Какво значи "плътски християнин"? Има ли го в Библията?

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Сря Юли 20, 2011 11:12 am

Какво значи "плътски християнин"? Има ли го в Библията?

Под „плътски християнин” днес обикновено се разбира човек, който твърди, че вярва в Христос, но неговият начин на живот не отговаря на стандартите на Божието Слово. Случва се да класифицираме и „заклеймяваме“ братя и сестри с този термин. Но дали Библията нарича такъв човек „плътски“? Несъмнено едно такова състояние е изключително опасно както за самата личност, така и за хората около нея. Апостол Павел наставлява вярващите да странят точно от хора, които се наричат братя и сестри, но в живота им не се забелязва промяна (1 Коринтяни 5:9-11). Поводът, по който апостолът казва това, е член на църквата в Коринт, който се е оженил за съпругата на вероятно покойния си баща, която не му е родна майка. Павел е категоричен – „Отлъчете такъв човек от църквата”. Според него или си християнин, или не си. Вероятно затова тези хора никога не са наречени „плътски християни” в Библията. Те просто биват изключени от общението на вярващите, ако не покажат стремеж и желание за промяна.
Когато мислим за „плътски християни” в Новия Завет, вероятно в съзнанието ни изплува църквата в Коринт. Това е разбираемо, като се има предвид поведението на голяма част от вярващите – ходене при проститутки, ядене в идолско капище на месо, жертвано на езически божества, разделения в църквата и т.н. За нас всичко това е плътско, но в тяхното мислене е било духовно. Как така? – ще попита някой.

Ще дам само един пример. В гръцкото мислене тялото е зло, а душата добра. Понеже душата е важна, какво правя с тялото си няма значение. Казано с техните думи – „както стомахът е за храна, така тялото е за полово сношение (независимо с кого), а духът е за общение с Господ." Независимо от всичко, Павел нарича тези хора, „осветени в Христос Исус, призовани за светии” (1 Коринтяни 1:2). Наистина в 1 Коринтяни 3:1-3 той неколкократно ги нарича плътски, но не в смисъла, използван днес. Неговата идея е, че докато между тях има завист и раздор, те постъпват като обикновени хора (ст. 3). Тук дори не става въпрос за някои „страшни” грехове по днешните стандарти. Всъщност Павел противопоставя „плътски” на „духовни”, като за него „духовни” означава вярващи - тези, които са получили Божия Дух (1 Коринтяни 2:12), а „плътски” – естествените хора (1 Коринтяни 2:14) - невярващите. Вярващите в Коринт са били привлечени от светската мъдрост, изразена в добър начин на изразяване. Апостолът се опитва да им покаже, че те имат много повече – Божията мъдрост, до която светът няма достъп, понеже няма Божия Дух, който Бог е подарил на вярващите в Него.

По подобен начин апостол Павел използва противопоставянето между „плътски” и „духовни” и в Римляни. В глава 7:5 ст той говори в минало време – „когато бяхме плътски” (невярващи). В следващия стих, той използва изключително силни думи, за да подчертае, че това е минало – „но сега, като умряхме към това...”. В гл. 8:9 ст. отново присъствието на Святия Дух във вярващия е белегът за духовност – „Вие, обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух.” Точно този факт, обаче, поставя върху нас отговорността да не живеем плътски, а според водителството на Духа, както става ясно от останалата част на Римляни 8 глава.

За да имаме един победоносен християнски живот, трябва като Павел да наблегнем на Духа, който имаме в нас от Бог и да Му дадем възможност да преобрази живота ни, вместо да се съсредоточаваме на настоящето си поведение и от него да съдим за присъствието на Святия Дух в нас. Само тогава можем да видим в коринтските вярващи светии, за които Павел има надежда за промяна. Само тогава можем да видим светията в нас самите, а и в братята и сестрите по вяра. Библията не ни насърчава да се заблуждаваме, че можем да си живеем като светски хора и въпреки това да наследим небето (1 Коринтяни 6:9-10), но същевременно ни показва, че спасението ни не е поради наши заслуги, а заради жертвата на Христос на кръста, с други думи - по благодат, чрез вяра (Ефесяни 2:8-9). Тази вяра, обаче, следва да се изразява в промяна на поведението (Ефесяни 2:10). Ако няма промяна в поведението, това поставя под въпрос промяната в сърцето. Ако я няма промяната отвътре, значи Го няма Духът (или не Му се позволява да действа, което скоро ще Го пропъди). Ако Го няма Духът, човек не е християнин, а е „плътски”, естествен човек. Така, че „плътски” и „християнин” са две думи, които нямат допирни точки помежду си. Нека спрем да се заблуждаваме и да подвеждаме и други. Нека бъдем и по-прецизни в терминологията си. Според Библията има само два вида хора – вярващи и невярващи. Вярващите трябва да живеят като вярващи, а невярващите живеят според вървежа на света. Добрите момчета отиват в рая, лошите - където са си определили приживе (Библията нарича това място ад – вечно отделяне от Бога, плач и скърцане със зъби; място, където огънят не угасва и червеят не умира). Тъжно е, когато хора изберат да играят руска ролетка с безсмъртната си душа! Нека не наричаме тези хора „плътски християни”, когато те са само „плътски”. Така не им помагаме. Представете си, че те ходят със завързани очи по ръба на бездна. Ще ги оставите ли да продължават да вървят по този начин, като знаете, че следващата крачка може да е фатална? Ако не можете да ги дръпнете от ръба, поне им отвържете очите. Това е любов! Обратното е мекушавост, прикрита зад учтивост. Бог да ни дава любов и смелост!

Източник: http://www.estir.net/content/view/864/1/

Бог да благослови всички!

Амин!