Какво е праведност?

by **Пламен Николов** Пон Апр 11, 2011 9:52 pm

Какво е праведност?

Основно ПРАВЕДНОСТ означава да бъдеш в “СЪСТОЯНИЕ СЪОТВЕТВАЩО НА БОЖИИТЕ ВЕЧНИ ПРАВИЛА”, което е правилно взаимоотношение с Бог за изпълнение на Неговите Дела чрез човека! Единствения начин да се изпълни това е човек да се е покае за греховете си, което е отричане, изоставяне, отхвърляне и намразване на всичко, което е противно на Бог и Неговите правила! Чрез жертвата на Христос на кръста, Бог оправдава вярващия, което значи:

1. Да бъдеш обновен в Духът на своя Ум, за да мислиш това, което е правилно или почтено, прославящо Живия Бог, което се извършва от Божия Свет Дух, или това е новорождението

2. Бог да бъде на трона в сърцето, за да направлява всички дела, мисли и говорене на оправдания чрез вяра покаял се за греховете си човек, за да се явят Божиите Дела, или това е обновяването на Светия Дух

3. Чрез смирение и изпълнен с Божията Любов и Мир, новороден и обновен човек, да се извършват Божиите Дела и Воля Вечно!

Това означава Бог да оправдае човека чрез жертвата на Исус Христос (Божия Син), така щото да се възстановят правилните отношения между Бог и човека! Ето защо Бог е заповядал навсякъде, всички човеци да се покаят, за да получат тоя дар - Спасението си!

Апостол Павел прави поразително изявление в 1-во Коринтяни 6:9 “...или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство”. Примерите на неправедно (непрявилно спрямо Бог и Неговите правила - закон) поведение, които той дава включват целия грях, а грях е: Действие или мисъл, насочени срещу Божията Воля; нарушение изискванията на Божия Закон! След като обявява, че някои от Коринтяните са били виновни за извършените от тях грехове, той каза: “...но Вие бяхте оправдани в Името на Господ Исус Христос” (11ст.). Тъй като думите “неправеден” и “оправдан” са от един и същи корен, Павел казваше “неправедните” са “направени праведни”. Какво имаше предвид Павел когато каза, че вярващите са оправдани? Именно това, че чрез Жертвата на Христос, Бог оправдава оня човек, който я е приел чрез вяра!

Според Стария Завет, праведност е поведение което е в съгласие с двупосочното взаимоотношение между Бог и човека. Следователно Божията праведност се проявява в Неговото отношение във и чрез човека, особено в Неговото дело на изкупление и спасение. В това отношение праведността се изразява чрез Божиите Дела, които Той извършва чрез човека, но и заедно с него за правилно подчинение и изпълнение на Вечния Божий Закон!

В Новия Завет, праведност се използва за да обозначи “оправдавам” в значение на “защитавам” или “доказвам за някого, че е праведен”. Пример за такова оправдание е притчата за добрия Самарянин, в която законника “... понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?” (Лука 10:29). След като бе даден точния отговор, стана ясно, че са необходими и делата на вярата, за да получи човек оправданието си, и да бъде праведен т.е.делата на вярата, които са Божиите дела чрез човека: “Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.” (Яков 2:24)

Чрез вяра всеки лично може да бъде оправдан за греха си, определен като праведен, и към него да се отнасят като към такъв - Римляни 3:26, много ясно пояснява това: “за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исус.” (виж също 30ст; 4:5; Гал 3:8 ). В Римляни 1:17 пише: “Праведния чрез вяра ще живее” - това е цитат от Авакум 2:4. Въпроса е дали стиха означава: “Праведния ще живее чрез вяра” (т.е вярност към закона), или “Този, който чрез вяра е праведен ще живее”? Очевидно е, че ап.Павел използва втората алтернатива, защото Божията праведност не е основана на делата на закона (Рим 4:5; виж също и Ефес.2:8 ). Праведността в Новия Завет е изцяло установена на Божия характер, а не на човешките дела. Той е стандарта. Това е тази “Божия” праведност разкрита от Павел в Римляни (1:17), която е противоположна на порочността на хората (Рим. 1:18). Когато хората са оправдани от Бога, те са освободени от греха (Рим. 1:18), очистени още веднъж (1 Кор. 6:11), и са освободени от закона (Рим. 7:6).

Някои от по-важните точки засягащи праведността са:

1. Спасението е основано на праведност, която се изразява в право (правилно преди всичко пред Бог, и после пред човеците) поведение!

С други думи ако хората са спасени, те са били направени праведни; и ако те са били направени праведни, това би трябвало да стане явно (видимо - на дело и в действителност) в техния начин на живот. Праведността за юдеите (да бъдеш обявен за праведен) се проявява като морална и етична праведност. Както Петър каза, Христос понесе “в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата” (1 Петр. 2:24)

2. Трябва отново да бъде подчертано, че праведността взема своя характер от Самия Бог!

Това не е определено от мнението на хората или от капризите на обществото. Праведността винаги е в съгласие със характера на Бога както Той се е изявил в Писанието. В заключение право живеене, или праведност е това, което Бог казва че е. Трябва също да бъде добавено, че поради Божията непроменяемост, това което е праведно или неправедно не се променя през поколенията. Нашето разбиране и мнение може да се променя, но истинската праведност е постоянна.

3. “Християнската вяра е наречена от Петър “пътя на праведността”(2 Пет2:21)

Пътя на праведността е този, който води до самата праведност. Ние очакваме “ново небе и нова земя, в която да живее правда” (2 Петр. 3:13)

Вярващите са направени “чрез Него праведни пред Бога” (2 Кор. 5:21). Те вече са нови създания. Те не трябва да чакат до деня на съда за да бъдат направени праведни.

Бог прави вярващите праведни. Един последен въпрос засяга обхвата на това действие. То очевидно включва правна праведност. Вярващите са оправдани пред Бога без да им се държи сметка за техния грях (Рим. 8:1). И не само това, те действително получават праведността на Бога. Римляни 5:1 казва: “оправдани чрез вяра имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос”. Това означава, че Бог гледа на нас като на праведни защото ние сме оправдани в Него, от Него и чрез Него.

Всичко това означава, че трябва да разпознаем себе си: 1 Коринтяни 11:31 “Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени”.
А това става като разберем притчата за лозата, а именно:
Както животът на лозата циркулира в стъблото и грозда, слиза до най-долните жилки и достига до най-горното листо, така и благодатта и любовта на Христос горят и изпълват вътрешния човек създаден по образа Божий, като изпращат своите сили до всяка част, и обхващат всяко занимание на тялото и ума:
Ефес. 3:16 -19 “Да ви даде според богатството на славата Си да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.” Еф. 3:16 -19

“АЗ ВЪВ ВАС ВИЕ В МЕН”

Христос, живеещ в нас (вменената праведност) произвежда плодовете на Духа (придадената праведност). Когато една душа приеме Христос, тя приема сила да живее живота на Христос. Нека Бог ни помогне да умрем за себе си и да се родим отново, Христос да живее в нас – един жив, действен принцип, сила, която ще ни пази святи. Истинското обръщане е радикална промяна. Самата посока на мислене и влечението на сърцето трябва да бъдат обърнати и животът да стане отново нов в Христос.

“Затова, ако някой е в Христос, той е ново създание; старите неща преминаха; ето, всички неща станаха нови.” (2 Кор. 5:17)

Ако сърцето е обновено от Божия Дух, животът ще свидетелства за този факт. Ако сме направили Божието слово Избизашо от Божиите уста пребъдващ принцип в нашия живот, за разкриване и изпълнение на написаното Слово, всичко което трябва да извършим, всяка дума, всяко обикновено действие ще разкрива, че сме подчинени на Исус Христос. Не онези, чиито сърца са докоснати от Духа, не онези, които от време на време се поддават на Неговата сила, но онези, които са водени (подчинени всякога под властта на Бога) т.е. ръководени от Духа са синове на Бога. Не давайте лъжливо свидетелство за своята изповед на вяра чрез нетърпение, раздразнителност и роптание, непростителност или омраза. Нека съвършените качества на Светия Дух, бъдат проявени чрез доброта, кротост, търпение, радост и любов, и всички Негови плодове!. Нека се вижда, че любовта на Христос е постоянна движеща сила, че вярата ви не е дреха, която събличате и обличате, за да пасва на обстоятелствата, но принцип – непоколебим, твърд, непоклатим. Христос е обещал да ги направи хармонични във всеки момент – не любезни, дружелюбни и мили днес, а утре груби и неприветливи, и нелюбезни, извращавайки своята изповед. Но много, които вярват, не знаят какво е истинско обръщане. Те нямат никаква опитност в ОБЩУВАНЕТО с Отец чрез Исус Христос (писаното слово и Словото излизащо от Божиите уста), и никога не са почувствали силата на Божествената благодат да освещава сърцето. Молитви и грях, грях и молитви – техният живот е пълен със злоба, измама, завист, ревност и себелюбие. Молитвите на такива хора са отвратителни за Бога. Истинската молитва ангажира силите на душата и повлиява живота, към пълна промяна в праведност, която е от истината, и води към Светост!

Исус не дойде да спаси човеците в греховете им, НО ОТ греховете им. Грехът е престъпване на закона, и ако не успяваме да се покоряваме на закона, ние не приемаме нашия Спасител. Ако Неговият Дух пребъдва в сърцето, грехът не може да живее там. Когато Христос обитава в сърцето, Неговото присъствие се забелязва. Добри и любезни думи и действия разкриват Духа на Христос. Сладостта на характера се проявява. Няма гняв, нито упорство, нито лоши подозрения. В сърцето няма омраза.

“Защото любовта на Христос ни принуждава.” (2 Кор. 5:14)

“И затова се моля, щото любовта ви да изобилва повече и повече, като се изпълвате с плодовете на правдата, които са чрез Исус Христос.” (Филип. 1: 9-11)

Всички трябва да придобият една жива опитност за самите себе си. Вярващите трябва да имат Христос, скрит в сърцето, Неговият Дух да контролира всичко, в противен случай тяхната изповед не струва нищо и състоянието им ще бъде дори по-лошо, отколкото ако никога не бяха чули истината. Сатана заблуждава мнозина с благовидната теория, че Божията любов към Неговия народ е толкова голяма, че Той ще извини греха в тях. За любовта, постоянно се мисли като за главното качество на Бога, но тя е принизена до слабоволен сантиментализъм, като се прави малка разлика между добро и зло. Божията справедливост, Неговото осъждение на греха, изискванията на Неговия закон - всички те се държат скрити от погледа. Бог ни е оставил скъпоценните обещания за Своята любов, но не трябва да приписваме на Бог каквато и да било слабост, която ще Го накара да отмине вината и да си затвори очите за неправдата. Онази вяра, която омаловажава греха, като постоянно се спира на Божията любов към грешника, независимо от неговите действия, само насърчава грешника да вярва, че Бог ще го приеме, докато той продължава в това, което знае, че е грях. Това е в което някои вярват и правят, като така Истината се държи настрана от живота, и това е причината, тя да няма сила да убеди грешника, и да обърне душата му към правдата от Бога!

Истинската праведност е Христос в живота на човека – един жив, действен принцип. Тя е благодатта на Христос, разкрита в характера Му, и проявена в добрите дела на Христос, пребъдващ в човека, като упражнява преобразяваща сила свидетелстваща чрез външното поведение за мира и радостта, които царуват вътре. Ние пием от любовта на Христос, както пръчката извлича хранителни сокове от лозата. Ако сме присадени в Христос, ако фибра по фибра сме свързани с Живата лоза, ще свидетелстваме за този факт, като принасяме богати и живи плодове.

„По плодовете им ще ги познаете.“ Мат. 7: 16

Благодатта отвътре ще се разкрива във външни прояви. Праведността отвътре се засвидетелства чрез праведността отвън. Този, който е праведен отвътре не е коравосърдечен и несъчувствителен, но ден след ден израства в Христовия образ, отивайки от сила към сила, от слава към слава, като от Духа Господен. Този, който се освещава от истината ще позволи, като се смири, и ще приеме Бог да го ръководи, за да следва точно стъпките на Христос, докато благодатта израсте в слава. Праведността, чрез която се оправдаваме е вменена; праведността, чрез която се освещаваме е придадена. Първата е нашето право за небето, втората е нашата годност за небето.

Чрез вяра в Неговото име, Той ни вменява Своята праведност и тя става жив принцип в живота ни. Своята вменена благодат и сила Той дава на всички, които Го приемат чрез вяра. Като приемаме Неговата вменена праведност, чрез преобразяващата сила на Святия Дух, ние ставаме като Него - сиреч Божии чада!

Да бъде името Господно благословено От сега и до века! Амин!