Светлината и солта! - Или как Господ ни пази в Името Си от белега на звяра?!

by **Пламен Николов** Вто Мар 08, 2011 11:47 pm

Светлината и солта!

Или как Господ ни пази в Името Си от белега на звяра?!

от книгата "Мобилизиране на Божията Армия!"
Автор: Рик Джойнър

Светлината и солта!

За да може църквата да говори пророчески на своите съвременници, тя трябва да разбира белезите на времето, което значи, че първо трябва да разбира времето в което живее. Тези четири големи "земни ветрове" са били предсказани в Библията и до известна степен са били моделирани от Божествената намеса в определени стратегически моменти. Големите съживления и реформаторски влияния определено са поставили своя отпечатък върху огромните социални промени на основните сили и ще окажат най-голямо влияние върху предстоящите неизбежни социални промени.
...Християните определено са имали значително въздействие върху развитието на Религиозната епоха от човешката история. Християнството е било също първостепенен фактор в развитието на демокрацията, която представлява най-големия принос на Политическия период на господство в историята. Християнството освен това е дало значителен принос за развитието на свободното предприемачество, което пък е най-големия принос на Икономическия период в историята. Наблюдаваме също така и сатанинските влияния, които противодействат на християнското влияние във всеки един от тези периоди. Дори и най-добрите образци на демокрацията и свободното предприемачество са отворени за демонични влияния и те вероятно ще останат отворени докато Царят на Царете не се завърне, за да установи Своето Господство на земята. И въпреки, че църквата - светлината на света и солта на земята е дала голям принос за развитието на човечеството, ние трябва да продължим да правим същото. Нечестивият очевидно е също толкова решен да прокара своя дневен ред за този период.
Нито Съединените щати, нито която и да е друга страна е понастоящем Божието царство на земята. Откровение 11:15 заявява:
"И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на Нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове."
Този глагол "стана" подсказва, че световното царство ще претърпи един преход, за да стане царство на Бога. Очевидно е, че второто идване на Господа ще представлява връхната точка на тази промяна. Въпреки това, този стих в Откровение, взет в контекста си, показва, че в световното царство ще се извърши една трансформация, която ще предшества второто идване на Господа, за което текстът в Откровение все още говори. Когато Господ се завърне, за да установи царството Си, светът няма да бъде напълно покварен. Всъщност точно сега се извършва един преход, който поставя основата за тази промяна. Трябва също така да отбележим, че в този текст промяната настъпва след ужасни катаклизми.
Наближаващият голям смут ще бъде време на най-големите изпитания, които светът познава. Като четем и в уводния текст, поради великата Си благодат Бог ще ни даде период от време, през което ще задържи тези "четири земни ветрове", за да сложи печат на слугите Си. Преди ветровете да бъдат пуснати за най-големите конфликти на всички времена, ще има период на мир. След това ветровете на човешката мощ ще задухат както никога до сега, за да пресеят цялата земя и всичко, което човек е съградил. Онова което е съградено на Канарата и върху Господните пътища, ще устои; всичко останало ще бъде пометено.

Как трябва да Живеем Тогава?

Виждаме, че точно преди това четирите ангела биват изпратени да задържат "четирите земни ветрове" "докато ударим печат върху челата на слугите на Нашия Бог" (Откровение 7:3). Живеем във време, когато "четирите земни ветрове" са в едно относително бездействие. Докато Господ не подпечата слугите Си ще има относителен мир.
Ето по този начин ще се опазим да не получим "белега на звяра", като бъдем подпечатани като слуги на Бога. Сатана не може да постави своя белег върху Божия печат.

Как биваме подпечатани като слуги на Бога?

Първо трябва да разберем, че не всички вярващи са слуги.
Много от тези, които твърдят, че са изкупени с кръвта на Христа, продължават да живеят живота си за себе си. Един слуга няма нищо свое, нито време, нито пари, средства, дори семейство, нито пък притежава собствения си живот (виж: Лука 14:26).
Ние ще станем Негови слуги едва когато Му предадем всичко и не задържаме нищо за себе си. (виж: Деяния 4:32).
Вижте и онези които задържаха от цената на нивата какво се случи с тях: (Деяния на Апостолите 5-та глава)!

Били сме изкупени с цена и не сме свои си!

Единственият начин да не приемем белега на звяра и да не станем притежание на дявола е да принадлежим на Бога!
Никой не може да бъде изтръгнат от Господната ръка - ръката на Отца, ако е предал всичко в Неговата ръка, и не е задържал нищо от цената на нивата т.е. от своето си за себе си! Парите винаги са притежавали силата да разкриват на кого всъщност се покланяме. Подобава на звяра да има икономическа мощ и в края на века. Икономиката ще бъде основен фактор, който ще определя на кого принадлежим в действителност. Начинът, по който ще се разпореждаме с парите и притежанията, които са ни поверени, става все по-важен с всеки изминал ден. Идолът не е само нещо, на което са се покланяли езичниците, но е представлявало това, на което са уповавали. Парите са средство, чрез което можем да открием на кого всъщност уповаваме и на кого служим - на света, на дявола, на нас самите ИЛИ на Бога?! Да се служи на света, дявола или на самите себе си, е едно и също нещо, и е противоположно на това да служим на Живия Бог - Господ Исус Христос!
Трябва да използваме идващото време на относителен мир, за да приведем домовете си в ред във всяко едно отношение. Но най-вече трябва да се научим за всяка област в нашия живот да полагаме вярата си единствено в Бога. Ще дойде време тук, на тази земя, когато на истинските хрисияни няма да им е разрешено да купуват, продават или търгуват и сега е времето да познаем Господа като наш Снабдител. Както мъдро ни поучава псалмистът: "За това нещо нека Ти се моли всеки благочестив, на време, когато може да се намери; наистина, когато големите води преливат, те няма да стигнат до него" (Псалми 32:6).
Изходът не се състои в това християните да се изолират от света и да се опитат да създадат самозадоволяващи се общества. Във времето, което идва, ние няма да можем да уповаваме и в себе си. Самоудовлетворението също може да стане идол като всяко друго нещо, на което разчитаме. Трябва да познаваме Господа като нашия Източник и да държим упованието си в Него. Той може да напътства някой от нас, за да изградят вътрешно задоволяващи се общества, но ако изпаднем в упование на самото общество, пак няма да успеем. Ключът към нашето оцеляване в това време е да бъдем слуги. Всеки господар се задължава да осигурява необходимото за слугите си, а ние имаме най-благонадежния Господар. Той ще се погрижи за Своите Си.
Да си слуга на Господа означава да си поробен от Него, но това ни носи най-голямата свобода, която можем да имаме в този живот. Призвани сме да бъдем мъртви към този свят и когато наистина умрем за света, той не може да ни направи нищо. Невъзможно е един мъртвец да се страхува, да се обижда, или да е опечален от това, чее изгубил част от имуществото си. Ако позволим на страха да ни контролира заради опастността, че ще загубим притежанията си, това е знак, че все още в сърцата ни има идоли. Ние сме призвани да бъдем мъртви към този свят, но Живи в Христа Исуса. Когато имаме Него, всички съкровища на този свят ни се струват дребни и незначителни.
Когато Христос е нашият Живот, нашето Упование и истинско желание на сърцето ни, тогава Той може да ни повери и земни притежания и положение (има доста примери за това в Библията). Но ако Той не е нашия Живот, нашето Упование и желанието на нашето сърце, то притежанията и положението ни неизбежно ще владеят над нас. Това, което (или този, който) ни владее, всъщност е наш господар. Навлизаме във време когато Господството на Исус трябва да бъде не просто доктрина, а дълбока и постоянна действителност в живота ни.

Призванието

Божието царство не може да се гради на Военни, Религиозни, Политически или Икономически основи! То се съгражда върху Господството на Исус и върху Неговата Любов, Радост, Мир, Дълготърпение, Кротост, Благост, Милосърдие, Милост, Вярност, Себеобуздание. "Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух" (Римляни 14:17). Божието царство превъзхожда земните царства, установени със сила.
Самият Господ ясно казва: "Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят, но сега царството Ми не е от тук" (Йоан 18:36).
За да проповядваме Божието царство като Негови посланици, представляващи Неговите интереси, и за да упражняваме влиянието Му над царствата от този свят, ние трябва да разбираме разликата между тези царства. През всеки предходен период към нова земна територия на влияние, църквата е била сурово изпитвана и разтърсвана по отношение на нейната собствена свера на влияние. И всеки път когато църквата е тръгвала по пътя на света е загубвала духовната си значимост. И във всеки от тези периоди е имало хора, които са заставали срещу нечестивото влияние на "земните ветрове" по такъв начин, че са можели по-късно да ги напавляват.
По време на прехода от Военна към Религиозната доминираща свера, най-голямото и всеобхватно изпитание за човешките сърца е било свързано с тяхната религиозна вяра. През следващия реход към Политическата област на влияние усилията както на небето, така и на ада сякаш са били съсредоточени в това да дадат нови очертания на човешките управления и това от своя страна също послужило за проверка на човешкия характер. Тъй като днес живеем в периода на икономическо господство, задачата да открием в Божието сърце как да се справим с икономическите въпроси е жизнено важна за живота, вярата и служението ни.
В известен смисъл, силите на злото са поставяли своя "белег" посредством Военната, Политическата и дори Религиозната свери на влияние, когато хората са предпочитали пътя на злото пред Господния път. Но "звярът" използва Икономическата област на влияние в последните дни по един наистина краен и опасен начин. Отношението на църквата към всички области е важно, но отношението й към световната икономика днес трябва да бъде приоритет. Нека да не прахосваме времето, което Господ ни дава, като се опитваме просто да задържим земните ветрове. Вместо това трябва да посветим себе си да служим на Бога. Има едно царство, което не може да бъде поклатено - нека съградим живота си изцяло върху Него, защото идва времето, когато всичко останало ще се разклати. Важно е не просто да знаем какви са белезитена врмето, но и да ги разбираме и да сме подготвени да действаме така, както Господ ни заповяда.

Изберете на кого искате да служите - на себе си (което е невъзможно защото ако го изберете така ще служите на дявола),
или да служите на Бога с Дух и Истина - което е Вечен Живот!

Бог да благослови всички! Амин!