Покаянието!

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Нед Юни 24, 2012 4:49 pm

Покаяние

Покаянието! 2210

Лука 15:7
„Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние”

Въпрос:

Какво е покаяние и необходимо ли е то за спасението?

Отговор:

Много хора разбират термина „покаяние”, че означава „обръщане от греха”. Това не е библейското определение на покаяние. В Библията думата „покайвам се” означава „променям мисленето си”. Библията също ни казва, че истинското покаяние ще доведе до промяна на действията (Лука 3:8-14; Деяния 3:19). Деяния 26:20 обявява: „Проповядвах…да се покайват и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответни на покаянието си.” Пълното библейско определение на покаяние е промяна на мисленето, което води до промяна на действията.

Каква е тогава връзката между покаянието и спасението? Книгата „Деяния на апостолите” се фокусира специално върху покаянието по отношение на спасението (Деяния 2:38; 3:19; 11:18; 17:30; 20:21; 26:20). Относно спасението, да се покаете означава да промените начина си на мислене спрямо Исус Христос. В проповедта на Петър в деня на Петдесятница (Деяния, 2 глава), той завършва с призив към хората да се покаят (Деяния 2:38). Да се покаят от какво? Петър призовава хората, които са отхвърлили Исус (деяния 2:36) да променят мисленето си относно Него, да признаят, че Той наистина е „Господ и Помазаник” (Деяния 2:36). Петър призовава хората да променят мисленето си от отхвърляне на това, че Христос е Месията към вяра в Него като Месия и Спасител.

Покаянието и вярата може да бъдат разбрани като „двете страни на една и съща монета”. Невъзможно е до положите вярата си в Исус Христос като Спасител без първо да промените мисленето си относно кой е Той и какво е направил. Независимо дали това е покаяние от волево отхвърляне, или покаяние от невежество или липса на интерес, или промяна на мисленето. Библейското покаяние по отношение на спасението е промяна на вашето мислене от отхвърляне на Христос към Вяра в Христос.

Много важно е да разберем, че покаянието не е дело, което вършим, за да заслужим спасението. Никой не може да се покае и да дойде при Бог, освен ако Бог не притегли този човек към Себе Си (Йоан 6:44). Деяния 5:31 и 11:18 посочват, че покаянието е нещо, което се дава от Бога – то е възможно единствено заради Неговата благодат. Никой не може да се покае, освен ако Бог не му даде покаяние. Цялото спасение, включително покаянието и вярата, е резултат от това, че Бог ни привлича, отваря очите ни и променя сърцата ни. Божието дълготърпение ни води към покаяние (2 Петрово 3:9), както и Неговата благост (Римляни 2:4).

Макар покаянието да не е дело, което заслужава спасението, резултатът от него са дела. Невъзможно е да променим истински и напълно мисленето си без това да доведе до промяна на действията. В Библията покаянието води до промяна на поведението. Ето защо Йоан Кръстител призова хората да принасят плодове, които съответстват на покаянието (Матей 3:8 ). Един човек, който наистина се е покаял от това, че е отхвърлял Христос и е започнал да вярва в Него, ще засвидетелства това с променен живот (2 Коринтяни 5:17; Галатяни 5:19-23; Яков 2:14-26). Когато се определи правилно, покаянието е необходимо за спасението. Библейското покаяние е промяна на мисленето ви относно Исус Христос и обръщането ви към Бог с вяра за спасение (Деяния 3:19). Обръщане от греха не е определение за покаяние, но то е един от резултатите на истинското, основано на вяра покаяние пред Господ Исус Христос.

Еврейските думи
„нахам” и „шув”

Поглеждайки към Стария завет понятието „покаяние” обикновенно се свързва с две еврейски думи: „нахам” – която се използва рядко във връзка с човек, но винаги по отношение на Бог. „Бог се разкая /съжали/ за злото...”Пр. Бит.1:6, 1Царе 15:11, като израза не говори за непоследователност или произвол от страна на Бога, а за промяна в отношението спрямо своя народ. Когато хората поради греха и непокорството си се отклонят от Божиите пътища и загубят Божието благоволение, Бог допуска като последица големи злини в живота им. Но в момента, в който осъзнаят делата си и са готови да се отвърнат от тях, получават не наказание, а опрощение. Другата Старозаветна дума „шув” е „завръщам се”, „обръщам се”. Това е дума употребена към хората. Най-често призив за завръщане към Своя Създател, призив за възвръщане към зависимостта им от Бога в качеството си на Негово творение,
по силата на отношенията, основани на Завета.
В Новия завет гръцките думи обикновено се превеждат като „променям мнението си”, „разкайвам се”, „съжалявам”. Въпреки това новозаветната употреба на думите свързани с покаянието са повлияни от еврейската дума „шув” – т.е покаянието не е просто съжаление за нещо, което сме сторили, но е цялостен обрат, коренна промяна в мотивацията и насоката на живота. Пример за това е притчата с блудния син /Лука 15:11-24/. Когато блудният син се разкая, не остана спокоен, а започна да скърби за греховете си, не бе пасивен и не остана на мястото на което беше.Той стана и тръгна. Пое в обратна посока. Потърси баща си, смири се пред него и тогава получи своята награда. Притчата за бирника и фарисея /Лука 18:13/ и др.

Хората непознали истински Христос признават, че не осъзнават своята греховност. За да получи човек опрощение на грехове трябва да има съзнание за грях. Библията казва: „Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” /Римл.3:23/. Когато Исая съзна греха си, извика: „Горко ми... понеже съм човек с нечисти устни” /Исая 6:5/. Когато Йов беше изобличен за греха си, каза: „Аз се гнуся от себе си „/42:6/. Петър каза: „Аз съм грешен човек” /Лука 5:8/. Такова изобличение идва от Святия Дух.Може да стане докато слушаш проповед, или някой приятел се моли за теб, или просто ненадейно...
За съжаление много модерни християни са забравили днес, какво има предвид Библията като говори за покаяние. Мислят си, че е достатъчно да поклатят глава в съгласие, да признаят греха и да кажат – съжалявам. И след това да продължат по същия път, без да чувстват вина. Това може да продължи години. Не е достатъчно да съжаляваме за стореното. И Юда съжаляваше, че предаде Христос, осъзнаваше какво беше направил, но никога не дойде до покаяние. Истинското покаяние значи „да се промениш”, „да се отвърнеш”, „да тръгнеш в ново направление”. Христос каза: „Покайте се, защото наближава небесното царство” /Мат.4:17/. Исус дойде с любов към хората и в Своята любов първото, което прогласяваше беше покаяние. Покаяние поради безбожието на хората и греховете, в които живееха. Така е и днес. Нека чуем гласа на Христос и всеки да помисли за себе си, а не да сочи другия с пръст и да казва: „Той съгреши”. Бог е верен и търси свойте си. Заставайки пред Него, няма да отговаряме за някой служител или приятел, а за себе си – да не го забравяме.
Винаги имаме нужда да проверим сърцата си, защото сега е спасителен ден и всеки,
когото Бог люби дава и втори шанс и поправление. Любовта покрива множество грехове.
„Онези, които любя, Аз изобличавам и наказвам, затова бъди ревностен да се покаеш. Ето стоя на вратата и хлопам, ако чуе някой гласа Ми, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене. На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол,
както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговя престол.
Който има ухо, нека слуша какво говори Духът на църквите” /Откр.3:19-22/.

Двата вида покаяние!

В човешкият живот има два основни вида покаяние. Единият вид се нарича "Светско покаяние." Това е най-често срещаното покаяние, което се наблюдава у вярващи и невярващи. То се характеризира с чувство, предизвикано от страха да не те хванат. В това покаяние, хората признават неприятните последици от греха си и са убедени, че са виновни. Това води до повърхностна мъка, която води до временна промяна, но не и към истинско скъсване с неправдата. Най-често това покаяние е с цел да се избегне пердаха и големите шамари, както и да не бъдем наказани от Бог и да не отидем в Ада. Това покаяние от само себе си не е валидно, понеже вероятността да направите това престъпление/грях отново е почти 100%/. Никой не спира да греши от страх. Този страх преминава и човека се връща в старите си пътища – както един крадец, който е бил в затвора десет пъти и все е бил освобождаван от комисията заради това, че изкрено е съжалил за постъпките си – и пак продължава да краде след като излезе т.е. той се покайва само и само, за да отърве затвора и пердаха. Неизвестен автор пише: "Има огромна разлика между светска скръб и даденото от Бога покаяние. Плътта може да се чувства угризения, да признае своите лоши дела, и да се срамуват от себе си. Въпреки това, този вид на отвращение от минали действия може да бъде бързо пренебрегнат и човека може скоро да се върнете към старите си нечестивите си пътища.”

Трябва да отбележим, че страхът от наказание е хубаво нещо, което до степен възпира греха, но е само като начална мярка за християнина. Много от нас, вярващите в Исус Христос, сме се покаяли от страх – да не отидем в Ада, да не би да изпитаме Божият гняв и подобни … и това е добре, понеже Словото казва “страхът от Господа е начало на мъдростта.”

Другият вид покаяние, който аз смея да кажа е истинското покаяние водещо до прошка е т.нар. “скръб по Бога.” Това покаяние не е с цел да се отърве пердаха или ада, а то е с цел да осъзнаем колко сме наранили, чрез нашите си грехове, любовта на живота ни, Исус Христос. Това покаяние е предизвикано от любов, а не от страх. Независимо как сме повярвали в Бог, дали чрез покаяние основано на страх или не, ние сме призовани да Го обичаме, защото Той първо възлюби нас.

Когато нараним любим човек, ние си искаме прошка/покайваме се не от страх, че ще скъса с нас или ще се разведе с нас, или че повече няма да ни е приятел, или че ще ни набие (ако е така, то има проблем във вашата връзка с човека), а от любов – понеже го/я обичаме, и сме го/я наскърбили. Покаянието, което е истинско е въз основа на “скръб по Бога” от това, че ние скърбим, че сме наранили Бог с греха си, и искаме да не Го нараняваме вече – затова се покайваме. И както страхът от Господа е начало на мъдростта, то след като сме Го опознали (помъдряли в Него 1 Йоан 5:20) ние трябва да Го обичаме – понеже:

В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът има в себе си наказание и който се страхува, не е стигнал до съвършенство в любовта. 1 Йоаново 4:18

Това покаяние, приятели, е истинското! То е придружено от осъждане на греха, което е работа на Светия Дух. Това произтича от осъзнаването, че сме наранили святият Бог.

Прочетете по-долу как Павел описва истинското покаяние на коринтяните, след като те са съгрешили – и забележете, че завършва – че така искрено, от обич към Бог са се покаяли, че Отец им ги е очистил от вината им.(чисти в това нещо).

Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание на злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.2 Коринтяни 7:11

Покайте се!

Ето една пренебрегната тема. Ето един съвсем непопулярен предмет.
Църковните амвони са го забравили, а и хората не искат да го слушат.

Църквата е допустнала между себе си много хора с фалшиви претенции. Тя е отворила широко своята врата и малко се е погрижила да разбере, кой е покаен и кой не е. Тя е приела в средата си хора, които нямат понятие за Христовото учение и други,
които са го смесили с неща, които са чужди и противни на Христос!
Църквата днес проповядва лесна религия. Тя проповядва евтина религия.
Исус никoга и пред никого не направи пътя лесен,
защото Той не донесе религия, а донесе Свидетелството Си за Истината!
Той не казва: Само вярвай! Той не говори само за любовта Божия.
Той говори и за Божия съд за непокаялия се грешник! Помнете това!

Дойде един при Исуса и му каза:
Аз ще те последвам, където и да идеш Ти.
Исус му отговори:
- Лисиците имат дупки, където живеят и птиците гнезда, но Син Человечески няма глава где да положи. Сиреч, не е лесно да ме седваш.
Друг дойде при Него и Му рече:
- Какво да правя, за да наследя вечен живот?
Исус му отговори:
- Опази заповедите.
- Кои заповеди ?
- Десетте. Не Знаеш ли, кои са? (Исус рече: Тия: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай;...Почитай баща си и майка си; и Обичай ближния си както себе си.)
- О, тез всички съм опазил. Какво ми недостига още?
Исус му отвеща:
- Иди, продай все що имаш и го раздай на сиромасите и ти така ще имаш съкровища на небето, тогава ела да ме последваш.

Исус не направи пътя лесен.
Друг дойде при Исуса вечер и Му рече
- Учителю, знаем, че Си дошъл от Бога, защото никой не може да върши тези неща, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.
Исус му отговори:
- Никодиме, трябва да се родиш отново отгоре, от Духът.

Исус не издигна фалшиви образци.
Той никого не заблуди, не поласка.

Църковният амвон днес се бои да не разсърди някого. Той прави компромиси. Обича да ласкае и сипе похвали. Той е понижил първообраза на Христовото учение само и само за да привлече повече хора.
И вие ще намерите днес църквата пълна с хора, които никога не са се покаяли.

Покаянието е голямата и първа тема на Библията. Тя е първа и главна основа на истинския живот в Христос. Ти може да си член на някоя църква, без да си се покаял, но ти не можеш да си Христов (негов т.е. притежание на Христос) без покаяние!
Покаяние е първата длъжност, начална стъпка, без която няма християнски живот.
- Покайте се! - говореше Иоан Кръстител. И те му отсякоха главата.
- Покайте се! - с това започна служението си нашия Господ и беше разпнат за греховете ни!
- Покайте се! - викаха апостолите и те ги убиха.
- Покайте се! - това трябва да е посланието и на църквата днес!
За това нека всеки да внимава на себе си как ще постъпи
с Божиите служители в днешните последни времена?!

Това е нуждата ни днес. Защото без покаяние няма спасение,
няма Спасител, няма небе, няма рай. Без покаяние няма радост,
няма песен, няма победи в живота ни като вярващи в Христос - Живия Бог!

Вземете Новия завет. Разгърнете го и вие ще видете, че той е наръчна книга за покаяние. На 60 местa се говори за покаяние. А посланията на Апостолите са написани да покажат на хората що е покаяние, за да не са в мъгла и невежество относно най-важното нещо.

Що е покаяние?

То не е убеждение.
Външната светлина огряваща света не е живот.
Едно нещо е да бъдеш събуден утре заран в 5 часа, а съвсем друго нещо е да станеш в 5 часа.
Едно нещо е да си гладен, а съвсем друго нещо е да се нахраниш.
Просякът иска, но искане и притежаване са две различни неща!
Не е достатъчно да си убеден. Убеждението е елемент на покаянието,
но вие можете да сте убедени, без да се покаете.
Никой не се кае, докато не се убеди, но всички които са убедени,
не са покаяни, и аз говоря на хора, които знаят, че това е така?

Що е покаяние?

То не е скьрбене.
Вие можете дълбоко да скърбите, без да се покаете.
Има скръб, която довежда до смърт. Има скръб, която разрушава живота. Има сълзи, обаче, които не помагат. Има хора, които мислят, че като проливат сълзи в църква, те са спасени. Молят се. Те плачат, когато слушат прочувствена проповед, те плачат, когато са на погребение, те плачат нвсякъде и за всичко и мислят, че като леят изобилно сълзи,
те са в положение на благодат.
Лъжат се!
Бог казва: "Защо покривате олтара, ми със сълзи? Защо ми донасяте вашите суетни жертви? Аз съм уморен от тях. Махнете ги! Защото послушанието е по-добро от много жертви"
Да скърбиш, не значи покаяние.

Що е покаяние?

То не е обещание.
Не, господа! Някои от вас сте правели това през целия си живот,
докато сте остарели и днес сте по-далече от Бога, отколкото по-рано.
Покаяние не е ходене на църква. Съвсем не.
Покаяние не е слушане на проповеди.
Четене на Библията не е покаяние.
Изговаряне на молитва не е покаяние.

Що е покаяние?

Убеждение? Не.
Плачене ? Не.
Възхищение? Не.
Фанатизъм? Не! Не! Не!

То е най-смисленото нещо в Божия свят;
то е най-хубавото нещо на земята;
то е най-необходимото нещо за всекиго.
Небето кънти от радост, когато се кае един грешник на земята. Един!
А какво би било ако се покаем всички?

Що е покаяние?

То не е да имаш религия. Всеки човек може да е религиозен.
Онзи, който казва: "Аз не вярвам в Бога", и той има религия,
защото преповтаря всичките си мисли и дела, всеки ден, всеки час, всеки миг дори.
Майката, която хвърля детето си на нажежения идол за да го даде жертва, има религия.
Но това не е покаяние!

А що е покаяние?

Накъсо казано:
То е връщане от греха към Бога. То е пътуване.
То е обръщане към Истинското добро, което е от "Дървото на Живота"!
Покаяние е нещо по-дълбоко от чувство. То е действие.
То значи отскубване от корен това, което е проклятие за душата ти.
Покаянието е "Съразпването ни с Христос", за да и Живеем Вечно с Него!

Що е покаяние?

То е моралният отговор на пробудилата се душа, нейният съзнателен отзив към Бога.
Йона отиде в Ниневия да проповядва покаяние. Ниневия имаше над един милион жители. Тя успяваше материално, но губеше духовно. Всичко се израждаше. Те издигнаха страстите си в култ. Бяха забравили Бога. Като че Содом и Гомор бяха възобновени.
- "Още 40 дена и ако се не покаете всички ще погинете!" - Те му се смееха. Те му се чудеха. Трябва да е луд! Не знае, що приказва!
А Йона вика:
- "Още 40 дена и, ако се не покаете, всички ще погинете!"
Словото му достигна до ушите на Царя, министрите и висшите чиновници.
И то беше убедително, съкрушително.

Царят се покая. А това значеше много. Народът гледа към високите места, към върховете.
И министрите се покаяха.
И учителите се покаяха.
И търговците и ... и ... целият народ се замисли, осъзна положението си, че е гибелно, обърна се към Бога в пост и молитва, и се покая.

Ниневия не погина. Тя се спаси. Нямаше вече убийства, кражби, рушвети,
гешефти (непочтена търговска сделка; спекула), лихварство, комар, пиене, разват,
ежби (кавга, разправия, вражда), гонения, братоубийства, раздори, побоища и пр. и пр. сатанински деяния.
Всички заживяха в мир и любов, защото зацари правда и чистота..
Ниневия се покая!

Ето ви крещящата нужда днес на България, на целия свят, на всеки един човек!
София се нуждае, България се нуждае, целият свят се нуждае,
но най-вече ти човече който и да си се нуждаеш от едно дълбоко, велико, истинско покаяние!

Покайте се!

Няма среден път.
Няма тука място за неутралитет.
Това е жестокият, но спасителен ултиматум на вековете, на небето, на Вечния Бог.
Или се покайте или всички ще погинете!

Не се самоизмамвайте (самозаблуждавайте), не се лъжете с хубави имена. Те са украшение, но не са спасителни. Не ще ви помогне нито православие, нито католицизъм, нито протестанство, нито коя и да е деноминация или религия, а само Христовия Свет Дух!

Исус Христос или хаос? - Изборът е твой!

Ето ви цялата история на целия човешки живот. Всичко друго е вятър.
Парадност, тържествени събрания, молебен, църковни събори, разни имена и църковни форми, папи и владици, пастири и свещеници, ангели и архангели, не могат да спрат разложението, деградирането и смъртната провала,
ако не настъпи истинско покаяние във всички сърца и умове, за да се променят мисленето и делата на всички човеци!

Времето се изпълни и Божието царство наближи. Покайте се и повярвайте в Евангелието на Исуса Христа, Спасителят и Изкупителят на света -
Живият Бог!

Една молитва с която да започнете покаянието си!

Боже, прости на мен, грешника. Признавам и изповядвам греховете си пред Тебе.
И моля Те, учи ме да живея истините на Твоето Слово!
Дай ми благодат, за да не съгрешавам! Прости ми, Боже!
Аз приемам Исус Христос за мой Господ и за мой Спасител и вярвам, че Той е Твоят Син.
Той умря за греховете ми. Ти го възкреси от смъртта и Той е жив днес. Прости ми, Боже!
Спаси ме, Боже!
Промени ме и ме направи нов човек в Христа Исуса.
Помогни ми да проумея Твоята воля за мен и да я върша всякога!
Научи ме да Те обичам и да Те следвам. Искам да бъда Твое дете, а Ти да бъдеш мой Баща.
Аз приемам сега с вяра, че се раждам в Твоето царство и ставам Твое дете,
а Ти ставаш мой Баща.
Боже, пази ни от изкушенията и от изкусителя днес!
Пази децата ни, родителите ни и близките ни!
Научи ни да бдим през целия ден, и бъди ни стража през нощта до като спим!
Изпълвай ни с Духа Си Всеки ден! Направлявай стъпките ни в Твоя път!
Желая Твоето Слово да порасне в мен – вярата ми да бъде съвършена – така че да мога да помагам на другите, за Твоя Слава и Прослава!

Бог да благослови всички!

Амин!