7.Шеста част - Сиянието на Светостта

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Сря Юли 04, 2012 8:28 pm

Шеста част
Сиянието на Светостта

Книгата на Псалмите ни казва, че Бог се облича в светлина като с дреха (Псалм 104:2).
Апостол Йоан заявява: Бог е светлина (1 Йоан 1:5).
Яков говори за отца като Го нарича Отца на светлините (Яков 1:17).
Ти и аз сме светлината, която Отец е родил.
Ние сме деца на Бога и като такива светлината на Неговото присъствие грее чрез нас.
Когато сърцата ни бъдат пречистени чрез истината, великолепието на Божията Слава се изръчва чрез нас;
и като нашия Отец ние също се обличаме в светлина като с дреха

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Пон Сеп 10, 2012 9:34 pm

18.Място, където Той обитава

В Божието царство няма велики хора, а само смирени хора,
които Бог е решил да употреби по велик начин. Как разбираме кога сме смирени?
Когато Бог говори, а ние треперим. Бог търси човек, който да трепери от Словото Му.
Такъв човек ще открие, че Божият Дух почива върху него.
Той ще стане обиталище за Всемогъщия Господ.

Да влезем в Съботната почивка на Господа

...Небето ми е престол, И земята е Мое подножие; какъв дом искате да построите за Мен? И какво ще бъде мястото на Моя покой? (Исая 66:1).

...Господ не иска нищо друго освен нас самите. Нашите красиви църковни сгради, нашият отличен професионализъм са почти безполезни за Бога. Той не иска това, което притежаваме, Той иска това, което сме ние. Той се стреми да създаде в сърцата ни светилище за Себе Си, масто, където да може да почива.
...В Писанията тази дума почивка се нарича "съботна почивка". Димата обаче произлиза от пазенето на съботата, защото евреите пазеха съботата, но никога не влязоха в Божията почивка. Посланието към Евреите ясно казва, че: Исус Навиев не даде на израилтяните почивка (Евреи 4:7-8 ). И след един дълъг период на пазене на съботата, Писанията казват: следователно за Божиите люде остава една съботна почивка (Евреи 4:9). Тази почивка е нещо повече от това да пазим седмия ден Свет.
...Тогава следва да си зададем въпроса "Каква е тази съботна почивка?". Некада изследваме Битие в търсене на този отговор.

...И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела (Битие 2:3).

...Преди Бог да си почине в съботата, в нея нямаше нищо специално или Свето. Ако Бог си бе починал на третия ден, тогава Той щеше да бъде свет. Почивката не се състои в съботата, тя се състои в Бога. Почивката е преобладаващото качество на Неговата пълнота.
...Откровение 4:6 описвамястото пред Господния трон като стъклено море подобно на кристал. Стъкленото море е без вълни или вълнички, символ на ненарушимото Божие спокойствие. Нека разберем тази истина: съботата не беше източник на почивка за Бога; Той беше източникът на почивката за съботата. Както е писано в Исая 40:28: Създателят на земните краища не отслабва и не се уморява. И както съботата стана Света, когато Бог си почина в нея, така ставаме Свети и ние, когато отмахнем настрана греха и Бог си почине в нас.
...В нашето изледване ние не приравняваме Божията почивка с чувство на бодрост и обновление, което изпитваме при човешка почивка. Почивката, която търсим, не е обновяване на нашата енергия, това е обменяне на живот: нашият живот за този на Бога, който изпълва като съд човечеството с присъствието и пълнотата на Христос.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Чет Сеп 13, 2012 10:55 pm

Обгърнат и пропит от Бога

...Еврейската дума за почивка e "huach" и едно от значенията, които има, е "да почивам, да остана, да бъда тих". Думата също означава "пълно обръщане и от тук пропиване", както духът на Илия "почиваше" на Елисея или когято мъдростта "обитава в сърцето на този, който има разбиране". Бог не търси място, където да спре да работи с хората. Той търси взаимоотношение, чрез което да може "да обгърне напълно и да проникне във" всяко измерение от нашия живот. Той търси място, където да постави скинията си и да остане с нас в мир.
...Когато Божията почивка е върху нас, ние живеем в съюз с Исус както Той живее с Отца (Йоан 10:14-15). Христовите мисли бяха "напълно обгърнати и пропити" с присъствието на Бога. Той правеше само онези неща, които Отец искаше да направи. Той каза: но пребъдващия в Мене Отец върши Своите дела (Йоан 14:10). Има почивка, защото Исус е този, Който върши делата си чрез нас. Исус обещава: Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя (Йоан 14:14). Колко е страшно нашето мислене, когато смятаме, че вършим чудеса или че обичаме враговете си, или че вършим което и да е Божие дело, отхвърляме Христовите дела чрез нас!
...Ето защо Исус обеща: Дойдете при Мен и аз ще ви успокоя (Матей 11:28). Ужасените ученици отидоха при Исус в една подхвърлена от бурята лодка в Галилейското море, виковете им бяха викове на хора в смъртна опасност. Исус смъмри ветровете и вълните, и настана голяма тишина. Възцари се такова спокойствие, каквото имаше и в Неговото сърце (Матей 8:26). Коя програма и кой професионализъм в служението може да се сравни с Живота и Силата, която получаваме чрез Него?
...Разбирате ли, колкото и да са големи усилията, които полагаме, те никога не могат да произведат Господната почивка в живота на Бога. Ние трябва да дойдем при Него. Мнозина лидери са работили до пълно изтощение, стремейки се да служат на Господа. Ако обаче половината от това време те бяха прекарали с Него, в молитва и търпение, биха открили свръхестествената Му мощ да съпровожда усилията им. Те биха станали пътници на Неговата Воля, която, като кораб ще ги понесе и чийто капитан ще бъде сам Исус.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Нед Сеп 16, 2012 9:48 pm

Край на стремежите на плътта,
научете се и бъдете покорни

...Влизането в Божията почивка изисква пълно предаване на Неговата воля при съвършено упование в Неговата мощ. Ние се учим да почиваме от своите дела както Бог от Неговите Си. Изисква се обаче усърдие, за да се влезе в Божията почивка (Евреи 4:11). "Да си починем от делата си" не означава да спрем да работим, а да спрем усилната работа на плътта и греха. Това означава да влезеш в делата на вечността, които Той изразява чрез нас.
...Неспокойствието, причинено от неверието, бива успокоявано от вярата. Борбата, която се корени в непростителността, е премахната от Любовта. Нашите мисли на страх Той възпира чрез упованието; на нашите многобройни въпроси Той отговаря с мъдрост. Само такъв ум може да влезе в Божията почивка.
...Църквата трябва да познава Божиите пътища, защото чрез тях влизаме в Неговата почивка (Евреи 3:8-12). Ние разбираме това знание като се подчиняваме на Божието Слово във време на конфликт. Като се покоряваме на Бога чрез изпитанията в живота, ние се учим как да се справяме с различни ситуации по начина, по който Бог би постъпил. Следователно, от изключителна важност е да чуем това, което Бог ни говори, особено ако се намираме сред една пустиня от трудности и изпитания.
...Ето защо Духът казва:

...Днес ако чуете гласът Му, не закоравявайте сърцата си както в деня на преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята... За това възнегодувах против това поколение. И рекох: Винаги се заблужават в сърцата си, те не са познали Моите пътища; Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка (Евреи 3:7-8, 10:11).

...Той казва: Винаги се заблуждават в сърцата си, не са познали Моите пътища. Те няма да влязат в Моята почивка. Нека разберем това: Познаването на Божиите пътища води до Неговата почивка. Трябва да разберем, че няма почивка в закоравялото сърце. Няма почивка в роптаенето против Господа. Нашата почивка идва когато сме честни относно нуждите си и оставим Исус да ни промени.
...Ето защо Той казва: Научете се от Мен... и ще намерите покой за душите си (Матей 11:29). Спрете да роптаете против Бога и се научете от Него! Нека Словото Му сложи край на мъченията, идващи от греховната природа. Спрете да се борите! Спрете да влизате в схватки с Господа! Доврете се на благословения Бог, защото в крайна сметка Словото Му ще превземе сърцето ви. Посветете се на това да се предавате на Исус! Скоро Той вече няма да използва нещастията, за да достигне до сърцата ви, защото вие ще се наслаждавате в това да бъдете чувствителни към Него. Продължавайте усърдно да Му се предавате, докато накрая Неговия шепот започне да кара душата ви да потрепери в сладост. Един човек напълно предаден на Божия Дух е много по.ценен отколкото сто нации. Този човек е Божията скиния, онзи, на когото Бог е спрял погледа Си и е дал благословенията Си.
...Той заявява: Небето Ми е престол и земята е Мое подножие. Какъв дом искате да построите за Ме? И какво ще бъде мястото на Моя покой? Защото Моята ръка е направила всичко това. И по тоя начин всичко това е станало. (Исая 66:1-2). И все пак не е за вярване, че един човек само със сърцето си привлича вниманието и общението на Бога. Но пак на този ще погледна, на оня, който е сиромах и съкрушен духом. И който трепери от Словото Ми (стих 2).
...Господ гледа на човека, който трепери от Словото Му. Защото в този човек Светата Сила на Господа без усилие обитава в съвършен Мир. Той е научил Божиите пътища и се наслаждава в покорство. Той е избрал да отдаде на Господ всичко, което му бъде поискано: нищо по.малко от всичко, което е Той. В замяна на това този човек се превръща в обиталище, в Свето място, където Господ може да си почине.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Сря Сеп 19, 2012 9:28 pm

19.Ярката лампа на Светостта

Когато има Истинска Светост в живота на един Христов ученик, то тя произвежда блясък, ореол около тази личност. Невръстните деца, поради това, че духът им е все още чист и непорочен, и са доста близко до истинското присъствие на Бога, също излъчват тази светлина. Тя е видима, защото сърцата им са прозрачни и пълни с Истина. И за нас пътят към ярката светлина на Светостта минава през същата тази прозрачност и истина. Това е пътят към чистото злато на Божието царство.

Когато окото ти е здраво

...В момента, в който Исус влезе в нас, ние ставаме Свети, отделени за Господа. Този тип Светост е същото онова освещение, което правеше приборите в храма свети, защотобяха използвани за служение на Бога. Сами по себе си в тях нямаше нищо ценно; същността на техния материал не се промени. И християнството като цяло е свето в този смисъл. Светостта, която търсим, е осэществяването на това отделяне за Господа. Но ние търсим Светост, която отразява чрез нас Божието присъствие на небето. Ние търсим както Неговата природа, така и Неговия начин на живот.
...Тъй като Светостта произвежда в нас реалния живот на Светия Дух, ние трябва да сме сигурни кой е Духът. Божият Дух е Любов, не религия. Бог е Живот, а не ритуали. Светият Дух върши много повече от това да ни дава да "говорим на езици" или да свидетелстваме. Духът ни води в присъствието на Исус. Тук и получавамеСветостта: в единство и общение с Исус Христос.
...Отново искам да кажа, че Светостта, която търсим, не представлява законови правила; това е Самият Христов Живот. Светият Дух изработва в нас не просто едно ново желание за любов, но ни дарява със самата Христова Любов. Ние израстваме в нещо повече от една обща вяра в Исус; ние всъщност започваме да вярмваме в Този, който ни прави Свети. Нека Христовата вяра проникне в нас и ни изтика от уютните ни къщи, докато с огромно страхопочитание и радост, с дълбоко преклонение и свет страх пристъпваме в Божествената реалност, поради собствената Му воля и цел, която ни призовава да дойдем при Него.
...Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас? (1 Коринтяни 3:16). Божият Дух обитава в нас. В този смисъл нека си зададем древния въпрос: Какво е човекът? Ние знаем как изглеждаме на околните, но ако Бог е наистина в нас, как ли изглеждаме на ангелите и демоните?
...Каква ли светлина ни разграничава в духовния свят, какъв ли ореол ни обгражда, каква ли слава заявява на невидимия свят: "Гледайте и внимавайте, ето един Божий син минава!" Помислете само: Духът на Създателя, който предопредели още в самото начало да ни сътвори по Свой образ, е в теб... сега.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Чет Сеп 20, 2012 10:02 pm

Светостта е тяло пълно със Светлина

...Но има ограничения. Има условия. Ти не можеш да служиш на двама господари. Не можеш да служиш на светлината и на мрака, на греха и на праведността, на себе си и на Бога. Светлината е в теб, но също и тъмнината. Нашият свят е в тъмнина. Нашите плътски умове все още остават театри на мрака. В този свят от много възможности за избор ние трябва да изберем светлината. Ето защо Исус ни учеше да бъдем честни, ако ще израстваме в пълнолетие като синове на светлината. Той каза Светило на тялот ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото тяло е осветено, а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак (Лука 11:34).
...Ако сте съсредоточили волята и сърцето си към Господа, значи вашето тяло е пълно със светлина и вие изявявате в пълнота Божията слава, която е във вас. Но ако сте колебливи, ако във вас живеят греховни и зли мисли, то съответно и светлината ви угасва, докато цялото ви тяло се изпълни с тъмнина. По-нататък Исус предупреждаваше: затова внимавай да не би светлината в теб да е тъмнина (Лука 11:35).
...Ако не правите нищо за вашето спасение, не търсите Бога, склонни сте да не Му се подчинявате, то вие сте в тъмнина. Не се утешавайте с безсмислената надежда, че някой ден, някак си, състоянието на нещата ще се подобри. Въоръжете се с решителност! Защото ако светлината във вас е тъмнина, колко ужасна трябва да е тази тъмнина! Сине на светлината, ти трябва да мразиш тъмнината! Защото от мрака е направен адът и такъв е светът без Бога!
...Но нашата надежда е светлина, не тъмнина. Вашите крака ходят по стъпките на праведните. Това е път, който засиява все повече и повече, и става светъл като ден. Ако прочее цялото твое тяло бъде осветлено, без да има тъмни части, то цяло ще бъде осветлено, както кога светилото се осветява от сиянието си (Лука 11:36). Този стих описва много ясно каква е светостта в нейната зрялост: от нашите тела се излъчва слава, също като лампа, когато свети с пълен блясък. Какава велика надежда да можем така изцяло да бъдем осветени с Божието присъствие, че да няма тъмна част в нас! Дреха от светлина и слава очаква духовно израстналия, светите Божии чада, дреха, подобна на тази, която Исус носеше на планината на преображението. Едно великолепие не просто приготвено за вечността, но и реално в настоящия момент, сред опако и извратено поколение, и точно тук ние блестим като светила на света (Филипяни 2:14-15).
...Тъй като някога си бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа (Ефесяни 5:8 ). Сега ти си дете на светлината. Това не са просто някакви метафори! Божията слава е във вас, "около вас", това е една духовна реалност. Но какво да кажем за тъмнината, която е все още в нас?
...И не участвайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте..., а всико, което се изобличава, става явно чрез светлината; понеже нещо, което става явно, е осветено! (ефесяни 5:11-13).
...Не крийте своята тъмнина, но я осветявайте. Не си измисляйте страдалчески извинения за нея, но я изповядайте. Намразете я. отречете се от нея. Защото докато тъмнината остава на тъмно, значи ви владее. Но ако извадите тъмнината на светло, тя става светлина. Когато пристъпите смело със своите тайни грехове пред Божия престол на благодатта и ги изповядвайте, Той ви умива от всяка неправда (1 Йоан1:9). Ако отново съгрешите, покайте се пак. И така постоянно, докато греховния навик вътре във вас не бъде разчупен.
...Подобно на някогашните американски заселници вие трябва да си заградите територия високо в Божието царство, бивайки в готовност да защитите вашите права на "чисто небесно злато" (Откровение 3:18). И докато разполагате шатъра си при трона на благодатта, нещо вечно ще започне да грее във вас подобно на горещи въглища в доменна пещ. И докато постоянствате в следването на Всемогъщия, Свещеният огън на Неговото присъствие ще погълни дървото, сламата и плявата на старите ви пътища. Сила като тази, която Исус имаше, ще се установи във вашата най-вътрешна част. Ангели ще стоят в благоденствие, защото ще имате пречистено злато, дрехите ви ще бъдат светлина, а животът ви Свет.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Нед Сеп 30, 2012 9:33 pm

20.Пътят към светилището

В църковната история се споменава за време,
когато светиите престанаха да се задоволяват с хвалебните служби
и съкровените копнежи на техните сърца надминаваха възгласите и ръкоплясканията.
Това бе един преходен период, в който чистото поклонение започна да ги отнася
в истинското присъствие на Бога.

Ние сме храм на Бога

...Това послание е кратко изучаване на книгата Евреи. С изключение на няколко глави, главното послание на книгата Евреи бе загадка за повечето вярващи от двадесети век. Това е така, защото тя бе първоначално написано "до евреите", един народ, който познаваше Божиято скиния и значимостта на Божието присъствие във вътрешния двор на скинията. Ще изследваме сходствата между външния и вътрешния двор на еврейската скиния и " вътрешния и външния двор" на новозаветната скиния: изпълнени с Духа ученик. И двете притежават Свето масто, което бе създадено за присъствието на Бога. И двете скинии имат определен начин, по който да се влезе в Светото присъствие.
...Павел ни казва: Изпитвайте себе си!... Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас? (2 Коринтяни 13:5). И отново ни говори за друго предизвикателство: Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? (1 Коринтяни 3:16). А друг път Исус, говорейки за себе си и за Отец, обеща: Ако ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец ми ще го възлюби и ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него (Йоан 14:23).
...Стихове като тези са толкова дръзки, че повечето учители не желаят да ги цитират, за да не бъдат обвинени в ерес. И все пак невероятната реалност на Божието Слово не може да бъде променена въпреки отклоненията в църквата. Светото значение на Словото се извисява високо над човешките традиции и безверие. Съществува едно горно от Бога призвание в Христа Исуса (Филипяни 3:14). Ние не пренебрегваме никое Божие Слово, нито пък искаме да го разглеждаме набързо. По-скоро нека се насърчим като отделим време на това послание и го разгледаме по-подробно. И ако повярвате в това, което ще открием, пред вас ще се отвори врата към Светилището на Бога.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Сря Окт 10, 2012 2:15 pm

Вътрешната и Външната стая

...Има едно място във вашия дух, където Христос наистина обитава, едно обиталище, където Неговият Свети Дух и вашият човешки дух буквално се срещат. Вие сте спасени за вечността не заради това, че сте приели една религия, наречена "Християнство", но поради факта, че сте приели реалния Дух на Исус Христос в сърцето си. Чрез Него вие можете да дойдете при Бога.
...Това не е просто още една доктрина за вярата. Това е истинската реалност. Това място е Свето. Ние приемаме тази истина, защото тя е Библейска. Но как да получим достъп до това обиталище? И ако сме влезли там веднъж, възможно ли е да останем на това Свето място? Отговор на тези въпроси намираме в книгата Евреи. В девета глава четем: С това Светия Дух показваше, че пътят към светилището не е бил открит, докато е стояла още първата част от скинията (Евреи 9:8 ).
...Съществува път за влизане в Божието присъствие, но той няма да бъде разкрит, докато все още съществува първата част на скинията! Какво е "външната част"? За евреите това бе по-голямата от двете стаи, намиращи се в светия шатър. В тази стая са светилникът, трапезата и присъствените хлябове (Евреи 9:2).
...Това бе също и първата стая в която влизаха свещениците, когато се извършваше всекидневното богослужение (Евреи 9:6). Имаше и втора стая в шатъра. В ния се влизаше през една завеса веднъж годишно. Само първосвещеникът можеше да прави това и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на хората (Евреи 9:7). Това бе Светая Светих, Божието обиталище на земята. На това място се изявяваше Божието присъствие. Бог не обитаваше във "външната част", а във вътрешната стая.
...Външната и вътрешната част на еврейсата скиния символизират нашата външна и вътрешна природа. "Външната част" и на нашата скиния е нашия душевен живот. Това е погледът, който имаме към живота през очите на нашия ум и емоции (душата) На товя масто вниманието ни е насочена към външното. Поклонението ни се състои в това, което "вършим", когато се придържаме към ритуалите и традициите, на нашата деноминация или религиозно общество. Това е онази част от нас, която ни задържа в църквата поради някакъв дълг, вместо поради мечтите ни. И тази част ни води в живота чрез собствените ни традиции, вместо да бъдем водени от Духа.
...Рядко, да не кажа никога, човек може да изпита истинското присъствие на Живя Бог във външната част. Човек може да бъде спасен чрез вяра, но на практика Божието присъствие остои много надалеч. Това, което човек притежава, са хиляди различни идеи или емоции и огромно объркване за това какъв трябва да бъде редът в църквата, начинът на поклонение и какво е правилното становище за живота след смъртта. Ако човек бива управляван все още от външни обстоятелства, а не от Господа, това означава, че "външната част на скинията още стои". Няма значение колко ремност може да има в него, докато външния човек не бъде пречупен и докато вътрешното му желание за поклонение и познаване Господа не израстне, то пътят към светилището остава скрит.
...Продължавайки да прави паралиле между еврейската скиния и човешката природа, Боблията ни казва също, че имаше и "втора част", която Писанията наричат "Светая Светих". Тази вътрешна част съответства на духовната страна на човека. Това, което е физическия храм, символизира "храма" на плътта. Присъствито на Бога обитава във втората част на скинията. Във физическата скиния вътрешната стая беше толкова света, че се полагаха неимоверни грижи преди да се влезе там. Никой не можеше да попадне там случайно. А във втората веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание (Евреи 9:7).
...Вътрешната част на скинията бе най-светото масто на земята, защото изявеното Божие присъствие на Йехова, Бога на Израел, обитаваше в тази света част. Когато ние възнамеряваме да влезем в истинското Божие присъствие, веднага се сблъскваме с греховната природа, която е дълбоко в нас. Как да се приближим при Бога и да останем живи?
...И все пак нашият път към светилището не минава през самоосъвършенстването, пазенето на закона или друга такава заблуда.
...Ние влизаме в Божието присъствие посредством взаимоотношението ни с Исус Христос. Бог не се стреми да усъвърешнства нас, а по-скоро нашето взаимоотношение с Исус, който е Христос - Словото на Бога! Той е нашият път към светилището. Каза ни: никой не дохожда при отца освен чрез Мен (Йоан 14:6). Христовата изявена цел е да ни заведе при Отца. Много хрисияни отлагат това обещание за другия свят. Обаче Исус дойде да ни примири с Бога тук и сега. Не позволявайте да ви се изплъзне тази истина! Много от образите, представите и традициите,които сме използвали, за да дефинираме християнството, съдържат в себе си известна степен на заблуда не заради това, че са лъжливи, но поради факта, че не разкриват достатъчно дълбоко волята и действията на Бога!
...Писанията ни казват, че чрез Него... имаме своя достъп при отца в един Дух. И Словото продължава, обяснявайки, че сме храм на Господа; в който ние се вграждаме заедно в Духа за Божие обиталище (Ефесяни 2:18-22). Ние сме Божият Свет Храм, Неговото обиталище в Духа. И търсим този достъп до Отца, където вечният Бог общува с нас реално.
...Но с каква цел търсим Господа? Ние се стремим да Му се покланяме. Исус каза, че Отец търси поклонници. Послонението, в което Бог благоволява, трябва да идва от светилището, където човешкото съзнание усеща Божия Дух. Поклонението не се състои в някакви норми и правила. По-скоро то е резултат на пълното откриване на Всемогъщия Бог в Дух и Истина (Йоан 4:23).

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Сря Окт 10, 2012 2:54 pm

Новия и Живия път

...Поради греха и срама всеки човек издиганякаква бариера между себе си и Бога. В Библията се споменават три случая, когато между евреите и Бога стоеше някаква завеса. Първата завеса бе еврейския храм. Тук, само веднъж в годината и само един човек, помазанията първосвещеник, можеше да преминава през дебелата завеса и да влиза в Божието светилище. Тя се раздра, когато Исус умря (Матей 27:51). Тази преграда не само разделяше първата (външната) часто от втората (вътрешната) част на скинията, но и отделяше Божието присъствие от човешкия свят.
...Вторият случай е покривалото на Мойсей, което той постави, след като се бе срещнал с Господа. Евреите молеха пророка да покрие лицето си, за да не би да видят Божията слава, макар тя да избледняваше вече (Изход 34:29-35).
...И третата завеса ни споменава Павел - завеса, почти недоловима в сравнение с другите две, но затова пък много по-опасна. Това е покривалато, което остава не само върху сърцата на евреите, но и върху всички, които не познават Бога (2 Коринтяни 4:3-4). Това е покривалото, за което апостолът пише: но когато Израил (а и всички хора) се обърне към Господа, покривалото ще се снеме (2 Коринтяни 3:15-18).
...Тази трета завеса е завесата на егоистичния ни живот. Когато тя обръща сърцата ни, възприятията ни са повлияни от егоистичната склонност на нашата природа. Но когато човек се обърне към Бога, завесата на егоизма, подобно на завесата в храма, се раздира на две. И не раздирането на някаква тънка завеса е важно тук, но раздирането на сърцето, разделянето на плътно прилепналата себеправедност и егоизъм. И това е едно болезнено раздиране, завършващо със смъртта на нашата необновена стара природа. Само когато разпънем решително и безмилостно стария си егоистичен живот, тогава нашата душа може да достигне онази чистота, когато най-после започва да навлиза в реалността на Бога. В Мойсей ние виждаме човек без покривало на лицето си, когато пристъпваше, минавайки през завесите в сияйната Господан слава. Там, в сиянието на Вечния Живот, Мойсей говореше с Бога лице в лице.
...По същия начин, сега съвсем същото свето присъствие обитава във втората (вътрешната) част на нашите духове. Като сме раздрали покривалото на егоизма, греха и срама в Христос, ние също можем да обърнем лице към Господната слава - само че славата, пред която се изправяме, не се намира извън нас. Нито пък избледнява от лицата ни, когато си тръгнем от нея. Божият Дух живее вътре в нас. И всеки път, когато наистина Го съзрем, всеки път, когато Той ни се открие, сърцата ни се променят в безкрайна слава, преобразявайки ни в Неговия Божествен Образ от слава в слава (2 Коринтяни 3:18).

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Сря Окт 10, 2012 3:54 pm

Завесата, която е Христовата плът

...В светлината на зашеметяващата духовна реалност не е чудно, че сатана се противопоставя на изпълнението на Божието Слово. И все пак Бог ни е дал не само надеждата за придобиването на божествената природа, но също и начина, по който това трябва да стане. Отец е дал съвършен принос, една жертва, която за всички времена плаща наказанието за греха. Той ни е дал принос, чрез която да влезем през завесата, която е Христовата плът, в Неговото славно присъствие (Евреи 10:20).
...Виждате, че последната завеса, през която преминаваме, не е от плат, а е от плътското тяло на Исус Христос. Ние се връщаме при Бога чрез Него. Писанията ни казват: Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда (1 Йоан 1:9).
...И после продължава:

...Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца, Исуса Христа праведния. Той е умилостивение за нашите грехове (1 Йоан 2:1-2).

...Само чрез кръвната жертва на Христосимаме пълниа прошка и пълно умиване от греховете, когато влизаме в присъствието на Бога. Когато Исус бе възкресен, Той влезе в една по-велика и по-съвършена скиния, направена не от човешки ръце, тоест, не в настоящето (Евреи 9:11). Когато Исус влезе в тази истинска небесна скиния, Той не взе кръв от козли и телци, но внесе Своята собствена пролята кръв в Своето място (Евреи 9:12-14).
...И отново книгата Евреи описва това най-добре:

...Затова нито първият завет бе утвърден без кръв. Защото, след като Мойсей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръсе и самата книга, и всичките люде и казваше: "Това е кръвта, проляна при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".
...При това, той по същия начин поръси с кръвта скинията и всичките служебни съдове. И почти мога а кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение (Евреи 9:18-22).

...Във Стария Завет Мойсей поръсваше с кръвта от пожертваните животни всичко, което се намираше в светото място. С поръсването на тази кръв той умиваше повсеместната нечистота, която съществува във всяко земно творение. Това, което Мойсей направи с поръсването на кръвта в земната скиния, Исус направи за нас със собствената Си кръв в небесната скиния.

...И тъй, необходима беше образите на небесните неща да се очистват с тия жертви, а самите небесни - с жертви по-добри от тях. Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса (Евреи 9:23-24).

...Освен Теб и мен няма друго нещо, което е омърсено в небесната скиния. Ние сме "небесните неща", които се нуждаят от умиване с Хрисотавата кръв преди да влезем в истинската скиния.
...Както Мойсей уми с кръв земното подобие на светото място, ката Исус умива хората, които влизат с Него в истинската скиния, която е на небето.
...По време на Пасхата Исус взе символичната чаша с виното и каза на своите ученици: Пийте от нея всички! Защото това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете (Матей 26:27-28). Книгата Евреи ни казва, че тази жертва бе толкова съвършена, че с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават (Евреи 10:14). Когато Исус прие да умре за хората, това което всъщност каза Отец бе: "Всеки път когато съгрешат и за всеки грях, какъвто и да е той, докато има покаяние и вяра в сърцата им, Моят живот ще бъде за тяхно изкупление".

...И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, тялото Си, и като имаме такъв велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра (Евреи 10:19-22).

...Божият призив е желание е ние да се покланяме в Дух и истина. Чрез жертвата на Исус Христос ние можем да бъдем толкова близо до Бога, колкото пожелаем. Бог не ни ограничава. Ние сами се ограничаваме. С неземно благоговение и свет страх ние можем да се поклоним пред реалността на Неговото величие. Благодарение на Исус, можем да се приближим при Бога с искрено сърце и пълна вяра. Ние всъщност можем да влезем и да обитаваме в Светото място на Бога.

Напред към Седма част:
Чистотата на сърцето
[Only admins are allowed to see this image]

Назад към Пета част:
Сладкия вкус на Светия плод
[Only admins are allowed to see this image]

by Sponsored content

7.Шеста част - Сиянието на Светостта

7.Шеста част - Сиянието на Светостта

Re: 7.Шеста част - Сиянието на Светостта

Re: 7.Шеста част - Сиянието на Светостта

Re: 7.Шеста част - Сиянието на Светостта

Re: 7.Шеста част - Сиянието на Светостта

Re: 7.Шеста част - Сиянието на Светостта

Re: 7.Шеста част - Сиянието на Светостта

Re: 7.Шеста част - Сиянието на Светостта

Re: 7.Шеста част - Сиянието на Светостта

Re: 7.Шеста част - Сиянието на Светостта

Re: 7.Шеста част - Сиянието на Светостта