Важността на ПРОШКАТА

Много хора не разбират темата за прошката. Някои пък си мислят, че ако имаш истинска любов, то и ще прощаваш. Не, не е така! Любовта е плодът на Духа и ако си новороден /имаш Христовия Дух/ ще имаш и Божията любов във сърцето си. "По любовта ще ви познаят" казва Исус на учениците. Не е трудно да разбереш, кой е новороден и кой е спасен. Има ли любов към брата или сестрата. Това е съвсем естествено. Има ли някакво училище където да учат бъдещата майка как да обича детето си. Учат я как да се грижи за него. А къде учат бащата или братя и сестри по плът да се обичат. Духа, който е в тях го прави. То е естествен процес. Но не стои така въпроса с прошката. Никой не е застрахован от грешки. Словото се казва "Всички съгрешиха"... Това не изключва никого. Е, след като всички съгрешаваме, то естествено е, че се нараняваме. Не можем да се върнем в миналото да оправим сгрешеното /както в този форум има възможност в "промени" да корегираш сгрешеното/. Ние живеем в материалния свят където има и "време и пространство". Но имаме и дух,който няма нито едно от двете. А спасяваме душата и тя трябва да е без петно и бръчка. Но след като съгрешаваме /т.е. правим и петна и бръчки/ как ще ги изстрием. Те остават в духа/душата/ и не могат да отидат в Рая. Трябва да ги изстрием. Как? "Гумата" е прошката! Но трябва да простим първо на себе си, после на брата или сестрата, и накрая да поискаме прошка от този, който сме наранили ние. Когато изтрием всяка "гънка или петно" от духа си, можем да очакваме и Бог да ни прости! Ако не го направим да не очакваме да се спасим. Защото ще си останем в греховете, а там горе грях няма да има! Ако не можем да простим ние се свързваме със този който е съгрешил с невидима духовна връзка и когато Бог наказва него ще накаже и нас. Да не бъде! То е ако изгорим една книга и в нея е личната ни карта - то и тя ще изгори, въпреки че не искаме. Така е защото са свързани /вътре в книгата е/. Прощавайки на съгрешилия ние отделяме личната карта и изгаря само книгата. Помислете! Темата за прошката е много важна - бих казала най-важната в цялата Библия. Ако простим на себе си - това е един вид покаяние. Осъзнаваме греха си и го представяме на Бог като казваме, че ще се стараем да не го правим повече. Не се лъжете, че може всеки ден да вършим един и същи грях, и вечер да казваме на Бог - покайвам се за този грях, и той ще ни прощава. Това е много опасно! Прощавайки на другите ние се отделяме от тяхния грях и освен, че въстановяваме взаимотношенията, ние изпълняваме Божиите заповеди, а това води до благословение, изцеление, и любов, и радост. Ако всички християни вземат решение /както при вавилонската кула за която писах в размишление върху Библията/, в църквите ще има прекрасни взаимоотношения, нито един болен, нито един християнин в недоимък, и всеки ще е радостен, и щастлив. Заслужава си да се замислим! Разберете, това е най-важното на този етап. Не се бавете! Нека всеки се замисли на кого трябва да прости и да го направи. Тогава ще видите как Бог изцелява, благославя, и най-вече ще почувствате Божията любов, която не мога да сравня с нищо тук на земята!
Бог да ви благослови! Амин!

Прекрасно послание БЛАГОДАРЯ за него.БОГ да те благослови и да ти дава все повече и повече за да помагаш на всички.Бъди БЛАГОСЛОВЕНА.АМИН.

Защо трябва да прощаваме? Над 75% от хората бледуват заради развалени взаимоотношения. Болните имат на кого да прощават. Когато прощаваме се оправя нашия живот, не живота на този на когото прощаваме. Първо ние трябва да простим,след това Бог прощава на нас-не обратното. Ще получиш от Бог само ако простиш. Ако не простим,тогава и Бог няма да ни прости. Прощаваме в тъмната стая , когато се молим. Всеки има разрушени взаимоотношения. Всеки има на кого да прости. Милиони хора не са дали прошка. Милиони хора боледуват. Но истинската прошка не е да простиш само с думи, но и да спреш да го чувстваш виновен. Ако простиш , виновен ли е човека? Ако отговора ее да , то и Бог не ти прощава и ние сме виновни. Не трябва да търсим човека да му прощаваме. Прощаваме му пред Бога,но продължаваме да общуваме с него ,защото за нас той не е виновен за нищо. Да правим добро, когато той/тя/ прави зло. След като простиш-болката си отива. Непростителността е отворена врата за много лоши неща-болести, огорчения и др. Вече и лекарите са разбрали,че ако си болен - не си простил на някого. "Блажен е оня човек , на когото Бог не вменява вина.Невинния човек е свободен. Молитвите работят след като простим истински с оневиняване на виновния.Тогава и работи и Святия Дух и променя виновния. Или без оневиняване няма прошка. В "Притчата за блудния син" има двата вида прошка-бащата прости истински, а брата продължи да го смята виновен. Имаш ли Святия Дух - имаш и любов. Простил ли си смяташ виновния-невинен. Милост е да покажеш добрина на някой, който е виновен пред теб. Добрия самапянин показа милост. Ако искаш да видиш лицето на Бог, трябва да опознаеш прошката и оневиняването-само новорождение не е достатъчно. Милост е да сториш добро на човек,който е виновен пред теб / но ако си му простил истински-не би трябвало да го смяташ за виновен/. Бог да ви благослови. Амин.

Това,което пиша е за мен. На мен ми е трудно да простя и да оневиня този,който ме е наранил.Затова прошката не е истинска и няма изцеление от което се нуждае моят дом.. Знам,че Бог иска Неговите люде да не стоят в заблуда, а да прощават, за да може Бог да изцелява. Толкова е трудно-но трябва. Молете се за мен,ако Бог ви нуди. Исус изцеляваше само тези, които вярват в Него и прощават,както Той ни казва в словото и в Господната молитва да прощаваме.Бог да ви благослови.Амин.

Ще се молиме един за друг ,защото и аз съм човек и се нуждая от помощта на ИСУС за да се науча да прощавам истински от сърце не на думи.Това е много важно за нас Бог го иска от нас.Бъди БЛАГОСЛОВЕНА и Бог да е с теб.