Защо е нужно да прощаваме?

Простителността е смазочното масло на взаимоотношенията. То намалява триенето и позволява на хората да бъдат близо един до друг в Божествени взаимоотношения. Ако другият не е способен да прощава,никога няма да се създадат истински близки взаимоотношения на откритост.Освен това,ако не можеш да прощаваш,самотата е неизбежна.Приятелства без прошка не съществуват. За да има истински приятелства е нужно да знаеш,че каквото и да стане,колкото и да се провалиш,в очите на своя приятел пак ще бъдеш обичан и простен. За да разберем какво е прошка,нека първо да видим-какво не е прошка? 1.Прошка не е условна и не може да се заслужи.Не можеш да изискваш промени от някого."Ако се промениш,ще ти простя"? не-това не е прошка. 2.Прошката не е чувство. Прошката е дело на волята. 3. Прошката не е да държиш сметка. 1коринтяни 13:5, че любовта "не държи сметка за зло",което означава,че трябва да се отнасяме с него така,както преди да се е случило всичко. 4.Прошката не е да се преструваш,че нищо не се е случило 5.Прошката не е безразличие. 6.Прошката не е да гледаш леко на злото 7. Прошката не е да кажеш просто;"Нека забравим за това".- Редът е обратен-Прошката води до забравяне. 8.Прошкта не е толериране.Отлагането не решава проблема. 9.Прошката не означава да дадеш урок. 10. Прошката не означава,че няма да има последствия.Прошката не отнема законовата отговорност. 11. Прошката не означава,че човека на когото сте простили, ще се промени.Този,който е простил,се променя в очите на провинилия се-само на него. 12.Последно прошката се справя с минало,но не гарантира липса на рани в бъдещето. Прошката е израз на любов,която поема инициативата. Ако Бог чакаше ние да поемем инициативата,още щяхме да сме в греха.................................................................... Какво да направя,ако другия не иска прошка? Имам два пътя! Първия да обърна гръб на Исус и на кръстта/да не бъде/ и втория да погледна факта ,че съм съгрешила,да го призная пред Бог и пред човека когото съм наранила и да продължа да живея като си взема урок повече да не правя това./Последното е лично/.

Ако ти си простил и поискаш прошка от другата страна (говоря за вярващи) макар, че и ти си наранен и ти отговорят, че Бог не позволява да ти пише (а аз го разбирам да няма контакт помежду ни) това по Бога ли е? Много има да се учим и да получаваме от самия Бог независимо кои сме, още повече ,че трябва да даваме пример на останалите. А ако ти кажат няма да се молите за мен молете се за вас си това какво е? Сам апостол Павел пишеше молете се за мен да преуспява Божието дело. Какво става с прошката между вярващите учим ли себе си за да научиме и другите. Познаваме ли Бог, който казва, че ако ние не простим няма и на нас да бъде простено. Моля се Бог да даде простителен дух на всички ни за да изцереем и да продължим напред. Амин!

Много добре е написано!
Радвам се, че този път си успяла да публикуваш темата, и не си имала проблем с форума според както ми писа!
Искам да добавя (ако нямате нищо против) това, което публикувах в тази тема:

Покаянието е единствената ви надежда! Проповед от: Дейвид Уилкерсън

Точно под клипчето с проповедта е публикувано това:

Същността и началото на покаянието е прошката!

Прошката е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като:
гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди.
Прошката не означава подтискане на гнева и раздразнението,
а напълното освобождаване от тях чрез осъзнаване на причините,
довели до появата на тези чувства,
и оттам — намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя.
Прощаването има значение най-вече за прощаващия,
тъй като той се освобождава от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите, свързани с другия човек,
въпросната нанесена обида или нежелано поведение.
В рамките на християнската етика прошката не е просто еднократен и символичен акт, при който „се приемат или поднасят извинения” от или на някого,
а всеобщ и вседействен акт, който се разпростира върху всичко окръжаващо,
акт на вътрешно пречистване и смирение, което се отнася не само конкретно към едно или друго конкретно явление, а спрямо всичко заобикалящо, познато или непознато. Т.е. извиняването на някакво нравствено действие, извършено от друг човек,
само по себе си не е прошка, но може и трябва да бъде част от нея.
Важно е да се отбележи, че актът на прошката не изисква непременно покаяние или осъзнаване от страна на този, който получава прошка. Но всеки вярващ който прощава трябва да се е покаял и приел Христос в сърцето си.
По време на разпъването, Исус Христос се моли за своите мъчители:
„Отче! Прости им, защото те не знаят какво правят” (Лук. 23-34).
Според написаното в Библията прошка може да даде единствено Бог, но всеки един вярващ е длъжен да прощава въпреки, или по-скоро независимо от всичко:
Матей 6:14 Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им,
то и небесният ви Отец ще прости на вас.
Матей 6:15 Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им,
то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.
Матей 18:35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас,
ако не простите от сърце всеки на брата си.
Силата на прошката се изразява в това, че този който прощава има Любов към съгрешилия!
За това - който има Любов прощава всичко на всички!

А БОГ Е ЛЮБОВ!

Надявам се и се моля, Бог да ни доведе до пълното проумяване на прошката, за да стигнем до пълно покаяние, и да приемем Божията Любов в пълнота, която да извършва Божиите Дела чрез нас за Негова Слава! Амин!

Прошката има две страни-едната да осъзнаем,че трябва да простим и втората напълно да оневиним виновния , за да ни оневини и Бог,когато поискаме прошка от Него. Бог ни прощава точно толкова,колкото ние прощаваме на нашия длъжник. Затова е нужно напълно да простим и направим невинен /праведен / този на когото прощаваме ,за да може и Бог да прости на нас.Амин. А защо е нужно да прощаваме? За да ни прости и Бог и да се спасим и отидем в Рая. Амин.