Божествената конституция на църквата! - Кръщението в Святия Дух е духовен закон!

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Сря Ное 09, 2011 8:30 pm

Божествената конституция на църквата

Кръщението в Святия Дух е духовен закон

В своето мисионерско пътуване, ап. Павел посети град Ефес и там намери няколко ученици, които познаваха само Йоановото кръщение. Забележително е, че първия въпрос, който апостолът им зададе бе: „Приехте ли Святия Дух като повярвяхте?” Очевидно ап. Павел считаше тези дванадесет мъже за истински повярвали в Христос, покаяни и новородени. Въпреки това обаче, той им зададе този толкова важен въпрос. С други думи, апостолът им казваше, че повярването им в Христос има своето конкретно измерение и това е приемането на Святия Дух.

Старта на повярването в Христос е приемането на личността на Святия Дух, Който възкресява мъртвия дух на грешника, и той преживява своето новорождение Тези ефески мъже обаче, по думите на Павел, вече бяха преживяли този процес на новорождението, защото бяха „повярвали”. Въпреки това апостолът обаче ги попита: „Приехте ли Святия Дух като повярвяхте?” От въпроса на Павел, тези новоповярвали християни трябваше да разберат, че при новорождението Святият Дух още не е дошъл в тях, за да промени религията им и този нов религиозен етикет да ги остави в латентно състояние. Божият дух е динамична личност, която непрекъснато работи и твори. Когато се намира в някого, Той го превръща също в динамична и работеща личност.

За Исус се казва, че когато му предстоеше да започне Своето служение, Той „бе пълен със Святия Дух”. В Лука 4:14 четем, че „Исус се върна в Галилея със силата на Духа”! В синагогата на Назарет Той обяви източника на Своето служение: „Духът на Господа е на Мене, защото ме е помазал да благовестявам на сиромасите; прати Ме да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година.” / Лука 4:18-19 /

Това което Той извърши през следващите три години, по-късно, след Неговата голготска жертва и възкресение, предстоеше да извършва неговата църква. Преди Своето възнесение Исус поръча на учениците: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.” / Деяния на апостолите 1:8 /

Малко преди това, той каза на учениците да не напускат Йерусалим, но да чакат обещаното от Отца: „И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Йерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.” / Деяния на апостолите 1:4-5 / Христос се нуждаеше от

работеща и динамична църква

която, преодолявайки силите на ада, да занесе спасителната вест до всички народи. Той каза за църквата: „…и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.” / Матея 16-18 / Портите на ада не се надделяват с човешки ентусиазъм, нито пък с религиозна идеология. Сатана и пъклената му армия притежават мощна свръхестествена сила. Възможно ли е толкова сила да обитава в земните човеци? Апостол Йоан пише на вярващите, които са изпълнени със Святия дух: „Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги; защото по-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света.” / I Йоан 4:4 / Каква велика привилегия - Бог да живее в нас! Святият Дух – съединен с нашия дух! Свръхестествената сила на Святия Дух да се проявява в нашето служение на Бога!...

В I Коринтяни 12:27 ап. Павел пише, че църквата е Христово тяло и всеки Христов последовател е част от това тяло. В Колосяни 1:18 Павел пише още: „И глава на тялото, тоес, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.” Главата – Христос и Неговото тяло – църквата, са единен организъм, роден на земята по свръхестествен начин.

Исус се роди от Святия Дух и затова се нарече Божий Син. В Лука 1:35 четем: „И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.”

Църквата също се роди в деня на Петдесятница от Святия Дух и затова се нарече Христова църква. Тя се роди по един свръхестествен начин и е извикана в съществувание, за да носи в себе си и да упражнява същата сила, която Христос притежаваше и упражняваше в своя земен живот.
Рождението на църквата е записано в Деяния на апостолите 1:1-4: „Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал; на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство. И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене.”

Бог не работи с шаблони. Той е създал всеки човек да бъде една неповторима, уникална личност. Що се отнася обаче до основният Му творчески акт, както при създаването на първия човек Адам, така и при раждането на втория Адам – Христос, а също така и при раждането на църквата, Той не е променил и не променя Своя Божествен почерк. Във всичко това Той е вградил Своята личност, която не се променя. В денят на Петдесятница Бог извика в съществувание църквата, за да носи Неговия образ на чистота и святост, а така също и да упражнява силата на Святия дух. Святият Дух постави белега на Своето присъствие във всичките 120 души, събрани в горницата. Този белег беше еднакъв за всички: „И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.” / Деяния на апостолите 2:4 /

Това което се случи тогава е онова, което Исус им обеща: „…а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни”. Кръщение в Святия Дух, с непроменимия белег: „Говорене на чужди езици според както Духът им даваше способност да говорят.”

На въпроса на смаяните юдеи: „Какво да сторим братя?”, апостол Петър прогласи това, което можем да наречем Конституцията на църквата: „Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.” /Деяния 2:38 / Тази Божествена конституция бе приложена и от апостол Павел, когато посети ефеските християни. Тези дванадесет мъже бяха повярвали; бяха кръстени във вода в Христовото име и тогава апостолът положи ръце на тях, Святият Дух ги изпълни и те говореха чужди езици, и получаваха дарби от Него и пророкуваха.

Говоренето на езици

е външно и видимо доказателство, че Святият Дух е слязъл върху тези, които с вяра очакват кръщението си в Святия Дух. Говоренето на езици е неотменимия белег на свръхестественото проявление на Святия Дух при кръщението в Духа. Това са езици, които вярващите никога не са учили. Апостол Павел пише в I Коринтяни 14:14: „Защото ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът не дава плод.” В същото време, те могат да бъдат съществуващи говорими, човешки езици, както това се случи в деня на Петдесятница, но могат да бъдат и езици, непознати на земята. В I Коринтяни 13:1 апостол Павел пише: „ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти или кимвал, що дрънка.”

Динамичното проявяване на Святия дух е свръхестествена привилегия за вярващия, независимо от това, дали той говори на разбираеми човешки езици или на ангелски езици. Както в единия, така и в другия случай тези езици имат небесен произход. Те не са плод на човешкия ум, а идват от неизчерпаемия речников извор на Святия Бог. Когато вярващият се потапя във вода при водното кръщение, той неизменно усеща присъствието на водата около цялото си тяло. Водата е белега на водното кръщение и той е еднакъв за всички, които се кръщават.

Когато вярващият получава духовно кръщение, той се потапя в Святия Дух, усещайки Неговото присъствие с цялата си същност – дух, душа и тяло. Човешкият ни дух ни е зареден в пълнота със силата на Святия Дух; душата ни ликува - умът ни не иска да знае нищо друго, освен Исуса Христа; чувствата ни са изпълнени с позитивна енергия и волята ни застава на стартова позиция, в готовност да извърши всяка Божия воля; тялото ни дава звукова изява на динамичното присъствие на Святия Дух, чрез говорене на непознати, небесни езици. Говоренето на непознати езици е единствения и неотменим белег за кръщението в Святия Дух.

Някои считат, че това е шаблон и тясно деноминационна рамка, в която са се вкарали вярващите от определено вероизповедание. Лично аз също съм имал това разбиране и за цели седемнадесет години се опитвах да разчупя този шаблон и да изляза от тази рамка, в която никой не бе ме вкарал, освен собственото ми религиозно мислене, внушено от разбирането на други религиозни хора. Седемнадесет загубени години… Докато една вечер в сърдечна молитва, аз се смирих пред голготската жертва на Исус и призовах очистващата сила на Неговата кръв. Тогава Исус отвори очите ми и аз видях Неговото присъствие на няколко крачки пред мен. Продължих да се моля и да призовавам кръвта Му и тогава Той пристъпи напред, съедини се с мен и аз започнах да говоря на неразбираеми за мен небесни езици.

Кръщението в Святия Дух, придружено с белега – говорене на непознати езици, не е човешки шаблон, нито е човешка рамка. Това е духовен закон, а духовните, както и физическите закони, са създадени от Бога и са непроменяеми, както е непроменяем и техният небесен Създател. Това е духовна орбита, в която Бог ни е поставил да се движим около Него, заедно със Святия Дух. Ако някой излезе от тази орбита, катастрофата му е неизбежна.

Покаянието и водното кръщение е „изстрелването” на вярващия в Божествената орбита, а духовното кръщение е началния старт, силата на Святия Дух, която привежда в движение всеки кръстен в Духа да бъде свидетел за Исус „ както в Йерусалим, така и в цяла юдея и Самария и до края на земята.” / Деяния на апостолите 1:8 /

Свидетелството за Исус не означава добре разказани исторически случки от живота и служението Му. За такъв начин на свидетелстване не е необходимо обещаното от Исус идване на Святия дух върху вярващите. Достатъчно е и едно добро богословско образование. Христос обаче даде едно много ясно поръчение на Своите ученици: „…Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден. И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват. " / Марка 16:15-18 / Този вид свидетелстване и придружаващите го знамения са пропити с динамичното присъствие и действие на Святия дух.

Образът на Христовата църква

Църквата е родена от Святия Дух в деня на Петдесятница. Църква без вярващи, кръстени в Святия Дух, може да бъде едно добро религиозно общество или дори една голяма, влиятелна религиозна институция, определяща се като християнска църква, но в никакъв случай това не е Тялото Христово – Неговата невяста – църквата. Вярващият, който е вграден в Божията църква говори с Божия дух. Кръщението в Святия Дух поставя на Негово разположение кръстените и Той разделя на всеки поотделно дарбите Си за обща полза.

Ето как апостолът представя образа на Христовата църква: „При това, братя, желая да разберете и за духовните дарби. Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха.Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух. Дарбите са различни; но Духът е същият. Службите са различни; но Господ е същият. Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци. А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух; на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици. А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно. Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.
Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме. Защото тялото не се състои от една част, а от много. Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.” / I Коринтяни 12:1-12 /

Христовата църква не е една от човешките институции, създадени за обслужване на различните човешки потребности. Църквата е Христовото тяло – изпълнено със силата на Святия Дух, което се движи между погиващите хора и им дава това, което само Бог може да даде. Създаването и регистрирането на все нови и нови християнски вероизповедания говори единствено за това, че Святият Дух отсъства от вярващите хора днес, които би следвало да съставляват единното Христово тяло. Организационни програми, социални дейности, медицински клиники!... Колко добри заместители на Христовото тяло! Светът има всичко това. Голямата му потребност обаче е от Христовото тяло- църквата, която е изпълнена със Святия Дух. Църква, освободена от бремето на ритуали, традиции и символики. Църква, която е съградена на канарата Христос и притежава мощ да побеждава силите на ада.

Призивът към църквата днес е словото, с което ап. Павел призова църквата в гр. Ефес: „Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.” / Ефесяни 6:10 /

Източник: http://www.blagovremie.com/content/божествената-конституция-на-църквата-йордан-манев

Бог да благослови всички! Амин!