5.Четвърта част - Бягай от лъжата

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Сря Юли 04, 2012 8:28 pm

Четвърта част:
Бягай от лъжата

Да си зададем въпроса: ние просто "спасени" ли искаме да бъдем
или желаем да станем като Христос? Ако нашено спасение не се насочи към целта
да се уподобим на Христос, ние бързо ще изпаднем в мъртви дела и напразни заблуди.
Спасението ни е Личност - Господ Исус Христос!
И това да се уподобим на Него е, което ни спасява и ни прави Свети.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Съб Сеп 01, 2012 10:40 pm

12.Внимавайте: лесно е да се имитира - християнство!

Нашето служение трябва да бъде повече от още едно тълкуване на Библията;
то трябва да се разширява до момента,
в който вярата ни в Исус и любовта ни към Него станат стълб от светлина,
сочещ Неговото присъствие.

Изпитвайте всички неща

...Всичко изпитвайте; дръжте доброто (1 Солунци 5:21). Бихте ли купили кола без да я изпробвате? Бихте ли купили къща без да я видите? Разбира се, че не! И все пак много от нас приемат различни "планове за спасение", което в действителност не ни спасяват от нещастието, чакащо ни в ада. И въпреки факта, че Исус дойде да ни даде изобилен живот, ние оставаме болни, грешни и пълни с егоизъм. Една кола може да е красива на глед, но ако с нея не можем да пресечем града, не бива да и се доверяваме, че ще ни послужи из цялата страна.
...По същия начин, ако нашето служение не е ефективно в този живот, където можем да го изпитаме, глупаво е да се надяваме, че то може да ни отведе във вечността.
...Не искам да кажа, че ако нямаме правилни доктрини и тълкувания, ще ни бъде отказан достъп до небето. Христовото учение засяга повече сърцето отколкото ума; то е по-скоро израстване в любов отколкото в знание. Достигането до Истината не е дело на ума, но е всекидневното приближаване към по-пълното познаване и обичане на Исус Христос.
...В същото време не трябва да се боим да изпитваме това, което вярваме. Павел казва: Изпитвайте себе си...опитвайте себе си! Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако не сте се провалили при изпитанието (2 Коринтяни 13:5).
...Силата и личността на Исус Христос е в нас; да повярваш в Него означава все повече да ставаш като Него. Писано е: както е Той, така сме и ние в тоя свят (1 Йоан 4:17). Обаче, ако са ни втълпили да вярваме, че не е задължително Божието царство и самото Христово учение непременно да дават плодове, или ако отсъствито на Светост и сила не ви безпокоят, то тогава има нещо обезпокоително във вашата представа за Истината.
...Трябва да потърсим отговора на три много важни въпроса.
...Първо: Моята вяра дава ли плодове? Не претупвайте този въпрос. Запитайте се честно дали вашите молитви получават отговор идали вашия живот върви към Светост.
...Второ: Ако моето учение не дава резултат, тогава каква е причината? Може би имате прекрасна теология, но пък сте мързелив. Може би трябва да изключите телевизора и да посветите това време в търсене на Господа. Или сте много сериозен, но сте били научен на погрешни неща. И в двата случая трябва да се стремите да разберете защо нещата не работят за вас.
...И трето: Ако наистина виждам плода и силата на Светия Дух да се проявява в живота на друг човек, как този човек е получил такава благодат от Господа? Не се притеснявайте да бъдете ученик на Господ под помазаното служение на друг вярващ. Словото ни казва: който приема пророк в име на пророк, награда на пророк ще получи (Матей 10:41). Бог дава "награда" от власт, знание и други духовни дарби на своите слуги. Учете се от тези, чиято вяра е плодотворна.
...Последната проверка на нашето учение е проявата му в живота. Както е писано, По това знаем, че сме в Него. Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос (1 Йоан 2:5-6). Постоянното и неотслабващо ходене с Христос ще даде живот като този на Христос. Ние ще вървим точно както Той е "вървял" със Светост и Сила.
...Истината обаче е, че ако "богът" на някой от нашите християнски религии умре, повечето вярващи от тези църкви ще станат или мъртви духовно, или ще са прекалено заети в суетата на света, че да забележат отсъствието Му. Твърде често християните приемат поученията "на вяра" - не вяра в Живия Господ, но вяра, че техните църковни доктрини са правилни. Ние несъзнателно се надяваме, че който и да ни поучава, не е направил грешка през това време.
...Трябва да осъзнаем, че всички наши учители могат да грешат. Исус каза: Пазете се да не ви заблуди някой (Матей 24:4). Това да бъдем измамени е отговорност, която всеки от нас трябва да поеме лично. Не като сме подозрителни и недоверчиви, но в смирение нека изпитаме това в което сме поучавани. Достойнството на всяко поучение е в неговата способност или да ни приготви да извършим Божията воля, или да ни укрепи в търсенето ни на Божието сърце. Ако една от тези цели липсва, информацията не заслужава вашето време.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Вто Сеп 04, 2012 8:21 pm

Силата на Светия Живот

...Този урок не е предназначен за "лошите хора" или грешниците; той е за всички нас, "добрите хора", които си мислят, че да се държиш добре е същото, като да познаваш Истината. Това не е така. Ние можем да благодарим на родителите си, че сме възпитани и културни, но ако ще познаваме Истината, трябва даа потърсим Бога и да сме готови да МУ се покорим.
...Пет пъти в Матея 24 Исус предупреждаваше за заблудите в последно време (стих. 4, 5, 11, 23-24, 26).
...Ако не се чувстваме поне малко обезпокоени от тези предупреждения, то е само защото покриваме невежеството си с арогантност, приемайки, че мислите ни са правилни просто защото са наши. Има области в целия ни живот, които се нуждаят от поправление. И ако не се поправим, ако не търсим Бога, нашата така наречена "вяра" може да се окаже една апатия и заблуда относно Божиите неща. Подсъзнателно ни всъщност може да желаем мъртвата си религия, за да не бъде необходимо да се променяме.
...Да, ние трябва да приемаме много неща с вяра. Но вярата не вдига сляпо ръката ни, за да бъде хваната и поведена от друг слепец. Тя не е оправдание за безсилните доктрини.
Истинската вяра е облечена в Божията Сила, защото е Личността на Бога дестваща чрез Словото,
което Бог говори и оживотворява чрез нас, като ни съединява с Него.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Вто Сеп 04, 2012 9:14 pm

В Светостта има Сила

...А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците... ще имат вид на благочестие, но отречени от силата Му (2 Тимотей 3:1-5).

...Светостта е сила. Срещали ли сте някога истински Свет човек? има сила в неговата Светост. Ако обаче човек не е познавал Христоподобна душа, става много лесно да се имитира - християнство. Винаги помнете това: фалшът е присъщ на човешкото сърце; ние ставаме истински с много усилия. Ако не се смирим пи пътя към Духовна зрялост, то нашата незрялост ще оформи представите ни за Господа. Ние посочваме към Всемогъщия и казваме: "Той не изисква повече светост", докато всъщност сме принизили стандартите на Неговото царство. Знайте със сигурност, в момента, в който спрем да се подчиняваме на Бога, ние сме станали лъжливи - християни.
...Трябва да разберем, че "знанието за Господа" не е изкаран десет седмичен курс; това е задълбочаващо се преживяване с Исус Христос. То става с новорождение и вяра в Исус, но свършва с Христовата Светост, Власт и Съвършенство.
...И когато възрастяваме, започваме да осъзнаваме действителността на Христовия Дух в нас. Няма да открием кръста върху пълните с букви листи, той стои изправен пред нас, срещайки ни със Своята Собствена Гетсиманска градина, със Своята Собствена Голгота, но също и с нашето собствено възкресение, чрез което ние се възнасяме духовно в истинското присъствие на Бога (Ефесяни 2:6). Заедно с Павел ние казваме:
...Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия син, който ме възлюби и предаде Себе Си за мене (Галатяни 2:20).
...Не се заблуждавайте! Изисквайте от своята вяра да дава резултати - вашето вечно спасение зависи от това! Ако Христос е в нас, то нашия живот ще е Свет и мощен. Тук няма място за никакви оправдания. Ако не сме Свети или ако нашата Светост е лишена от Сила, нека да не виним за това Бога. Както е писано: Но Бог нека бъде признат за верен,, а всеки човек лъжлив (Римляни 3:4).
...Нека постоянстваме да търсим Бога, докато Го намерим, докато открием какво още не ни достига (Матей 19:20-21).
...Нека да упорстваме, докато не уловя, понеже и аз бях уловен от Христа Исуса (Филипяни 3:12).
...Кокло дълго да Го търсим? Ако сме отдали целия си живот и усилия, за да постигнем само три минути истинско Христоподобие, нашият живот не би бил живян напразно. Ще кажем като Симеон някога: Сега Владико, отпускаш слугата си с мир, според думата Си; защото видяха очите ми спасението (Лука 2:29-30).
...Ние не искаме просто да придадем интелектуална изтънченост на Христовото учеиние; искаме да видим и заживеем в единство с Истинската реалност на Неговото присъствие. В момента, в който се съгласим да приемем нещо друго, нашето учение започва да става фалшиво - християнство.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Чет Сеп 06, 2012 10:35 pm

13.Сърце без идоли

Когато за първи път дойдем при Исус, Той ни приема такива, каквито сме: с проблемите ни, греховете и всичко останало. Докато снабдява нуждите ни обаче, постепенно откриваме, че Бог търси нещо в нашия живот. Това, което търси Той, е поклонението ни. То извира естествено от душата, пречистена с любов; то се издига като тамян от едно сърце, освободено от идоли.

Господ, чието име е Ревнив

...Христос не разрушава лично идолите на греха и егоизма в нас. По-скоро Той не ге посочва и ни казва да се разделим с тях. Това е посланието за покаяние. Ако се свивате пред звученето на тая дума, това е защото се нуждаете от едно ново умиване на душата си. Всъщност става дума за този тип покаяние, което е непознато за търсещите само прошка, но не и промяна. Имаме предвид едно дълбоко покаяние - състояние, което отказва да допусне греха и егоизма да станат идол на нашите сърца.
...В книгата "Изход" виждаме Божието отношение към идолите. Той ни предупреждава: Но внимавай да не направиш договор с жителите на земята, гдето отиваш, да не би да стане примка между вас. Но жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш, а ашерите им да изсечеш; защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог... (Изход 34:12-14).

...Разнообразна е природата на Христос. Той е Бог, Пастир, наш Спасител и Лекар. Ние възприемаме Бог през ситото на нашите нужди към Него. И така е постановил Той, защото само Той е единствения отговор на хилядите ни нужди.
...Но как ни вижда Христос? През очите Му църквата е Неговата невяста: кост от костите Му и плът от плътта Му (Ефесяни 5:22-32). Той не ни е спасил, за да живеем отново за себе си; Той ни е спасил заради Себе Си (Колосяни 1:16). Истинското спасение е един годеж. Той ни пречиства за свадбата Си. От Негова гледна точка нашите собствени пътища са прелюбодейни. Те запалват огъня на ревността Му.
...Идолът не е някакъв случаен грях; това е нещо, което ни управлява и ни заробва. За някои идол е страхът, за други - страстта; за трети - бунтът и гордостта. Всяко нещо, което оспорва правото на Исус да има нашето сърце, става Негов враг, с който То ще се пребори. Поради ревноста Му към нас, като Негова невяста, заради тези лъжливи богове, Бог изисква ние лично да унищожим тези идоли.
...От горните стихове виждаме, че Исус не иска от нас "внимателно" да детронираме този скрит олтар на греха така, че да не го счупим; Той по-скоро ни заповяда да РАЗРУШИМ това, което е мерзост. Той не ни моли учтиво да разглобим болт по болт кулите на гордостта си, а напротив, Той изисква да СТЪПЧЕМ всичко на парчета. Когато Той ни покаже идол вътре в нас, ние трябва да го разрушим напълно. В нас не трябва да остава дори и най-малкото намерение да използваме този идол отново. Той трябва да бъде унищожен.
...Може да ви се струва, че нямате идоли, на които да се покланяте. Вие не стоите пред образа на Ваала и не му се покланяте като на бог. Наистина, ние не се покланяме на старовременните идоли. Както всяко нещо в днешния съвременен свят, човекът е направил и идолопоклонството изтънчено. Павел говори за антихриста, който ще дойде в последните дни като някой, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, защото Той седи (като Бог) в Божия Храм и представя себе си за Бог (2 Солунци 2:4).
...Къде е Божият Храм на земята - сграда ли е това? Може би, но няма друго място в поученията на Павел, където Той да говори за Божият Храм и да няма предвид църквата. И все пак, дори Павел да има предвид чъвек, седящ като Господ в Ерусалим, някъде в живота на този човек той първо трябва де се е "помислил за Бог.
...Нека да възприемаме антихриста не само като човек, който идва, но също и като духовен враг, стремящ се да се прокрадне в истинското Христово учение и след това да го подмени (1 Йоан 2:18; 4:3). Духът на антихриста е религиозен дух; той се проявява в типа мислене, което отказва да се поучава или да бъде поправяно от Христос или някой друг Христов ученик. Духът на антихриста живее в много църкви днес, противопоставяйки се на Господното движение, обявявайки сам себе си за Бог.
...По-просто казано, духът на антихриста е този дух, който издига егото за божество. Виждате, че духът на антихриста е много по-изкусен от това някой внезапно да заяви на света, че той е Спасителят. Още веднъж казвам, светът ни днес е много по изтънчен. В наши дни ние трябва да усетим влиянието на антихриста в религиозните традиции: тези традиции, основани на Писанията ли са или на човека? После, отвъд нашите традиции, в дълбините на сърцето ни, трябва да открием духа на антихриста в плътския ни начин на мислене. Има ли нещо в твоята душа, което се противи и се въздига над Бога, влизайки в човешкия храм на Бога, представяйки себе си за Бог? Бунтът против Бога вътре в теб е един идол. Това е най-силният идол в човешкото сърце.
...Но лъжливят бог на себичността не е единственият в човека. Древният бог Меркурий много трудно би настигнал днешните богове на Тревожността и Припряността. Светът е взел кръвожадността на царете от древно-римските арени и я е поставил във филмите, изпълнени с насилие. Хората са запазили богините на плодородието, на гръцките планини, като просто са идолизирали секса в театрите и телевизиите. Това, което човечеството е направило, е преместило езическите храмове от високите места по планините в скритите места на човеките сърца.
...Ако ние издигнем парите, социалното положение или секса над Божието Слово, то тогава живеем в идолопоклонство. Всеки път, когато вътрешно се предадем на крепостите на страха, горчивината и гордостта, ние се прекланяме пред владетелите на тъмнината. Всеки такъв идол трябва да бъде смазан, различен и изличен от мястото си в сърцата ни.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Пет Сеп 07, 2012 8:55 pm

"Аз Съм Ревнив Бог"

...Защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог! (Изход 34:14). Господ не каза, че Той е понякога ревнив, а че Неговото име, разкриващо природата Му, е Ревнив. Ревнив е веднага след името Му Аз Съм. Неговата любов не е някакъв абстрактен принцип за "висше космическо съзнание". Тя е насочена към нас и ревността в действителност е насочена към всеки от нас лично. Той вика своите овце по име (Йоан 10:3). Исус знае името ти. Той те обича лично. Фактът, че Христос е ревнив към нас поотделно, грижейки се и снабдявайки всяка наша нужда, и че Той понесе унижението и смъртта на кръста, за да плати греховете ни, показва колко велика е любовта, с която ни обича. Той даде всичко и заслужава да получи всичко. Той изпитва съвършена ревност към нас. Тя не е като човешката ревност - дребнава, властолюбива и несигурна. Той не стои в небесата, потривайки ръце, чудейки се какво всъщност мислим за Него. Ревността Му е основана върху чистата Му любов към нас и Неговото желание е да ни благослови, и да направи пълноценен живота ни в Него. Той ни познава, включително и слабостите ни, но пак ни казва: Никога няма да те оставя и никак няма да те забравя (Евреи 13:5). Той отказва да спре да ни обича. Може да мислиш за себе си, че си грешник и никой не може да те обича - като че ли никой не те иска, но Исус те желае.
...В началото на моето служение изведнъж се отдръпнах от някой личности, считайки ги за хора напълно апатични към Бога. След като изминаха няколко години открих, че същите тези хора вече вървяха с Господа. Исус е верен. Той те обича с любов до ревност.
...Бог обаче знае, че за да преживееш Неговата любов, идолите на егоизма и греха трябва да бъдат разрушени. И за да докажем нашите намерения и любовта си към Него, Той ни казва да стъпчем тези идоли. Би ли искал да си Свет? Тогава отмахни идолите на егоизма и греха отсред себе си. Светостта съществува в пречистена с любов душа; и се излъчва като тамян от сърцето, в което няма идоли.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Пет Сеп 07, 2012 9:58 pm

14. Идолът на лъжливото знание

Не е необходимо да сме вилики мислители,
за да разберем, че грехът може да стане идол,
лъжлив бог, който изисква покорство.
Но редом с греха крачи идолът на Лъжливото знание.

Да не ви заблуди някой

...Голяма част от нашия християнски опит е основан на възприемането и усвояването на знания. Когато за първи път дойдем при Исус, вниманието ни е насочено към това нуждите ни да бъдат снабдени. За нещастие, нашите способности за разпознаване са недоразвити и често приемаме лъжливо знание, което забавя и в крайна сметка възпира разтежа ни. Вмесо да израстваме в Господа, често ни се насажат концепциите на първите ни учители, не всички тези схващания са библейски.
...Ние изпитваме отчужденост към църквите, които украсяват залите си с религиозни статуетки и образи на светци. Но лъжливата ни представа за Бога може по същия начин да украсява нашите умове - и да бъде също така безжизнена. Ако знанието ни за Господ не е изпълнено с Неговия Живот и Сила, то само по себе си става идол в умовете ни.
...Ние всички имаме погрешни представи за Господа, които Светия Дух би премахнал, ако му позволим. Това са културни и доктринални традиции, които са се вкоренили в умовете ни. Силата на Христовия Живот намалява обратно пропорционално на броя на тези погрешни представи вътре в нас. Отделните хора, църквите и дори различните националности налагат своя отпечатък върху разбиранията ни за Бога. Бедните и богатите нации еднакво си въобразяват, че Всемогъщият Създател мисли по същия начин, по който мислят и те. Те не служат на Господа, а на образа, който са си създали за Него. И все пак Живия Бог не е нито кавказец, нито негър, не е грък или евреин, католик, православен или протестант. Той е Бог. И както е написал в псалмопевецът, нашият Бог е на небето; прави всичко що Му е угодно (Псалм 115:3).
...Ние не можем да "научим" Господа да мисли като американец. Той е суверен Създател, източника за Живот за вселената. Въпреки, че идолите са "по-безопасни" за нашата плътска природа отколкото Живият Бог, идолът не може да ни възкреси, нито да ни изцели, когато сме болни, нито пък да ни освободи от нас самите или от дявола. Единстеваната причина, поради която търпим мъртвите идоли е, че дори и да не ни помагат, те не ни и вредят, или пък не ни обвиняват за грях. Ние не осъзнаваме последствията от това да пазим идоли, и че подобни на тях са ония, които ги правят, както и всеки, който уповава на тях (Псалм 115:8 ).
...Майтей 24-та глава Исус предупреждаваше за многобройните сили на заблудата, които ще бъдат пуснати през последните дни. Той започна Своето поучение с предупреждението: пазете се да не ви заблуди някой (стих 4). Пет пъти следващите двадесет и два стиха Той го повтаряше, като казваше, че много ще бъдат заблудени, споменавайки за лъжехристи, лъжеучители, лъжепророци, както и за големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно и избраните (Матей 24:24). Но в средата на Своето пророчество Нашият Господ заяви: и това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство (стих 14). обърнете внимание на фразата "това благовестие". Благовестието, точно което Исус проповядваше, със Своята Сила да изцелява, освобождава и да прави хората Свети, ще бъде проповядвано като свидетелство и тогава ще дойде свършекът (Матей 24:14).
...В същата тази глава Исус каза: небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат (Матей 24:35). Исус знаеше и за това говореше с увереност, че Неговите избрани никога няма да пренебрегнат посланието Му. И до като има изобилие от лъжливи поучения, заблуди, фалшиви знамения и чудеса, лъжепомазание и т.н., умножени по лицето на земята, благовестието за царството Божие - Исусовото благовестие ще се проповядва за свидетелство за Неговото завръщане.
...Какво е това благовестие на царството? Това е цялото послание на Исус Христос. То е по взискателно, по-пълно, по-свето и по-мощно отколското благовестието на типично християнство. Според Исус, когато някой открие царството Божие, ...с радост си отива. Продава всичко що има и купува оная нива (Матей 13:44). Веднъж открито, то трябва да е от пъвостепенно значение, дори и преди нуждата от храна и облекло. И това е такова скъпоценно съкровище, че човек би предпочел да се раздели с ръка или око, отколкото да изгуби царството (Матей 6:33; Марк 9:47). Това е благовестието, което изисква да дадем всичко от себе си, но ни даравя с Божието най-добро. Студенината и явната заблуда са белези на благовестието, което Исус каза, че ще се проповядва в последните дни.
...И ако ние се вслушваме в нещо, което на ни поставя твърдо върху пътя към Божието царство, и ако не израстваме в Светост и Сила като Христос, то нас ни заблуждават, и това заблудително знание е идол.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Пет Сеп 07, 2012 10:44 pm

Бог е по-велик от знанието ни за Него

...Твърде вероятно част от онова, на което све били учени откакто сме чули за първи път за Христос, да не идва от Него. Не бива да позволяваме мислите ни за Бога да са така непроменими както Бога, защото ние сме в преходен период и има много да се учи, да се доучава и забравя. Господ иска да се вкореним в Него. Трябва да сме достатъчно уверени в любовта Му, за да можем да изкореним някоя погрешна идея. Идолът си е идол.
...Божето царство не е религия, а всеобхватно и всепоглъщащо взаимоотношение с Исус Христос. Това взаимоотношение е толкова различно от религията, колкото се различава светлия ангел от призрачния дух. ако слмятате, че Господ е религиозен, помнете винаги: нямаше никаква религия в едем. Единственият храм, в който Бог обитава на земята, са нашите човешки тела. Йоан в книгата Откровение е много ясен. Той казва за небето: и храм не видях в него (Откровение 21:22).
...Отец не иска да се покланяме или служим на нещо толкова малко, което нашият ограничен човешки ум може да измисли. Той е по-велик от педставата ни за Него. Знанието е важно, но то все пак си остава символика, то е само отражение на реалността, никога самата същност. Мислите ни помагат, но не могат да изразят всичко. Дори и за самата Библия Исус каза: вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са които свидетелстват за Мен; и пак не искате да дойдете при Ме, за да имате живот (Йоан 5:39-40).
...Животът ни не произтича от Библията, а идва от Исус. Тези, които са написали Библията, са я написали за свидетелство за Него. Старозаветните пророци говореха да отидем при Него; новозаветните автори ни сочеха да се върнем към Него. Ако наистина разбираме написаното от тях, трябва да намерим Този, Който те са намерили.
...И така, ние не търсим знание, а Бога, не копнеем за факти, но за пълнота (Матей 5:6). Бог е по-велик от човешкото знание за Него. Ако наистина сме се приближили до Живият Господ Бог, то нашето знание ще се смири в сянката на благоговението и удивлението.
...Знанието ни казва, че Бог е вечен, но "вечен" е само дума за нас. Какъв е този живот, който притежава Той, че милионите години време имат своето начало и край в Него? Нашите доктрини ни казват, че Той е Създателят, но каква е тази Негова Сила, че цели галактики се сътворяват от Думите Му; и от заповедта на устата Му земята се изпълва с живот. Ние го определяме като Вездесъщ и Всезнаещ, но как да си представим, че Той може да бъде на всяко място едновременно и как Той познава всеки поотделно, дори броя на космите на главата ни Му е известен? Нашите думи за Него са абсолютно безсилни да ни опишат Истинската МУ личност. Наистина, в сравнение с вечността, която ни очаква, знанието ни е като мляко, от което се храним. В най-добрия случай нашите доктрини само успокояват тревогите ни и систематизират убежденията ни. Но в Неговото реално присъствие не съществува ли мир, който надминава всяко разбиране, и няма ли любов, която надхвърля всяко знание? (Филипяни 4:7; ефесяни 3:19). Как ще измерим и определим това, което Павел нарича неизследима Христово богатство (Ефесяни 3:8 ).
...Има разлика между това да търсиш отговори и да търсиш Бога. Има разлика между знания от втора ръка и реална среща с Живия Господ. Бог трябва да стане за нас толкова реален, абсолютен и всепоглъщащ, колкото светът бе за нас, когато бяхме грешници.
...Ето защо викът на нашето сърце трябва да бъде "Нека Бог бъде БОГ! Нека Той бъде за нас това, което е в действителност!" Правилното знание е от жизнено важно значениу, но ние искаме нещо повече от знание. Ние искаме присъствието на Всемогъщия Бог да ни изпълни с живот - животът, който е Той!
...Има една история за свети августин, която ще ми помогне да обясня какво имам предвид. За много хора той е най-великият от латинските отци и един от най-прочутите лекари на Западната църква. Неговите трудове са основа на християнската мисъл за повече от хиляда години. Сред великите му произведения са "Изповеди" и "Божият град". В края на живота си той лежал на смъртното легло, заобграден от най-близките си приятели. Неговото дишане замряло, сърцето му спряло и огромно чувство на мир изпълнило стаята, когято се отправял към Господа. Но изведнъж той отворил отново очи. С пребледняло лице, което сияело сега в светлина, той проговорил: "Видях Господа. Всичко, което написах, е само прашинка."
...Може да имаме идеи, може доста точно да познаваме Писанията, може да сме имали сънища и видения, но всичко, което си мислим, че знаем, е само една прашинка в сравнение с реалното Божие присъствие.
...Господ е по-голям, по-чуден, по-силен от цялото знание за Него, събрано на земята. Той е Господ и прави всичко, що Му е угодно (Псалм 115:3). Защо говорим толкова много за покаянието от идолопоклонство? Защото точно там, където живеят идолите на егоизма и лъжливото знание, Живият Бог е избрал да постави Своето присъствие. Истинният и Вечен Господ не може да бъде причислен към лъжливите богове на този век. Не можем да служим на двама господари. Не можем да имаме Неговата Сила и Светост в живота си, ако нямаме Него самия. И ако нашето преобразяване в Неговия Свет и мощен образ не върви към пълнота, то може да се окаже, че служим на идол - идолът на лъжливото знание

Напред към Пета част:
Сладкия вкус на Светия плод
[Only admins are allowed to see this image]

Назад към Трета част:
Божията сила е в Светия живот
[Only admins are allowed to see this image]

by Sponsored content

5.Четвърта част - Бягай от лъжата

5.Четвърта част - Бягай от лъжата

Re: 5.Четвърта част - Бягай от лъжата

Re: 5.Четвърта част - Бягай от лъжата

Re: 5.Четвърта част - Бягай от лъжата

Re: 5.Четвърта част - Бягай от лъжата

Re: 5.Четвърта част - Бягай от лъжата

Re: 5.Четвърта част - Бягай от лъжата

Re: 5.Четвърта част - Бягай от лъжата

Re: 5.Четвърта част - Бягай от лъжата