Законът и пророците!

by **Пламен Николов** Сря Апр 27, 2011 1:50 pm

Или по-точно: Защо има безплодие в църквите?!

ИМА ЕДНО ГОЛЯМО неразбиране на Закона такъв ,какъвто е , в Божията Църква.Това е причината в нея да намираме грях, беззаконие, идолопоклонство, слабост, бедност, болести и смърт. Причината е още по-прозаична и се крие в знанието, кой всъщност дава закона на хората. Божият закон се дава на Божиите хора от ПРОРОЦИТЕ. Пророк, когато не идва първо със Закона, не е истински Божий Пророк. Днес говорим за архитектура на Царството. Тя винаги започва с основите, давани от апостоли и пророци. Голямото объркване идва когато основа се поставя от други служители (евангелизатори, учители и др.)!
Но Божият ред не може да бъде нарушаван. Нека видим, какво се получава, когато хората объркат Божия ред:
Когато учител дава Закона, той скоро се превръща в законоучител. Поради тази причина, поради предаването на Божия закон от хора без благодат, разбирането за него е объркано и Божия закон е отвратителен в очите на Божия народ. Ние говорим за него като непосилна тежест, абсолютно неразбирайки как Давид го нарече НАСЛАДА. Когато учителят дава закона, той натежава като непосилно бреме с всичките си десетхиляди правила. Понеже е в дара на учителя да дава правила на живот, давайки закона, това прави човека обречен на страх, на невъзможност да ходи Свято и отнема Съвършената му свобода, скрита в Благодатта.
Ако пастор дава закона, той автоматически се отказва от призива си да се грижи и да бъде нежен баща. Той отказва да лекува раните, а оповестява пред всички че има рани. Горко на стадо на такъв пастор!
Да видим евангелизатора - този, който от високо оповестява прошката Му за вас!
Неговото име още е благовестител или НОСИТЕЛ НА ДОБРИ ВЕСТИ. Но законът е преди Добрите вести. Преди да дойде евангелизаторът, е нужен ПРОРОК, за да ни покаже Закона, да открие престъпленията на Сърцето и ръцете ни. Няма покаяние без Закон. За това църквите с фалшива благодат не се покайват: Те в ума си са чисти и богати, а не знаят, че са бедни и слепи!
Апостолът е другия дар, който има право и благодат да дава Закона, но това не е неговия приоритет. Той е архитект. Вижда цялата постройка. Поставя основата, но има задължение да довърши и покрива. Апостолите, строящи без помощта на пророците, са самотни с разбити сърца и уморени очи. Често Господ умишлено оставя апостолите без видение, за да ги направи зависими от служителите с другия дар - ПРОРОЦИТЕ, Неговите ОЧИ!
Работещи заедно, те проправят равен път на останалите три служения за изграждането на Божията Църква.
Господ попита най-скръбния между пророците Си - Йов:"Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото величество върху земята?"(38:33)
Виждаш ли, Законът не може да бъде понесен от обикновения човек. Той не може да бъде носен от служители с другите дарби.
Воловете не могат да дърпат каруцата с Божия Закон. Той не носи на рамене Пророческите рамене. За това Бог го пита:"Йов, приятелю Мой, пророче, познаваш ли Законите на Небето? Аз искам да те науча на тях, за да ги дадеш на своите объркани приятели. Ти трябва сега да се молиш за тях! Аз те сложих в окови, за да науча да плачеш за другите и за да те смиря, за да те науча и ти да им дадеш Закона. Понеже ти си Мой и постъпваш вярно, но сега трябва да им дадеш Закона, сега трябва да влезеш и в ходатайство за тях..." Вярвам, че е било така...
Неспазването на Божия Закон се проверява лесно: "Но те не се покоряваха, повдигаха се против Теб, захвърляха Твоя Закон зад гърбовете си, и избиваха твоите пророци, които заявяваха против тях , за да ги обърнат към Теб, и извършиха големи предизвикателства." (Неемия 9:26)
Когато в Божието Царство апостолския дар или целия дом (църквата) се обръща срещу пророците и Пророческия Дух - това е явен знак, че няма разбиране и покорство на Божия Закон. Това е така, защото без ПРОРОК, Законът не може да бъде приет и получен.
Той бива отхвърлен. Когато Божия Закон се носи от воловете вместо от избраните за това, все ще се намери някой Озия, който добронамерено да "помогне" по пътя. И тогава в Божиите избрани идва смърт. Смърт на съдби, на мечти, на Божието видение и цел. Понякога става въпрос и за физическа смърт.

Законът и Пророците са Обвързани в ЗАВЕТ, както Мъж и Жена. Не е работа на пророка да ти казва твоето бъдеще. Той не е врачка!
Всеки пророк, който познава Закона и стила ти на живот с лекота може да види бъдещето ти - (примерът със Самуил когато им каза къде да търсят изгубеното животно). Пророкът (противно но общоприетите схващания) не е мистик, а здраво стъпил на Словото, Божий приятел! Дарът за царството, без който в дома ни идват духове на питон (Измама), Езавел (Лъжа), Вавилон (Объркване), греха на идолопоклонството, е дарът на Пророка. А наградата за приемане на пророк е Наградата, която Бог има за самия Пророк, който сме приели като такъв "И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на Закона и Пророците"(Матей 7:12)
Нашето хуманистично разбиране за вярата отхвърля пророците, понеже те са различни - често са разгневени, често плачещи и искащи.
Да, и те минават под дисциплината Му. Моисей удари скалата и това му донесе вестта, че няма да види Обещаната земя, но случайно Господ нарича Пророците МОИ приятели! Той лично се занимава с тях! Направил ги е синове на гърма, изразителни на чувства от ДУХА (те не си падат по сълзливи душевни преживявания)!
Пророците са винаги странни, дори и когато не са облечени в кожи и не скитат по пещерите. Те носят в сърцето се плача на Господ. Чули са го. Видели са Неговата ревност, забавлявали са се от близо в Неговата радост. Как може такъв да не изглежда странно?
На всичкото отгоре са и "нахални" - искат награди. Някой искат двоен дял, други - къщи за почивка по пътя. Най - "нахалните" ти искат последното масло в къщата. Но краят на всяка такава история е, че наградата на Пророка минава върху теб. Жената която даде място за почивка на Пророка, получи син (безплодните да кажат сега: АМИН!). Жената, която даде последното си масло, оцеля със сина си и се научи как да прави богатство. Двойният дял на Елисей доведе до здраво пророческо поучение и умножи пророците, разбирането на Закона и ходенето с Бог!
Ако не приемем обратно Пророците в Молитвения Дом, ние никога няма да получим обещаната награда на пророк!

Същината на Закона!

Както казах вече Законът има десет хиляди правила. Който може да го изпълни значи е Господ. Но това няма как да стане и Създателят Го е знаел.

Но защо тогава беше даден законът? И какво е Законът?

За да не се бъркаме прекалено, ето по просто какво е Законът: ЗАКОНЪТ Е ВЪЗПИТАНИЕ. Детегледачка, която показва на малкия човек как да живее, така че да не нарани друг и сам да не пострада. Законът прави добро впечатление, така че може да мине и за етикет за обществото.
Но... Проблемът тук е, че ако детето не си сложи лигавника на обяд може да умре.
-"О, Законът Твой е Наслада моя"... Давид!

- "Леле?! Исаш да кажеш,че мога да умра ако не нося лигавника и трябва да се наслаждавам от това?!"

- "Не, човече, просто си сложи лигавника и ще си чистичък, А чистотата е НАСЛАДА"

Законът и Славата

Сега трябва да внимаваш, защото тази част ще те вкара в новия сезон на живота ти.

Идва най-великолепната история на Любов между двама приятели, която освободи поток на Слава към всички нас. Тази Любов открива истинското лице на Онзи който казваше "Око за око" и убиваше за "несложен лигавник".
Преди години имах Любими Библейски герои, чието приятелство ме научи и промени. Любовта на Йонатан и Давид ме направи добър приятел. Аз разбира се, се постарах и видях как приятелите ми също станаха добри приятели. Примерът е заразителен!
Човешките истории не са просто случки - те имат способността да променят тези, които наблюдават и изучават. Но от няколко години насам аз имам нови герои. Най-добрите! Единият е човек и пророк. Неговото име е Моисей. Другият е Сам Бог. Това тяхно приятелство промени погледа ми, картината, разбирането ми за живота и най-вече - за Закона.
Когато през 2002-ра година Божият Дух ми разкриваше същината на Закона, Той ми показа тази история. Заведе ме там, горе, на планината. На мен ми се струваше около четиридесет минути, а на моите главни герои тази история е струвала четиридесет дни и нощи. Нещо като летен лагер, но малко по-опасен. Качи ли се Моисей с още някой горе? НЕ! Бог говори на пророците си лично и им дава Закона. Защото само те имат дарбата да издържат на напрежението на Святостта и Славата Му. Моисей се качи сам!
Първият път, когато го направи според мен не се случи кой знае какво. Обичайна среща между приятели. Размениха си книги, дискове (две плочи на Завета), имаха вечеря от нищо (Моисей постеше), поговориха си за бъдещето. След като получи Закона, Моисей получи и наставления как апостолски да изгради Църквата: Имаше си образец! Накрая се сбогуваха и Моисей тръгна да слиза от планината, Но... чу пеене. Във времето, когато народът на Израел трябваше да плаче и да пости за пророка си, който им носеше Закона: (джипиеса или навигацията), с който се стига до Животворящия Бог - те пееха и танцуваха около новите си златни богове?!
Тогава приятелят на Бога счупи двете плочи със Завета. Това смиреният пастор не може да направи, добрия евангелизатор ще пропусне, учителят ще каже, че така не се прави, апостолът щеше да им разкаже за образеца на Църквата и видението на Църквата, което Бог беше дал впоследствие и щеше ей така между другото да пропусне ЗАКОНА! Пророкът счупи двете плочи на Завета! С това като че ли историята свършва. Следва заслужената смърт за грях на три хиляди човека.
НО... Моисей не продължава по пътя си. До като е бил горе, се е случило нещо, което сега го кара да се върне отново на планината. До като е общувал с Приятеля си - Бог, той бе научил и проумял нещо, което ние не виждаме при първото му качване. То остава скрито за нас!
Съжалявам за тази новина, но Господ има тайни със Своите слуги - Пророците. И в сезона на позволението пророците ги дават на нас. Тогава ние разбираме, виждаме Този, Който иначе остава скрит. Когато обаче, се качва за втори път, Божието Слово открива на нас това, което Моисей е разбрал още при първото си качване. Ако не беше го разбрал, той не би счупил плочите на Завета и още повече, никога не би се върнал за втора порция пост с приятел за още цели четиридесет дни и нощи!

Какво беше това което го върна горе?

Това, което убягва на повечето Божии хора в Църквата. Това, което ни накара да отричаме Закона като остарял и да говорим за времената на благодат без да разбираме и тази дума (но това е дума за друга тема)!
Бог беше Самият Закон!!! Не думи, записани на камък. Думите описваха Неговата природа. Думите ни казваха, че ако Този именно Бог живее в нас, ние щяхме да сме същите, каквито Той ни е сътворил преди греха!!! Закон, написан върху плътта, върху сърцето, не върху камък!!! И ако беше така наистина, щеше ли да ни тежи? НИКОГА!!!

Как може да ти тежи, да си ТОВА КОЕТО СИ?!

Тайната е горе, на планината, когато Моисей се качва втори път.
Ела сега с мен! Вече може да се качиш и ти. Виж Моя Приятел - БОГ: " И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име. Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им до третото и четвъртото поколение" (Изход 34:6-7)

Виждаш ли Го? Може ли един милосърден Бог да вади око или да убива "за да не слагате лигавник"? Или както повечето го обвиняват в тази жестокост, че е убил животно правейки кожените дрехи за първите паднали в грях човеци?! Той изобилства с вярност, иска да покаже вярност и за това позволява качване на планината за втори път. Заради нас. Прощава беззаконие. Знаем, че там, където има покаяние - кръвта на Исус Христос, Божият Син, който е Божието Слово, и Помазаник, който е Божия Избор за изпълнение на Неговата Воля, ни очиства и нашето беззаконие е простено!!! Но... покаяние означава и отказване от греха, и живот в Славата Божия!!! Няма човек с грях, който да може да остане жив в Неговата Слава! Аз сега стоя жив, защото Той прости моите беззакония! (А твоите простени ли са???).
Позволи ми да се кача на планината ОТНОВО. Отново, означава прошка поколение след поколение. Това е Бог на благодатта - Господ, който даде Закона. Благодатта не идва от добрите ни дела! Тя е именно тази незаслужена милост, която идва от Бог милосърд. НО... Има но разбира се. Поддръжниците на фалшивата благодат не разбират това НО. Те пресичат на червено в Духа и казват: "Няма да остана вдовица. Няма да ме сполети зло." Това ли казва Божието Слово? То казва: "Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение." (Изход 34:7)
Беззаконието се наказва. Упорство, което не допуска покаяние, носи след себе си наказание!!!

Една млада жена ме попита наскоро: "Не мога да разбера, защо на Божиите хора се случват лоши неща?" Неразбирането на същината на Закона води до неразбиране на съдби и времена. И разбира се, до безплодие. През много скърби минават Божиите хора, но Бог ги избавя от тях. Той не казва в Словото Си, че ги избавя от случките на болест, смърт, нещастие, бедност, а че ги избавя от скръбта! Понеже там, където Е Славата Му няма място за скръб. Понеже, който е плакал за Него, е влязъл в Славата и е бил утешен, и направен плодоносен. А това се изпълнява чрез написаното в тези стихове:
1 Йоаново 4:20 "Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял!!!"

Разбра ли го? Бог е детегледачка. Бог е приятелят. Бог е Законът, написан на сърцето ти.

О, големия проблем със законниците.Те нямат закон в сърцето си, а само на хартия, на файл, в устата си. Те ще ти кажат колко си зъл и ще си отидат. Божиите пророци, които познават Закона, ще ти кажат, че в теб има зло и ще те предизвикат да се покаеш. После ще ти открият Неговата Милост и Благодат.
Законническото мислене от друга страна е оправдателно. Хората с такова мислене оправдават своите постъпки с... Божията Воля. Толкова е страшно това - казвам ти не го прави! Ето, виж - идва при теб приятелят ти и те моли за помощ. Разбира се, ти можеш да му помогнеш или да го свържеш с друг, който може по-добре. Вместо това казваш: "Ще се моля и ако е Божията воля, ще ти помогна" Такъв човек няма Божия Закон и Завет в сърцето си!

Той е законник - човек който чака да чуе "ОТ ГОРЕ", кога да посети тоалетната например. Разбираш ли от къде идва липсата на благоухание в Църквите?
Самарянинът нямаше закон на хартия или камък. Той познаваше Закона. Явно сам е бил раняван и е получил милост от Закона и... просто и той постъпи така. Самарянинът познава Бог милосърд. Нещо повече - Бог е в неговата природа. Те са Едно! Когато познаваш Закона, не ти се налага да питаш, кое е Божия воля, защото ПОЗНАВАШ Самия Бог!!!

ТИ ЗНАЕШ!

Но това се учи. То се преподава от пророците. Отиди близо до такъв. Отдалеч изглежда като светкавица, в която ще се опариш. Но виж, как той показва милост, и ще разбереш същината на Закона. Виж как се качва на планината и плаче, и ако го последваш - ще получиш своя плод.
Липсата на познаването същината на Закона е донесла ЖЕСТОКОСТ в Божията църква. Ние не познаваме Неговата воля, понеже тя не е взела мястото на нашата (и нашата не е отишла на кръста). Отричаме Закона и го запращаме във "ВЕХТИЯ/СТАРИЯ" Завет, но какво пропускаме?!
Законът е ВЕЧЕН! Изписан на нашите вечни сърца, Той ще продължи да важи, независимо дали ще живеем с Него вечно на небето или вечно ще бъдем предадени на мъки в ада - там, където страдат беззаконните: "Да не мислите, че съм дошъл да разруша
Закона и Пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото Истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от Закона няма да премине, до като всичко се не сбъдне" (Матей 5:17-18).
Законът се изпълнява в нас? Законът и пророците идват, за да ни помогнат да примеме Божията природа на Бог милосърд. Не вярваш ли? Виж го тогава в Новия Завет: "Учителю, коя е голямата заповед на Закона? А Той му рече: Слушай Израилю, Господ нашия Бог е Един Господ; И Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и всичката си сила. Това е голямата заповед. А втората, подобна на нея е тая: Да възлюбиш ближния си като себе си. На тия две заповеди стоят целият Закон и Пророците."(Марк 12:29; Матей 22:36-40)

Да обичаш, да си милостив, да предаваш мир и благодат - върху това е изграден Законът и това говорят пророците!!!

Ако искате в Божия дом да се върне истинската благодат, поканете пророците да се върнат, измъкнете ги от пещерите, тъмните стаички. Кажете: "Благословен, който идва в Господното Име..."

ВРЕМЕТО

Времето е за царете. Те са най-големите му почитатели. Това е уместно при условие, че те много добре разбират, че са ограничени единствено във времето. Книгата Еклесиаст, за която вярваме, че е писана от цар Соломон, твърди, че всяко нещо е хубаво на времето си и изрежда няколко времена: "Има време за всяко нещо, и срок за всяка работапод небето: Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото; Време за убиване,и време за изцеляване; Време за събаряне,и време за градене; Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване; Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането; Време за търсене,и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне; Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене; Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир. Каква ползаза онзи, който работи от онова, в което се труди той? Видях труда, който даде Бог на човешките чада, за да се трудят в него. Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче човек да може да издири от начало до край делото, което е направил Бог." (Еклесиаст 3:1-11)

В стих 4 ще видиш "времето за плачене" ,а в последния стих ще видиш и Закона - "Вечността в тяхното сърце" (виж и стиха от Битие 2:7). Постановката обаче, завършва със завесата на незнание. Човек няма да може да издири от начало до край делото, което е направил Бог. О! Пророците тук, на земята, няма да знаят до край всичко.

Боже, благодаря ти!

В една друга царска книга - тази на Естир, царят наричаше познавачите на закона и времената - мъдреци: "Тогава рече царят на мъдреците, които познаваха времената, защото царят имаше обичай така да се носи спрямо всички които знаеха закон и съд." (Естир 1:13). Тези, които познават Закона, имат способност да разбират и времената. Първо пророците, апосле и всички други. Неразбирането на времената е другата причина да живеем безплодни.
За това те моля, прибави малко царственост върху себе си и нека тръгнем отново на едно кратко пътешествие. Пак там има двама царе - мъж, жена и тяхното царство - градината им. Там е и Царят на царете. Там са всички плодни дръвчета на земята. Някой плодове са за ядене, но две от тях имат и чудни способности.
Звучи като приказка. В тази приказка героите придобиват собствена воля, а тя е отказала да познава Бог милосърд.
Змията допълзява от някъде (тази чевръста гад), и казва: "Жено, принцесо, колко си нещастна само! Не мога да те гледам. Истина ли е казал Бог, че ще умрете, ако ядете от едно от чудесните дървета, а именно, това на разпознаване на доброто и злото? Не го слушай. Не му пука за теб. Вижо Го. Създаде нещо в ТВОЯТА градина и ти забрани да ядеш от него. Колко жесток Бог имаш. Ето имаш шанса!" Дяволът нямаше как да изпусне истината за нейната природа. Понеже Създателят на Живот по природа е милостив, но тя явно беше глуха. Не чу същината си и следователно не чу и Божието Име - Живот. Бог милосърд.
И жената повярва в лъжата. Реши сама за себе си, че нейния Създател, Създателят на градината и, и на цялата вселена, е жесток. Тя не познаваше Закона, който бе даден на нейния мъж, и не познаваше времената. Това щеше много да облекчи положението и, а и нашето. Но жената, както и много от нас, пропусна времето като фактор в нашия плач или липсата на такъв.

Тайната на двете дървета и времето

Когато четем Божието Слово, често виждаме цялата гора, но отделните дървета ни убягват. Това е типично мъжки начин на мислене.
Нали знаеш, че жената е по подробностите? Тя е статията, а мъжът само заглавието (или иначе казано - тя е тялото, а той главата). Двете дървета бяха дървото за разпознаване на доброто и злото, и дървото на Живота. Това е. Няма други описани. Явно само тези двете бяха от голямо значение. Тук Еремия би провикнал: "Извикай към Мене и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и скрити неща, които не знаеш!" Бог има тайни! Стига сме си мислили, че знаем всичко. 1 Коринтяни 8:2 "Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава." Притчи казват (писани от цар Соломон), че е Слава на Бог да скрива работата и е Слава за царете да я разкриват. Я! Казах ли ти, че е царска работа?
Тайната на двете дървета е, че Бог имаше определено време, в което да нахрани от тях царете си - Мъжа и жената. Той плануваше една последователност, която ни убягва. Те трябваше да ядат ПЪРВО от дървото на ЖИВОТА. То беше Законът на ЖИВОТА, то беше силата, с която да устоят на изкушението на змията. Всеки вкусил от Вечния Живот, познава Бога като Бог милосърд. И познавайки Го като такъв, би могъл да помоли за плод от "забраненото дърво".
Понеже яденето на плода уби човека, а не непокорството! Няма непокорство в смирението да помолиш Създателя обаче! Напротив! Редът в градината Беше основан на времето, а времето е последователност от периоди, подредени по линията на вечността. Всяко време и всеки сезон има своя край, но вечността няма край.
Бог е вечен - без начало и без край. И неговият копнеж беше да направи Своите деца по Своя Образ и Подобие. И Бог имаше причина да иска тази последователност. Никой, който не е ял от Дървото на Живота, няма силата да устои на врага. Те трябваше да станат първо ЖИВИ, преди да различат добро от зло. Именно за това нашия Господ устоя и победи дявола съсипвайки делата му, защото беше вече ял от дървото на Живота (детенцето растеше и крепнеше по Дух)!
Но човека и жена му не ядоха първо от Дървото на Живота, кагато избраха първо да различават доброто от злото тяхната човешка сила отслабна. Те пропуснаха, че са съвършени, но зависими. Когато разбраха, че има неща които да правят, понеже са добри и други, от които трябва да се въздържат, понеже са зли - те умряха. Законът убива. Законът, който не показва Живия Бог Милосърд. Дървото за разпознаване на доброто и злото символизираше закона без благодат и вяра. Те вече не можехада бъдат съвършени.
Дървото за разпознаване на доброто и злото трябваше само да ги отведе до Дървото на Живота и първо от този плод трябваше да опитат. То беше просто детеводител, детегледачка до най-добрия плод.
Днес историята се повтаря. Мнозина Божии деца имат своя последователност. Изграждат сами според собственото си виждане, както собствените си домове, така и църквата. Апостоли не чакат и не правят път на пророците да дадат Закона, а бързат да дават образеца и видението на църквата. Така тя се изгражда в институция без Дух и Живот и е обречена на жестокост и липса на бащинство. Хора с мечти отказват да приемат на първо място Живота и природата на Бог Милосърд и бързат да се обогатят всячески. Следствието на това е "разпиляно богатство".
Когато имаме Закона, написан на сърцата си, тогава идваме на плач. Време, в което да поискаме ВСИЧКО, което е по Волята Му. Бог иска плод.
Плод в утробата, плод на ръцете, печалба в бизнеса, умножени взаимоотношения. Ако искаш това тази година, ще го получиш.
Но спазвай Божия ред, моля те! Чуй пророците. Запознай се със същината на Закона и Бог Милосърд. Плачи, защото тази година не е година на битки и победи, както ще чуеш от пастора си! Това е година за плач! Година, в която Бог ще ни научи да разпознаваме Закона и времената Му. И тогава няма да бъдем безплодни!

Бог да благослови всички, и да ни пази и закриля в Името Си от лукавия,
за да устоим до край, и да не се посрамим пред Него в пришествието Му!

Амин!