Загадката за канарата

by **Пламен Николов** Съб Апр 16, 2011 10:34 pm

Загадката за канарата

Препис от списание "Браска Любов"
Година 20, брой 8 (228), 2010

Автор на статията: Калоян Калчевски

Всеки път, когато съм говорил за Бога, за неговия план за спасението на човечеството, когато съм благовестявал, се е налагало да водя изтощителни дискусии за да доказвам тезите си - винаги базирани на прочетеното в Библията. Истината е, че не бяха толкова изтощителни за мен, колкото за изпотения и зачервен от усилието си да обори Божието Слово мой опонент (или опоненти). Повечето ми познати се бяха отказали изобщо да спорят, но веднъж един мой съученик, който винаги се опитваше да изкара Божието Слово глупост и да ми се присмее, ми зададе този въпрос:

“Ако Бог е толкова велик и толкова могъщ, вечен, безкраен и съвършен, както казваш, то може ли Той да направи толкова голям камък, такава голяма канара, която да не може да вдигне ?”

Случайно да ви е познат този стил на говорене, този начин на изразяване ? Припомнете си за една среща, в една пустиня преди 2000 години-“Ако си Божий Син…” и т.н. Аз веднага го познах и сериозно се замислих. Но вижте в каква клопка попаднах: ако отговорех, че - да може да я направи, то това означаваше, че не би могъл да я вдигне, значи не е толкова могъщ; а ако отговорех - не, не може, означаваше също, че не е толкова велик, защото просто не може да я направи! Очевидно беше, че отговора не се състоеше в просто “да”, или “не”, но какъв беше той ?

Естествено отговорих, че такива въпроси са неискрени и липсата на отговор е заложена в тях. Но и сам разбирах, че това не е достатъчно. Моят съученик ме погледна победоносно и си тръгна с походка на победил галите центурион. Аз останах да мисля, но колкото повече мислех, толкова повече се обърквах. В този момент бях забравил един важен стих от Библията, а именно Лука 21:14-15, - “И тъй решете в сърцата си да не обмисляте предварително какво ще отговаряте, защото аз ще ви дам тъй мъдро да говорите, щото всичките ви противници да бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат”. Аз се опитвах да мисля с моя си ум и не помнех това слово, Бог обаче не забравяше ! Имаше и още един стих, който бях забравил: “Господ не забравя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето…” /2 Послание на Петър 3:9/

И така минаха около два месеца без отговор, когато веднъж, докато пътувах с тролейбуса, в главата ми проблеснаха други два стиха от Библията - Исая 8:14 и Лука 20:17, те бяха следните: “И той ще бъде за светилище, но и за камък, о който да се спъват, и за канара, поради която да се съблазняват.” и “…Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла.” В този момент дойде и отговора. Не може да се сътвори нещо по-велико, или дори също толкова велико колкото е сътворяващия го. То обаче може да се роди. Защото роденото, за разлика от сътвореното, е произлязло от самия творец, то е част от самия него и е също толкова велико. Никой не може да вдигне себе си. И тази Канара, родена от Бога е Христос-Божия Син! Бог по-силен ли е от Бога, а не са ли те едно-Един Бог?

Веднага отидох при съученика си и му казах отговора. Беше доста сконфузен, защото нямаше какво да ми противоречи, само каза: “Не знаех, че Христос е бил раждан”.
“О, да ! Бил е”, отговорих, “Защото писано е: “Защото Бог дотолкова възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот !” /Ев. от Йоана 3:16/