Правдата на Бога

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Пон Май 09, 2011 10:39 am

Правдата на Бога

Проповед от Живко РАЙНОВ
Правдата на Бога Dddddd17

В Посланието към римляните1:16-17 апостол Павел привлича вниманието ни върху изключителната тема за Божията правда, а също и за праведния, който очевидно я притежава. Библията, която съдържа много история, ни разкрива, че още от древността хората са се вълнували от важните въпроси на битието и са се опитвали да проумеят как е възможно “…смъртен човек да бъде праведен пред Бога?” (Йов4:17). Този древен въпрос е не само актуален и днес, той е фундаментален.

За да навлезем в темата най-напред трябва да се спрем на сътворението на човека. Казва се, че Бог го създаде по Своя собствен образ и след това го благослови (Битие1:26-28). Няма съмнение, че до момента на грехопадението първите хора са притежавали Божията праведност като част от Неговото подобие в тях. Това се потвърждава от Еклисиаст7:29: “Ето, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измишления.” В съгласие с казаното е и Битие2:25: “А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.” Нещо повече – те очевидно са сияели с Божията слава. В подкрепа на такова предположение е блясъка на Моисеевото лице след четиридесетдневно престояване в Божието присъствие на Синайската планина. За да се прояви, обаче, праведността на Бога, вложена в човека, бе необходимо да се създадат съответните условия. Именно затова бяха поставени двете дървета в градината, като плода на едното бе препоръчан, а на другото - забранен. От хората се изискваше послушание, което се основаваше на доверие и вяра в техния Творец, включително и в заповедта, с която ги бе ограничил. Праведността на човека щеше да се изрази във вярата, че Бог е праведен. Тя трябваше да се докаже чрез отстояване на Божията правда, когато тя бъде оспорвана или отричана. Заради това на змията бе позволено да изкуси човека. Очевидно това беше нещо твърде важно за Бога. Правдата на човека трябваше да застане до Божията правда и да я защити, за да покаже, че има естество, подобно на Неговото. Известно е, обаче, че изправен пред решителния избор, човекът се провали. Вместо да се превърне в “животворящ дух” с небесен произход, той си остана само “жива душа”. Независимо от съвършенството, с което бе сътворен, неговата праведност съответстваше на земното му човешко естество и закономерно не устоя на изпитанието. А след грехопадението нещата приеха своя логичен ход в низходяща посока. Най-напред изчезна славата. Следващото, което се случи, бе че: “Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи…” ( Битие3:7)

Осъзнатата голота

Осъзнатата голота, несъществуваща преди, е свидетелство за загубената праведност, както и за духовна смърт. Последва опит за покриването й, т.е. за възстановяване на праведността по човешки начин: “…и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.” ( Битие3:7б ) Той, обаче, се оказа неуспешен, защото, когато чуха гласа на Господа, двамата се уплашиха и се скриха между дърветата. Това е несъмнена илюстрация на необходимостта от праведност, зачитана от Бога, за да може някой да застане пред всемогъщия Създател. Затова е от изключителна важност писаното в Битие3:21: “И Господ Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече.” Това означава две неща: Първо, тези дрехи са преобраз и обещание за Божията праведност, която да покрие ефективно човешката голота и несъстоятелност пред Бога, така че той да бъде приет от Него. Второ, и това е важно, осигуряват временна праведност, подарена на човека посредством която да бъде възможно общуването му с Твореца, докато правдата Му се открие.

И така, ние се изправяме пред сложната материя за правдата, праведността и оправданието от Бога, като имаме предвид, че Библията, не ни дава цялостна и окончателна дефиниция на тези въпроси. От събитията в Едемската градина, обаче, ние можем да направим някои изводи.

Първо, праведността беше загубена в резултат на отхвърляне на Божието Слово. При покорство към него подобно нещо е изключено. Това е така понеже правдата на Бога се открива и изявява чрез Словото. Второ, загубата на праведност позволява на греха да завладее човека, което пък води до смърт. Този е правилния ред на развитие на нещата. Не грехът е, който унищожава правдата, но нарушената праведност довежда до грях. Това се потвърждава от Битие 4:7: “…ако не правиш добро, грехът лежи при вратата и се стреми да те завладее; но ти трябва да го владееш.” Най-напред идва изкушението, следващо по ред е решението да му се отговори и едва тогава се извършва греха. Яков1:14-15 подкрепя подобен извод, като ни разкрива “технологията” на греха: “А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.” Тръгне ли се веднаж към отхвърляне на доброто и се задвижат страстите на човека, това означава, че Словото и правдата вече също са отхвърлени. И тогава не съществува повече бариера пред греха. От друга страна, ако липсата на праведност води до смърт, това означава, че правдата дарява живот. А когато става въпрос за живот и смърт, всичко друго минава на заден план. Следователно, правдата е категорично изискване, тя е нещо уникално, изключително важно и безкрайно необходимо. Абсолютно задължителна е за взаимоотношението ни с Твореца. Човек може да не е достатъчно свят, да не му достига любов и много други неща, но ако не е праведен – той е напълно загубен. Правдата е фундамента, върху който се гради живота с Бога.

Стараейки се да я проумеем, като изследваме препратките на Библията, ще забележим в тях някои важни акценти:
Съществува тясна връзка между

правда и правосъдие

Правдата на Бога Dddddd16

Пример за това е Псалом 33:5: “Той обича правда и правосъдие…” В Псалом 72:2 забелязваме равенство между тях: “За да съди Твоите люде с правда, и угнетените Ти с правосъдие.” Важността на подобна зависимост в очите на Самия Бог е заявена недвусмислено в Псалом 89:14: “Правда и правосъдие са основа на престола Ти…” Основополагаща е тезата, че правдата води до правосъдие. Не можеш да съдиш праведно и справедливо, ако не си праведен. Идеята за асоциирането на правдата със съда и правосъдието е изразена чудесно във Второзаконие 25:1: “Ако се появи разпра между човеци и дойдат пред съда, и съдиите ги съдят, тогава нека оправдаят правия и осъдят виновния.” Разкриването на нейната същност е свързано със съдебен процес, където в зависимост от това дали човекът е невинен или виновен, той или е оправдан - или е осъден. Идеята тук е, че оправданият е обявен за праведен, което означава също невинен. А осъденият очевидно е признат за виновен или, с други думи – неправеден. Т.е. пред Божия съд грешникът няма никакъв шанс.

Изявяване на правдата Правдата е изявена в изпълнението на Божиите заповеди и Закона. “И това ще ни се счита за правда, ако внимаваме да вършим всички тия заповеди пред Господа нашия Бог, както ни заповяда.” ( Второзаконие 6:25); “Слушайте Мене, вие, които знаете правда, люде, които имате в сърцето си закона Ми…” (Исая51:7 ) Дори когато човекът е грешник, Бог има към него неизменно изискване за праведност, а тя се доказва чрез вършене на праведни дела. Затова и съдът Му е винаги според делата. В Стария Завет многократно се заявява, че който изпълнява Закона, ще живее чрез него. Което означава, че по този начин ще придобие необходимата му праведност. Праведността, основаваща се на Закона, за която говорят цитираните пасажи, е външна (т.е. налагана отвън от Бога), принудителна (понеже не произтича от вътрешното естество на човека) и временна, докато се открие истинската правда на Бога. Аналогична е на спасението през Стария Завет - чрез вяра, на основание на бъдещето дело, което идващият Месия щеше да извърши. Закона не е възможно да бъде изпълнен, нито е предназначен да носи праведност и спасение. Целта му е единствено да изяви греха и посочи необходимостта от Божието спасение и праведност. Същото потвърждава Римляни 3:20: “Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.”

Връзка със спасението

След временната правда, основана на Закона, се стига до правдата, свързана със спасението: “Приближих правдата Си; тя не ще бъде далеч, и спасението Ми няма да закъснее…” (Исая46:13); “Защото молецът ще ги пояде като дреха, и червеят ще ги пояде като вълна; но Моята правда ще пребъде до века, и спасението Ми из родове в родове.” (Исая 51:8 ) В цитираните пасажи се говори за правдата и спасението на Бога, като правдата е поставена пред спасението. От това можем да заключим, че правдата на Бога е причината и мотивиращата сила за спасението на човека. А съвършенството на това спасение е свидетелство за съвършената праведност, която впоследствие осигурява. Т.е. последователността е следната: Божията правда води до изработване на спасение, а когато то се приеме – до праведност на човека. Праведността пък го осъществява и прилага в живота му. В Библията, както е известно, не съществува друго спасение, освен това, което е чрез вяра в Исус Христос. Затова в Римляни1:17 се казва, че именно в благовестието “…се открива правдата, която е от Бога чрез вяра…” Ако благовестието е Божията сила за спасение на всеки, който вярва, едновременно с това то е и израз или откровение на правдата от Бога. Т.е. тази правда се съдържа и изявява в разпятието, възкресението и възнесението на Господ Исус Христос. Следователно, оправданието от Бога, чрез което Той ни вменява Своята праведност, съдържа също три етапа. Този основен извод се подчертава и на други места в Писанието. Например в Римляни 4:25 е записано, че нашият Господ “…беше предаден за прегрешенията ни и беше възкресен за оправданието ни.” Макар, че този стих е преведен така и в повечето английски преводи, това не е точното му значение. Правилният превод е: “…беше предаден поради прегрешенията ни, и беше възкресен поради оправданието ни.” Той изявява най-напред опрощението на греховете ни чрез разпятието на Господ Исус. По-нататък ни разкрива нещо много важно: след като е отнел греховете ни, Бог ни оправдава и ни обявява за праведни. Едва тогава и като последица от това, Христос възкръсва от мъртвите. Този извод е в съответствие с казаното малко по-горе, че Божията правда е причината за спасението. Потвърждава се и от израза в Римляни 8:10: “…духът е жив поради правдата.” А чрез възкресението ние се новораждаме и ставаме ново създание с естество, подобно на Божието, притежавайки Неговата праведност.

Прославяне

Третият, последен етап, е описан в Римляни 8:30: “…а които оправда, тях и прослави.” Прославянето съответства на възнесението на Христос на небето, когато Той бе прославен, седна отдясно на Отец и Му бе дадено Име, което е над всички останали. Следователно, пълната и окончателна картина на правдата от Бога, подарена на човека, съдържа опрощение, оправдание и прославяне. Това вече не е праведността, притежавана от Адам при сътворението, и която не устоя на изпитанието, а нещо много повече. Тя напълно отговаря на съвършеното спасение, разкрито в благовестието. А при него е налице коренна вътрешна промяна, която Бог осъществява. Праведността е първото и най-важно качество, до която тази промяна води и върху която се изграждат всички останали. На нея се крепи живота и бъдещето на човека. Отново ще кажем, че след като благовестието е Божията сила за спасение, правдата на Бога е причината за нея, тя лежи в основата му и осъществява личното спасение на всеки. Да бъдеш праведен означава да бъдеш като Бога, какъвто се е разкрил в Личността на Исус Христос: да мислиш, да чувстваш, да говориш, да действаш като Него, да имаш същото отношение към всичко в живота, каквото Той има. А не можеш да бъдеш като Него, ако не си подобен на Него. Следователно, праведността е Божието подобие в нас.

Мантията на праведността

Писанието оприличава праведността като дреха, която покрива човека и защитава неговата голота и уязвимост, получени при грехопадението. Специалните одежди, които носеха левитските свещеници, символизираха правдата, с която бяха облечени. Имайки предвид връзката между нея и благовестието, ще припомним, че резултатът от практическото му приложение е новорождението на човешкия дух, чрез който се осъществява спасението и на душата. За тялото, обаче, няма обещание през живота ни на тази земя. Спасението му ще се осъществи едва при възкресението. А до тогава то е източник на грях и на проблеми. Поради това в Римляни 7:24 апостол Павел възкликва: “Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?” А по-нататък в Римляни 8:10 потвърждава този факт: “Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.” Значи ли това, че мантията на праведност не покрива тялото на човека? И какво става с праведността ни, когато съгрешаваме? Отговорът на тези и други подобни въпроси, е че всичко в Новия Завет е резултат от делото на Христос, което е напълно завършено. Нищо повече не може да се прибави към него. Това ни гарантира пълна и съвършена праведност сега и във вечността. Но ако има неразбиране, причината е в различието между нас и Бога във възприемането на нещата. Той обитава вечността, докато ние живеем във времето. За нас то представлява минало, настояще и бъдеще, докато за Него те не съществуват. В началото Той вижда края. За Него телесното ни възкресение е реалност, а за нас то е въпрос на неопределеното бъдеще, изпълнено с очакване за трудности и борби. Тази е причината Исус да умие нозете на учениците Си, като им казва в Йоан 13:10: “Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист”. Това е едно символично действие, изразяващо постоянното ни очистване от греха. Рецептата за това, как да избягваме греха, се намира в Римляни 8:13: “Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.” Докато сме в тленното си тяло Бог допуска възможността от грях, като е осигурил възможността постоянно да се очистваме от него, както и чрез Духа да умъртвяваме действията на плътта. В тази връзка е и наставлението да се облечем в Божието всеоръжие. По този начин през целия ни живот ние сме в положението на Адам – трябва непрестанно да доказваме и потвърждаваме праведността си. Причината за това е, че така се изявява цялата нейна същност, което носи слава на Бога.

Последици и резултати

В потвърждение на казаното до тук, че правдата на Бога е в основата на всичко, съвсем логично е тя да предизвиква последици и резултати. Ще разгледаме някои от тях. Първият се намира в Римляни 8:1: “Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса…” Едва ли в този живот ние можем да проумеем поне в някаква степен истинския смисъл на тези думи. Не сме повече обект на Божия праведен гняв, който Библията нарича още и яростен. Над нас не тегне като дамоклиев меч заплахата за Неговата ужасяваща и справедлива присъда, простираща се за цялата вечност. Думите “Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог” не важат повече за нас.
Но това е само началото. Словото Божие прави следваща, втора крачка напред в тази посока, като заявява в Римляни 5:1: “И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос…” След като Бог е оттеглил от нас Своя гняв и осъждение, тяхното място се заема от Неговият мир. А той е напълно противоположен на гнева и осъждението Му. Този мир означава, че човека е приет от Всемогъщият Бог. Той е основа за взаимоотношение между Него и творенията Му. Когато Бог разпростре мира Си към някого и го изпълни с него, настъпва тотална промяна. Причината за това е разкрита във Филипяни 4:7: “…Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса." Както се вижда, този мир е вътрешен, в ума и сърцето, и поради това не се влияе от външни обстоятелства. Когато човек е в мир със себе си, за него не е трудно да има същото отношение към Създателя и създанията Му. Нещо повече. Той служи за благословение на другите. Господ Исус казва, че блажени са миротворците, които носят Божия мир в един свят, изпълнен с безмирие, враждебност и борби между хората.

Мирът с Бога ще ни позволи да се насладим на живота с Него, който Той ни подарява, а това е вечен живот. Неговата същност и цел е познаването на Бога и на Исус Христос. 2 Петрово 1:8 ни помага да разберем какво на практика означава това: “…ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос." Вечният живот чрез Исус Христос, както и животът въобще, се изразява в даване на плод. Да живеем означава да бъдем плодоносни. Същото казва и апостол Павел във Филипяни 1:22: “Но ако живея в тялото, това значи плод от делото ми”. А той в Петровото послание се изразява във вид на определени качества, изброени от него и те са: добродетел, благоразумие, себеобуздание, твърдост, благочестие, братолюбие и любов. Те всъщност разкриват характера на нашия Господ, изграден в нас. Когато Библията говори за живот, тя го представя като семе, което се посажда в земята. Впоследствие от него израства растение, чието предназначение е да даде плод. Семето, съгласно 1 Петрово 1:23, е Божието Слово. То е съвършено, в него се съдържа живота и плода на растението и въпреки това, в три четвърти от случаите, то остава безплодно. Причината е в качеството на почвата, където то е посято. Вечният живот, който е продукт на Божията правда, е съвършен и изобилен. От нас зависи и наша е отговорността да бъдем добрата почва, която да произведе стократен плод. Затова е нужно да отстояваме постоянно правдата на Бога в нашия живот.

Правдата е най-великия от всички морални атрибути на Бога, изразяваща в най-висша степен Неговата божествена същност. На нас ни е дадена и тя е, която ни прави подобни на Него. Правдата произвежда плод, който е неограничен и вечен. Поради нея Господ Исус Христос каза на учениците Си: “…който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца”. (Йоан14:12) А Откровение19:7-8 ни разкрива величествената картина, която ни очаква на небето: “Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила. И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите."

Господ дойде, за да ни облече с мантията на Своята праведност. В безкрайната и славна вечност одеждата на всекиго ще бъде изтъкана от делата на правдата, които е извършил през краткия си живот на земята.

Източник: Онлайн вестник "Благовремие" Правдата на Бога Click-11

http://www.blagovremie.com/content/правдата-на-бога-живко-райнов Правдата на Бога Click-11

Бог да благослови всички! Амин!