2.Първа част - Началото на Светостта

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Сря Юли 04, 2012 8:30 pm

Първа част:
Началото на Светостта

Мисли за себе си като за човек, който сега предприема пътешествие.
Както всяка експедиция и нашето пътешествие има начало.
Много преди да достигнем до Светостта, ние трябва да изоставим своята себеправедност и гордост.
Ако наистина ще живеем в присъствието на Бога,
трябва първо да поемем по пътя на смирението и Истината.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Сря Юли 04, 2012 10:09 pm

1.Смирението предшества Светостта

"Колкото повече израствам в Христос, толкова по-малък ставам"

Алън Бонд

Светия човек е смирен човек

"Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене;
защото съм кротък и смирен по сърце"

(Матей 11:29)

...Най-светия и мощен глас, който някога е проговарял, нарече Себе Си "кротък и смирен по сърце". Защо започвам с това послание за Светостта с цитат за смирението? Просто защото Светостта е плод на Благодатта, а Бог дава благодат само на смирените.
...Важно е да разберем, че Исус не осъди грешниците, а лицемерите. Лицемер е този, който оправдава собствения си грях, а в същото време осъжда греховете на другите хора. Той не е просто "двуличник", защото дори и най-добрите от нас трябва да са целенасочени, когато вършат нещо. За това лицемерът е човек, който отказва да признае, че понякога е лицемер, придавайки си по този начин праведност, каквато не живее.
...Наистина лицемерът не разпознава своето двуличие, понеже не може да види недостатъците вътре в себе си. Много рядко той работи върху порочността на своето сърце. Тъй като не търси милост, такава не проявява и той. И като е под Божието осъждение, осъждение идва и чрез него.
...Не можем да останем лицемери и в същото време да намерим Светост. Затова първата крачка към освещението, която наистина трябва да предприемем, е да приднаем, че не сме толкова Свети, колкото бихме искали да изглеждаме. Тази първа крачка се нарича смиреност.
...В нашето желание да познаваме Бога трябва да приемем следната истина за Всемогъщия: Той се противи на горделивите, но Неговата благодат е привлечена от смирените. Смирението довежда благодат в нуждите ни и единствено благодатта може да промени сърцата ни. Ето защо смирението е в основата на всяка трансформация. То е основата на всяка добродетел.
...В определен период от нашия живот всички ще се сблъскаме с нечистотата в сърцата си. Светия Дух разкрива греховната ни природа не за да ни осъди, а за да установи смирение и да засили знанието ни за собствената ни нужда от благодат. Точно на този кръстопът се създават Светите хора и лицемерите. Тези, които стават Свети, виждат своята нужда и падат на земята пред Бога за освобождение. Тези, които стават лицемери, като видят греха си, го оправдават и по този начин остават недокоснати. Всички хора в крайна сметка застават на този кръстопът, но малцина са тези, които прегръщат Гласа на Истината. Наистина са малко онези, които ще вървят смирено към истинската праведност.
...Ето защо освещението започва не с правила, а с отричането гордостта. Чистотата започва с решителността да се изправим срещу това да крием състоянието на нашите сърца. От себеизпитването произлиза смиреност и в покорност истинската Светост израства.
...Ако ние не видим поквареността на старата си природа, превръщаме се във "християнски фарисеи", в лицемери, изпълнени с презрение и себеправедност. Не ни ли предупреди нашият Господ за онези, които "уповаха на себе си, че са праведни, и презираха другите" (Лука 18:9)? Всеки път, когато съдим другите, го правим с чувството на себеправедност. Всеки път, когато критикуваме друга църква или човек, презрение стои зад нашите думи. Иронията на християнството е, че толкова много църкви гледат една на друга с еднакво чувство на превъзходство! Съвременната църква се е задръстила от хора, които се смятат за Свети, а всъщност са станали точната противоположовост на Светостта, защото нямат никакво смирение в себе си.
...И все пак смирението, което търсим, извира от мястото, което е нещо повече от това да осъзнаем нуждите си. Дори и във време на пълна духовна пълнота ние трябва да се радваме, когато сме слаби, знаейки, че цялата сила е резултата от Божията благодат. Смирението, което се надяваме да намерим, трябва да бъде нещо повече от това животът ни, изпълнен с гордост да бъде прекъсван от време на време от периоди на самосъжаление. Кротостта трябва да бъде начин на живот. Като Исус ние трябва да се радваме в това да бъдем смирени по сърце. И учениците на Исус, като Него, се смириха доброволно.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Чет Юли 05, 2012 9:47 pm

Лесно е да съдиш, но можеш ли да спасяваш?

...Лицемерите обичат да съдят. Това ги кара да се чувстват по-добри. Но няма да бъде така с вас. Вие трябва истински да търсите смиреността на сърцето. Много пламенни, но горделиви християни не са достигнали до Светосттта, защото са си въобразили, че са призвани да съдят другите.
...Исус Христос дойде не за да осъди света, а за да го спаси. Всеки може да раздава правосъдие, но можем ли да спасяваме? Можем ли да положим живота си в любов, застъпничество и вяра за осъдения? Можем ли да вземем на прицел нуждата и вместо да критикуваме, да простим и се молим, искайки от Бога да даде тази добродетел, която мислим, че липсва? И накрая, можем ли да устояваме в молитва, подбудена от любов, докато тази паднала духовна област разцъфти в почит към Бога? Това е животът, който Христос ни призовава да живеем!
...За да съдиш по плът, трябва ти само едно око и плътски ум. От друга страна, за да изкупиш и спасиш, са необходими любовта и верността на Христос. Една проява на Неговата любов чрез нас би направила много повече, за да стопли студените сърца, отколкото всичката ни надута критика. Затова израствайте в любов, превъзхождайте се по милост и ще добиете все по-ясна представа за същността на Светостта, защото такава е природата на Бога, Който е Любов.
...Някой може да започне да спори: "Но Исус осъди греха". Да, ние също осъждаме греха, но първо трябва да се справим със собствения си грях преди да съдим другите, защото грехът замъглява способността ни да видим добре собствените си грехове! (Матей 7:5). Проумейте това: Никога няма да станем Свети като критикуваме другите; нито пък някой се доближава до Бога, като съди другите!
...Ако искренно търсим освещение, скоро ще открием, че нямаме никакво време да съдим другите. Истината е, че нуждаейки се от милост, ние самите ще търсим с нетърпение случай, в който да покажем милост.
...ДА, Писанията казват, че Исус осъди хората в някой ситуации, но Неговият мотив беше винаги да спасява. Любовта Му беше съвършено посветена към този, когото осъждаше. Когато нашата любов бъде такава, че можем честно да кажем като Христос: Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя (Евреи 13:5), тогава силата ни за разпознаване ще бъде също така усъвършенствана, защото единствено любовта ни дава чисти мотиви, когато съдим (1 Йоан 4:16-17).
...Все още ли искате да съдите? Внимавайте, Божият стандарт за съдене е висок: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък по нея (Йоан 8:7). Щом искате, издигнете глас против неправедността, но нека Христовата любов ви подтикне към това. Не забравяйте, писано е: Когато още бяхме грешници, Христос умря за нас (Римляни 5:8 ). В Божието царство, ако първо си се обрекъл да умреш за хората, не ти трябва да ги съдиш.
...Важно е още да се отбележи, че ушите, които се вслушват в одумничество и критикуване, са също толкова виновни, колкото и устата, която ги изрича. Не участвайте в такива грехове. Вместо това възпри одумника и го умолявай да ходатайства, както Исус го правеше за определен човек или ситуация. Твоите уши са Свети, не ги оставяй да се съгласяват с клеветника на братята (Откровение 12:10).
...Запомнете, Исус не осъди грешниците, а лицемерите. Той се причисли към грешниците - поемайки нашите грехове и скърби (Исая 53). Това е смирението, което търсим. Светостта наистина грее ярко чрез кротките и смирени по сърце.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Чет Юли 12, 2012 8:45 pm

2.Намери Бога

"Има само едно нещо, което спира по-голямата част от църквите да израстват духовно.
Те все още не са намерили Бога."

Светостта идва от търсенето на Божията Слава

"Кака можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог?"

(Йоан 5:44)

...Ако ние показваме духовност, за да впечатлим хората, и търсим почит от другите, като живеем сякаш сме праведни или специални, или помазани спрямо тях, можем ли искрено да кажем, че ходим в близост до Живия Бог? Ние знаем, че взаимоотношенията ни с Бога са правилни, когато гладът ни за Неговата Слава ни кара да изоставим похмалата от човека.
...Не бледнее ли всяка човешка слава в светлината на Неговата Слава? Както Исес изпита истинността на фарисейската вяра, така изпитва и нас: "Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг?"
...Каква слаба утеха е похвалата от човека! На такава крехка земна жилка ние, смъртните, строим щастието си! Размислете: само няколко дена след като се опитаха да обожествят Павел, хората от Листра вече се гордееха, че са го пребили с камъни (Деяния 14:11-19).И отново: не беше ли същият този град, чиито песни и хвала приветстваха Исус като Цар..., кротък и възседнал на осел (Матей 21:5-9), който после, само след по-малко от седмица, ревеше: Разпни Го?! (Лука 23:21). Търсенето на похвала от човеци е по-несигурна от вълнуващо се море.
...Трябва да се запитаме, чия слава търсим в живота - Божията или нашата собствена? Исус каза: Който говори от себе си, търси своята си слава (Йоан 7:18). Когато говорим от себе си и за себе си, по този начин не извличаме ли слава за себе сиот хората, слава, която принадлежи само на Бога? Търсенето на слава за себе си означава да паднеш стремглаво в суета и заблуда. НО - продължи Исус - който търси славата на Онзи, който го е пратил, той е истински и в него няма неправда (Йоан 7:18). Христовото сърце трябва да стане наш стандарт. Защото толкова доколкото търсим Божията слава, в такава степен и нашите мотиви са истинни. Само ако обитаваме в славата на Този, Който ни изпраща, само тогава няма да има неправда в нашите сърца!
...За това нека се предадем в търсене на Божията Слава и не ка да го правим, да като Го намерим! Като гледаме на природата на Христос с очи отправени към Него, като Йов ние се отричаме от себе си и се каем в пръст и пепел (Йов 42:1-6). Когато сме окъпани в Неговата слава, ние ще бъдем освободени от желанието да търсим слава от човек.
...Ако наистина Го намерим, няма да е необходимо някой да ни казва да се смиряваме, нито че нашата стара природа е като мръсна дреха. Когато Го намерим истински, нещата, които хората високо ценят, ще бъдат мерзост за нас (Лука 16:15).
...Какво би могло да бъде по-важно от това да намериш Бога? Отдели ден, седмица, месец и не прави нищо друго, а търси Него, постоянствайки дотогава, докато Го намериш. Той е обещал: И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце (еремия 29:13). Намери Бога и когато Го това стане, вземи решение да изживееш остатъка от живота си в търсене на Неговата Слава. Когато Го докоснеш, нещо ще живне в теб, нещо вечно, Някой Всемогъщ! Вместо да гледаш отвисоко на хората, ти ще обитаваш в Божието присъствие. И ти ще бъдеш свет, защото Той е Свет.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Чет Юли 12, 2012 10:30 pm

3.Шатърът за срещане

Когато Ти каза: Търсете лицето Ми, моето сърце Ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи

(Псалм 27:8 )

Време за търсене на Господа

...Има времена, през които Господ ни призовава да излезем от еднообразието на всекидневния ни живот. В определен период от време Неговата единствена заповед е Търси лицето Ми. Той има да ни даде нещо скъпоценно и жизнено важно, до което нашето всекидневно и монотонно поклонение не може да достигне. В такива моменти хората често са освобождавани от грехове, измъчвали ги с години, други откриват една нова задълбоченост на ходенето си с Бога, което води до по-голяма плодотворност в служението и молитвата. Има и други, които преживяват огромни успехи в семейството си и са употребявани от Бога да докарат своите многообичани в царството Му.
...Зрелостта започва тогава, когато прекъснем навика да търсим Бога само в моменти на трудност; Светостта започва в момента, когато потърсим Бога заради самия Него. Докосването от Бога е нещо чудесно, но ние търсим нещо повече от едно преживяване - нещо повече от това да се разплачем и да се почувстваме различно. Ние се стремим да бъдем заедно с Христос, когато постоянно ще усещаме Неговата пълнота, когато присъствието Му ще обитава в нас в Слава.
...Как да влезем в това свето място? Ако изследваме живота на Мойсей, ще видим как той е търсил Бога и е живял с Него.
...Още Мойсей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и го нарече Шатърът за Срещане, та всеки, който търсеше Господа, излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана (Изход 33:7).
...Забележете, че всеки, който търсеше Господа, излизаше. ако ние наистина ще Го търсим, трябва "да излезем", трябва да издигнем шатъра си далеч от стана. Какъв е този стан? За Мойсей, а също и за нас, това е станът на познатото, "обичайното".
...Има ли нещо само по себе си неправилно или греховно в нещата, които са ни познати? Не, не в самите тях, но си спомнете, че когато Исус каза на своите ученици да Го последват, Той ги призова да напуснат обикновения установен и познат модел на своя живот за доста дълго време и да бъдат на саме с Него (Матей 19:27, Лука 14:33). Защо? Защото знаеше, че хората, по природа, подсъзнателно се ръководят от познатото. Ако Той ще ни разширява, за да приемем вечността, ще трябва да ни освободи от ограниченията на временното.
...Това не означава, че ще трябва да пренебрегнем семействата си или да проявим безотговорност, когато търсим Бога. Не! Бог е дална всеки достатъчно време, за да Го търси. И така е с всеки. Като сме направили това, което любовта ни е накарала да сторим за семействата си ние просто казваме "Не" на всеки друг глас освен Божия. Трябва да изкупим благовремието: да изоставим любимите си занимания, да спрем телевизията, да махнем на страна вестниците и списанията, компютри и т.н.. Тези, които биха искали да намерят Бога, отделят време.
...За нещастие много вярващи нямат по-голям стремеж и не целят нищо повече от това да станат "нормални" християни. Техните желания се свеждат до това да се сравняват с другите. Без истинско видение за Бога почти сигурно е, че ще умрем духовно. Павел смъмри църквата в Коринт, защото те постъпваха по човешки (1.Коринтяни 3:3). Бог цели много повече от това да станем по-добри хора; Той иска да излее върху нас същата сила, която възкреси Христос от мъртвите! Трябва да разберем това: Бог не иска просто да сме "нормални". Той иска да сме подобни на Христос!
...За да улесни Божиите цели в нашия живот, Светият Дух трябва да промени както нашето определение за реалността, така и приоритетите ни в живота. Уподобяването на Христос трябва да стане единствената ни цел.
...За повечето хора обаче чувството за реалност, а от там и чувството за сигрност, често се коренят в обичайното и познатото. Колко е трудно да израстваш духовно, когато чувството ти за сигурност се основава на стабилността на външни неща. Сигурността ни трябва да идва от Господа, а не от обстоятелства, нито дори от взаимоотношения. Нашето чувство за реалност трябва да се корени в Христос. Когато това е така, другите области в живота ни получават вечна сигурност.
...И все пак страховете ни са многобройни и дълбоко вкоренени в сърцата ни. В действителност повечето от нас чувстват във всекидневието си закрилата, която установеният начин на живот дава. Опитът показва, че много добри хора остават в безжизнените църкви, просто защото желаят повече сигурността, която познатите лица дават, отколкото Христовата истина. Дори хора, които са били освобождавани от неблагоприятни ситуации, често сами отново си създават трудности. Защо? Защото нещастията са нещата, които са по-познати за тях.
...Вземете под внимание факта, че някой затворници са рецидивисти, само защото са свикнали повече със затворническия живот, отколкото к живота на свобода. Не е ли вярно, че често млади момичета, които са били малтретирани от своите бащи, са склонни да потърсят и да се омъжат за мъже, които впоследствие ще ги обиждат по подобие на бащите им? Вървейки като слепци цял живот, те са търсили познатото. Показателно е, че почти в целия свят болшинствето хора живеят на не повече от 80 километра от своите родни места.
...Хората са се увили като пашкули в познатото и обичайното, което ги предпазва от всяка промяна. Когато работим по цял ден само за да се приберем накрая в къщи, да погледаме телевизия, и да се сгромолясаме в леглото, тогава нашият начин на живот се превръща в робски окови. Тези неща не е задължително да ни вкарат в грях, но със сигурност ще ни държат далеч от Бога.
...Мойсей изостави това, което беше познато, и издигна шатъра "вън от стана", където отиде за да търси Господа.
...За това и Исус, за да освети людете чрез собствената си кръв, пострада вън от градската порта. Прочее нека излизаме и ние към Него вън от стана, понасяйки позор за Него. Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия (Евреи 13.12-14).
...Също както Мойсей и онези, които търсеха Господа, отиваха вън от стана и както Исус излезе вън от стана, така и ние трябва понякога да напускаме стана, на нормалния и предсказуем живот и да започнем да се стремим към Бога. Тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия.
...Именно поради тази причина Исус каза в Матей 6:6: А ти като се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се... Христос желае да изоставим познатия и объркващ свят на нашите сетива и да обитаваме в света на сърцата си, помнейки, че най-висшата цел на молитвата е да се намери Бога.
...Всеки миг, през който търсите Бога, миг, изпълнен с нов живот и нова сила от Него. Определяйте си някакво минимално време, час или два всеки ден, но не си налагайте ограничения, тъй като Бог може да ви привлече да продължите да Го търсите през нощта. И продължавайте всеки ден и всяка седмица, до като не сте се приближили достатъчно близо при Господа, така че да чувате Неговия глас и да придобиете увереност, че Той е достатъчно близо до вас, за да чуе шепота ви.
...Ако ще ставаме Свети, трябва да строшим веригите, ограниченията и робското желание за един нормален живот. Нека да излезем от стана на познатото и да поставим шатъра си в Божието присъствие.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Нед Юли 15, 2012 2:09 pm

4.Две неща, само две неща

Има толкова много неща, които пленяват умовете ни - толкова много книги, толкова много примери, толкова много добри поучения, които заслужават нашето внимание, казващи: "в това има истина". Но откакто служа на Господа през последните няколко години, Той ме води в това да търся две неща, само две неща: да позная Божието сърце в Христос и да позная своето сърце в светлината на Христос.

Да познаваш Божието сърце

...До като търся Господа, стремя се да Го позная - Него, както и дълбочината на любовта Му към хората. Искам да позная сърцето на Бога и състраданието, което живее в Него. Писанията говорят ясно по този въпрос: Исус възлюби хората. В евангелието от Марк се казва, че след като поучаваше и изцели множествата, Той ги видя като овце, които нямат овчар (Марк 6:34). Според Него не бе достатъчно само да ги поучава и изцелява, Той лично се погрижи за всеки един от тях. Физическото им благополучие, дори и това да имат храна, бе важно за Него.
...Петте хляба и двете риби на едно момче бяха достатъчни за Исус да направи още едно чудо, но това чудо трябваше да стане чрез изпълненото с желание, но измъчено тяло на Христос. Помислете: Христос изведе своите ученици да починат, защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат (Марк 6:31).
...И освен това Исус лично беше дошъл да се моли и да се укрепи. Защото Йоан Кръстител, Исусовият братовчед, бе обезглавен малко по-рано през същата тази седмица, докато бе в ръцете на Ирод. Именно когато Исус беше емоционално и физически изтощен, тогава Той нахрани множествата - и не просто веднъж или два пъти, но отново и отново даваше хляба и рибата на учениците да наслагат отпреде им (Марк 6:41).
...Хиляди мъже, жени и деца - всички ядоха и се наситиха (ст.42). И това е сърцето на Исус. Чудото беше за тях, но не намираме чудо, което да поддържа Него, освен чудната любов, която постоянно вдигаше уморените Му ръце пълни с още хляб и риба. Във все по-нарастваща слабост Той даваше, за да могат другите да се обновят!
...Исус обича хората - всички хора и особено онези, които обществото пренебрегва. Ето защо аз трябва да знам колко далеч Той би отишъл за тях, защото това е и същото разстояние, което Той е изминал отново и за мен. Трябва да знам мислите Му за болестите, бедността и човешкото страдание. Като Негов слуга ще съм Му безполлезен, ако не ги знам тези неща. Ако наистина ще върша Волята Му, трябва да познавам Неговото сърце. Ето защо през цялото си време на изучаване и молитва аз не търся просто знания, а сърцето на Господа.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Нед Юли 15, 2012 3:40 pm

Да познаваме сърцата си

...Във времето на приближаване към Божието сърце самият огън на Неговото присъствие започва една дълбока очистителна работа вътре в мен. На фона на огромното Му богатство моята бедност проличава отчетливо. Псалмистът е написал: Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото Свето място? Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце; Който не е предал на суета душата си и не се е клел на лъжа (Псалм 24:3-4).
...Ние дори не можем да намерим хълма Господен, а още по-малко да го изкачим, ако има лъжа в сърцата ни. Как ще служи някой на Неговото Свето място, ако душата му е нечиста? Само чистите по сърце ще видят Бога. Да се изкачиш към Бога означава да вървиш в делата на истината, където лъжата се премахва от душите ни. За да обитаваме в Светото място, ние трябва да живеем в честност, дори и когато една лъжа може привидно да ни спаси. Всяко едно стъпало нагоре по хълма Господен е тласък на душите ни към по-голяма прозрачност, по-ясен поглед в мотивите на сърцата ни.
...Ние следваме точно този Божи призив за изкачване нагоре. И все пак душата се крие вътре в нас, свита в страхове и тъмнина, живееща в лъжи и заблуди. Това е нашият вътрешен човек, душата, която Бог търси да спаси
...Вижадли ли сте този ваш вътрешен човек, когото само истината може да спаси? Да, ние търсим Светост, но истинската Светост тръгва оттук, от скритото място в нашето сърце. В действителност истинността е тази, която води в Светост! Бог ни дава ревност за истината, за да можем ние да стоим в Неговото Свето място!
...Навсякъде има хора, които си мислят, че познават "Истината", но нямат нито Светост, нито сила в своя живот. Истината трябва да стане нещо повече от исторически доктрини, от музей на религиозни реликви, спомени за времето, когато Бог някога се е движил. Истината е да познаваш Божието сърце по начина, по който се е проявило в Христос, и да познаваш своето собствено сърце в светлината на Божията благодат.
...Като членове на човешката раса ние сме оплетени в невежеството си. Едва ли познаваме света около нас, а в още по-малка степен - собствените си сърца. Без да осъзнаваме, докато търсим Божието сърце, ние търсим и своето собствено. Тъй като само намирайки Него, ние ще можем да открием и себе си, защото сме "в Него".
...И все пак през цялото това търсене, докато поставям сърцето си пред Него, аз се моля с чувството на трепет с молитвата на цар Давид: Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и познай мислите ми; виж дали има в мен нечестив път; и води ме по вечния път (Псалм 139:23-24).
...Нека махнем грима от душите си и да погледнем сърцата си такива, каквито са. Аз знам, че Бог ни е създал съвършени и в пълнота в Христос. Вярвам в това. Но в първите три глави от Откровението на Йоан, Исус не каза на църквите, че те бяха "съвършени в Неговите очи". Не. Той разкри собствените им сърца и им изяви греховете. Директно поиска от тях да бъдат победители, всеки в своята собствена и неповторима трудна ситуация.
...Като тях ние трябва да знаем от какво се нуждаем. И като при тях душите, които искаме да бъдат спасени, живеят тук в едно и също време и един свят, изгарадени от лъжи, илюзии и ширеща се корупция. Нашата стара природае като добре износени обувки, в които се чувстваме добре; тогава можем да се върнем към плътта мигновено, без дори да го осъзнаваме. Врагът, който ни побеждава, е скрит дълбоко вътре в нас. Светият Дух трябва да ни открие тези врагове, за да можем да ги победим!
...По отношение на човешката природа пророк Еремия писа: Сърцето е измамливо повече от всичко; и е страшно болно; кой може да го познае? (Еремия 17:9). Подобен вик се чува и в една молитва на цар Давид: Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайни прегрешения. Още и от гордост предпази слугата Си; да не ме завладее; тогава ще бъда непорочен и ще бъда чист от много престъпления (Псалм 19:12-13).
...Вътре в нас може да съществуват грехове, които да ни управляват, без да осъзнаваме това в действителност. Осъзнаваме ли например колко много наши постъпки са предизвикани от чиста суета и от желанието да бъдем приети от другите? Осъзнаваме ли страховете и мрачните предчувствия, които несъзнателно влияят на толкова много наши решения? Можем ли да изживяваме доста сериозни проблеми вътре в себе си и все пак да си останем или твърде горди, или твърде несигурни, за да признаем, че имаме нужда от помощ. По отношение на себе си имаме твърде високо мнение за неща, които познаваме много малко!
...Дори и днес, въпреки че се имаме на снимка, дали знаем как изглеждаме, когато се смеем или плачем, ядем или спим, говорим или се гневим? Истината е, че повечето от нас нямат представа как изглеждаме външно на хората; още по-малко знаем вътрешно как изглеждаме пред Бога! Нашето паднало мислене автоматично оправдава действията ни и намира разумно обяснение на нашите мотиви. Без Светия Дух ние сме почти беззащитни срещу вътрешната си склонност към самоизмама!
...За това ако ще бъдем Свети, трябва първо да се отречем от лъжата. Имайки Божията благодат, бивайки оправдани чез вяра и умити в жертвената кръв на Исус, нее необходимо да се правим на праведни. Ние трябва да следваме Истината!
...Никакво осъждение не може да дойде над честното сърце и никакво наказание. Трябва само да се покаем и да изповядаме греховете си, за да ни бъдат простени и да бъдем умити от тях. Ние трябва просто да обикнем и прегърнем Истината, за да поднаем единствено тези две неща: Божието сърце в Христос и собственото си сърце в слетлината на Христос.

Напред към втора част:
Духът на Благодатта
[Only admins are allowed to see this image]

Назад към:
Съдържание и Увод
[Only admins are allowed to see this image]

by Sponsored content

2.Първа част - Началото на Светостта

2.Първа част - Началото на Светостта

Re: 2.Първа част - Началото на Светостта

Re: 2.Първа част - Началото на Светостта

Re: 2.Първа част - Началото на Светостта

Re: 2.Първа част - Началото на Светостта

Re: 2.Първа част - Началото на Светостта

Re: 2.Първа част - Началото на Светостта

Re: 2.Първа част - Началото на Светостта