Фарисея и Бирника?!

by **Пламен Николов** Чет Мар 31, 2011 3:11 pm

Фарисея и Бирника?!

Фарисея!

Фарисеите бяха тези, които живееха както трябва в Божия Дом, както Бог иска – те бяха мерилото, те бяха тези, които знаеха какво Бог иска, те бяха добрите и святите, според онова, което бяха научили от писанията - хората си сверяваха часовниците по тях (метафорично казано) . Обаче според Исус Христос, тъкмо този човек не се прибира оправдан в къщи, а точно напротив. Фарисеят стоеше в храма и говореше с Бога: “Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци – грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник”. Молитвата започва с благодарност. Фарисеят отива и застава пред Бога, за да благодари, но в тази молитва въобще не става въпрос за взаимоотношенията между Бог и фарисея. Той просто иска да покаже колко добър е: “Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.” Боже виж ме колко съм добър! Аз съм по-добър от всички онези хора с които си ме заобиколил. Фарисеят благодареше за себе си, за това че е това, което е, фарисеят мислеше само за себе си и за това, какво е дал и какво е получил. В центъра на неговата вяра не беше Бог, а самият той Фарисеят вярваше в себе си. Той правеше баланса в живота си и считаше че е достатъчно добър. Тази сметка излизаше много добра за него – имаше хора, които са по-лоши от него, имаше достатъчно добри дела, които вършеше. За себе си и пред себе си той беше добър човек. Апостол Павел предупреждава в Римляни 12:3 “Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.” Не мислете за себе си по-високо, отколкото трябва. В живота всичко е така устроено че винаги ще има хора, които ние считаме за по-лоши от нас, за да се успокояваме. Фарисеят беше насочил поглед към хората, които считаше за по слаби и низши от него: “Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци – грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник, Боже аз ти благодаря за себе си, Боже аз ти благодаря че аз съм Твоята гордост, Боже благодаря ти че съм това, което съм”. Дори нещо повече Фарисеят считаше, че Бог трябва да благодари за него, че Бог е този, които трябва да е благодарен за съществуването на хора като него. Аз съм праведен и това ми струва нещо. Често ние се държим по този начин, често ние благодарим по този начин, често ние говорим само за себе си в молитвите си, често ние сме най-важните. По важни сме дори от Бог?! Често ние стоим пред святия Бог и гледаме надолу към хората, които са по слаби от нас. Не към Него, а виждаме всичко онова, което ни прави по-добри в собствените ни очи, правим себе си по-добри отколкото сме. Затова е важно когато мислим за живота си, да се сравняваме не с хората около нас, а с Бога, да мислим не затова, което ние сме дали, не за десятъците и нещата, които сме отделили. За тях трябва да важи по-скоро правилото: “Лявата ръка да не знае какво прави дясната.” Ние трябва да мислим за всичко онова, което сме получили, за богатите дарове, които Бог ни дава, за милостта с която ни обсипва, за силата, която можем да имаме само чрез Него. Дълбоко в нас ние осъзнаваме провала си и точно затова искме да се покажем по-добри отколкото сме, сравняваме се с по-слабите и искаме да изглеждаме в своите и в Божиите очи по-силни, по-добри и по-святи. Никога обаче не трябва да забравяме, че Бог ни познава добре, Той знае кои сме и как изглеждаме и колко струваме – та нали сам Той ни е изкупил. Никога не трябва да забравяме че стоим сами пред Бога и нито хората, които изглеждат по-лоши от нас, нито постъпките ни няма да ни направят по-добри – Бог ни вижда ясно и добре, затова е важно да сме с открити сърца и души пред него. Лицемерието в отношенията ни с Бога, фалшивата благодарност и самоизтъкването, както и делата ни, няма да ни донесат полза. Ако действаме така ни очаква провал и то много скоро – както се случи със фарисея. Същото се случи с единия брат останал в дома на баща си - той се отдалечи със сърцето си по-далече отколкото по-малкия му брат - блудния син!

Бирника!

Като че ли на другия полюс стои бирника. Той няма претенции и няма изисквания. Той стои сам пред Бога. Няма заслуги: “А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърдите и казваше: Боже бъди милостив към мен грешника.” Съвсем различно държание, съвсем различни претенции, съвсем различни желания. Тоест – само едно желание – желание за Божията милост. Бирникът стои пред Бога, сам без никой друг – сигурен съм че можеше да намери по лоши хора от себе си – римляните или езичниците биха били такива. Бирникът обаче нямаше за цел да се покаже по-добър, нямаше за цел да се сравнява с другите. Той стоеше сам пред Бог осъзнаайки всичките си провали, осъзнавайки че с нито едно от действията си не може да бъде оправдан. Осъзнаването на нашият провал е едно добро начало. Добро начало за да се научим да благодарим. Осъзнавате ли кои сте вие и кой е Бог. Осъзнавате ли какво е направил Той и какво ние, озъзнавате ли колко много му дължим? Аз мисля че бирникът добре го разбираше. Точно затова стоеше в един далечен край на храма, точно затова не смееше да повдигне очите си, точно затова се удряше в гърдите и стенеше: “Боже бъди милостив към мен грешника.” Всичко което той осъзнаваше с цялата си душа беше че е грешен. Не си спомняше за нито една от своите заслуги, не си спомняше за това дали е дарявал пари или не, не си спомняше по колко пъти се е молил, не си спомняше че има хора, които са по-лоши от него – спомняше си само две неща – че има много грехове, защото е грешен човек и че има един милостив Бог. И ако се замислим за благодарността можем да си зададем въпроса: За какво беше благодарен бирника? За какво можеше да благодари на Бога? Бирника благодареше, че има кой да го слуша, че може да има достъп до Бога, че може да се надява, че ще бъде чут, благодареше, че Бог го има, и иска да прости на всеки каещ се грешник! Благодарили ли сте за това, че Бог Го има? Сетихте ли се да помислите за това, че ако Бог го нямаше този свят би изглеждал много по-различен. Благодарете затова че Бог го има, затова че Бог не ни е изоставил въпреки многото ни грешки и провали, затова че Неговата милост превъзхожда нашите разбирания и възприятия. Бирникът беше благодарен за това че може да отиде при Бога с целия си товар, и да се надява на Неговата милост, да отиде при Бога и да очаква че ще бъде освободен. Бъдете благодарни че Бог го има, бъдете благодарни че Исус Христос е дошъл за нас на тази земя и е пожертвал живота си. Бог дойде за нас, като се въплъти в плът подобна на греховната, за да се оприличи във всичко на човеците, и понесе същите условия, изложи се на същите мъки, и пострада за да живеем ние. Исус отиде на кръста за нас, за да пострада и да ни даде живот на всеки един от нас. Когато всяка друга надежда изчезне остава само една – Исус Христос – Спасителя на света. В Евреи 4:15 е записано: “Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.” Исус дойде за да ни спаси. Бирникът осъзнаваше това и очакваше милостта на Бога. Милост, от която всички ние се нуждаем. Боже бъди милостив към нас грешниците. Точно това осъзна и по-малкия брат - блудния син! И за него писанията свидетелстват: Лука 15:24 “защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери.”

Бог да благослови всички! Амин!