Спасението не е покана, а Заповед!!!

by **Бетина П. Борисова** Пон Мар 21, 2011 11:18 pm

Спасението не е покана, а Заповед!!!

Плодът на Духа е по-важен от дарбите на Духа

Рами БЕН-АРИ

Спасението не е покана, а Заповед!!! Foto_310

Днес голяма част от християните гледат на униформата и човека, а не на дявола. В превод от гръцки език “диаблос” означава някой, който прави спънка на другиго, в случая на Божиите чада. Както матадора, който залъгва бика да налита на червения плащ, а не на първопричината - матадора. Как действа дяволът? По същия начин като матадора, развяващ червения плащ, той дразни и насъсква църквата, хвърляйки омраза, препирни и какво ли още не. Така днес християните се целят един в друг, прегрупират се в различни деноминации с наименования, дадени от човеци. Те воюват помежду си, т.е. целят се, образно казано, в червения плащ, а не в първопричината. А тя е матадора -дяволът, който хвърля тези спънки и съблазни всред вярващите. Атакуват се човеците, а не дявола. Воюва се по плът, а не по дух. Вярващите казват: “Аз съм Аполосов, а онзи там – Павлов”. Сякаш Христос има не една, а цял харем от невести, както шейховете. Да не бъде! Има една глава - Христос Исус , и една невяста - Църквата Христова. Отделните части от тялото Христово трябва да са в любов. И да се обединят в борбата си срещу сатана, а не да воюват помежду си.

В Йов се казва, че Бог е сътворил духа на човека, Той е създал и всяка твар. От един може да си се родил, но съвсем друг да те е отгледал. Истинският ни баща е този, който ни е отгледал. И така на човек се дава да живее, но той решава на кого да служи и това е по благодат. Забележете, в създаването на света, описано в 1-ва глава на книгата Битие, всичко е създадено в Духа. Задаваме си въпроса, кога е създадена Църквата Христова ? Преди 2000 години ли? Не, Църквата е създадена от преди сътворението на света /Ефесяни 1:3-5 /. Има едно условие обаче – в любов.

Любовта е кислорода на Небесното царство

От І Йоана 3:10,11; 15,16 виждаме, че ако обичаш - си от Бога, ако не обичаш - си от дявола. Важно е да се знае, че когато имаме Святия Дух в нашия човешки дух, тогава Той произвежда плод /Галатяни 5 : 22,23/. Като по-широко разбиране за тези духовни истини е проумяването за действието им при човека. Всичко започва от Духа на Господа, Който идва в духа на човека /Йоана 4:24 /, след което чрез емоциите и чувствата се предава в душата и ума, а от там - в тялото му. Така се започва и с болестите - първо боледува духа на човека, след което процесът се предава в душата и след това - в тялото му.

Но размишленията ни сега са за първия и най-важен плод - любовта. Защото, ако имаме любов, ще имаме радост, ако имаме любов, ще имаме дълготърпение и т.н. Ходенето на църква и падането на колене няма да ни спаси. Само ако отдадем сърцето си ставаме Божии чада. Бог променя не само нашия характер, но и темперамента ни. Защото всичко, което е в нас трябва да се употреби за Небесното царство. Когато ние имаме плода на Духа, дарбите ще дойдат от само себе си. Защото е писано, че Бог създаде човека по свой образ - т.е. по външен вид да приличаме на Него и по Свое подобие - т.е. по характер да наподобяваме характера на Бога. Затова от първостепенно значение е да имаме характера на Бога, като акцента е върху плода на Духа /Галатяни 5:22,23/. И тогава Господ ни познава, защото по характера си наподобяваме Него, а не дявола. В противен случай на въпроса “Не в Твое ли Име пророкувахме?” ще чуем отговор “ . . . Махнете се вие, които вършите неправда. Аз никога не съм ви познавал” /Матея 7: 22-23 /

Есенцията на християнството се намира в сърцето и се изразява чрез любовта. Израил бе избран, за да дойде цар Давид, прародителят на Исус по плът. А църквата Христова бе избрана още преди сътворението на света /Ефесяни 1:3,4/. Четвърти стих завършва така: “За да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов.” Ние също сме избрани да живеем в любов. Любовта е светлина /І Йоана 2:10/. Ако ходим в светлината, сме синове на Бога /І Йоана 1:7/. Исус отиде на кръста, не поради юдеите или римляните, а поради любовта си към всички хора. Той каза, че сам дава живота си. Това, което го държеше на кръста бе любовта му към нас. Тъмнината е неприятно нещо, там няма любов. Светлината е любовта в Христос!

Както Христос ни люби, така и ние трябва да Го любим! Ние трябва да приличаме на Бога в любовта. Писаното слово в Йоана 3:16 се изпълнява в І Йоана 3:16 ! Християнин е човек, като Христос, като неговата същност. Ученик е онзи, който имитира Христос, докато стане като Него . В І Коринтяни 11:1 е записано – “подражавайте на мене, както аз подражавам на Христос!” Ако чуем някой църковен лидер да казва “ не гледай на мене, аз съм само човек”, би трябвало да напуснем това събрание - този лидер не е като Христос ! Исус не търсеше голяма аудитория, която да го следва. Той търсеше Христоподобни личности, Той обучаваше ученици, които да бъдат като Него /Йоана 14:12-14/.

Преди време получих едно видение за съвременната църква. Това представляваше купчина тухли, около които обикаляше пастор с боздуган в ръцете и охраняваше да не би някой да ги открадне. Този пастор не се грижеше за тухлите, т.е. за отделните вярващи, как да бъдат споени с любов помежду си, за да се изгради добра постройка на основата на Исуса и пророците, а само ги пазеше да не би някой да му ги отнеме, та да няма от кого да изисква и получава средства. И така се появява една организация, наричаща себе си църква, която всъщност много наподобява на социален клуб, със следните основни функции: членство в този клуб - плаща се членски внос /в случая т.нар. десятък/; членовете на клуба трябва да участвуват във всяка негова инициатива /събрания или др. подобни/; всеки член от клуба трябва да се държи добре с другите членове на клуба.

Плодът на Духа

Нека се върнем отново на нашите разсъждения за дарбите на Святия Дух. Не бива да се пренебрегва нито една от тях, но акцентът трябва да бъде върху плода на духа. Исус каза, че дървото се познава по плодовете му. Ако има дарби, а няма плод - християнинът ще заприлича на една коледна елха, отрупана с подаръци. След празника обаче, тя се превръща в сухо дърво, което става единствено за горене.

Когато Святият Дух дойде като Господар в нашия човешки дух, той произвежда плод. Трябва да се предаваме на Духа на Бога, Той ще ни води и коригира. Когато разглеждаме плода на Духа в Галатяни 5:22, забелязваме, че всичко се обединява в любов. Всеки от 8-те плода е вторичен продукт на любовта. За предпочитане е да покажем плода на духа, отколкото дарбите. Без любов - няма радост, няма мир, няма дълготърпение и пр.

Съществуват три вида любов: ерос – любов за тялото; филео - любов за душата или условна любов - ще обичам някого, защото той ми даде или помогна с еди какво си; агапе - безусловната любов на Духа - аз те обичам независимо от каквито и да е обстоятелства.

В Йоана 3:16 се говори за безусловната любов “агапе”. Ние сме призовани да имаме същата безусловна любов . Бог е любов и любовта на Бога е Агапе. Дарбите са важни, но плодът на Духа е още по-важен . Ако някой обича безусловно - омразата се унищожава .

Ако търпим поражение или неуспех, в която и да е област на нашия живот, това означава, че все още ние управляваме на нашия трон на живота, а не сме го отстъпили на Исуса. Трябва да слезем от собствения си престол и да Му го предадем, Той да седне и да управлява. Не ние да управляваме, а Исус. (Не моята воля да бъде, а Твоята - тези думи на Господ Исус Христос говорят достатъчно за това, чия Воля и Власт трябва да се изпълнява чрез нас)!

В последните секунди на земния си живот Исус каза - “ Отче прости им, защото не знаят какво вършат . . . ” Не можем да се приближим до Него, ако не бъдем изпълнени със същото чувство – любов. Църквата Христова не е социален клуб, а е част от Небесното царство и Христово тяло. Ако не се координираме с главата - Христос, не сме полезни за тялото.

Много хора казват, “искам да видя какво Бог може да направи за мене”. Но защо не си отговорим на въпроса: “Какво аз мога да направя за Бога”, защото е по благословено да даваш, отколкото да получаваш. Много емоционална и погрешна е идеята “…хайде да спасим хората . . .” Ние трябва да работим в насоката как да разширим Небесното царство. Исус не строеше църковно царство, Той проповядваше Божието царство и обучаваше ученици. Щастлив съм, че веднъж получих конкретна мъдрост от Бога, как да благовествам на едно място. Започнах така: “Идвам от една прекрасна страна, където няма болници, затвори и гробища . Където няма смърт, а вечен живот. В тази страна всеки е пълноправен и пълновластен гражданин. А тази страна е Божието царство. Където цар е Исус Христос.”

Нека не забравяме, че Църквата е избрана още преди сътворението на света, но да бъде В любов. Всеки акт на разгневяване - върху брат или сестра, свидетелства, че не сме от Църквата, от избраните. В І Йоана 4:8 се казва, че “който не люби не е познал Бога”.
Ако имаме агапе - любов, то тогава имаме зое – живот, от Бога.

В Матея 24:40,41 пише, че двама ще бъдат на нивата, единият се грабва, а другият се оставя . . ., т.е. и двамата са вярващи, но само единият е спасен. Ето защо, трябва да се проповядва

Евангелието на Царството

“ Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя . Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си”/ Матея11:28,29 /. Игото е знак за робство. Ние само си мислим, че сме свободни. В Римляни 6:17, 18 се казва , че сме освободени от робството на греха, но сме станали роби на праведност. Да ходиш в праведност е да имаш иго, да вървиш в права посока. На какво се уподоби Царството небесно ?

Спасението не е покана, а Заповед!!! Vratat10

Бисерът е Небесното царство. Ако сте готови всичко да дадете, което притежавате, тогава ще влезете в Небесното царство / Матея 13:45,46 /. Всеки, който е извън Христос, е грешник и е мъртъв откъм Бога. Закхей се спаси, когато се подчини на Христос.

Спасението не е покана, а е Заповед!!!

Когато поканиш някого, той може да ти откаже , но при заповед, ако се подчиниш - ще се спасиш, ако не се подчиниш - ще бъдеш наказан. Когато станеш гражданин на Царството небесно, получаваш граждански права. Ето какво е писано в Матея 6:33 – “Първом търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави”. Ако дойде някой човек, който не знае нищо за християните, ще чуе как се молят много от тях днес: “Господи, дай ми кола, дай ми имот, дай ми работа..”. Чува се само дай това, дай онова. Ето защо трябва да се търси Царството небесно и всичко останало ще ни се прибави. А не да търсим първо всичко останало и тогава Царството небесно.

Исус ни приема такива, каквито сме

В Еклисиаст се казва, че няма нищо ново под слънцето. Пред очите на Бога има само два вида хора - виновни и оправдани чрез жертвата на Христос , т.е. - спасени и неспасени. Някои си мислят, че като се посещават активно църковните събрания - това е добър атестат, че са спасени . Има хора, които са оставили старите си пътища и вършат добри неща. Но не са спасени. В Матея 24 : 41,42 се казва, че двама ще бъдат на нивата - единият се взема , а другият се оставя. Двама /съпрузи/ ще лежат в едно легло, единият се взема, а другият се оставя. Важно е да се разбере и запомни, че ЦЪРКВАТА, РЕЛИГИЯТА И ДОБРИТЕ ДЕЛА НЕ СПАСЯВАТ.

Спомням си за един случай във Филаделфия, САЩ, когато някакъв човек се хвърлил, за да се удави, но друг скочил след него в промишлено замърсената река да го спасява . Порядъчен господин, който станал свидетел на разигралата се сцена казал: “ Слава на Бога , че е спасен този човек . . .” Но другият му отговорил: “Още не е спасен - ние извадихме тялото от водата, но сега трябва да извадим водата от тялото му.”

По същия начин човек напуска света и влиза в църквата, но трябва да се изкара света от него - цялата мръсотия трябва да излезе. Защото не тялото, а душата и духа трябва да се новородят. Трябва да се изчисти от човека светския дух, трябва да дойде Божия Свет Дух - Христос в нас, Той да бъде Господар, за да може под Негово влияние новородения човешки дух да принесе плод. Божието Царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Светия Дух! И се състои в това да принасяме много плод!

Бог да благослови всички, така щото вечно да се изпълнява Неговата Воля чрез нас! Амин!

Източник: Онлайн вестник "Благовремие"

Линк към статията: http://www.blagovremie.com/content/спасението-не-е-покана-а-заповед-рами-бен-ари