Сърцето на човека

by **Е.П.Ц.-Тетевен** Нед Дек 16, 2012 9:32 pm

Сърцето на човека
(то е животът и личността на човека)

Сърцето на човека 1210

Притчи 4:23 ”Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.” Това е една истина, с която който не се съобрази, ще страда душевно; духовно беден, духовно нещастен ще бъде.

Погледнато физически, сърцето е важен орган на тялото. Много хора по света пият хапчета за сърце, за да го пазят. Ако за естественото сърце се полагат толкова грижи, то за духовното ни сърце трябва да се полагат много повече грижи от наша страна. За съжаление обаче, практиката показва, че човек обръща повече внимание на физическото си сърце, отколкото на духовното си сърце. Но какво представлява духовното сърце? Когато Божието Слово говори за сърцето, има предвид духът на човека . Затова Господ казва,че от духовното ни сърце излизат изворите на живота ни. Това е много по-важно от физическото ни сърце. Сега ще говорим само за невидимото сърце вътре в нас.

Смята се,че сърцето е център на преживяванията в човека. Защо? Защото хората се съобразяват със сърцето си. Взимат решения с него, мислят със сърцето си, молят се в сърцето си, пеят в сърцето си,замислят планове в сърцето си.Съмняват се в сърцето си, вярват със сърцето си и т.н.Това са действия на сърцето,където основно участие взима разумният дух на човека.

Сърцето се свързва и с чувствата.Библията говори за:

-радостно сърце

-любящо сърце

-страхливо сърце

-покайващо се сърце

-гневно сърце

-смело сърце

-съживено,страдащо,скърбящо и т.н.

Това са и емоциите на характера ни. Сърцето като център и на човешката воля, включва в себе си - закоравяване, когато сърцето отказва да изпълнява Божията воля. Също и покорно сърце,което иска да се подчинява на Бога. Така е и с посветеното сърце. Или, с волята си,човекът решава как да живее. Някои мислят, че като Бог ги е поканил, призвал и спасил, че всичко е завършено окончателно. Не е така. Вижте Саул, Юда, отпадналите, двамата разбойника на кръста при Исус...Христос каза, който устои до край...

Има три състояния за човешкото сърце:

1.Това е невярващото сърце,което не може да повярва,че има Бог.Това е неразумното сърце. Библията казва: ”Безумният рече в себе си, че няма Бог.” Такова сърце е предадено да слуша неправилни неща и да ги живее (светския живот). Много от невярващите хора,лесно се изпълват със зло, като смятат омразата, отмъщението, завистта и др. за нещо естествено.

Божието слово казва,че сърцето е измамливо повече от всичко.В смисъл,че не е постоянно.Прави се едно,след час обратното.Обещава се едно,прави се друго и т.н.Човекът се проваля,защото сам решава да се предава на греха.Грехът е толкова сериозен,защото Словото казва,че гневът е равносилен на духовно убийство(гняв=омраза=убивам човек в себе си).Когато едно сърце упорства и желае да върши зло,такова сърце се закоравява.Тогава човекът губи чувствителност към греха,смята го за нещо нормално.Така беше с фараонът на Египет,който не пускаше Божият народ да отиде в пустинята...дойде закоравяване...Така ще бъде и с човекът Антихрист...сърцето му ще бъде камък. Когато един християнин отстъпва от Господа,това също е следствие от сърдечно закоравяване.

2.Отпадането и закоравяването,както видяхме,е второто състояние на човешкото сърце.Когато човек е бил с Бога,и се е отдалечил.

3.Третото състояние е новороденото сърце-човекът,който въпреки трудностите не се отделя от Бога през целия си живот.Такъв човек също може да страда,да боледува като другите,но в сърцето си е решил да не отпада и да не изменя на Господа.Пада,става - с Господа напред.Такова сърце има винаги страх от Бога и е благодарно.Такова сърце иска да се смирява и осъзнава величието на Бога...Новорождението,е много силно свързано със сърцето.Защото със сърцето си човек вярва,взима решения,мисли.Новото сърце обича Бога,иска винаги,всеки ден да бъде с Него.А любовта към Бога и човека са най-важното нещо в Библията.Защото,ако човек обича Бога,ще иска да върши Неговата воля.Ако човек обича Бога,ще обича и родения от Бога...вярващия.Ако някой от сърце обича Господа,ще Му се покорява...Такъв вярващ прави духовните неща със сърцето си,а не сумът си.Нашето сърце,отворено ли е ,или затворено за духовните работи?За да бъде сърцето чисто,трябва да го пазим...

Мат.5:8”Блажени чистите по сърце,защото те ще видят Бога.”

Пс.51:10”Сърце чисто сътвори в Мене Боже и дух постоянен,обновявай вътре в мене.”.

Имаме нужда Господ да отвори(очисти) очите на сърцето ни,за да Го познаваме повече...Тези неща,които ги говорим за сърцето,ако ги приемаме,могат да ни вкарат в небето.Това,което говорим,е в състояние да промени живота ти.Когато сме пред Господна вечеря,трябва да проверяваме живота на сърцето си.Важно за съживлението на една църква, е и следното:

Деян.4:32”А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа...”.Сърца в единство,за изпълняване на Божията воля.Това е важно и за всяко едно семейство.Когато пукнеш един голям цирей-излиза гной и мръсна кръв,или мръсотии.Така е и със сърцето.Рано или късно,лошото в сърцето,излиза навън(както цирея).И накрая,да не забравяме,че волята на сърцето,ще определи и по-нататъшният ни живот.Не случайно Христос каза:”Внимавайте как слушате!”.А слушането е свързано със сърцето.

Сърцето,което тупти в нас е най-важният орган.Един лекар казал на един сърдечно болен:”Сърцето ли?Това е главният орган в човешкото тяло.”Сърдечно болния бил вярващ и отговорил:”Докторе,това може да е така,но най-главния орган за човешкия живот, е сам Господ Исус Христос.

Сърцето... физическото,разболее ли се то,идват и други болести.Този орган в нас трябва да се пази от простуда,от стресове,от страхове,от ядосване и отрицателни преживявания.И ако сърцето не се пази,настъпват лоши последици.Същото е и с духовното сърце.И понеже това е така,нека прочетем:

Ерем.29:13”И ще ме потърсите и ще ме намерите,когато ме потърсите с цялото си сърце”.

Явно е, че става дума за духовното сърце,за чувствата вътре в него.Още един стих:

Пр. 4:23 ”Повече от всичко друго що пазиш,пази сърцето си,защото от него са изворите на живота...”.

1. Какво е духовното сърце? То е духовният център на преживяванията.Сърцето и вярата в Бога,са в тясна връзка според както е писано,че:”човек със сърце вярва и се спасява.”.Сърцето е компаса,който усеща злото и доброто.Затова,всеки знае какво е добро и какво е зло.Особено,когато човек повярва в Бога.Сърцето схваща и разбира,че волята на Бога,е най-доброто нещо.Сърдечните чувства,са най-финното и чувствително нещо в нас,понеже,сърцето е,което преживява,а не мозъка,защото е писано:”Така казва Господ...аз зная размислите на духът ви”(Езек.11:5).

Животът на всеки един човек - е един собствен свят,всеки живее личния си собствен живот.Това е индивидуалността на човешкия дух и човешкото сърце.Богослови смятат,че духът на човека,се концентрира в духовното сърце,което е свързано с материалното сърце,което чувства и преживява,следствие на тази връзка. Например, Анито -една сестра лежа дълго в болницата като бременна. Още от началото лекарите са наблюдавали с ехограф плода на утробата й. Казват, че първо се появвява кръгло, като мехурче, което пулсира-това било сърцето на детето. Първо, най-важният орган - сърцето, пулсиращия живот преди всичко. По-късно са наблюдавали как се развиват отделните органи в съответните месеци.Ето защо, човекът е чудесно творение. Нещо велико е човешкото създание. Нашият дух,духовното ни сърце,ни позволяват да мислим,да творим,да говорим-а това е чудо. Интелигентността,творчеството, характера и стремежът към добро,ни правят уникални.

2.Какво беше сърцето ни преди да повярваме?Беше студено,каменно,свито,без надежда,отчаяно,свикнало на лоши неща,на кавги и разправии,раздразняващо се, лесно обиждащо се,измамливо,сухо,духовно пусто,без истинска радост.Без Бога човешкото сърце е болно,нестабилно,развалено,непостоянно,закоравено.

Ерем.17:9,10”Сърцето е измамливо,повече от всичко друго и е страшно болно,кой може да го познае?Аз Господ изпитвам сърцето,опитвам вътрешностите,за да въздам на всеки според постъпките му и според плода на делата му.”.

3.Състоянието на сърцето с Бога. Вярата, сърдечното покаяние и ревността за Господа, когато са налице,тогава Бог променя човешкия живот и вярващия тогава е в духовен живот. Сърцето става ново.То е духовно оперирано от Господа-станало е ново сърце, меко, крехко, съчуствително,според както е писано в Езек. 36:26,27 ”Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас,и като отнема каменното сърце от плътта ви,ще ви дам меко сърце.И ще вложа Духа си вътре във вас и ще направя да ходите в повеленията ми,да пазите съдбите ми и да ги извършвате.” Слава на Бога!!! Но, преживял ли си ти лично това? Преходът от старото към новото сърце. Познаваш ли Господа от опитности и познава ли Той тебе? (това е въпроса).От нашето повярване,може да са минали години, но продължава ли в нас да живее новото сърце,както когато повярвахме?

Преди години Бог казал явно на един вярващ, следното: ”Ето,давам ти. Ще имаш благословения, ще получиш награда, ако живееш в мир,ако бдиш и се молиш.”Това означава,че човек може да е вярващ, но много трябва да пази сърцето си - какво излиза от него. Да пази чувствата си от нараняване, а също и мислите си.Да не позволяваме на чувствата ни,да ни подвеждат за неща извън Словото.

Гениалният учен,физик и математик,Блез Паскал се покаял, повярвал и станал християнин.Своето свидетелство той скрил в една жилетка между хастара и плата.По-късно,след смъртта му,този лист бил намерен и там пишело за сърцето така: ”О, Боже, виж сърцето ми!Това бунтовно място. Разтвори го и само Ти влез в него.Вземи любовта ми,която този свят оскверни,с моето съгласие... любовта ми,тя е твоя в зародиш. Защото любовта в мен,е данъка,който трябва да ти плащам. Пази ме от света, да не би той да заличи в мене,твоя облик.” Алилуя!!!

Какво става със сърце,изпълнено със Св. Дух? Появява се едно ново,възвишено чувство, което облагородява цялото естество. Това е още дълбок вътрешен мир и наслада вътре в нас. Едно благодатно и щастливо чувство,което,като че ли трудно може да се опише по човешки. Едно голямо спокойствие, примесено с търпение.Навън времето може да е студено,мъгливо,дъжд или сняг, тъмно,но за сърце,изпълнено със Св.Дух няма лошо време.Сърцето ликува и за него няма лошо време,защото такова сърце е изпълнено с любов и милост. Такова сърце обича.Дори някой да те дразни, не се ядосваш,всички нападки рекушират, защото Божият мир е в сърцето ти.Не е така с вярващия,чийто сърце не е изпълнено със Св. Дух,с помазанието на Бога.Такова сърце ще роптае, ще се оплаква,времето ще бъде лошо, сърце, което лесно се дразни и т.н. И всичко това става, защото липсва от сърцето помазанието на Св.Дух и Неговото по-голямо присъствие.

Празното сърце търси други начини за задоволяване - музика, развлечения, спорт, разни удоволствия, веселия, хора, шум и други неща. Докато сърцето, пълно със Св. Дух, желае да се наслаждава само в духовните неща.В такова сърце няма скука.А скуката е плод на празното и търсещо сърце,което е жадно за още нещо-а това е,благодатта на Св.Дух,който дава в сърцето ни мир,спокойствие,хармония и утеха. Обаче, за да е пълно сърцето ни със Св. Дух, се изискват и някои условия от наша страна, а именно: Да се пазим от светския начин на живот, да се смиряваме,да се покайваме и изповядваме всичко, повече молитва и ревност за Господа.

Спомням си за един брат,стар вярващ,който беше казал: ...вярвах...но духовно се влачех...веднъж реших да се моля така, че Христос отново да изпълни духът ми.Молих се няколко часа и изведнъж, Бог удари в мен стария човек,за да изгрее новия”. Това бих пожелал на тебе,това бих пожелал на мене, моли се така, че Христос отново да изпълни духът и сърцето. Тогава ще чувстваме, че живота на Христос пулсира в нас. Бог да благослови отново сърцата ни, в това последно и усилно време.За това и Словото предупреждава: Пс. 51:10,11 ''Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене.Да не ме отхвърлиш от присъствието си, нито да отнемеш от мене Св. си Дух.''

4. Трябва да внимаваме,защото сърцето е лесно податливо към суетни и неправилни неща и поради грях може да се закоравява,когато се упорства в неправда.Ето стихове за сърцето,когато е невнимателно:

Ис. 44:20''измаменото му сърце го заблуди,та не може да отърве душата си...''

Еклис. 9:3''...Сърцето на човешките чада е пълно със зло и лудост е в сърцето им,докато са живи.''

Езек. 28:2,5''...понеже се е надигнало сърцето ти,а пък ти си човек,а не Бог...сърцето ти се е надигнало поради богатството ти.''

Пр. 22:15''...безумие е вързано в сърцето...''

Еклис. 2:20''...направих сърцето си да се отчае.''

Еклис. 5:2''...нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога.''(също и пред хората)

Еклис. 11:10 ''...отмахни от сърцето си досадата.''

Левит 19:17 'Да не мразиш брата си в сърцето си.''

5. Бог желае да общува със сърцата ни.Той желае участието на смиреното сърце.За това в :

Йоил 2:12,13 "Но, казва Господ, даже и сега се обърнете към Мене,с всичкото си сърце,с пост,с плач,и с ридание и раздерете сърцето си,... та се обърнете към Господа, вашия Бог..."

Евр. 13:9 "Не се завличайте от разни и страшни учения, защото добре е сърцето да се укрепява с благодат.''

Това е,от което се нуждае всяко сърце.Какво е сърцето ни сега? Меко, каменно, студено? Подготвяме ли сърцета си с мир за второто пришествие? Бог да благослови сърцата, за да бъдат оправени в Божия път.

Източник:

Бог да благослови всички!

Амин!