Веднъж спасени - завинаги ли сме спасени?

Отговора на тази тема е ДА! Ако сме спасени веднъж, наистина сме завинаги спасени.
Но има истинско новорождение и фалшиво новорожение.
Нека видим Римляни ( 10:9,10 ) "Защото , ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със
сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце човек вярва и се
оправдава, и с уста прави изповед и се спасява."
От горепосочения стих се разбира , че за спасението има условия.
Първото е да изповядаш с устата си.Тук няма как да се заблудим!
Второто условие да повярваме със сърцето си. Забележете, не с ума си, а със сърцто си. Защо?
Защото вярата с ума е временна, а вярата в сърцето е постоянна. Не се променя през целия ни живот.
Как да разберем дали вярата ни е в сърцето.
Първо: Любов- възлюбили ли сме Бог с цялото си сърце и ближния както себе си?
Второ: Прошка - простили ли сме на ближния, както искаме Бог да ни прости?
Трето: Дух и плът - по Дух ли ходим или по плът?
Ако сме сторили както Бог би искал от нас, значи вярата ни е в сърцето. Както тя е вечна, така и ние сме завинаги спасени.Амин.

Така е сестра! Има голяма разлика между вярата в ума, и вярата в сърцето!
Вярата в сърцето е Христос в нас, а не дума, която само да изговаряме, и да не виждаме Божиите чудеса (Дела) чрез нас!
Сега като прочетох написаното от теб се сетих за този случай описан в Библията, където един баща заведе сина си при нашия Господ за да го избави от ням дух! Случая, когато учениците не успяха да изгонят този ням дух. И когато Господ каза да го доведат при Него, рече на бащата: "Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.", и отговора на бащата показва, че вярата му е била само в ума, и си го призна с думите:
"Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам [Господи]! помогни на моето неверие."
Ако и ние се смирим, и си признаем, че вярата ни е малка, и се обърнем с цялото си сърце към Нашия Господ, уверен съм, че Той ще ни прибави вяра, като помогне на нашето неверие, защото Той е начинателя и усъвършителя на нашата вяра!
Бог да те благослови! Амин!


Искам да споделя и един случай, от преди доста години (още преди Господ да ме призове за Нeгов служител). Не си спомням точно годината, но самия случай и до днес го помня ясно! У дома беше на гости баба ми и по онова време се гледаха в домашни условия кокошки! Понеже живеем близо до долчина, ги пускахме там по цял ден. Баба ми се занимаваше с тях и вечер ходеше да ги прибира. Но този ден не искаше, колкото и да и се молеше майка ми, тя отказваше. Имах си домашен любимец - куче - царски пудел, който в този момент беше при нас до като баба ми седеше на пейката отвън, а майка ми и се молеше да прибере кокошките. Тогава не знаех кой го извърши това чрез мен, но когато Бог ме призова в присъствието Си, ми откри, че всичко е от Него, и това дело е вярата в действие чрез нас. Ето и какво се случи тогава: Вече почти се свечеряваше, а знаем, че кокошките имат слепота и не виждат, като почне да се мръква. Баба ми категорично отказваше да ги прибере, въпреки молбите на майка ми, а тя пък нямаше как да ги прибере понеже бе заета с работа, която нямаше как да остави в момента. Тогава казах на кучето (беше женско и се казваше Сузана) - "Сузано иди и прибери кокошките". За моя голяма изненада, без изобщо да очаквам, кучето ми отиде и доведе всичките кокошки (и сега като се сещам целия настръхвам). Останах без думи, и дълго време не можех да реагирам, както и да осъзная какво точно стана! Все пак бях малко момче тогава, и не разбирах, какво точно се случи! Просто едно животно се оказа по-послушно от баба ми, и това ме озадачи извънредно много! Интересното в случая бе, че изобщо не мислех за това, и като че ли на майтап го казах, а то се изпълни! Напълно забравих думите които бях казал на кучето ми и то още щом ги изрекох, а това ми напомня сега думите на Господ за семето: "Ако семето не падне в земята и не умре си остава самотно, но ако умре дава много плод"! Когато Бог ме призова през 2000-та година, ми припомни този случай, като ми разкри, че това е била точно вярата в действие!

Надявам се това свидетелство да бъде полезно на всички читатели!

Бог да благослови всички! Амин!

Ще продължа да хваля Господ, защото Той наистина работи . Но мога ли да направя една много мъничка забележка, с любов. Вероятно не си забелязал, нещо дребно . Има разлика ,между малка вяра в сърцето и вяра в ума. Няма значение , колко е голяма или малка вярата . Има значение къде е ? Нали ще ме разбереш правилно?
Правя го заради другите- да не се объркат. Може вярата да е като синапово зърно / т.е. много малка / и да вършим чудеса с нея . Може да казваме ,че имаме огромна вяра ,но ако е в ума - не ползва.
Сега за примера! Много ми хареса и нямам никакви забележки относно него, но искам да кажа друго. Казваш ,че си бил много малък?
Казваш ,че баба ти не е искала да отиде.
Казваш, че кучето те е разбрало веднага.
А помислил ли си защо?
Първо , Бог избира Неговите служители още в утробата на майките си. За всички се отнася , но не всички разбират веднага или на тази земя. Бог решава дали да им открие. Ти си имал и вярата и Святия Дух от тогава. През 2000 г. си го осъзнал, но Божия избор е бил в началото на земния ни път. Бог работи по чуден начин , това Бог е направил за
теб , за да си спомниш и да Му имаш по-голямо доверие и вярата ти да расте. Нали и Бог работи така: "Да бъде светлина." и стана.................
Второ , баба ти неслучайно не е искала да отиде, дори и да не вярваш, пак Бог е намесен.
Трето , Бог накара един осел да проговори, та едно куче ли да не свъши обичайната си работа.
Радвам се за теб и зная,че Бог ще работи с теб. Слава на Бога!
Бог да ни благослови. Амин. Каквото посеем днес, ще жънем утре. Ако сеем благословения , това и ще пожънем утре. Алелуя.