3.Втора част - Духът на благодатта

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Сря Юли 04, 2012 8:30 pm

Втора част:
Духът на благодатта

Ние търсим тази Светост, която ни довежда Божията Слава в нашия живот.
За да достигнем целта си, трябва не само да разберем тази истина,
но и да намерим средствата, с които да я постигнем. Средството за Светостта е благодатта.
Според думите на Джонатан Едуърдс, евангелизатор от 18-ти век,
"Благодатта е само начало на Славата, а Славата е Благодатта в пълнота."

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Пон Юли 16, 2012 9:53 pm

5.Когато Христос бъде изявен

Ако чуете и почувствате, че то е нещо непостижимо във вашето състояние, вие всъщност сте чули само половината от посланието. Пропуснали сте благодатта, която винаги живее в сърцето на Божията Истина. Помнете това винаги: Благодатта и Истината дойдоха чрез Исус Христос (Йоан 1:17). Това, което Божията Истина изисква, Неговата Благодат ще направи възможно!

Знанието се привръща в живот

...А Симон Петър като видя това, падна преди Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек (Лука 5:8 ). Колкото и да казваме на другите, че желаем близко общение с Исус, повечето от нас биха могли тайно да добавят: "но не съвсем близко, нито много често". Когато Живият Христос се приближава в живота ни, естествено е за нас, хората, да бъдем сломени от своята греховност. В светлината на Неговата чистота във всеки от нас подобно на Петър има нещо, което казва: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек!
...В същото време, въпреки че сме били сломени поради греховността си, извратеността на греховната ни природа бързо започва да се превъзнася с нашето ново знание! (1 Коринтяни 8:1; 2 Коринтяни 12:7). Едва ли въобще се докосваме до истината, когато се хвалим пред другите за това, което сега знаем, като че ли да знаем истината и същото, като да я живеем. Когато говорим за Светостта и двете реакции са възможни.
...Но Светият Дух изявява Исус не за да ни сломи , нито да надуе нашето его. Крайната цел на по-голямата част от разкриването е да станем това, което виждаме. Защото докато съзираме Божията Слава, тя се отразява в нашите сърца и според думите на Павел, ние се преобразяваме в същия образ (2 Коринтяни3:18).

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Пон Юли 16, 2012 9:55 pm

Сам Христос е нашата обетована земя

...Докато израствате в Господа, ще дойде време, когато Христос ще започне Сам да ви се разкрива такъв, какъвто е (Йоан 14:21). Тези срещи с Живия Бог често са обезпокоителни и всяващи ужас. Не се заблуждавайте от така наречените религиозни преживявания, публикувани от многото хора, където има цветя и малки ангелчета разбулват хрисим пастир, идващ онт небесата. Ние търсим Господа на Писанията. Всеки човек, който наистина се е срещал с Господ Исус Христос, е бил изпънене със страх и дълбоко благоговение. Никъде в Библията не можем ад видим някой, който да не е "като мъртъв" пред Господ (Исая 6; откровение 1; Езекиил 1; Йов 42). Когато говорим за посещение от Господа, това е нещо изпълнено със страх и благоговение.
...И все пак точно тази за среща с Исус ни подготвя Светия Дух. Въпреки нашите слабости и грехове Бог ни е дал възможност да обитаваме в Него, в Неговата пълнота. Точно с тази цел работи и Божията благодат в живота ни.
...Нека разберем, че това, което Обетованата земя бе за израилтяните, същото е Исус Христос и Божието царство за нас. Израилтяните бяха призовани не просто да научат за Обетованата земя, но да живеят в нея и да я направят свой дом. Така сме призовани и ние да обитаваме в Христос, където Господ в Своето царство става нашето обиталище.
...По време на престоя си в пустинята евреите получаваха сила от своята надежда и все пак Божието обещание само по себе си не ги правеше действителни наследници на тази зимя. Цяло едно поколение наблюдаваше как родителите му умират поради роптаене и недоволство против Господа. Само онези, които се научиха на покорство спрямо Божиите пътища и заповеди, в действителност влязоха в своето наследство. По подобен начин, докато не започнем наистина да притежаваме Иисус Христос, живеейки там, където Той живее, и учейки се на Неговите пътища - то нашето християнство често ще е живот, изпълнен с трудности и объркване. И в това време на подготовка, въпреки че мнозина са призвани, само само някой от тях ще а избрани.
...Защо са толкова малко тези които влизат? Защото преминаването от ума към сърцето изисква честност към самите себе си. Ние трябва да се опълчим срещу тези великани на греха - осъждението и невежеството - и да ги победим. И както е с всяко пътуване до която и да е далечна страна, по-скъпо ще ти излезе, ако наистина отидеш до тази страна, вкусиш от водата й и опиташ от въздуха, отколкото, ако седнеш и прочетеш за нейната красота в някоя книга. Освен това, трябва да сме наясно, че гласът на мнозинството, което се бои от болката и от високата цена, ще бъде глас на обезсърчение за всеки, който е решен да получи Божиите обещания. Ето защо трябва сериозно да се замислим над предупреждението на Христос - и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са онези, които го намират
(Матей 7:14).

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Сря Юли 18, 2012 9:29 pm

Влизането в Божието Царство

...Когато Божието царство се разкрива пред душите ни, то винаги ни се струва много повече, отколкото можем да понесем, и извън нашите способности да го достигнем. Така възприемаме истината.
...Но истината не е само в Божието царство. Висотата на Божията истина се балансира от дълбочината на Неговата благодат. Както е писано: а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа (Йоан 1:17). Въпроке, че целта на Светия Дух е да ни упътва във всяка истина (Йоан 16:13), благодатта е тази, която укрепява всяка истина.
...Бог всеки път разкрива повече от Себе Си. Когато в началото сме спасени, виждаме Божието царство от разстояние. Ние знаем, че като умрем, отиваме на небето. И все пак Исус каза на Никодим, че той не само ще види Божието царство, но онези, които се родят от вода и Дух, ще влязат в Божието царство (Йоан 3:3-5).
...Нашето спасение започва с "виждането" на царството и продължава до влизането в него.
...Ето защо наследяването на царството изисква отношение, което мнозина християни нямат. Не трябва да се задоволяваме с лъжливия комфорт, който идва от някаква нова религиозна информация. Нека да разберем, че веднъж щом сме съзрели откровението за Христос, всъщност Бог окрехва една врата, през която ни призовава да влезем.
...Но нека отворим очите си за истината, която се явява пред нас. Древните Гърци са нямали дума за "реалност". За тях "истината" и "реалността" по същество са означавали едно и също нещо. Наистина, целта на Светия Дух е да ни упътва към всяка истина, тоест, в пълнотата на Божията реалност (Ефесяни 3:19).
...Но Божията реалност е смайваща. Петър не се поддаде на убедителната сила на "религиозното знание" - той срещна реалността - Исус Христос! На път за Дамаск Павел не бе ослепен и поразен от "една нова доктрина" - той срещна реалността - Исус Христос; когато Йоан съзря нашия прославен Господ на остров Патмос, това не бе едно "ново духовно прозрение", което го срази и съкруши - той видя Исус Христос!
...Ни е търсим Живия Бог, Който обеща: И ще Ме потърсите, и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце (Еремия 29:13). Точно в това съдбовно откровени за вечното временно в нас най-после започва истински да вярва. Точно поради тази съдбоносна среща лично с Исус Христос е необходимо да познаем Божията благодат.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Сря Юли 18, 2012 9:48 pm

Средството за крайната цел: Благодатта!

...Откровението за Христос е Божието средство да ни се предаде истинската духовна същност, самата природа на Христос. Всеки път, когато Господ се разкрива, се случват две неща: ние виждаме истината (реалността, която е Господ, и неговата чистота) още по-пълно, отколкото въобразявали, че е възможно, и осъзнаваме много повече от преди нуждата си от благодат.
...В тази светлина нека погледнем още веднъж изявлението на апостол Петър по отношение на второто пришествие на Христос и Неговото непосредствено приложение в нашия живот. Той написа: и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде, когато се яви Исус Христос (1 Петрово 1:13).
...Умовете ни трябва да са приковани върху благодатта иначе винаги има опастност да се отдръпнем от присъствието на Бога. Напълно естествено е душите ни да треперят пред Неговата близост, но тук е мястото да си припомним за огромната Божия милост и верността Му към нас, за да не се отдръпнем от Него, когато ни заповяда да се приближим.
...Във всяко нещо нека положим своята надежда върху благодатта на Господа. Докато стоим в блясъка на Славата Му, нека помним, че Божията природа е Любов. Нека да се възразваме за това, че принадлежим на Исус. Той ни приема лично при Себе Си, не като съвършени същества, но като такива, които иска да освободи. Той гледа на нас като на Своята Обетована земя! Нашите беззакония, които ни смиряват, няма да "смирят" Него. Нашите грехове са великаните, които Той е дошъл да победи, давайки ни възможност да станем Неговото място за почивка, Неговото наследство сред хората.
...Самият Господ ни е предал като дар на Любов на Своя Син. Той ще ни умие, а ние трябва да Го оставим да го направи и да запазим вярата си в Неговите способности. Бъдете сигурни: вие сте пленени от Любовта Му. Поради Неговата Любов можете да бъдете откровени за своите слабости, да се опълчите срещу страховете си и да оставите граховете си пред Божия трон на Неговата велика благодат. Вместо укор ще намерите да се издига към вас Божията простителна ръка.
...Ние ще трябва да правим това през всеки отделен етап от развитието си в посоката на Божията крайна цел за живота на всеки един от нас, а именно изявяването на Хрисотос в нас в Слава. Ще видим истината за Христос и лъжата за старото си "аз" и вместо да бъдем поразени от това, ще устоим във вяра, знаейки, че Божията благодат е върху нас. Вместо да треперим от ужас и да отстъпваме, когато Христос се появи, ние ще знаем от опит кака да приковем умовете си върху благодатта, съпътстваща откровението Му. Ще сме научили тайната, че това, което Божията истина изисква, Неговата благодат ще направи възможно.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Съб Юли 21, 2012 10:23 pm

6.Повече не ще помня греховете им

Светостта е възможна само чрез постоянната Божия благодат.

Премахване бариерите, създадени от греха.

...Имали ли сте някога близък приятел, за когото сте говориликритично на някой друг? При вашата следваща среща с този приятел не забелязахте ли нещо изкуствено във вашите взаимоотношения? Вече не сте така честен и откровен с него. Поради този грях между вас вече съществува малка, но забележима дистанцираност. Въпреки, че може да сте се засрамили от това, което сте напарвили, ако не сте се покаяли, вие в действителност сте започнали да избягвате този, когото сте наранили - ако не в социален аспект, то поне с очите и сърцето си.
...Преди това може да сте имали изключително много общи неща, но сега взаимоотношенията ви, чувството, че вашите думи са много близки и сродни, е изчезнало. Ако покаянието не дойде, дистанцираността между вас вероятно ще се увеличи, до като самото взаимоотношение престане да съществува. Въпреки, че някой от вас може да не е наясно защо сте се разделили, любовта, която сте имали, е умряла, защото сте извършили грях и не сте се покаяли.
...Също както човешките взаимоотношения се крепят на честност и искреност, така и е и с взаимоотношенията ни с Бога. Когато съгрешаваме против Него, ние несъзнателно издигаме бариера между небето и нас самите. Не може да продължим да си ходил на църква, а в същото време, в сърцето ни да се появява едно чувство на дистанцираност и превзетост.
...Всяка от тези защитни стени, които сме издигнали, за да се отделим от Бога, в крайна сметка ни заобграждат отвсякъде и ни правят затворници на собствените ни врагове. Тези бариери прерастват в крепости на демонично угнетение. Накрая нашите стени спрямо Бога ни отделят от Божественото присъствие затваряйки душата ни във външния мрак. Възможно е стените ни спрямо Господа да са нещата, от които е изграден адът.
...И все пак Той ни обича с такава любов, която е достатъчна не само да ни освободи от греховете ни, но също и от отрицателните последици, които грехът и довел върху нашето общение с Него. С милост Той ни обещава: И греховете им, и беззаконията им няма да помня вече (Евреи 10:17). Всеки път, когато молим за прошка, нашите взаимоотношения с Него се обновяват и стават свободни.
...В Своята огромна простителност - толкова пълна, че обещава дори да не помни онова, в което сме съгрешили - Бог е платил вечната цена за всеки грях, който ние разкаяно Го молим да прости. Той толкова много ни обича, че до като поправя нашето сърце, също предлага и средство, за да запази взаимоотношенията ни с Него истински и непринудени.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Нед Юли 22, 2012 10:12 pm

Исус плати цената

...В Когото има изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни според богатството на Неговата благодат, която е направил да доставя нам изобилно мъдрост и разумение (Ефесяни 1:-8 ).
...Какво е изкуплението? Изкупление означава "плащане на дълг или задължение". Срещу нас има полица и присъда. Ние всички сме длъжници на Бога, но Исус удовлетвори всяка присъда срещу нас чрез своята смърт на кръста.
...И все пак, вие които бяхте мъртви чрез прегрешенията си...,вас съживи с Него, като простивсичките ви престъпления; и като изличипротивния нам в постановленията Му закон, който беше вражебен нам, махна го отсред нас и го прикова на кръста (Колосяни 2:13-14).
...В момента, в който сте приели Исус в сърцето си, всички грешни неща, които някога сте извършили, всяка зла умисъл, всяка гневна дума, всяко зло дело - всяко от които заслужава отделно наказание, бе напълно изкупено и изплатено от нашия Отец, Който е на небесата. Исус плати за всичко това със Своята кръв. Той е нашият Изкупител! Той плати цената не просто за греховете, които сме извършили по-рано, но и за всеки грях, който сега искрено молим за прошка! Всички наши грехове са завинаги простени и забравени.
...Евреи 10:14 ни казва, че с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.
И отново в Колосяни четем:
...Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота и чрез Него да примири всичко със Себе Си... като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст. И на вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела, примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си Свети, непорочни и безупречни (Колосяни 1:19-22).
...Що се отнася до греха, ние трябва да приемем Христовото дело в пълнота. Оправдани чрез вяра, сега има ме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос (Римляни 5:1). От Божия гледна точка ние сме освободени от греха за цялата вечност. Само тук, в областта на времето и особено нашите умави, грехът все още има временна власт. В Своята огромна любов обаче Бог премахва дори преградите, които греховете ни са съдали между Него и нас.
...Тук е важно да отбележим, че Бог не е снижил своите стандарти за Светост. Обачи Той знае, че ние никога няма да станем Свети, ако се боим да се приближим към Него, защото единствено Той е Свет! Следователно, Той не само, че е простил, но и ни е примирил със Себе Си чрез Христос. Кръвната жертва на Христос е платила дълга на всяка душа, която чрез покаяние и вяра в Исус искрено търси общение с Господа.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Сря Юли 25, 2012 9:24 pm

И Бог каза: "Не си спомням"!

...Колко малко знаем за вечното изкупление! Колко ли пъти ще ти прости Господ? Ако наистина си решил в сърцето си да Го следваш, Той ще заличава греховете ти толкова често, колкото Го помолиш. Ще ти прости ли най-ужасния грях, за който се обърнеш към Него за прошка? Да! Може да се наложи да живееш с последствията от злодеянието си, но изкупителната сила на Господа е такава, че дори в твоя грях има много ценни неща, които ще бъдат използвани за твоето усъвършенстване. Що се отнася до самия грях, ако дълбоко и искрено се покаем от него, не само, че Бог ще ни прости, но и ще го заличи от паметта Си.
...Нека да споделя едно преживяване. Един Божи човек имаше дарба на откровение и пророчество за живота на хората. При едно вечерно богослужение той послужи на презветериански пастор и съпругата му. Чрез Божията дарба той погледна в миналото им, разкри настоящето им и след това им пророкува за това, което предстои да стане. Това Божие дело впечатли много семейната двойка и тъй като пророчествата се изпълниха, един месец по-късно този презветериански служител доведе други двама пастори с техните съпруги на богослужение, за да им бъде пророкувано.
...Словото на знание бе изключително точно през онази вечер и вторият служител заедно със съпругата си се удивляваха на истинността на пророчеството. Третата двойка пристъпи напред, за да и бъде пророкувано, и отново дойде Слово на знание. Пророкът заговори на пастора, като му разкриваше миналото, настоящето и бъдещето. После Божият човек се обърна към съпругата му. Докато говореше за миналото и, той внезапно спря. "В твоето минало е имало един много сериозен грях". Жената, очевидно обхваната от най-ужасния си страх, пребледня и затвори очи. Хората в църквата се смълчаха и наведоха глави.
...Пророкът продължи: „И аз питах Господа: "Какъв е този грях, който е извършила?" И Господ отвърна: "Не си спомням!" ”
...Господ бе верен на обещанието Си: Няма да си спомням греховете ви. Въпреки, че съпругата на този пастор бе молила многократно Бога за пречистване, тя все още не можеше да повярва в дълбочината на Божията прошка. Исус бе оставил нейния грях в морето на забравата, Той Го бе отделил толкова от нас, колкото отстои изток от запад (Псалм 103:12). От всякъде, освен от затвора на нейния собствен ум, грехът и е бил премахнат и платен. И сега, в Своята велика милост, Той премахна греха и от нейния ум!
...Само какво бреме носим, каква вина и ограничения ни обграждат заради това, че не примаме Божията пълна и съвършена простителност! В Исая четем: Аз, Аз Съм, Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си; и няма да си спомня за греховете ти (Исая 43:25).
...Колко велик е Господ, на Когото служим! Колко чудна е любовта Му към нас! Той е нашият Изкупител, нашият Спасител! Ако сте готови да простите на другите и ако само Го помолите да ви прости, Той ще прощава дълговете ви толкова пъти, колкото се обърнете разкаяно към Него. Той обещава, че няма да помни повече греховете ви! Този, Който ни е призовал в Своето съвършенство, Той е същият, който се е погрижил съвършено за нас да се доближим до Него. Светостта е едно задълбочаващо се взаимоотношение с Божията благодат.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Нед Юли 29, 2012 10:00 pm

7.Приближаване към Светия Бог

Господ не престана да бъде Свет, откакто Новият Завет влезе в сила; природата Му не се промени от времето, когато Исус учеше учениците си да се молят, започвайки с "Да се свети името Ти". Ако действително искаме да познаем Исниския Бог, ние се нуждаем от старозаветния страх от Бога, съчетан с новозаветното преживяване на Неговата близост.

Разбиране за Божията Светост

...Когато свърши Соломон молението си, огън слезе от небето та изгори всеизгарянията и жертвите, и Господната слава изпълни дома. И свещениците не можаха да влязат в Господния дом, защото славата Господна изпълни дома Му. А всичките израилтяни, като видяха, че огънят слезе и че Господната слава бе над дома, наведоха се с лице до земята върху постланите камъни, та се поклониха, прославящи Господа (2 Летописи 7:1-3).

...Какво уникално събитие в историята на човечеството! След като Соломон освети храма, Господната слава слезе и го изпълни. Каква беше тази слава? Това бе светлината, проникваща в човешкия свят, светлината на сияещата Светост на Вечния Бог. Тя покаваше, че самата личност на Бога се бе приближила. Толкова велико бе проявлението на тази слава, че свещениците не можеха да влязат в храма, ние четем, че царят и всички люде принесоха жертва пред Господа. Цар Соломон принесе в жертва двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овци (2 Летописи 7:4-5).
...Помислете само, царят е принесъл 22 000 говеда и 120 000 овце! Това не бе служение чрез вяра на някакъв невидим Бог - те се намираха в явното присъствие на Самия Създател! Соломон можеше да принесе и 1 000 000 говеда и все пак това нямаше да задоволи стандартите на Господната слава, която беше пред очите Му! Само нашето безкрайно невежество за това кой всъщност е Бог придава ограничение на жертвата, която Му даваме.
...Както показват пирносите на Соломон, колкото повече възприемаме Бог като такъв, какъвто е всъщност, толкова повече се чувстваме принудени да Му дадем всичко свое. И все пак тук откриваме една дилема, пред която съвременния християнин се изправя: въпреки, че мнозина познават Бога с ума си, малцина Го знаят в Славата Му. Нашите църкви, като че ли са светилища на формалността, на установените правила - отколкото на Божественото присъствие.
...Ако сме от тази част на християнството, което е отхвърлило ритуалите, на негово място ние просто предлагаме различни степени на ненормалности. Но къде е Бог? Къде е Неговата творческа и безкрайна сила в нашите събрания? Кога за последен път пасторите ни не са могли да се изправят, за да послужат, поради това, че са били докоснати от Божията слава? Такова беше откровението за Господа в стария завет.
...Евреите знаеха, че Бог бе Свет - и това беше както тяхно предимство, така и техен проблем, защото Той бе твърде Свет за тях, грешниците, че да ги срещне в лице. Те Му служеха, без да Му показват любов. За едно огромно мнозинство от израилтяните даването на приноси не бе породено толкова от желанието им да потърсят Божието присъствие, колко целта им да задоволят Неговата неотменима справедливост (Евреи 2:1-2).
...Обикновения човек никога не отиваше при самия Господ, но представяше необходимите приноси на местните свещеници. Свещениците на свой ред трябваше да извършат приготовления, преди те самите да се явят пред Господа. Имаше всекидневни, седмични и годишни жертвоприношения, приноси за грях, за плодовете от реколтата, както и определени приноси за възстяновяване след болести. Но каквато и да е причината, когато свещениците отиваха при Всемогъщия, те не можеха да се приближат, ако не се пролееше кръв или не се принесеше зърно. Те се миеха, горяха тамян и казваха определени молтиви и всичко това трябваше да става с абсолютно точност в най-строго съотвествие с изискванията и обредите на закона.
...За да илюстрираме още по-добре старозаветното възпримане на Господа, неко споменем, че в книгата Левити свещениците - синовете на Аарон - приесоха чужд огън на Господа, като направиха това, огън излезе отпред Господа и ги пояде; и умряха пред Господа. Като утешаваше Аарон, Мойсей каза: Аз ще се осветя в ония, които се приближават при Мен. И писанията казват: А Аарон мълчеше (Левити 10:2-3). Според Аарон Божията Светост оправдаваше мигновената смърт на нечестивите му синове!
...В крайна сметка взаимоотношението между Бога и евреите не бе общение; то бе въпрос на ритуал и покорство на закона. С изключение на пророците и шепа царе, малцина бяха тези, които живееха в хармония с високите Божии пътища.
...В качеството си на християни чрез кръвта на Исус Бог ни е отворил пътя към Светото място на Неговото присъствие (Евреи 10:19-22). При евреите, обаче, само първосвещеникът влизаше в светото място и то веднъж годишно в Деня на Изкуплението.
...Преди да влезе, връзваха въже около единия крак, а по дрехите му бяха зашити звънци. По този начин, в случай че умре внезапно или се строполи до като се намира в Светая Светих, безмълвните звънци трябва да сигнализират на останалите свещеници да го издърпат от Светая Светих без да нарушават закона.
...Това, което съзираме в усърдието на първосвещеника, характерно за отношението на старозаветните евреи. Никой не се осмеляваше да приближи Светото и Живо рисъствие на Бога, без да изпълни и в най-малка подробност закона. Най-накрая евреите спряха да пишат и изговарят Светото име на Бога. Дори името Му бе твърде Свето, че да се изговаря в този свят.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Нед Юли 29, 2012 10:22 pm

Разбиране за Божията благодат

...Точно тази значимост на Божията Светост е една от глравните причини, поради които ранната църква в Ерусалим бе така мощна. Като евреи е познаваха Светостта на Божия закон. Но като християни познаваха Неговата благодат; лично познаваха Агнето, Съвършената Жертва, което бе дошло и изпълнило изискванията на закона. Бог, дори Той, когото евреите почитаха, бе приел човешка форма и бе предал Себе Си за греха!
...Много християни по света се радват на Христовото опрощение на греховете, но до тук стига и тяхното взаимоотноение с Господа. Евреите, които познаха с течение на времето страшната Божия справедливост, все пак останаха извън Божественото присъствие, защото те не разбраха прощението на греховете в Исус. Но само когато двете истини се обединят, можем да приемем сила в живота сии да бъдем водени към реалността, която е Бог.
...Авраам отиваше да жертва на Бога многообичания си син Исаак (спомнете си, че всеки, който е видял Господа такъв, какъвто е, е готов да принесе всичко свое). До като се изкачваха по планината, Авраам изрече пророчески слова. Той каза: Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне (Битие 22:8 ).
...В готовността си да му отдадем всичко трябва да помним, че нашето "всичко" не е достатъчно добро. Бог предаде Своя собствен Син, съвършеното агне, като достъп до Себе Си.
...Много пъти ние се чувстваме недостойни и се стремим да избягаме от Господа като личност. В тези случаи последното нещо, пред което искаме да се изправим, е Божията Светост. Но точно когато сме недостойни, нека призовем Господа.
...Когато Йоан кръстител погледна Исус, той каза на учениците си: ето Божият агнец, който носи греха на света! (Йоан 1:29). Божият агнец е понесъл не просто греха на света, но и твоя грях също. Христовата жертва е много повече от всички говеда и овце, принесени за всички времена; Той съвършено изпълнява изискванията на Божията Света справедливост.
...И докато първосвещеникът се е приближавал със страх и ужас, ние можем да се приближим уверено чрез кръвта на Исус - толкова велика и пълна е жертвата, която Сам Бог е промислил (Евреи 4:16)!
...Справедливостта на Божия закон е Света, но жертвата на Божия син е още по-света, защото милостта тържествуна над съда (Яков 2:13). Господ, който изпълни Соломоновия храм със Своето присъствие, ще изпълни и изпълва своя народ днес! Ние имаме неотслабващата жертва, която сама е седнала на трона на благодатта - и точно Той ни вика да дойдем дръзновени пред Него! За това влезте в славата Му чрез квърта на агнето! Нека Исус измие сърцето ти от греховете! Защото нашата цел е да живеем в присъствието на същия този Свет Бог, който се яви в слава на евреите!

Напред към Трета част:
Божията сила е в Светия живот
[Only admins are allowed to see this image]

Назад към Първа част:
Началото на Светостта
[Only admins are allowed to see this image]

by Sponsored content

3.Втора част - Духът на благодатта

3.Втора част - Духът на благодатта

Re: 3.Втора част - Духът на благодатта

Re: 3.Втора част - Духът на благодатта

Re: 3.Втора част - Духът на благодатта

Re: 3.Втора част - Духът на благодатта

Re: 3.Втора част - Духът на благодатта

Re: 3.Втора част - Духът на благодатта

Re: 3.Втора част - Духът на благодатта

Re: 3.Втора част - Духът на благодатта

Re: 3.Втора част - Духът на благодатта

Re: 3.Втора част - Духът на благодатта