане при жертвеника

Go down

Завръщане при жертвеника

Писане by Е.П.Ц.-Тетевен on Вто Май 03, 2011 9:34 pm



Завръщане при жертвеника


Святият Дух не може да изпълни сърцата на хора,
които са прекалено изпълнени със самите себе си!!!



На 27 април Дейвид Уилкерсън, основател и пастор на църква "Таймс скуеър" в Ню Йорк и автор на повече от 20 книги, най-известната от които - „Кръстът и героите на ножа”, загина при челен удар в автомобилна катастрофа в Тексас, САЩ. Той беше на 79 години.

Неговите последните думи в специално интервю по време на посещението му в България през 2005 г. бяха: Мечтая Исус да ми каже: „Познавам те!”






Дейвид УИЛКЕРСЪН

В Съединените щати има много хора, които изучават книги за смисъла на живота. Един от най-известните бестселъри в момента е книгата “Устроен към смисъл живот”, написана от един благочестив човек Рик Уорън, пастир. Аз я прочетох два пъти от кора до кора. Хиляди хора изучават тази книга с цел да намерят смисъл в живота си. Книгата е добра. И аз съм благодарен на Бога, радвам се на това. Хората искат да знаят смисъла на живота си, искат да знаят защо са тук, да проумеят какво мисли Бог.

Има една друга група хора, която се занимава с въпроса как да откриеш духовната си дарба. Чух един пастир по радиото наскоро, който казваше на слушателите си – искам да ви изпратя един тест с въпроси, попълнете го и ми го върнете и ние ще ви отговорим и ще ви кажем каква е духовната ви дарба. И съм сигурен, че това носи много добро на някои хора.

Аз също получавам много въпроси от пастири и различни хора относно смисъла на живота. Наскоро получих писмо от една млада двойка. Те пишеха следното: “Толкова сме объркани и смутени, като се опитваме да изпълним Божията воля и намерения в живота си, толкова неща сме опитали, че вече ни идва да се откажем. Където и да се обърнем, където и да търсим, имаме само пречки.” Зовът на сърцето на тази двойка беше, какъв е смисъла, какво е намерението на Бога?

Искам да ви кажа, че има само една Божествена цел за всеки един вярващ и тя е формулирана в Йоан 15:16. Исус каза: “Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен…” Това е Божествената цел! Единственият смисъл в живота! Той каза, че ние сме призвани за да носим плод и това е със сигурност и винаги единствения смисъл. На това хората казват служение. Но всъщност това е смисъл, който отива отвъд служението. Плодът, за който говорим не е нищо повече или по-малко от Христоподобие, да бъдем като Него, да растем и да познаваме кой е Той, да бъдем изражение на самият Христос.



Осъдени или оценени

Това е сърцевината, намерението на Бога за живота ни. Няма значение това, което правя за Христос, съществено е това, което аз ставам. Плодовете ми не могат да се измерват според онова, което върша. Ние ще бъдем осъдени или оценени пред Бога чрез познанието си за Христос, чрез това, за което се стремим към Него, по ревността ни към Него и как чрез тази ревност и жажда Го изявяваме на света. Няма само да проповядваме за Него, но живота Му трябва е толкова мощно проявен в нас, че всяка дума, която изговаряме, всяко нещо, което извършваме между хората и в домовете си, да дава общият израз на Исус Христос.

Спомнете си, че учениците показаха на Исус Христос Храма в Ерусалим и Му казаха да погледне тези чудесни сгради, да погледне какъв голям брой хора идват да се покланят непрекъснато, да погледне величието и чудесните форми на тяхното поклонение, самите ученици бяха толкова впечатлени. И ние сме същите, винаги се впечатляваме от големите неща, от тълпите, от формите на поклонение - величествени, различни.

Обаче Исус се обърна към учениците си и понеже Той не беше като тях, чисто и просто им каза, че това, което гледат пред себе си не е изражение на външни неща, Храмът не е това, което изразява, Той им каза, че те са Храмът, че тялото им е храм на Святия Дух, че там работи Бог и от това се интересува Той. С други думи Исус казваше - погледнете вътре в себе си, погледнете в сърцето си. Камък върху камък от тази сграда няма да остане, тълпите ще се разотидат, овчарите ще си тръгнат, ще започнат да се покланят по пещери. Той предвиждаше може би идването на войските на Тит, които щяха да унищожат всичко това, но вие сте храм на Святия Дух, казваше им Той.

Знам като служител, че ще осъждам греха в Божия Храм. От мен се очаква като служител да поправям, да назидавам Тялото и всичко в Църквата на Исуса Христа, което влиза в противоречие с Бога и е дело на плътта, всичко това трябва да бъде премахнато, отстранено. Ако вие сте присъствали там при Храма, когато Исус е преминавал, щяхте да бъдете шокирани, защото щяхте да видите пожелания, проповядване на просперитет. Исус каза буквално, че са направили Храма вертеп за крадци. И ако вие бяхте там щяхте да кажете – “безнадеждно е, светът е навлязъл в Църквата, няма надежда, какво изобщо би могло да се направи?”. Но за един час Исус изгони всички тези смутители. Разбираме ли идеята на това? Ако ние сме храм на Святия Дух, тогава Христос трябва да ни очисти.

Като млад пастир и благовестител се опитах да помогна на Бог да очисти църквата Си. Имах камшик в ръката си. Разбира се не връщам думите си назад, не връщам това, което съм проповядвал и наистина ме болеше за църквата. Виждах света, който я бе обзел отвътре и днес продължавам да викам срещу греховете, които навлизат в Божия Храм. Но Бог ми показа какво е важното – това е храмът на Святия Дух, и ако има плътски желания, ако има желания за успех и просперитет, тогава Той ще трябва да ме очисти, ще трябва да говори, ще ме изобличи в сърцето ми. Святия Дух не може да изпълни сърцата на мнозина хора днес, защото са прекалено изпълнени със самите себе си. Аз не искам това.

Централният смисъл, единствената цел за вас и за мен, е да бъдем живо изражение на Христос. Не сме призовани да бъдем успешни, не сме призовани да извършим велики дела за Бога, не сме призовани да бъдем герои. Призовани сме да приличаме на Исус и да бъдем верни.



Никога не съм те познавал

Когато бях на 29 години и работех с бандите в Ню Йорк един много известен благовестител беше дошъл в града и ме извика на среща, на вечеря. Седяхме в един ресторант, когато той ми каза – “Дейвид сега съм на 45 години и имам още 5 години за да успея, да бъда успешен. Ако не успееш да изградиш авторитета си до 45 години, тогава никога няма да успееш.” Аз го слушах и бях изумен. Не можех дори да му отговоря, защото всичко, което ме интересуваше беше наркомани да повярват и се чудех за какъв успех ми говори той, как може който и да било служител да има една такава цел в живота си, как може целта в живота му е да е да бъде известен, защо му е на човек да търси стойността си в това, което върши, вместо да я търси във връзката си с Исус Христос? Никога не забравих този миг.

Няколко години по-късно всички забравиха за този човек. Така и не постигна целта си, защото единствената му цел не беше да прилича на Христос. Той не ми каза – Дейвид, искам, когато стана на 50 години да познавам Христос, така както никога не съм го познавал, искам да проповядвам и да представям Христос на хората, така както никога не съм го правил.

Каква е твоята цел? Каква е основната ти амбиция? По целия свят аз и синът ми се срещаме с пастири, мнозина от тях млади мъже и съм шокиран от целите, които споделят с мен и героите, които искат да бъдат.

Един млад човек ми каза – ще построя мега-църква, ще съградя едно общество от млади хора. И ми говореше за героите си. Героите му бяха други младежи, които бяха “успели”. Отново ви казвам – Христос не ни е призовал да бъдем успешни, не ни е призовал да го постигнем, не ни е призовал да извършим велики дела, а да Му бъдем верни. Защото онези, които предузна тях и предопредели да се преобразят според образа на Христос.

Когато Бог ми даваше това послание не си казах – Боже искам да принеса много плодове, макар че имаше време, а желанието ми беше хиляди да идват в Божието царство. Но ето какво ми каза Христос, чрез Святия Дух – “Не ме интересува дали ти ще спечелиш света, целя да спечеля теб. Защото можеш да спечелиш целия свят и да не ме познаваш. И един ден ще се изправиш пред Мен с изгонване на демони, с изцеляване на болни, с изграждане на прекрасни сгради и ще трябва да ти кажа – Дейвид, никога не съм те познавал.”



Премахнати от лозата

Моята реакция беше – тогава Исусе как да бъда повече като Теб? Бях изненадан от отговора, който Бог ми даде – “Всичко зависи от това как се отнасяш към хората.” Същността не е в това колко дълго се молиш и изобщо няма връзка с това, което сладкодумно проповядваш. Отношението ти към другите. Като започнеш от дома си -съпругата си и децата си. Пророк Малахия казва – “Ти покриваш жертвеника със сълзи и с плач, обаче Бог повече не те слуша, не приема приносите ти вече, не си угоден пред Бога повече.” Пророк Малахия говори на свещениците в тази глава. Той се обръща към група служители – “продължавате да принасяте жертви, да вършите делата на служението си, обаче аз повече не ви приемем.”

И Малахия дава реакцията на тези свещеници. Те питат - защо, каква е причината да не ги приемеш, защо спориш с нас? И Бог отговаря – защото Бог е свидетел на това, което сте извършили, били сте неверни към съпругите си, внимавайте, събудете се, като че ли казва Той.

Нека да ви кажа нещо искрено. Вече проповядвам в продължение на 50 години и Господ ме е благословил по изумителен начин. Пастир съм на голяма църква, написал съм няколко книги, основал съм библейско училище, Бог ми помогна да основа няколкостотин центрове за наркомани по света (Тийн Чалъндж), домове за наркоманки, почести са ме покрили от всички краища на света, но ако съпругата ми има възможност да дойде тук и да застане пред вас и не може да ви каже искрено – Дейвид живее това, което говори и в отношенията си към мен става все по-Христоподобен, по-нежен, по-търпелив и може да му вярвате, това което ви говори, защото познавам живота му, ако тя не може да го направи, тогава ви казвам цялата ми работа е напразна. Тогава всичко онова, което съм вършил в Неговото име, ще изгори в крайна сметка. Ще изгори, ако тя каже – да, той е едно на амвона, но е съвсем друго в дома ни, не е това, което проповядва, избухва лесно, обижда ме, не търси Божието лице, заглежда се по порнография. Ако тя каже това, тогава цялата ми работа е напразна.

Това как се отнасям към семейството си, ако не мога да покажа присъствието на Христос в дома си, ако не мога да бъда като Него към съпругата и децата си, и те се огорчат срещу Бога поради моя живот и лицемерието в мен, тогава всичко е напразно. Ако аз ще стоя изправен на амвона с цел да съградя тайно дело на Исус Христос, няма значение, че ще проповядвам историческия Христос, може да карам хората да плачат, когато говоря за страданията на кръста, но ако не мога да погледна съпругата си в очите и тя не може да ми каже честно в очите – скъпи, в тебе виждам Христос, тогава всичко е напразно. Библията ясно казва, че има някои, които ще изсъхнат, които ще бъдат премахнати от лозата.

Виждал съм пастири да се провалят, пастири, които не са били Христоподобни в дома си, пастири, които са ми изповядвали, че са като ония, които са покривали жертвеника със сълзи и са извършили прелюбодейство. Мисля си конкретно за едно семейство. Мъжът беше възрастен - и той, и съпругата му ридаеха, и той ми изповяда – Дейвид, през всичките години аз прелюбодействах. Ако можехте да осетите болката в сърцето му, той не беше прелюбодеец по навик, но също като цар Давид веднъж беше изненадан от изкушение. Напълно се покая. Съпругата му ме погледна в очите и ми каза – знам, че той в сърцето си не е прелюбодеец и знам, че е паднал, защото познавам сърцето на този човек, знам любовта му към Христос и съм му простила.

Виждате ли, Бог прощава, защото не е начин на живот, защото това не е нещо, на което човек се е предал. В Библията се казва, че онзи който беше дошъл в 11-тия час да работи получи същата заплата, като онзи, който беше там от сутринта, като онзи, който е живял живота си в служение.



Признай, че не си единствен

Всяка деноминация, която познавам, независимо дали са баптисти или петдесятни, всичките са започнали в началото с образа на Христос пред себе си. Всички са започнали, пазейки нещо, което Бог им е поверил. Сърцето ми е съкрушено, когато пътувам по света и виждам у различни хора – Божии мъже и жени, всичките твърдейки, че имат еднакво откровение от Господ Исус Христос, че обичат хората, че са готови да бъдат мъченици за Христос, обаче не могат да седнат на една маса с братята и сестрите си.

Когато започнах да пътувам, Бог ме научи на нещо. Той ми каза – когато видиш в някой човек Христос признай, признай, че го виждаш. Виновни сме за това, че не признаваме присъствието на Христос в другите така, както трябва. Вие, които сте зрели във вярата и тези, които са ви подкрепяли, единственият комплимент, който може да отправите, който може да промени живота на човека е – благодаря, виждам Христос в тебе. От нас се очаква да се обичаме един другиго и нещо повече от това, очаква се да растем в ревността си към тази любов. Това не е статична любов, а трябва да бъде любов, която непрестанно нараства.

Имало е моменти, когато Църквата на Исус Христос е разклащала народи. Ап.Павел и младите пастири с него населиха почти целия познат свят по онова време. Имаха влияние над политици, имаха влияние из цялата земя. А сега какво можем да направим? Виждаме църквата без сила и власт в този свят. Ако погледнете в много църкви днес, изглежда че светът е навлязъл в тях и просто ги е преобразил според своето си естество. Откъде ще дойде сила?

Ще дойде време, когато на проповедите ни вече няма да се обръща внимание, хората ще бъдат толкова объркани, че няма да слушат вече какво им се говори от амвона, но ще гледат живота, ще откриват мъже и жени, които обичат Бог, които ходят с Христос и проповядват чрез живота си и чрез откровението, което имат от Бога.

Напоследък размишлявам за пророк Илия, който се беше изолирал в пещерата и Господ го запита защо е там. Илия отговори, че е по една проста причина, защото светът е изпълнен с ада, всички са се върнали в греха и той е последният останал. Той беше научил от Овит, че се беше погрижил за 100 пророка, поеше ги, криеше ги и Илия знаеше тези неща, но не обръщаше внимание. Изведнъж си беше въобразил, че е единственият останал верен. И тогава Господ му каза – не, имам 7000, които не са преклонили глава пред Ваал.

Няма право армията на спасението да казва – ние сме единствените, които благовестваме, единствените, които работим там на улицата. И нямаме право, които и да сме, да казваме, че нашата църква е единствената църква.



Когато сме твърде заети

Уморен съм от пастири, които минават през Ню Йорк, идващи от цяла Европа, от Индия и от всякакви места. Много от тях спират за малко в Ню Йорк, на път за някакво съживление, някое място в Щатите, където Бог работи, срещат се с мен зад амвона, някои от тях плачат, като казват – “не виждам растеж в моята църква, уморил съм се, обезкуражен съм и слушам непрекъснато за тези съживления, искам да отида там, да получа някакъв ключ, някакво тайно знание, за да мога да пробия в духовната сфера.” Отбиват се и на връщане, понякога месеци по-късно. Конкретно един пастир и съпругата му бяха посетили всяко едно съживление, бяха отишли в църкви, които са се съсредоточили върху търсещите хора в обществото, бяха опитали всичко, което им бе известно.

Срещнаха се с мен зад амвона, защото им бях казал да дойдат пак да се видим, когато свършат обиколката си. И ето какво ми казаха – “нищо не открихме, нищо което да докосне сърцето. Чухме планове, чухме схеми, но не открихме нищо, което да стопи сърцата ни за Христос.” Тогава се обърнах към този пастир и му казах с любов – ти си бил човек на молитвата, слушал си Святия Дух да ти говори, правил си това, което Бог ти е казвал, не смей обаче да плачеш пред Него. Ти беше човек, който не се интересуваше само от бройката на църквата, обаче си охладнял, започнал си да се обръщаш към Библията си само за да получиш материал за проповеди, започнал си да гледаш твърде много други периметри и си охладнял в сърцето си. Тогава съпругата на този пастир започна да ридае. Аз й казах – ти някога си била жена, която е подкрепяла съпруга си, била си ходатай за него и присъствието на Бога е било скъпоценно в църквата ви, но вече не се молите, твърде сте заети. И аз се обърнах с едно послание към тях, че ще се върнат при жертвеника, ще се върнат към това да търсят Христос отново, когато забравят за бройката на хората, когато се молят и започнат да търсят Христос, докато Той започне да се издига у тях.

Това, което и вие ще получите няма да ви бъде дадено от хора, които си сменят църквите непрекъснато, опитващи се да намерят някой, който да ги ощастливи. Ще го получите от хора в църквите си, които ще бъдат верни и ще се молят с вас.





Източник: Онлайн Вестник "Благовревие" http://www.blagovremie.com/content/завръщане-при-жертвеника-дейвид-уилкерсън




Бог да благослови всички, и се моля да ни пази,
и закриля в Името Си от лукавия за да устоим до край,
за да не се посрамим пред Него в пришествието Му!

Амин!


avatar
Е.П.Ц.-Тетевен
Администратор
Администратор

Брой мнения : 363
Join date : 30.11.2010
Местожителство : Е.П.Ц. - Тетевен / Администратор - Пламен Б. Николов

Вижте профила на потребителя http://bible.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите