8.Седма част - Чистотата на сърцето

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Сря Юли 04, 2012 8:26 pm

Седма част
Чистотата на сърцето

Възможно е в този свят човек да върви в чисти пътища пред Бога.
Във всяко поколение има едно "малко стадо", което приема царството
и изпълнява Божиите цели за това поколение (Лука 12:32).
Всеки, който очиства себе си, както е Той чист, е част от това малко стадо (1 Йоан 3:3).
Те са чисти поради любовта, а не поради закона.
Те са невястата, която се приготва за своя Съпруг (Откровение 19:7).

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Сря Окт 10, 2012 5:09 pm

21.Чистотата на сърцето:
Способността да виждаме ясно

Духовната чувствителност се основава на чистотата на сърцето. Това, което виждаме в живота, и начинът, по който го виждаме, се коренят в почвата на нашия личен мисловен живот. Ако искаме да виждаме Божието царство, чистото сърце е от съществена необходимост.

Откровението при трона на Бога

...В книгата откровение се споменава за едно чудо: а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад..., из около и извътре (Откровение 4:6, 8 ). Няма да разгадаваме тези същества. Нашата цел е да придобием тази чистота на сърцето, която идва от съзнанието за Бога. Ние търсим пълното видение, което се проявява при Неговия трон.
...Въпреки че тези "живи същества" може да означават много неща, едно обаче е сигурно: на Йоан не му се привиждаха някакви кошмари с шестокрили зверове, целите покрити с очи. Това, което той видя, бе символ на по-дълбока истина. Множеството очи представлява едно пълно и всеобхватно видение, следствие от стоенето в Божието присъствие.
...Нека бъде ясно, че където е Господ, там е и Господния трон. Ако сте имали среща с Бога, това е така, защото вашия дух стои на Неговия трон. Когато сте се новородили духовно, вие сте се новородили отгоре (Йоан 3:3). В същия този момент, чрез действието на Светия Дух, вашия дух "седи" с Христос на Неговия трон в небесни места (Ефесяни 2:6). Там, където е Неговото присъствие, там също е и пълно видение.
...Тези "живи същества" са символи ва живота, който човек намира, когато обитава в Божието присъствие. В Него нашите очи могат да мислят: те виждат разпознаване и разбиране. Христовия ум се смесва със способността ни да виждаме, разкривайки ни това, което бе невъзможно да се види поради ограничеността на нашите възприятия. Ние виждаме отпред и отзад. Освен това виждането ни също така идва от средата на трона. Не само че виждаме далечни духовни реалности, но сме и достатъчно близо, за да проникнем и изследваме Божиите дълбочини (1 Коринтяни 2:10).
...И все пак, едновременно с това, стоенето в близост до Бога ни снабдява с очи и извътре, очи, които наблюдават мотивите, управляващи нашия "аз", вътрешни очи, които бдят срещу всеки грях. Колкото повече нашето видение се разкрива, толкова по-велик виждаме Бога в Неговата Светост. И най-малкия грях за нас става очевиден; ние сме принудени да живеем в чистота пред Бога.
..."Четирите същества" пред трона на Богане престават да казват: Свет, Свет, Свет е Господ Бог Всемогъщият (Откровение 4:8 ). Ден и нощ Бог е Свет. Когато духовните ни очи се отворят, устните ни изричат единствено "Свет, Свет, Свет".

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Чет Окт 11, 2012 12:53 pm

Истинският Израилтянин възприема реалността Духовно

...Исус каза на Натанаил: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина (Йоан 1:14-51). Какъв ще е този млад ученик, че Исус така да го възхвалява? В сърцето на този човек нямаше лукавщина, измама. Как бихме искали да имаме и ние тази чистота! Натанаил имаше очи... извътре. Той не позволяваше на самоизмамата да го завладее. Когато вътрешно се прилепиш към Истината, ти ще я възприемеш външно. Натанаил погледна към Исус и заяви: Ти си Божи Син; Ти си Израилев Цар (стл49). Исус каза на Натанаил: Повече от това ще видиш... Истина, истина ви казвам (отсега) ще видите небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син (Йоан 1:50-51). Поради честното сърце на Натанаил Исус разбра, че ясното виждане бе нещо естествено за него. Ясното виждане е следствие от чистото сърце. Тези, които се борят срещу греха, които мразят лъжата и постоянстват да ходят в Светост, живеят в една борба, подготвяща ги да видят Бога. Вие ще видите небесата да се отваря.
...Поради закоравяването на нашите сърца, ни сме започнали да гледаме на духовната слепота като на някакво нещастно обстоятелство на този свят. Истината е, че в Стария Завет една от Божиите присъди над греха бе небесата да бъдат заключени. Повечето християни виждат по подобен начин небето затворено. Малцина са тези, които виждат ясно в небесните места или в своите собствени сърца.
...Небесата са винаги "заключени" за закоравялото сърце. Но Господ обеща: вие ще видите небесата да се отварят и Божиите ангели...!
...Бог иска да имаме истинско духовно видение. Един от признаците, че Светия Дух обитава в църквата е, че юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища (Деяния 2:17). Има неразривна връзка между Божието царство на небето и Неговото царство на земята.
...Но има хора, които казват, че свръхестественото бе строго ограничено за реалната църква, че днес ние с вярване ходим, не с виждане (2 Коринтяни 5:7). Да, често ни се налага да правим стъпки на вяра, когато ходим без предварително знание за това какво ще означава всяка една стъпка. Но ние наистина виждаме Този, Който е с нас. Нашата вяра не е сляпа; тя е вяра с виждане. Ходенето във вяра и притежаването на духовно виждане не се самоизключват взаимно. Само мигове преди да заяви, че ходи с вяра, Павел написа: които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни (2 Коринтяни 4:18). Павел възприемаше чрез откровение духовната реалност. Той видя вечното духовно тяло, което бе приготвено и го очакваше на небесата (2 Коринтяни 5:1,4)! Той знаеше как човек... бе занесен в рая и чу неизразими думи (2 Коринтяни 12:3-4).
...Бихме могли да продължим да разискваме върхудуховното видение на Павел, но той всъщност е написал една трета от Новия Завет чре своето ясно видение за Христос. Но как е видял нещата? Точно след като заяви: с открито лице..., гледайки Господната слава (2 Коринтяни 3:18), той написа: но се отрекохме от тайни и срамотни дела (2 Коринтяни 4:1-2). След това продължава: И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в светост със страх от Бога (2 Коринтяни 7:1). Пълното видение за Божията слава, дойде от пречистеното сърце, от усъвършенстваната светост.
...Запомнете, ние не търсим преживявания, а чисто сърце. Не тичаме след видения; а искаме светост. Както ранната Църква очакваше свръхестествени неща, така и от тях ке очакваше да имат чисти сърца. Затова не бъдете като неразумните, които търсят видения. Вие трябва да се стремите към освещение и когато сте готови, ако е Божията воля, Той ще ви говори по свръхестествен начин (Деяния 2:17-18). Не се стремете да изфабрикувате преживяване с Исус. Стремете се да имате чисто сърце, като оставите Христос да ви изпитва и очиства всеки ден. И когато ви умива със Своето Слово и ви смирява със Своята Светост, Той ще ви привлече в Своето присъствие. Той ще ви привлече за нещата, които са вън и вътре.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Чет Окт 11, 2012 7:17 pm

22.Девица ще зачне

Библията е книга на промените.
Старите неща се обновяват, мъртвите оживяват,
изгубените биват намирани.
Дори онези, които са били най-отвратителните грешници,
сега са снабдени с мощ по благодат,
за да се превърнат в непорочната невяста на Исус Христос

Непорочната невяста на Христос

......Ние сме призвани да бъдем светата и непорочна невяста на Исус Христос.
...Но преди да станем невяста, трябва първо да станем непорочни. В Библията това означаваше не само да нямаме предбрачен сексили неморално поведение; това означаваше и "някой, отделен специално за някой друг". Смисълът, в който Църквата трябва да стане непорочна, означава тя да е чиста, неосквернена от света. Това означава още да не бъде докосната от човешките идеи, традиции и греховност. За да достигнем тази духовна непорочност, ние първо трябва да сме съвършено осветени, изцяло отдадени на Исус (2 Коринтяни 11:2-3).
...Както другите неща в истинското учение, чистотата на Църквата не е заслуга на самата нея. Тя се предава като добродетел от Христос. Тя е истинска и жива, но идва от Христос. Спомнете си, че Исус също бе непорочен. И неговата девственост не бе постоянна, но по-скоро, за да го отдели за нас, също както нашия живот е подготовка за Него.
...Павел обаче говореше за съюза между Христос и Църквата като брачна церемония; брачна церемония между Божия Син и човека.

...За това ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът. Тая тайна е голяма, но аз говора това за Христа и Църквата (Ефесяни 5:31,32).

...Христос и Църквата Му ставата една плът! Апостолът каза: Тази тайна е голяма. Не си въобразявайте, че разбирате това само защото можете да четете. Тази тайна е велика. Исус остави Своето високо положение и привилегии като Божи Син и се облече в човешка плът, за да може да се слее с човечеството и след това да го възкреси, връщайки го в Неговата небесна Божественост: двете станаха едно. Исус винаги ще бъде Божи Син, но с любов Той избра да се прилепи към своята съпруга, Църквата. И докато е вечно Един Дух с Отец, Той завинаги е оженен и за църквата. Наистина, не бе ли това вечната цел на Бога: да внесе Духът на Своя Син в църквата, създавайки човека по Божия образ и по Божие подобие (Битие 1:26).
...Писанията наричат Исус последният Адам (1 Коринтяни 15:45). Той е първия плод на новото творение, както Адам на старото творение. Първият Адам обаче, като се прилепи към съпругата си, изпадна в грях. Но когато Исус се прилепи към Своята Църква, Той я изкупи и я издигна, поставяйки я да седи с Него в небесни места (Ефесяни 2:6).
...Сватбата на Адам и Ева, в която Ева се яви и бе буквално родена от тялото на Адам, е пророчеството за църквата, която ще се роди от Христовото тяло. Павел ни казва, че телата ни са физически части на Христос (1 Коринтяни 6:15, 12:12). Ние не сме просто в преносен смисъл Христово тяло, но Духовно сме кост от (Неговата) кост и плът от (Неговата) плът (Битие 2:23).
...Тази истина не е някаква авангардна теология; това не е ерес. Това е неизменното Божие Слово. Самият Христос е в нас. Да не вярваме в това вече е ерес. Как според Писанията да изпитваме нашето учение (тоест да изпитаме себе си дали Христос е в нас) се описва в 2-ро Коринтяни 13:5:

...Изпитвайте себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако кте порицани.

...Ние трябва да познаем това за себе си: Исус Христос е в нас. Да, ерес е да кажем, че ние сме Христос. Но е и грешка, ако отречем, че Той е в нас. Павел изяви тази тайна, пишейки:

...Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, който ме възлюби и предаде Себе Си за мен (Галатяни 2:20).

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Чет Окт 11, 2012 9:26 pm

Приготвянето на Христовото тяло

...Христос е в нас. Обаче, за да се изяви Той чрез нас, ние трябва да станем непорочна девица. Съживление идва, когато Христос приготвя за Себе Си народ; когато е издигнат вътре в тях, Той привлича всички хора при Себе Си. Тяхното Христоподобие е врата, през която Исус влиза в света.
...За това Христос като влиза в света казва: "Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло" (Евреи 10:15). Описвайки Неговото първо идване, този стих говори и за Неговото присъствие по време на съживление.
...Съхранете тази мисъл в ума си: когато Христовият Дух идва във физическия свят, Той трябва да влезе чрез физическо тяло. Както беше споменато, хората или "тялото", което Христос по необходимост използва, трябва да бъде Свето. Те ще трябва да са приготвени и отделени за Него предварително. Целта на това тяло не е да принася ритуални жертви, подходящи за времето си или нравите на хората.По-скоро, когато влиза в света чрез него, Той повтаря своята вечна цел - Ето дойдох... да изпълня Твоята воля, о Боже (Евреи 10:7).
...Не трябва да ненавиждаме това време на приготовление. Исус живя тридесет години преди да бъде изявен и облечен във власт като Месия. Въпреки, че Исус бе винаги Божият Син, Той напредваше в мъдрост (Лука 2:52). Но Той не научи за Божието Царство от библейски колежи за равини, нито пък имаше някой да му обясни загадките на чудесата. Всичко това трябваше да дойде директно от Отец. Исус бе винаги безгрешен и покорен, но Евреи 5:8-9 ни казва, че ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада (Евреи 6:8 ). Животът, който Отец предопредели за Христос, бе нещо, в което Исус израстваше по същия начин, по който трябва да го правим ние.
...Книгата евреи ясно разкрива Исус като Първотворецът; Той е вечният Бог (Евреи 1:8 ). И все пак, имаше един момент в земния живот на Христос, в който Неговата спасителна мисия бе изявена от небесата и постави началото и на земята. До момента, в който бе кръстен от Йоан, Исус бе в "родилни болки" за да осъществи Своята съдба, "носейки" Божието обещание в Себе Си.
...След водното кръщение, до като се молеше, Духът слезе явно на Него със сила. Небесата се отвориха и от там прогърмя гласът на Отец: Ти Си Моят възлюбен Син (Лука 3:22). И всички тези обещания, сънища, видения, пророчества, тридесетте години на изучаване и покорство и познаване на мъките бледнееха пред този невероятен миг: В Тебе е Моето благоволение (ст.22). Мигновено небесната сила се вля в Духа на Исус и така се роди Месиянското служение.
...Божият глас говореше не на тълпите от хора, не на Йоан кръстител, но на Исус. Всички изисквания и дните за подготовка бяха изпълнени. Месиянското служение бе родено на земята в сила.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Чет Окт 11, 2012 9:35 pm

Мария - преобраз на Църквата

...В един друг смисъл, Мария, майката на Исус, също Му бе тяло (Евреи 10:5). Когато Христос за първи път влезе в нашия свят като дете, Мария бе тази, която Бог избра да го роди. Животът на Мария символизира качествата, които Църквата трябва да притежава, за да Ходи в пълнотата на Христос.
...Тя безрезервно повярва на Словото изречено към нея (Лука 1:34-37). Мария бе девица. Тези качества я няправиха подходяща Бог да я избере да износи и да роди Христос.
...Подобно на Мария нашето смирение на Господни слуги е една подготовка за раждането на Христос в живота ни. Да, ние сме били "смирени" от Бога. Обаче целта на Божието смирение не е да ни накаже; Той се стреми да ни направи непорочни - чисти и духовно без недостатък. Наистина, нашата чистота, духовната ни девственост като Христово тяло, не е нищо друго освен това, че Бог ни подготвя подобно на Мария да "родим" служениета на Неговия Син. Дори сега, в духовната утроба на непорочната църква, Светата Божия цел разсте, очаквайки да съзрее, готова да бъде родена в сила във времето, определено от Бога!

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Чет Окт 11, 2012 9:54 pm

Началото на родилните болки

...Ние живеем в едно време, което Библията нарича времето, когато ще се възстанови всичко (Деяния 3:21). От времето на реформацията истината за Христос постоянно се възстановява в църквата Му. От времето на тъмните векове на отстъпничество всеки път, когато Христовото присъствие се изявява в по-голяма пълнота, това се е дължало на една "непорочна църква", намираща се в родилни болки, за да роди Христос. Светият Дух идва над лютеранец, бабтист, домакиня или тинейджър - човек, за когото Бог знае, че ще казва "да" само на Него. И на тъкъв ще дава видения за Живия Бог. Видението се разпространява и всред другите хора, където то се изпитва с гонения и се пречиства с огън, но се разпространява. Да, тези хора имат грехове. В действителност никой от тях не е безгрешен. Но постепенно това видение за Бога обсебва душите им. Те стават жената, облечена със слънцето, непорочната църква, която [b]се мъчеше да роди (Откровение 12:1-2).
...С приближаването на часът и тази непорочна църква слага настрани многобройните си задачи, за да се заеме с единствената и велика мисия. В силна молитва и агонизирайки в Светия Дух, стенейки дълбоко и безмълвно, тя приема определената и съдба, докато самият глас на Исус Христос не изрече в нейните молитви: "ето, дойдох да изпълня Твоята воля, о Боже". Роден в Неговия Дух и сила, споен с любов и страдания, този Свет народ става, така да се каже, приготвеното от Бога тяло.
...И точно сега адът трепери, а небесата гледат с благоговение, защото, казвам ви още веднъж, девицата е непразна{/b].

...Преди завръщането на Исус непорочната църква от последното време ще носи Божието обещание. Христовото тяло ще се роди от нейните болки, израствайки в пълно съответствие със своята Глава, Господ Исус. Действаща, в Светост сила и любов, Христовата невяста ще се издигне, облечена в бели дрехи, блестяща от чистота. През това последно и най-силно движение на Господа огромна тъмнина ще покрие земята. Както в осъждението на египед, това ще бъде толкова гъст мрак, че ще може да се докосне. И все пак посред мрака осезаемата и мощна слава на Господ Исус ще осияе непорочната църква, славата Му ще блести над нея. Народите ще бъдат привлечени от светлината, а царе ще идват поради яркостта на светенето и.
...Народите ще излъчват светлината, защото в сърцата си ще притежават красивата Утринна звезда. От утробата на зората светлината им ще тържествува в многобройни отражения. (Ефесяни 4:13; Откровение 2:26-27; Изход 10:21; Исая 60:1-3; 2 Перово 1:19; Псалм 110:1-3).

Напред към Заключение:
Божието царство не се състои в думи, а в сила
[Only admins are allowed to see this image]

Назад към Шеста част:
Сиянието на Светостта
[Only admins are allowed to see this image]

by Sponsored content

8.Седма част - Чистотата на сърцето

8.Седма част - Чистотата на сърцето

Re: 8.Седма част - Чистотата на сърцето

Re: 8.Седма част - Чистотата на сърцето

Re: 8.Седма част - Чистотата на сърцето

Re: 8.Седма част - Чистотата на сърцето

Re: 8.Седма част - Чистотата на сърцето

Re: 8.Седма част - Чистотата на сърцето

Re: 8.Седма част - Чистотата на сърцето