6.Пета част - Сладкия вкус на Светия плод

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Сря Юли 04, 2012 8:28 pm

Пета част
Сладкия вкус на Светия плод

Има нещо очарователно, нещо наистина красиво в Светостта.
Когато се стремим към нея, ние всъщност желаем да се заобградим с радостта от небето.
Да живееш Свет живот означава да си при Източника на всяко истинско удоволствие.
Това значи да праживееш живота от Божията гледна точка, наслаждавайки му се така,
както Бог би се наслаждавал.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Съб Сеп 08, 2012 7:38 pm

15.Светостта е дърво, осеяно с узрели плодове

"Светостта е същественият атрибут на Бога,
това е Славата, Блясъкът на всички Негови Съвършенства"

Истинската и лъжливата светост

...Докато думата "Светост" означава "да бъда отделен, отделям", една друга възможна интерпретация на еврейската коренна дума за светост е "да бъда ярък; чист, нов, свеж; неопетнен". Светостта произвежда отделяне от греха, но простото отделяне от греха не може да доведе до светост. Не липсата на грях произвежда освещение; Светостта идва от Божието присъствие. Ти може да не "докосваш това, което е нечисто" (спомнете си за случая с Петър, когато бе на къщния покрив, и последвалите след това събития), но ако не си приобщен чрез любов към общение с Бога, никога няма да познаеш Истинската Светост; всичко, което ще имаш, ще е една религия. Христос в нас е нашата Светост, защото, колкото близко е взаимоотношението ни с Него, до такава степен ние отразяваме Светостта Му.
...Каквото и да си мислите за Светостта, обаче помнете следното: Исус бе най-светия човек, който някога е живял, и все пак в Него нямаше ни най-малка религиозност. Какво е "религиозност"? Това е отношение, което набляга на формата и ритуала като стандарт за праведност, вместо на чистотата на сърцето. Фарисеите са пример за религиозност.
...Но преди да осъдим фарисеите, кратък преглед на техния произход ще ни помогне да избегнем клопките им. Сектата на фарисеите е произлязла след Макавейските войни. Затова, за да разберем фарисеите, трябва да се запознаем с Макавеите. Макавеите били семество от свети свещеници, вярни на Мойсеевия закон, които енергично и успешно са се преборили с езическите влияния и нападения над Израел.
...Фарисеите били свещеническо потомство на Макавеите и в продължение на почти 200 години те съхранявали висшите Макавееви идеали за отделяне от езичеството. Всъщност самото име "фарисеи" означава "отделените".
...Точно преди да се роди Христос фарисеите били естествено най-благородните мъже на Израел. Те били праведни, дръзки и понякога били обявявани за мъченици поради вярата си. Били явните наследници на Божието царство. Но подобно на секта, чиято религиозна същност не се характеризира със състрадание и любов към Бога, то и тяхното разбиране за отделяне накрая ги дистанцирало и ги направило да изглеждат себеправедни пред ближните им. Въпреки, че имали известно общуване с друга част на еврейското общество, обичаите и дрехите им ги отдалечавали от техните братя, тъй като считали себе си за твърде свети, за да се занимават с обикновените житейски неща.
...Фарисеите спазвали строго определени аспекти от закона като, например, съботния ден, давали десятък дори от градинските разстения и си връзвали филактерии (малки кутийки, съдържащи библейски стихове) за челата, китките на ръцете си според най-строгата Мойсеева заповед (Второзаконие 6:8 ). Те вярвали във възкресението, признавали, че има ангели и духове (Деяния 13:8 ) и отбягвали компанията на лоши и неморални хора. И все пак фарисеите пренебрегвали по-важните аспекти от закона: справедливост, милост, вярност (Матей 22:23). До рождението на Христос фарисеите били горди със своя образ и честта, която си се отдалава в качеството си на духовенство.
...За да илюстрираме колко самодоволни са станали фарисеите, нека разгледаме времето около рождението на Христос. Тяхното безразличие към този велик момент е показател за това колко се бяха отдалечили от Бога и колко бяха погълнати от своята религия.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Съб Сеп 08, 2012 8:15 pm

Къде бяха фарисеите, когато се Исус се роди?

...Великолепно звездообразно кълбо се издигна от изток и с всеки ден се приближаваше към Ерусалим. Когато стигна над него, един голям керван, следвал звездата още от Халдея, влезна в града. Така в Ерусалим се озоваха най-знатните астролози на Халдея - магите. Писанията ни казват, че Цар Ирод... смути се и цял Ерусалим с него (Матей 2:3). особено, когато мъдреците попитали: Где е Юдейския цар, който се е родил? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да му се поклоним.
...Библията посочва, че Ирод запитал всички главни свещеници и писари за рожденото място на Месията, но именно фарисеите го информирали за това - Витлеем. Христос, надеждата на Израел, за когото Мойсей писа, бе роден - самите небеса потвърдиха това с появата на звездата - и все пак фарисеите не изгаряха от желание да проучат всичко, въпреки че Витлеем бе само на около десет километра от тях!
...Астролозите, езичници по природа, бяха пропътували 1500 километра през пустини с цената на много пари, опасности и рискове, за да задоволят своето желание да се поклонят (Матей 2:2). От друга страна фарисеите, които знаеха Писанията и бяха наследници на закона на Мойсей, не проявиха никакъв интерес и не изпратиха никакви хора, въпреки, че можеха да стигнат пеша до родното място на Христос за по.малко от три часа.
...Колко непоклатими бяха фарисеите в своята себеправедност, как без никаква боязън се противяха на Божия Дух! Държаха се здраво за традициите си; грижеха се внимателно за авторитета си. Помислете: в нощта на Христовото разпъване отказаха да влязат в Римската претория, за да не се осквернят (Йоан 18:28). Те пазеха подробностите от закона, докато разпъваха този, Който им го бе дал.
...Това беше религиозност, те държаха повече на своите доктрини, отколкото на Бога. Обикнаха човешките възгласи на възхвала повече отколкото одобрението от Всемогъщия Бог. Помислиха, че познаването на Словото бе по-важно от това да го живееш. Накратко, те постъпиха така, както много християни правят днес: бяха по-загрижени за религията, отколкото истински да следват Христос.
...И така, преди да осъдим фарисеите сурово нека първо видим себе си: къде сме по отношение на справедливостта, милостта и верността? Колко сме състрадателни в грижата си за нуждаещите се и какво даваме от себе си за да видим грешниците променени? Исус ни предупреди, че ако нашата праведност не надмине тази на фарисеите, не можем да влезем в небесното царство (Матей 5:20).

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Съб Сеп 08, 2012 8:49 pm

Природата на Светия Дух

...Исус не иска да станем толкова религиозни, че да изпуснем Бога. Христовата чистота и сила дойде от Светия Дух, а не от религиозен дух. Защото Отец обкръжава със сила плода на Светия Дух.
...Любовта изцели разбитите тела. Мирът изгони мъчителните духове. Радостта освободи пленниците на греха.
...Исус каза: От плода се познава дървото (Матей 12:33). За разстения ли говореше Исус? Разбира се, че не. По-скоро Той имаше предвид същностната природа на всяко нещо. Ако ти искаш да разбереш дали твоите доктрини и разбирания са добри, погледни плода, който дават те, но през Божиите очи. Светият Дух трябва да породи Свет живот в един вярващ.
...Но как изглежда Светият Живот? Писанията ни казват, че ]b]плодът на Духа е: Любов, Радост, Мир, Дълготърпение, Благост, Милост, Милосърдие, Вярност, Кротост, Себеобуздание (Галатяни 5:22,23). Затова, както едно дърво се познава по плода му, така и природата на Светия Дух се разкрива или разпознава по Неговия плод. Ако си мислиш, че ходиш в Светия Дух в разпознаване и дарби, и все пак нямаш любовта, радостта и мира Му, ти може би ходиш в един лъжлив религиозен дух. Ако си способен да забележиш колко "свет" ставаш, всъщност ти не ставаш свет, а религиозен. Светостта не гледа към себе си. Тя е дърво, отрупано с духовен плод, дърво вкоренено в Божието присъствие.
...В действителност там, където религията разцепва и поражда борба и разделение, светостта, тоест съществената природа на Господа - ражда плодове, изцелява и обединява. Как само се нуждаем от истинската Светост! Защото днес живеем в свят, в който църква е разделена от църква и вярващ от вярващ. Ако наистина управляваше Светия Дух, щеше да има покаяние, изцеление, възстановяване и любов. Щеше да има истински и забележими чудеса.
...Разделението, което днес виждаме в църквата, е зло. Това е грях, от който трябва да се покаем преди завръщането на Исус. Този грях е с религиозен характер. Трябва да има само една Църква във всяко общество, една многообразна Истинска Църква, която въпреки, че се събира в различни сгради, все пак е обединена в Духа и в своята взаимна любов. И ще има разбира се друга група, лъжлива църква, състояща се от различни и изолирани лагери от хора и те всички ще си въобразяват, че единствено те са правите и ще наричат себе си "отделените", без да осъзнават, че това е било името на фарисеите някога.
Запомнете това: религията е бог сама на себе си. Исус никога не каза, че трябва да станем "деноминацията на света", една "секта, поставена на хълм". Не. Той каза, че ние трябва да бъдем виделината на света, град (общество) поставен на хълм (Матей 5:14). Когато си наистина Свет, теб ще те интересуват повече хората, отколкото религията (учението чрез което придобиваш знание, а не познаването на Истинния Бог). Ти ще отразяваш състраданието на нашия Цар.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Съб Сеп 08, 2012 10:05 pm

16.Истинската Светост преобразява

Един от най-често срещаните стихове в Новия Завет гласи: "и огромни множества последваха Исус". Само в евангелието на Матей например има над двадесет отделни случая, в които се споменава за огромни множества от хора, изминали дълги разстояния, за да бъдат с Христос.
Хората виждаха в Исус кротост, неограничена сила и съвършена любов.
Ако ние искаме да печелим души, хората трябва да виждат в нас същия този Исус.

Когато хората видяха Исус

...А Исус повика учениците си и рече: Жал ми е за народа, защото три дена вече седят при Мене и няма що да ядат (Матей 15:32).

...На два пъти Исус нахрани множествата. За първи път това се случи в една от Юдейските пустини и продължи един ден. Втория път множествата бяха прекарали с Исус три дена без храна на един планински хълм близо до Галилейското езеро. Исус оказа невиждано влияние върху местното еврейско общество! Цялата икономика замря. Никой не събираше зеленчуци, нито продаваше по тържищата, козите останаха неиздоени, градините - необработени, а роднините, които наглеждаха малките деца, не знаеха кога ще се върнат родителите им! В продължение на три дена всичко беше необичайно.
...Тези обикновени хора изоставиха всичко след като чуха, че Исус е наблизо. Те не се замислиха много, не си опаковаха багажа, дори не си взеха повечко храна и не казаха на тези, които останаха в къщи, кога ще се върнат - четири хиляди мъже и още хиляди жени и деца последваха спонтанно Исус до едно "пусто място". Може би над десет хиляди души напуснаха домовете си, но се се споменава някой да се е оплаквал, че "службата беше твърде дълга", "времето бе много горещо" или "проповедтта бе много скучна". Това, което им липсваше като удобство, бе засенчено от славата на Христос!
...Колко чудно трябва да е било това да си с Христос! Първият път, когато Исус нахрани множествата, те бяха така поразени, че заговорничеха да дойдат да го вземат насила, за да Го направят Цар (Йоан 6:15).
...Такъв бе Исус. Но много от нас имат проблем. Хора, които не Го познават, се опитват да Го представят на други хора, изявявайки всъщност своята религия. Неспасените не виждат Исус. Те слушат за църквата, казва им се, че грехът е лошо нещо, страстта е зло, а пиянството е ужасен срам, но те не виждат любовта на Исус. Да, всички тези неща са лоши, но хората трябва да срещнат първо любовта на Христос преди да се откажат от любовта към греха.
...Исус ясно казва на не малко хора да мълчат, относно Него. На някои заръча: гледай да не кажеш това никому (Матей 8:4, също 9:30, 12:16). На други Той направо забрани да говорят, дори да казваха истината (Марк 3:11-12). А имаше и други, за които предупреди, че ще вършат велики дела и все пак Той нито ги е изпращал, нито им е говорил, нито ги е познавал (Матей 7:22-23). Всъщност, имаше и такива за които Той казваше, че в ревността си да печелят много души обикалят море и суша и все пак техните прозелити стават рожби на пъкъла два пъти повече от вас (Матей 23:15). Целта ни не е дави обезкуражаваме във вашето свидетелстване, но да ви накараме да осъзнаете, че отношението и делата ви са свидетелството, което е узнавано и прочитано от всичките човеци (2 Коринтяни 3:2). Свидетелството не е просто това, което си изрекъл; а онова което се вижда в теб. Ако ще привличаме хора за Христос, Който е на небето, те трябва да Го видят в нас. Но ако имаме явен грях или себеправедност, свидетелството ни не е деятелно.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Съб Сеп 08, 2012 10:17 pm

Нека твоята светлина свети

...Светлината в Писанията символизира ярката чистота на Светия Бог. Когато нашите сърца и действия са чисти, светлината на Божието присъствие грее в света чрез нас. Това имаше в предвид Исус, заръчвайки виделината да свети пред хората по такъв начин, че те да виждат нашите добри дела и да славят Отца (Матей 5:16).
...Ако добрите дела прославят Отца, то лошите го позорят. Павел ни казва, че "поради греховете на онези, които изявяват Господа, се хули Божието име между езичниците".
...Цар Давид бе велик свидетел на Живия Бог за своето поколение, но когато съгреши, неговото свидетелстване се превърна в укор. В 51-ви Псалм Давидовата молитва разкрива правилното отношение, необходимо за едно истинско свидетелстване за Бога. Той се молеше: сърце чисто сътвори в мен, Боже, и Дух постоянен обновявай вътре в мен... Тогава ще науча престъпниците на твоите пътища и грешници ще се обърнат към Теб (Псалм 51:10-13).
...Както виждате, хората няма да повярват на вашето свидетелство, когато грехът владее над живота ви. Светът се е наслушал на християни, които свидетелстват за живот, който не живеят. Те карат множествата да се съмняват, че християнството е нещо истинско.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Нед Сеп 09, 2012 9:26 pm

Как да разпознаем кога да свидетелстваме

...Но почитайте в сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всекиго, който ви пита за вашата надежда (1 Петрово 3:15).

...На много християни се казва да свидетелстват за Христос. Отново искам да им кажа, че не спирам никой да прави това; по-скоро се стремя да ви насърча да живеете за Него! Преди да свидетелствате нека хората първо видят Христос във вас. Някой от християните вършат греховете си пред много хора на своето работно място. Те се гневят и не работят добре, често закъсняват или се оплакват от ръководството си и от условията на работа. И все пак се чувстват принудени да свидетелстват за Христос. Те заявяват, че познават Господа, но делата им говорят противното (2 Тимотей 1:16). Един "глас" в техния ум ги кара да "свидетелствуват за Исус". Много често този глас е от Светия Дух, но има случаи и когато това не е така. Те са непоколебими и сигурни, че гласът идва от небето, защото чувстват вина поради своето свидетелство, а след това се чувстват "добре".
...Има един сигурен начин да узнаем дали "гласът", който ни подтиква да свидетелстваме е от Бога. Ако гласът е на някой, който е видял добрите ти дела и иска да узнае начина на твоя живот, то този глас е вдъхновен от Бога. Когато храта видят Христос във нас - във`вашето търпение, когато сте онеправдани, във вашия мир по време на спор, във вашата простителност по време на жестокостите, ще ви попитат за вашата надежда.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Нед Сеп 09, 2012 9:43 pm

Семето на плодородието е вашия плод

...Ако вашето обръщение към Бога е истинско, и вие сте намерили любовта на Исус, то това само по себе си вече е свидетелство за Неговия Живот. За нещастие ние често се стремим да обърнем хората към нашата религия вместо да ги доведем при Христос. Колко често се стремим да приобщим семейството и приятелите си към някоя църковна структура. Хората трябва да бъдат доведени при Исус, а не вкарани в някоя църква.
...Нека винаги помним това: Исус иска да достигне до хората, а не да ги прогони. Как Бог очаква да направим това? Първо, нека се уверим, че сме предали наистина живота си на Исус Христос. После да вземем решението да принесем духовните плодове на любовта и смирението в нашия живот.
...В Едемската градина Господ постави вървета, в чийто плодове имаше семена. Помнете винагитова: способността да се възпроизвежда живот се крие в плода. А за да става един плод за ядене, той трябва да е зрял и сладък. Плодът, който трябва да принесем, произлиза от Дървото на Живота, което носи изцеление на народите (Откровение 22:2). Тозе живот не идваот Дървото за познаване на доброто и злото - легалистичните закони, осъждението на грешките в хората.
...Ако искате да се прояви във вашето семейство живата реалност на Бога, ходете в плода на Духа. Силата на възпроизвеждането е в семето, а семето се крие в плода.
...И ако случайно съгрешим или се препънем пред хората, което се случва на всеки понякога, покайте се и пред Бога и пред тези, на които сте съгрешили. Искреното покаяние към един неспасен човек е сигурен признак, че БОГ е истински и Той владее живота ви!
...Родители, искате ли децата ви да принадлежат на Христос? Искате ли вашите думи да дават вечен живот? Ходете в плода на Светия Дух. Докато храните децата си с плода на вашия живот, семената на този плод ще родят в семейството ви същите качества. Вие искате вашия съпруг или съпруга, родителите и приятелите ви да се покаят? Ходете в плона на Духа, ходете в любов, радост, мир, търпение и нежност. Тези, които ви познават, ще пожелаят живота ви, защото те ще видят Светия Живот на Исус.

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Нед Сеп 09, 2012 10:27 pm

17.Пътят на Светостта

Защо се заблуждаваме, че Светостта е изпълнена с меланхолия. Нашите представи за това, че Светият живот се състои в строги и безрадостни правила, не съответства нито на Словото, нито на Божията природа. Бог е Любов. Светият Живот е живот с Любов, подтикван от Любов, изпълнен с Любов.

Силата и Радостта на Любовта

...Мнозина се страхуват да започнат такъв живот, в който любовта изисква открито и уязвимо сърце. Като християни ние повече говорим за любов, отколкото да я живеем. Но истинската любов е дръзка и вълнуваща. Тя смело побеждава злото, после изцелява и довежда при Бога тези, към които е насочена. Тя е настъпателна.
...Състоянието на любов, в което се боим да заживеем, е онзи преходен период, в който се учим да прощаваме. Това е онази странна любов, която ни причинява болка, и тази болка се усилва от нежеланието ни да простим.
...Ние, подобно на Исус, трябва да живеем в постоянна простителност, после можем да пристъпим в радостта и силата на побеждаващата любов.
...Божията любов не е просто прошка, тя дава живот. Като победим огорчението и се измъкнем от дупката на непростителността, ние внезапно се одързостяваме като лъвове. Любовта от заповед се превръща в приключение!
...Същото е с радостта. Радостта, която идва при нас чрез Светия Дух, е радост, която всъщност се превръща в сила! Робският и отегчителен живот на този свят ние заблудил да си мислим, че животът с Бога е изпънен единствено с болка. Но Исус сравни Своето служение с някой, който свиреше (Матей 11:17). Това означава, че когато Неговото послание за благодатта и Божието царство бъде правилно чуто, то кара хората да се "веселят" празнично!
...Вярно е, че Исус пострада като понесе нашите грехове и че много често говореше с мъдрост, но не бяха и малко случаите, когато Той истински се радваше! Писанията ни казват, че Исус се възрадва много в Светия Дух, когато Неговите ученици се завърнаха от усилно време на благовестване (Лука 10:21). Как си представяте Исус да се весели? Думата възрадвам се, употребена тук, означава "да скоча силно от радост". Исус, Царят, скачаше от радост!
...Исая ни говори за пътя към Светостта. Никъде в тези стихове няма предречен мрак или ад за Светите хора.
...И там ще има друм и път, който ще се нарече път на Светостта; нечестивия няма да мине през него, но ще бъде само за тях; пътниците, даже и глупавите, няма да се заблуждават по Него, лъв не ще има там, нито ще се качи по него хищен звяр; такъв не ще се намери там; но изкупените ще ходят по Него. Изкупените в Господа ще се върнат, и ще дойдат с възклицание в Сион: Вечно веселие ще бъде на главата им; ще придобиват радост и веселие; а скръб и въздишане ще побягнат (Исая 35:8-10).
...Ето пътят на Светостта! Скръб и въздишане ще побягнат! Пътят към Светостта и пътят към Господа, а не религията. Това е един Живот в който всакакво осъждение, отрицателни последствия и неприятности, свързани с греховния и нечист живот - всички неща, които докараха смърт на този свят - са премахнати! Нито Нечистият, нито лъв, нито хищен звяр, ще се намерят там. Голяма част от духовната война, която бе подхранвана от невежеството, неверието и греховността ни, просто няма да съществува за светиите.
...Какво ги очаква тези, които вървят към Светост? Чудното и преживяно знание, че ние сме изкупените, които ще се върнат. Какво изпълва сърцата ни? По три начина ще изразят радостта си Светите хора, които очакват Господа: с възклицание,... вечно веселие... на главата им..., радост и веселие.
...Сатана би искал да повярваме, че небето е също толкова мрачно, колкото и ада. Когато приемем Светостта и започнем да вървим в нея, когато се стремим да живеем живот със сърце и ум, посветени на Бога и отделени от страстите на този свят, Бог ни даравя с вечна радост! Не мрак - радост! Не траеща известно време радост, но Вечна радост, не сутрешна, неделна радост само, но ежеминутна Вечна радост!
...Това е нещо различно от някакво религиозно царство на набожност; от това царство извира живот. Те ще се радват в наследството си (Исая 61:7)! Светостта значи близост до Господа, това е изпъннена със слава радост, за която си струва да възклицаваш!

Напред към Шеста част:
Сиянието на Светостта
[Only admins are allowed to see this image]

Назад към Четвърта част:
Бягай от лъжата
[Only admins are allowed to see this image]

by Sponsored content

6.Пета част - Сладкия вкус на Светия плод

6.Пета част - Сладкия вкус на Светия плод

Re: 6.Пета част - Сладкия вкус на Светия плод

Re: 6.Пета част - Сладкия вкус на Светия плод

Re: 6.Пета част - Сладкия вкус на Светия плод

Re: 6.Пета част - Сладкия вкус на Светия плод

Re: 6.Пета част - Сладкия вкус на Светия плод

Re: 6.Пета част - Сладкия вкус на Светия плод

Re: 6.Пета част - Сладкия вкус на Светия плод

Re: 6.Пета част - Сладкия вкус на Светия плод

Re: 6.Пета част - Сладкия вкус на Светия плод